Tweet
След завръщането ни от почивката трудно ни беше да се настроим на работен режим, но няма как трябва и да се работи. Днес откраднах малко свободно време и бързам да споделя преживяното. Аз и моите приятели решихме да почиваме на планина. Не се чудихме много и бе взето единодушно решение - Родопите.Събрахме багажа, ама не набързо да не би да пропуснем нещо. Тойотата естествено побра всичко, но Росен се бе лишил от колани, въжета, хай-джак, инструменти дори и Щилката. Каза че сме на разходка и не ни трябва излишен товар. Маршрута си го бяхме нахвърляли предварително, но и той търпеше промени в самата разходка. Оказа се, че може да разгледаме много повече райски кътчета отколкото бяхме запланували. И така на 25.07.2011г. натоварихме багажа и тръгнахме към Родопите.
След последното зареждане в Пазарджик потеглихме към с. Црънча.Тук вече свършиха полята и ни чакаше планината. Последна консултация с GPS –са и тръгнахме за крепост Цепина.
В самото начало пътя беше прекрасен, а някъде имаше и дръвчета, които бяха паднали на пътя и се налагаше да ги преместим.
Почти накрая на пътя обаче е паднало по - голямо дърво, което се оказа пречка. Нямахме и Щилка понеже Росен я остави във Варна така че се наложи да търсим друг път.
И ето го другия път.
Той се оказа доста стръмен и затревен. Трябваше да пробваме дали Тойотата има бавни.
От проливните дъждове водата беше образувала доста дълбоки коловози-на места като корито на река, но се движехме смело напред .Времето се влошаваше и затова бързахме, и ако бе ни хванал дъжда по тези баири щяхме доста да се забавляваме.
Ето вече изкачваме Цепина.
Време за малко снимки. Дъжда заваля като из ведро, а ние бегом надолу към Тойотката и тръгнахме към яз. Батак. Тук си направихихме първия бивак за нощувка.
Някой бързат да хванат златната рибка.
Пием сутрешно кафе и обсъждаме маршрута.Събираме бивака рано-рано и с нетърпение се отправяме към следващите красоти на Родопите.
Яз.Голям Беглик -един от най- красивите. Браво на хората постарали се да има прекрасни места за къмпингуване.
След кратка почивка и наслада на природата потеглихме към яз. Доспат през Сърница.
След последното зареждане в Пазарджик потеглихме към с. Црънча.Тук вече свършиха полята и ни чакаше планината. Последна консултация с GPS –са и тръгнахме за крепост Цепина.
В самото начало пътя беше прекрасен, а някъде имаше и дръвчета, които бяха паднали на пътя и се налагаше да ги преместим.
Почти накрая на пътя обаче е паднало по - голямо дърво, което се оказа пречка. Нямахме и Щилка понеже Росен я остави във Варна така че се наложи да търсим друг път.
И ето го другия път.
Той се оказа доста стръмен и затревен. Трябваше да пробваме дали Тойотата има бавни.
От проливните дъждове водата беше образувала доста дълбоки коловози-на места като корито на река, но се движехме смело напред .Времето се влошаваше и затова бързахме, и ако бе ни хванал дъжда по тези баири щяхме доста да се забавляваме.
Ето вече изкачваме Цепина.
Време за малко снимки. Дъжда заваля като из ведро, а ние бегом надолу към Тойотката и тръгнахме към яз. Батак. Тук си направихихме първия бивак за нощувка.
Някой бързат да хванат златната рибка.
Пием сутрешно кафе и обсъждаме маршрута.Събираме бивака рано-рано и с нетърпение се отправяме към следващите красоти на Родопите.
Яз.Голям Беглик -един от най- красивите. Браво на хората постарали се да има прекрасни места за къмпингуване.
След кратка почивка и наслада на природата потеглихме към яз. Доспат през Сърница.
Поздравявам ви и за смелостта да тръгвате по "неотъпкани" пътеки на които не знаете какво има от другия краи. Защото има и вариант по средата да има някои голям дънер които не може да бъде преместен 
мислех се за ентусиазец но ето че има бая по - мераклии от мене. 
Коментар