РаСоТка Трофи 2007

[Jimi]

До: РаСоТка Трофи 2007

Абе деня, че е бил интересен е бил Това пътче от Ботев до Тъжа все повече ме влече. Жалко е че сте изпуснали прехода от х. Дерменка до х. Добрила и от там спускането до Сопот. Нищо тъкмо да има за какво да се върнете.....

[alex_markov]

До: РаСоТка Трофи 2007

... Жалко е че сте изпуснали прехода от х. Дерменка до х. Добрила и от там спускането до Сопот. Нищо тъкмо да има за какво да се върнете.....

На Чавдар му е за втори път, явно не му е писано

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

На Чавдар му е за втори път, явно не му е писано

Живот и здраве, няма да ми избяга онова баирче ...

[Morital]

До: РаСоТка Трофи 2007

Страшна раСоТка сте си направили. Един въпрос офф топик ако позволите.
Чавдаре, 33" не намаляват ли хода на окачването?
Имам в предвид подобни ситуации, в случая при предния мост:



Или това е приемливо, на фона на увеличения клиренс на автомобила?

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Чавдаре, 33" не намаляват ли хода на окачването?
Имам в предвид подобни ситуации, в случая при предния мост:

Ами май пак опираме до баналната констатация за липсата на пълно щастие ...

В случая ядове ми направи не опрялата предна лява, а подпрелият се на камъните заден десен калник. Де флекс де!

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Ден 4


Както се и очакваше, сутринта започна с рев на тежък двигател. Само дето не беше на джуган, а на "Камаз" ...

Бързичко се измъкнах от спалния чувал за да направя оглед на обстановката в бивака, който бяхме избрали по принуда. Май един от малкото му плюсове беше сянката ...






Един след друг по прашния път край нас започнаха да се нижат Камази - празни в едната посока, тежко натоварени с дебели трупи в другата. Повечето намаляваха като видят джиповете край пътя, но някои минаваха с газ, та да могат да ни опепеливят по-добре.

По едно време покрай лагера мина и УАЗ-ка с горски. Човекът ни огледа внимателно. Интересно какво ли си е помислил при гледката?!? Палатки и джипове в гората край пътя, а на маса край тях седи некъв сънен образ с камуфлажно облекло, сърба си кафенце и рови нещо в лаптопа. Е, поне гарантирано сме нямали вид на бракониери ...

Спретнахме се и поехме нататък в посока Шипка. Първоначално на увеличена дистанция заради облаците прах, които се вдигаха зад джиповете. Пътят беше лекичък. Даже премина в асфалт. И хубавото беше, че беше предимно в гората, та карахме на сянка.



Продължавахме по маршрута на Ком - Емине



Тази хижа май беше преименувана, ама какво й беше новото име - не помня. А не го и пишеше ...




Много бързо ни омръзна да се търкаляме по равния асфалт и при първа възможност кривнахме от трака, та през гората



Е, който не ще по "царския" път ей му паднали дървета!





Ама де е речено, че трябва да режем всяко дебело дърво, паднало напреки на пътя ни!
Можем да сечем, ама можем и да заобикаляме ...



Само правим леко зачистване на гадно стърчащи чепове, та да не правим после срязани гуми ...



Много равни пътища бе!



Хайде пак в страни от трака! Да потърсим нещо по-интересно. На картата има интересно пътче, което обаче е обозначено като задъдено. Е хубаво де! Ние пък сме длъжни да проверим. Току-виж - можело да се мине.

Е, не можело! Както си беше обозначено, така и в един момент пред Патрула се изпречи краят на пътя.



Другият беше на 100-на метра вляво зад гърба ми. Ама тия стотина метра трябваше да се минават без път, при страничен наклон, на лебедки ...

Хайде назад!



По пътя към Шипка в един момент пред нас се появи едно габровско "Чероки". Дали го застигнахме или беше излязло от някое странично пътче, не ни стана ясно. "Води" ни, докато пътят не се разклони - вдясно нагоре по сухото през леко баирче, вляво - през участък с големи кални локви. Ха познайте ние отде минахме!

Ето я и Шипка!



Кафе-пауза!

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

След кафето трябваше да намерим газ за CJ-я. На близката бензиностанция нямаше. Ами я тогава да видим на тази, дето я има нанесена на ГПС-картата. Малко надолу, по посока с. Шипка.

Да де, ама тя се оказа фантом. Слизаме, слизаме - няма бензиностанция. Даже знакът й изчезна от дисплея. Спираме, обръщаме на едно уширение, даже давам на ГПС-а да ме заведе до нея. Да не би да съм проспал някое отклонение. Е, нищо не бях проспал. Бензиностанция просто нямаше. Не и на мястото, където трябваше да бъде според ГПС-а. Даже и следи нямаше от такава.
Явно просто грешно нанесени координати.

Решихме да не се отклоняваме много от маршрута и да потърси зареждане по-нататък. Продължаваме по посока Бузлуджа.



Като стигнахме в района на вр. Бедек, решихме да не катерим нагоре по трака, а да пробваме дали няма възможност за обходен маршрут в по-ниското.



Видя се обаче, че доста се отклоняваме и слизаме долу в ниското.
В един момент стигнахме до разклон и пътят вдясно като че ли водеше в правилната посока.



Явно се използваше за дърводобив. Говорим за вълка, а той ... се вози на "Буханка" насреща ни



И не казва, че след половин километър пътят просто свършва ...

Хайде обратно към разклона, та да проверим левият път накъде ще ни изведе.
Насреща ни - група работници. Спрях да ги попитам дали този път излиза на билото или е задънен като другия. Те ми разправят "След около километър има едно изкачване, дето мотори минават, ама вие с джиповете надали ще минете".

Е, ако са искали да ни кажат да не караме по този път, бяха избрали най-неподходящия начин да го направят. Най-обичаме местните да ни кажат, че еди-къде си било непроходимо за джипки! Той и горският в дерето над Клисура така ни говореше ...

Както предадох на момчетата казаното от дърварите, така вече се носехме нагоре по пътя към онова място, дето само моторите можели да минат ...

Ей го първият, дето не вярва на хората ...



Я! Ама той се изкатери. Хайде и аз след него! Ама тръгнах малко нещо тежкарски. Викам си - дай ще си цъкна копченцето и ще пробвам да го мина без много газ. Е да, ама не!
Патрулът навири предница към небето и забуксува




Козата си сАка пръч, а баирчето - засилка. Газ нагоре и сме готови!



А разни завистници бучат по радиостанцията "Айдеее, копчетата минаха"

Не за друго, ми ги е яд, че те си нямат "вълшебно копче" ...



Ама те пък са със -стотин кила по-леки.



Минаха си и те като момченца.





Нагоре пътчето продължаваше да е интересно. Стръмно и силно обрасло ...






В един момент вляво отгоре, почти до главата ми се разнесе един звук, който ме подсети, че съм голям заплес! От возенето по леки пътчета и голи баири бях забравил да обърна шнорхела назад в "горско" положение.

При минаването през надвисналите над пътя гъсталаци, шнорхелът брулеше листа, а натовареният двигател ги засмукваше така яко, че предпазната решетка (от мек метал, без усилваща рамка) поддаде и листата тръгнаха да влизат в шнорхела със съответния интересен звук ...



Ей тук настана голяма веселба. "Прахосмукачката" дърпа зверски, а не мога да спра. Отпред Кики вика по радиото "Дръжте скорост, че е стръмно", отзад Боби се е засилил и не искам да го спра насред баира.

Нямах друг избор освен с дясната ръка да въртя геврека, а с лявата през отворения прозорец да почиствам, доколкото мога, листата от решетката и да се надявам, че няма да засмуче чак толкова, че да затормози сериозно двигателя. А бе, весело беше ...

Избързвайки напред, ще кажа, че вчера извадих 2 шепи вече изсъхнала шума от кутията на въздушния филтър ...

В един момент отпред просветля и излетяхме на високо и открито



При излизането усетих удар отдолу, но не се впечатлих особено. С дългия и сравнително нисък детевоз бях свикнал да броя камъните.
Пък и главата ми беше заета с мисълта за шнорхела.
После видях, че левият праг е отнесъл добър "шамар", вероятно от насочено срещу посоката ми на движение дърво ...

Е, излязохме на билото, макар и не на това, което ни се щеше, а просто се върнахме на вече изминатия от нас трак. Върнахме се още малко назад и поехме нататък по маршрута през баирите.





Както си му е редът, точно когато започнахме да въртим по завоите на баира, Боби се обади, че не може да завива ...

Веднага се върнахме пеша назад (нямаше къде да се обръща на тясното)



Кормилната щанга беше яко сгъната назад и опираше в диф-а. Вероятно беше пострадала при излизането от стръмнината, на същото място, където и аз нацелих нещо ...



Поизправихме я с подръчни средства - колан за теглене и "бурлаки на Волге"



По идея на Маркан, след първоначалното леко поизправяне напред, затиснахме колана с хай-лифта и започнахме да вдигаме джипа, та да може опънатият колан да дръпне щангата не само напред, но и надолу.

След като CJ-ят стана отново управляем, продължихме нататък по посока Твърдица. В Радово заредихме с гориво и после отново се набихме в гората през Прохода на Републиката.





Едно известно време карахме покрай район, маркиран с ей такива табели




Що ли ме гризе мисълта, че законът, съгласно който "се наказват нарушителите" е от типа "Правото е на по-силния" ?!?

Май Стара планина е яко парцелирана. Като че ли в Родопите не забелязах чак толкова страшни табели. Или просто не сме попадали в подходящ район ...

Както и да е. Въртяхме из планината и за пореден път зад стъклото настана тъмнина ...



И отново в един момент имахме бивак, избран от немай къде, на първото подходящо равно място между дърветата. Кой да ти претендира за нещо повече, като вече е към полунощ. Спираш, разтоварваш, разпъваш, приготвяш вечеря и после - в спалния чувал ...

[lubashki777]

До: РаСоТка Трофи 2007

....и...

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Ден 5

На сутринта за будилник ми послужи приближаващият се вой на форсиран двигател на Виетнамка, на моменти заглушаван от циганска гюрултия. Явно караха работници на някъде из гората.

Облякох се на пожар, все едно са ми свирнали "Тревога". Де да ги знам дали няма да решат да си напазаруват нещо от разпилените из бивака вещи.

След късното лягане, героите са уморени ...



Прашната горска поляна, на която бяхме разпънали предната нощ, не предразполагаше към весело настроение.



Лека-полека се стегнахме за път и поехме към Твърдица. Бързо стигнахме до асфалта, а от там надолу не беше далеч ...



Предварително моля за извинение, ако засегна някой от това градче, но у мен то остави много тягостно впечтление. Опечен от обедното слънце и заспал малък град. В 12:30 на обяд - всичко изпозатворено за обедна почивка.

Освен попълване на запаси от хранителни продукти, аз трябваше жив или мъртъв да си осигуря достъп до Интернет, защото имах нетърпящи отлагане задачи.
След като миналата година можах да ползвам бърза Интернет връзка на брега на яз "Доспат", аз си живеех със заблудата, че осигуряването на приличен достъп до Интернет не би трябвало да е проблем в никой град. Е, само съм си мислил така ...

След разпитване из центъра на Твърдица се намериха 2 места с Интернет. Едното - Интернет център към читалището, създаден със средства по не знам си коя програма. До тук добре, ама на табелата на вратата пише "Обедна почивка: 12:00 - 14:00".
М***а му и късмет! Нямам час и половина да чакам някой да отвори!

Следващото място е нещо като Интернет/гейм клуб. В анонимна малка заличка със 7-8 компа се разпорежда гол до кръста полузаспал младеж. Клиенти няма. Питам "Може ли да да се включи лаптоп за ползване на Интернет". Отговор "Ми сигурно може" ... И толкова. Младежът незаинтересувано чопли в някаква игра на компютъра, пред който седи. Става ми ясно, че този е сложен само да нахрани маймуните и да не пипа никакви копчета ...
Набързо снабдих лаптопа си с мрежова връзка за сметка на един от компютрите в залата и се захванах с работата си. Свърших я за 15-20 минути и оттам нататък до час и кусур гледах тъпо как 5 мейла с прикачени файлове се изпращат агонизиращо бавно със скоростта на скапана dial-up връзка ...
Цялото това удоволствие ми струваше 80 (осемдесет) стотинки. М***а му! Бях готов да дам 8 лева, ако имаше кой и как да пусне една прилична скорост, с която да си свърша работата за нормално време и да не карам всички да ме чакат в единственото отворено кафе в центъра!

Междувременно групата беше успяла да напазарува това-онова в някой от малкото работещи по това време магазини. Ама и това не било лесна работа. Жената ми се оплака, как е чула коментар от магазинерка, че от сутринта били имали оборот едва 15 лв. което обаче не им е попречило да я върнат от вратата, защото нещо били заети в момента. Мдаааа, тия сигурно ще реват колко лошо е станало откак сме в ЕС, и как не им стигат парите, и как изобщо тази държава отива на провала. Обаче май нямаше земна сила, която да ги накара да се напънат и да продадат нещо на хората от 4 джипа, които очевадно бяха в градчето с единствена цел да напазаруват това-онова ...

Единственото положително беше, че по случайно стечение на обстоятелствата Кики успя да си напазарува радиостанция на прилична цена.

Оставихме градчето да си спи следобедния сън и отново поехме към планината ...



Як прахоляк и скучно чакълесто трасе









Настроението на групата не беше особено бойко. Явно умората от предишните 2 дни си казваше думата. Влязохме в долината на "Голямата река" край с. Боров дол. Голямата река, в същност беше малка рекичка, ...





Въпреки ранния час, в един момент Кики предложи да вземем да разпънем един бивак край въпросната рекичка. Отведнъж всички се съгласиха доста бързичко ...

Започнахме да се оглеждаме за подходящо място и не след дълго видяхме нашата полянка, изпънала се в близост до едно вирче ...



Моментално слязохме от пътя и заехме позиция за кръгова отбрана ...

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Беше решено, че си даваме почивка, съчетана със санитарен полуден ...







С цел подобряване хигиената се започна пране ...







а в същото време беше разпъната и полевата баня ...





За разлика от предишния път (в двора на хижа "Чучул") този път лимит на водата нямаше. Маркучът - в реката и се къпи, колкото ти душа иска. Или колкото можеш да изтраеш на студената вода ...

Струва си да се види колко рязко може да се повдигне настроението в резултат на нещо толкова елементарно, каквото е един студен душ.

Сигурен съм обаче, че който е карал с часове в жегата и прахоляка, веднага ще оцени удоволствието, което изпитваш от това, че си отмил прахта и от теб вече не текат кални вадички ...

Ако пък си жена и след освежаващия душ имаш възможност и да се гримираш като хората, няма начин да не пуснеш една усмивка "24 карата"



Който пък няма нужда да се гримира, що да не хапне някой залък на сянка



Бивакът - разпънат по светло на удобно място, всички - чисти и освежени. С две думи "Животът е хубав" ...





Вече може и да се помисли за вечерята ...




Кики свещенодействува около огнището ...



и не след дълго имаме един разкошен лагерен огън ...



А след това - както си му е редът ...









Това определено беше един хубав следобед и една хубава вечер, които оправиха настроението на всички ни ...


П.П. На мен ми се наложи за малко да напусна приятния бивак. Тъй като се бях разбрал с Чуров да се чуем и да съгласуваме срещата ни за следващия ден, трябваше да му се обадя. Обаче на бивака - покритие нЕма. Ни МТел, ни Глобул. Мяткаме се на Патрула и газ обратно. Навигаторката държи в ръце 2 ГСМ-а и дебне в кой момент ще се появи покритие на някой от операторите ...
6 км надолу по изминатия път и това стана. Разбрахме се с Янко откъде ще караме и как ще се засечем.

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Ден 6

Сутринта си имахме гост в бивака.



ГОркият беше расъл на уши и опашка и беше много гладен и много наплашен.
Ама страхът не му попречи да омете всичко, което му беше дадено ...

Добре отпочинали, поемаме по маршрута за следващия ден.







Целта беше Котел, като по пътя трябваше да се срещнем с колегата Чуров, който щеше да тръгне срещу нас. Идеята беше при възможност (наличие на покритие) да осъществяваме връзка и да разменяме информация за местоположението си.

Въпреки, че нямаше особено много екшън, този етап за мен (а май и за момчетата) беше най-приятният от целия преход. Имаше много малко такива участъци



По-голямата част от пътя ни вървеше нагоре - надолу през красива голяма гора.




Трасето беше за технично каране, тай като някъде разстоянието между дърветата беше едва достатъчно за да се промуши широкият Патрул. Приятен слалом, често съчетан с катерене или спускане.

Също така се искаше и внимание за да не се отклоним от трака. В този ден, за разлика от друг път, това беше важно, тъй като се бяхме разбрали с Янко, че караме плътно по трака, докато се срещнем.
А в този участък пътят твърде често като че изчезваше. Явно беше, че скоро четириколесно возило не е минавало оттам, поради което на места се искаше яко взиране за да се видят едва забележимите следи под тревата или шумата.









На картата това място беше отбелязано като 4Х, т.е. екстрем.



Честно казано, не видяхме нещо екстремно. Всички минахме през това местенце без никакви проблеми









Точно когато преминавахме това място, Чуров ми звънна по телефона за да се уточним кой докъде е стигнал. Разбрах, че в момента той се бори да намери пътя изпод някакви високи папрати ...

Малко след Янко звънна и Румен (Cartest) за да види дали сме се свързали и докъде сме я докарали.

Промушихме се през тясната пътека, която следваше и продължихме нататък.

Ето това местенце ни се видя доста по-екстремно.



От снимката под този ъгъл не се вижда особено добре, но си имаше всичко - и стръмнина, и добър страничен наклон, и пропаднал участък от пътеката. Нямаше си едно - дървета, които да те спрат в слечай на не дай боже ...

Бързахме за среща и затова просто го заобиколихме и продължихме да се спускаме




В един момент пътят пак се скри




и пак го намерихме ...





Изкатерихме и следващото баирче, а при последвалото спускане през дърветата долу пробляснаха фарове



След фаровете се показа и червеният Патрул на Чуров



А след Патрула - и неговият собственик ...



Оттук нататък джиповете в колоната станаха 5 ...



Янко е приятна компания, а на всичкото отгоре в този ден беше свършил и част от нашата работа, като ни беше утъпкал пътя през тези папрати ...





Ако няма следи, в такъв участък можеш да караш само "по уреди" и да се чудиш какво се крие под високата растителност ...


Лека- полека се приближавахме към Котел ...






Когато пристигнахме, направихме една снабдителна акция в магазините за хранителни стоки, плодове и зеленчуци, след което изчакахме Cartest, който ни поведе към място за бивак край с. Медвен.



Малко сбъркахме като предпочетохме да минем "по черно", вместо по асфалта, защото "черното" се оказа сравнително скучно чакълирано трасе, а направихме и обиколка от над 30 км, вместо 12-те по асфалта. Ама карай, човешко е да се греши ...

Минахме през Медвен







и разпънахме бивак недалеч от селото.





А после - салатката (за ракийката) ...






Когато се стигна до скарата се оказа, че Румен (Cartest) е донесъл такова количество "материал за барбекю", че просто нямаше изяждане. Иначе, като го каза, не звучеше така - 30 кюфтета и 30 кебапчета. Ама не каза, че кебапчетата са по педя ...
Е това се казва ятак!

[koko11]

До: РаСоТка Трофи 2007

като минахте през априлци що не са обадихте.имам 4 етажна къща за спане в момента си я правя на хотел.другия път да не спите по чукарите ами един телефон и у дома.и маршрутче щях да предложа.

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

като минахте през априлци що не са обадихте.имам 4 етажна къща за спане в момента си я правя на хотел.другия път да не спите по чукарите ами един телефон и у дома.и маршрутче щях да предложа.

Ееее, то беше някъде около полунощ. Т.е. не беше най-подходящото време за ходене на гости. А спането по чукарите си беше неразделна част от идеята за прехода ...

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Ден 7

От Медвен отново минахме през Котел за да може CJ-ят да дозареди с газ, след което отново хванахме гората.



На доста места кипеше яка сеч. А някъде дори пътят беше запречен с нарязани дървета ...



та трябваше да вземем участие в разчистването, ако искахме да продължим по-бързо по пътя си ...




Интересно, но за цяла седмица каране, и то по продължение на известен туристически маршрут, тази група деца бяха първите (и останаха единствените) туристи, които срещнахме ...




Както беше ни обещал, Янко ни поведе по алтернативен маршрут, защото предварително набелязаният от нас път вече бил рендосан с булдозери. Т.е. по него не бихме могли да очакваме нищо освен скука и прахоляк ...



Пътчето, по което свихме ей тук беше супер!



Тесничко, поразровено и свито под надвисналите дървета. Дори в ранния следобед беше доста тъмно и фаровете не бяха излишни.

Чуров тъкмо ни разправяше как го е минавал в дъжд и високи треви, и водещото в момента Паджеро спря. Причината беше ей тази ...



Едно хубаво ровче, което обаче ни най-малко не е причина ние да не минем. Горските в Рила са ни създали добър тренинг ...























След като всички се бяхме пренесли от другата страна на рова, понечихме да продължим. Ама пред мен се откри следната картина





Не личеше тук някой да е минавал в скоро време. А като продължих още малко и влязох между дърветата отпред - окончателно се убедих, че тук не е минавано от години. Иначе нямаше как насред пътя да има група дървета с височина няколко метра и стъбла по 5-10 см ...

Т.е. май се налагаше изводът, че пътят ни не е оттук. От което следваше, че току-що преминатото препятствие трябва да се преодолее в обратна посока. С цел затвърждаване на усвоеното ...

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

В обратна посока Чуров направи доста зрелищно преминаване с Патрула си







Кой не си е подстригал калниците вижда зор ...





Ама нали има и лебедки ...





Всеки по реда си ...







Кики хвана буквално последната минута, останала в касетата на видеокамерата ...





След като сборихме за втори път рова, намерихме верния трак. За целта трябвало да направим остър, почти обратен завой с изкачване, което ни изведе на пътя, който вървеше успоредно и много близо до този, по който се спуснахме надолу. Само дето беше по-високо. Това беше и причината да не забележим навреме отклонението от маршрута на екранчетата на ГПС-ите. Не че чух някой да се оплаква от екшънчето де ...