Tweet
Аз и моя приятел Йордан редприехме това пътуване за да се насладим на пътя, да видим нови неща и най-вече всеки от нас да открие нещо в себе си, нещо, което иначе все ни убягва в шумотевицата в която живеем.
Отначало замисъла беше да тръгнем три машини - два мотора и моето Дискавъри, но в последния момент нашия приятел Тончо се оказа зает, а моя син претърпя инцидент ден преди това и в крайна сметка тръгнахме само двамата малко преди обяд в петък. Първата цел ни беше Маджарово. Искахме просто да покараме покрай меандрите на Арда. Минахме през Симеоновград, обядвахме в Харманли, където всъщност за първи път разгледахме картите и се замислихме на къде сме тръгнали. Отначало само знаехме, че искаме да покараме из Родопите. Точно на този обяд изникна идеята да пробваме да минем през Родопите. През целите Родопи. От изток на запад. Не искахме да посещаваме места, на които сме били или на такива, на които се струпва целия народ. Не че успяхме да се скрием съвсем, но се постарахме, де. Така безцелното пътуване се сдоби с цел.
Освен прекрасната природа на предпланините и на Родопите се срещнахме с много странни и интересни хора, които иначе бих подминал с висока скорост. Малко преди да започнат завоите към Маджарово насред полето видяхме Дискавъри с ремарке със слама. Скочихме веднага и аз започнах да снимам истинска селскостопанска техника. От машината пък излезе човек със походката, която придобиват хората след прекаран цял живот в работа. Приближи се много усмихнат, с запретнати ръкави на риза на МВР и ни заприказва. Оказа се изключително разговорлив и приятен човек. Стана ясно, че е бил пожарникар в пенсия. И се представи като Бойко. Аз се ухилих и повторих: "Бойко Пожарникаря"... А той съвсем сериозно ме погледна и ми каза - да така ми казват и всички така ме знаят. Разменихме няколко думи за дискавърито и той каза, че ако сме били минали по-рано сме щели да го видим с по-голямо ремарке с два тона товар... Въобще - Ленд Роувъра се оказа сериозна машина.
За Маджарово минахме през Долни Главанак. Около селото има много интересни исторически и праисторически обекти. На предишно ходене натам сме ходили на Кромлеха до селото. А какво е Кромлех? Който не знае нека да погледне снимка на Стоунхендж. Та в България има няколко такива, макар и не толкова големи и известни, но пък някои доста запазени. Та такъв кромлех, изграден от три каменни кръга се намира на хълм до Долни Главанак. Другото интересно място, което може да се посети до селото, и ние го направихме, е изключително запазена част от минаващия по диагонал през целия Балкански полуостров Римски военен път. Паветата не са мръднали 20 века. Не са мръднали никак даже. Май единствения начин такъв път да изчезне е да го разграбят за строителен материал. С голямото си уважение към историческите паметници въобще не се замислих дали да не мина през малък участък от този път с колата. Просто да почувствам как е. И.. Римляните са си разбирали от работата. Колата не друсаше повече, отколкото по улицата пред орела на Пощата в Стара Загора... 20 века, а?
Продължението - утре.
Отначало замисъла беше да тръгнем три машини - два мотора и моето Дискавъри, но в последния момент нашия приятел Тончо се оказа зает, а моя син претърпя инцидент ден преди това и в крайна сметка тръгнахме само двамата малко преди обяд в петък. Първата цел ни беше Маджарово. Искахме просто да покараме покрай меандрите на Арда. Минахме през Симеоновград, обядвахме в Харманли, където всъщност за първи път разгледахме картите и се замислихме на къде сме тръгнали. Отначало само знаехме, че искаме да покараме из Родопите. Точно на този обяд изникна идеята да пробваме да минем през Родопите. През целите Родопи. От изток на запад. Не искахме да посещаваме места, на които сме били или на такива, на които се струпва целия народ. Не че успяхме да се скрием съвсем, но се постарахме, де. Така безцелното пътуване се сдоби с цел.
Освен прекрасната природа на предпланините и на Родопите се срещнахме с много странни и интересни хора, които иначе бих подминал с висока скорост. Малко преди да започнат завоите към Маджарово насред полето видяхме Дискавъри с ремарке със слама. Скочихме веднага и аз започнах да снимам истинска селскостопанска техника. От машината пък излезе човек със походката, която придобиват хората след прекаран цял живот в работа. Приближи се много усмихнат, с запретнати ръкави на риза на МВР и ни заприказва. Оказа се изключително разговорлив и приятен човек. Стана ясно, че е бил пожарникар в пенсия. И се представи като Бойко. Аз се ухилих и повторих: "Бойко Пожарникаря"... А той съвсем сериозно ме погледна и ми каза - да така ми казват и всички така ме знаят. Разменихме няколко думи за дискавърито и той каза, че ако сме били минали по-рано сме щели да го видим с по-голямо ремарке с два тона товар... Въобще - Ленд Роувъра се оказа сериозна машина.
За Маджарово минахме през Долни Главанак. Около селото има много интересни исторически и праисторически обекти. На предишно ходене натам сме ходили на Кромлеха до селото. А какво е Кромлех? Който не знае нека да погледне снимка на Стоунхендж. Та в България има няколко такива, макар и не толкова големи и известни, но пък някои доста запазени. Та такъв кромлех, изграден от три каменни кръга се намира на хълм до Долни Главанак. Другото интересно място, което може да се посети до селото, и ние го направихме, е изключително запазена част от минаващия по диагонал през целия Балкански полуостров Римски военен път. Паветата не са мръднали 20 века. Не са мръднали никак даже. Май единствения начин такъв път да изчезне е да го разграбят за строителен материал. С голямото си уважение към историческите паметници въобще не се замислих дали да не мина през малък участък от този път с колата. Просто да почувствам как е. И.. Римляните са си разбирали от работата. Колата не друсаше повече, отколкото по улицата пред орела на Пощата в Стара Загора... 20 века, а?
Продължението - утре.
))
.
. Поздрави. Страхотно пътешествие.
Коментар