Tweet
прехода за мен продължи три дни през три планини. от софия през самоков и от там към бели искър през първия ден.след бариерата... малии! красота и изкачване до аз. бели искър. бая височко а?
имаше още 11 коли и голям прах и пушилка. на затворен прозорец и климата на макс при температури от 35-38 С. се живееше.
стана интересно когето тръгнахме от яз. стена към на горе. по точно към високото. някакъв камионски камък нещо като 2400м. надморска височина.
колицата НИСАН ПАТРУЛ се радваше на баирите и коловозите като като баба меца на колемия храст с малини. а и боровинките бяха добри.
"спускането" към хижа грънчар бе малко като на рали. ама кратко. особенно когато загряха амортесьорите онова 2400кг патрулче взе да вози като по аирбеци
. комфорт и стабилност. а малкия спи на задната седалка.
прости хора са това хижарите от грънчар. 30 човека си тръгнахме недоволни от там. много прости хижари еи.
трещеник ни прие кацнах след около 10 часа общо време за преход. през цялото време не гасих заради хладилника и ледените бири. не угасих и до сутринта на лука в якоруда.
втори ден лека разходка през добринище до хижата под безбог. е тука му е мястото да споделя, че това дългата база на патрула само с едни гуми по читави си става една дива планинска козичка или муфлон или индиански бизон. . . абе показа си качествата на единственото нещо горо долу луксозно(06.2005) дето мина без да опре със стандартен размер гуми ама мт-р.стръмно и с големи камъни направо траял си беше имаше и такива дето не можаха да се качат.на спускане минах по малкия път в дясната страна на пистата. стръмно и криво. за пеша е кофти.
до гоце делчев бе по черен и бял земен път, бързо и прашно ама безинтересно. на места се караше с към 100. няма грешка возията. неравностите бяха прегазвани, а по големите изяждани.
трети ден. от гоцето през ковачевица май беше по посока доспат ползвах трак от гармина(браво).леко се подвоумях пред табелата "с автобуса до тук". но си продължих смело на пред.каране ,каране и така до западния край на яз. доспат.пътя беше много оф и много роуд ама много оф. забележителна кола е това патрула. на първия асфалт после волана дори и минимална вибрация нямаше пробвах го до 160.
трудно ми е да опиша за какво ставаше въпрос при следващата секция. доспат-пъстърви-бира. някави села там:гела, буйново, водни пад,чавдар, кожари, барутин и още няколко други. и реда даже не спазвам ама в тоз край че и малко Драма за гръцки боровинки оттатък граничната бразда.през цялото време двигателя не бе гасен. въхшната температъра все рекорди биеше 38С. вътрешната нейде към замръзване. а моята-пълен кеф.с години си мечтаех за такава експедицийка с любомата колица. козле ама от дърта коза. май някой се научиха да ги правят хем мощни(с пибокса към 200к.с.) хем лукс (кожи можи клими ченджъри и пр.)
, хем голееми (жена ми каза че като почне да я подрежда сутрин все едно гарсониера оправя, а малкия като се заиграе м/у баража отзад и си мисля че нейде сме ги загубили), хем 16 на 100км нафта от хубавата ама напомням,че две денонощия не бе гасена, а разхода е по километрите от гпс-а.
след водни пад директно към триград-купон-нощен риболов на фенер с вилици.
сутринта през дяволското гърло(на англ. devil's throat
)i threetowns valey(триград- ждрелото) си хванах пътя за по тряко през кърджали после перперикон, митко пайнера в димитровград, петолъчката, върбишки проход (кафе на хижата без нощувка
), шумен на бързо и варна повтарям варна столицата на морето и на хората с патрули.
п.п. 43С беше между кърджали и хасково, колата се движи със 130-170 км/ч и няма грам да тресе. какво ли би станало ако не бе патрул.
за моя това си бе все едно, че си е излязъл просто да си види пътищата за които е създаден, да си патрулира ден след ден там дето и пеша е тежко
имаше още 11 коли и голям прах и пушилка. на затворен прозорец и климата на макс при температури от 35-38 С. се живееше.
стана интересно когето тръгнахме от яз. стена към на горе. по точно към високото. някакъв камионски камък нещо като 2400м. надморска височина.
колицата НИСАН ПАТРУЛ се радваше на баирите и коловозите като като баба меца на колемия храст с малини. а и боровинките бяха добри.
"спускането" към хижа грънчар бе малко като на рали. ама кратко. особенно когато загряха амортесьорите онова 2400кг патрулче взе да вози като по аирбеци
. комфорт и стабилност. а малкия спи на задната седалка.прости хора са това хижарите от грънчар. 30 човека си тръгнахме недоволни от там. много прости хижари еи.
трещеник ни прие кацнах след около 10 часа общо време за преход. през цялото време не гасих заради хладилника и ледените бири. не угасих и до сутринта на лука в якоруда.
втори ден лека разходка през добринище до хижата под безбог. е тука му е мястото да споделя, че това дългата база на патрула само с едни гуми по читави си става една дива планинска козичка или муфлон или индиански бизон. . . абе показа си качествата на единственото нещо горо долу луксозно(06.2005) дето мина без да опре със стандартен размер гуми ама мт-р.стръмно и с големи камъни направо траял си беше имаше и такива дето не можаха да се качат.на спускане минах по малкия път в дясната страна на пистата. стръмно и криво. за пеша е кофти.
до гоце делчев бе по черен и бял земен път, бързо и прашно ама безинтересно. на места се караше с към 100. няма грешка возията. неравностите бяха прегазвани, а по големите изяждани.
трети ден. от гоцето през ковачевица май беше по посока доспат ползвах трак от гармина(браво).леко се подвоумях пред табелата "с автобуса до тук"
. но си продължих смело на пред.каране ,каране и така до западния край на яз. доспат.пътя беше много оф и много роуд ама много оф. забележителна кола е това патрула. на първия асфалт после волана дори и минимална вибрация нямаше пробвах го до 160. трудно ми е да опиша за какво ставаше въпрос при следващата секция. доспат-пъстърви-бира. някави села там:гела, буйново, водни пад,чавдар, кожари, барутин и още няколко други. и реда даже не спазвам ама в тоз край че и малко Драма за гръцки боровинки оттатък граничната бразда.през цялото време двигателя не бе гасен. въхшната температъра все рекорди биеше 38С. вътрешната нейде към замръзване. а моята-пълен кеф.с години си мечтаех за такава експедицийка с любомата колица. козле ама от дърта коза. май някой се научиха да ги правят хем мощни(с пибокса към 200к.с.) хем лукс (кожи можи клими ченджъри и пр.)
, хем голееми (жена ми каза че като почне да я подрежда сутрин все едно гарсониера оправя, а малкия като се заиграе м/у баража отзад и си мисля че нейде сме ги загубили), хем 16 на 100км нафта от хубавата ама напомням,че две денонощия не бе гасена, а разхода е по километрите от гпс-а.след водни пад директно към триград-купон-нощен риболов на фенер с вилици
.сутринта през дяволското гърло(на англ. devil's throat
)i threetowns valey(триград- ждрелото) си хванах пътя за по тряко през кърджали после перперикон, митко пайнера в димитровград, петолъчката, върбишки проход (кафе на хижата без нощувка), шумен на бързо и варна повтарям варна столицата на морето и на хората с патрули.п.п. 43С беше между кърджали и хасково, колата се движи със 130-170 км/ч и няма грам да тресе. какво ли би станало ако не бе патрул.
за моя това си бе все едно, че си е излязъл просто да си види пътищата за които е създаден, да си патрулира ден след ден там дето и пеша е тежко
Коментар