РОДОПИТЕ 2011г.- Райско кътче

[Galq]

От: РОДОПИТЕ 2011г.- Райско кътче



А ето я и площадката. Уникално местенце.

















След като се насладихме на уникалната природа колкото и да не ни се искаше потеглихме към х. Смоленските езера. Тук пътя няма да описвам защото бе по асфалт. Също и за хижата защото хижарката беше доста дръпната, а иначе местенцето е красиво.






С бодри сили на петия ден раничко се отправихме към Каньона на Водопадите, не че ни се ставаше рано, но хижарката ни помоли да освободим до 8,30 часа.

[Galq]

От: РОДОПИТЕ 2011г.- Райско кътче



Тук някой искаше да му сервират бира, ама отговора бе – няма сервитьорка.















Това местенце го препоръчвам.






След като дегостирахме прекрасното мляко с пресни горски ягоди си напазарихме сирена и кашкавали / не е евтино, но са истински/ се отправихме към пещера Ухловица.






На паркинга едно месно момче с джип ни посъветва да не се катерим отгоре по черно с джипката, след това да вървим надолу и без това пътя е много лош, а направо да се качим от тук с Тойотата. И ето до тук - на метри от стълбите.

[Galq]

От: РОДОПИТЕ 2011г.- Райско кътче

Посетихме Ухловица и сме готови за изворите на Арда.







Стигнахме до бариера - гранична ивица и май бяхме до тук. Питахме в барбекюто Узунов камък дали има път до изворите, но ни казаха, че се ходи само пеш и пътя в едната посока е около 1,30часа, а часа бе 16,30 така че се отказахме. Отложи се за следващата експедиция. Винаги оставяме по-нещо, за да се върнем отново.

[Galq]

От: РОДОПИТЕ 2011г.- Райско кътче

Ето и най-голямата лъжица и бъклица в с. Могилица.



Музея на боба в с.Смилян.



Снимка за спомен пред картината, която ще участва в Рекордите на ГИНЕС. Ние залепихме по едно бобче – нали тази картина се рисува само от посетители. След музея си напазарихме истински смилянски боб и към х. Момчил Юнак.



Както отново ни върви по вода – валеше цяла вечер. На шестия ден от Хайдушките поляни се отправихме към гр. Лъки и от там - Кръстова гора.












От Забърдо си взехме селски хляб и добре че послушахме Росен да вземем повече. Първия свърши още до рибарника за пъстърва БАЛКАНКА.



Купихме си от хубавата рибка и хайде на Чудните Мостове.











Това е пътя за хижа Персенк . Някога явно е имало асфалт, ама някога. Не че е лош, но е за джипка, а горе имаше и лека кола, марка - явно прежалена.




Лагерен огън за последна вечер.
Дегустация направо от шишето, че няма време за чашка. Следва печене на риба за предястие и за вечеря скара - вратни пържоли с гарнитура шишчета и бира с пържени картофки. Дълга вечер с много наздравици и преживени емоции, нали все пак е последна вечер .




Седми ден пием сутрешно кафе и обратно към Варна. По пътя посетихме Бачковски Манастир и Асенова Крепост. Още не бяхме пристигнали във Варна и започнахме да нахвърляме следващия маршрут. Ще започнем от източни Родопи, но не знаем къде ще завърши.

[genatanaceko]

От: РОДОПИТЕ 2011г.- Райско кътче

Браво уникална разходка сте си направили.Страхотни красоти сте снимали.Дадохте ми някой идеи за бъдещи разходки.Само да попитам при наличие на такава хубава брадва и с такива яки момци неможахте ли да просечете падналите дървета на пътя.Благодаря за споделеното с нас.Поздрави.

[Ники Димов73]

От: РОДОПИТЕ 2011г.- Райско кътче

Колко красива е нашата родина.Благодаря ви че споделихте видяното и преживяно от вас с нас.Да сте живи и здрави и още много такива преходида споделите с нас.