Tweet
Единственият начин да се справиш с изкушението е да му се поддадеш, беше казал някой: както когато те тегли да натовариш палатката на колата, така и после, когато ти се прииска да разкажеш три години по-късно 
.
И така, ето две от нашите разходки из България. Първата е през 2007 г. Малкият е на 1,5 г., а колата, с която предприемаме пътешествието - забележително Рено 19 с двигател 1,2
Тръгваме от София право към Варна и след цял ден с много спирания тук и там стигаме до Побити камъни:
. Следват няколко плажа във Варна (т.е. покрай Варна, м. Черноморец), които е излишно да бъдат илюстрирани със снимки .
После се отправяме на юг и спираме на устието на Камчия. Разхождаме се по реката с водно колело, радваме се на гледките
, 
, после и в обратна посока: 
, която завършва с озоваване в "открито море", много писъци от моя страна, прерастващи в свещен гняв след думите на мъжа ми: "Е, какво, с дрехите ли да се метна?!", след което бавно и спокойно се съблича, влиза във водата и ни избутва обратно .
След нощувка в любимото ми село Черноморец (вече това до Бургас) и плаж на някогашния къмпинг, където водата се оказва чиста като в детството (за разлика от селския плаж), продължаваме надолу със задължителна спирка на Ропотамо:
. Решаваме, че детето ще ходи до Змийския остров отсреща, когато стане достатъчно голямо, за да плува само дотам, и вместо това се отправяме към Маслен нос.
Той, за съжаление, вече не е онова райско кътче, което беше веднага след отварянето му за свободен достъп през 1990 г., но пак е изключително интересно място. Макар че е ужасно потискащо да видиш заливчетата, на които си мислиш, че никой не ходи, засипани с бирени бутилки. Разбира се, намираме си едно приятничко местенце
, а после продължаваме през гората: 
. За първи път отиваме да видим тракийското светилище Бегликташ: 
. Близо до него се радваме и на множество хранилки за животни: 
.
Следва с. Българи:
(в този кръг танцуват нестинарите), а след това - Влахов дол 
със свещения извор на нестинарите. Не пропускаме да си напълним две шишета с вода, които впрочем не зеленясват следващите три години (но в крайна сметка все пак биват изхвърлени).
Продължаваме през Странджа по път, менящ се между черен и макадам, и стигаме до Малко Търново, а оттам - в с. Бръшлян. Разхождаме се из старите къщи и улички
, без да пропускаме тази, строена през 17 век: 
, а докато пием кафе очите ни постепенно започват да се разширяват, защото прииждат едно след друго 5...10... 30! ето такива 
. Организирана разходка за чужденци се оказва .
Продължаваме нататък, през гората (където за пореден път няколко добронамерени граничари ни обясняват, че този път през с. Младежко не е като за нашата кола, но ние, естествено, не им вярваме, опровергаваме ги и този път), подминаваме Тополовград (около който всичко гори апокалиптично) и стигаме до с. Мезек.
В Мезек има три забележителности: тракийска гробница от IV в. пр. н.е., която се оказва заключена и не можем да влезем, но за сметка на това се снимаме на кльона:
, изключително запазена византийска крепост, която дълго обикаляме: 
, и куполна гробница, за която разбираме едва по-късно.
Продължаваме към Маджарево и оттам - покрай река Арда
до Кърджали. Повече прах никъде не съм виждала, макар че от снимката не си личи достатъчно
.
След като предишната година сме били на Дяволския мост край Ардино, сега решаваме да видим какво е това на изток от Кърджали, което картата също нарича Дяволски мост. Оказват се приказни каменни образувания:
.
Идва ред на голямата забележителност в района - Перперикон:
. (Това, което беше разкопано тогава, е една много малка част от нещата, които могат да се видят сега, така че ще трябва да се ходи пак .)
.И така, ето две от нашите разходки из България. Първата е през 2007 г. Малкият е на 1,5 г., а колата, с която предприемаме пътешествието - забележително Рено 19 с двигател 1,2
Тръгваме от София право към Варна и след цял ден с много спирания тук и там стигаме до Побити камъни:
.После се отправяме на юг и спираме на устието на Камчия. Разхождаме се по реката с водно колело, радваме се на гледките
. След нощувка в любимото ми село Черноморец (вече това до Бургас) и плаж на някогашния къмпинг, където водата се оказва чиста като в детството (за разлика от селския плаж), продължаваме надолу със задължителна спирка на Ропотамо:
Той, за съжаление, вече не е онова райско кътче, което беше веднага след отварянето му за свободен достъп през 1990 г., но пак е изключително интересно място. Макар че е ужасно потискащо да видиш заливчетата, на които си мислиш, че никой не ходи, засипани с бирени бутилки. Разбира се, намираме си едно приятничко местенце
Следва с. Българи:
Продължаваме през Странджа по път, менящ се между черен и макадам, и стигаме до Малко Търново, а оттам - в с. Бръшлян. Разхождаме се из старите къщи и улички
.Продължаваме нататък, през гората (където за пореден път няколко добронамерени граничари ни обясняват, че този път през с. Младежко не е като за нашата кола, но ние, естествено, не им вярваме, опровергаваме ги и този път), подминаваме Тополовград (около който всичко гори апокалиптично) и стигаме до с. Мезек.
В Мезек има три забележителности: тракийска гробница от IV в. пр. н.е., която се оказва заключена и не можем да влезем, но за сметка на това се снимаме на кльона:
Продължаваме към Маджарево и оттам - покрай река Арда
След като предишната година сме били на Дяволския мост край Ардино, сега решаваме да видим какво е това на изток от Кърджали, което картата също нарича Дяволски мост. Оказват се приказни каменни образувания:
Идва ред на голямата забележителност в района - Перперикон:
.)
Прикачени файлове
. Както и да е, правим една бърза обиколка, за да хвърлим птичи поглед наоколо, слизаме и поемаме към Асеновата крепост 
Коментар