Единственият начин да се справиш с изкушението е да му се поддадеш, беше казал някой: както когато те тегли да натовариш палатката на колата, така и после, когато ти се прииска да разкажеш три години по-късно
.
И така, ето две от нашите разходки из България. Първата е през 2007 г. Малкият е на 1,5 г., а колата, с която предприемаме пътешествието - забележително Рено 19 с двигател 1,2
Тръгваме от София право към Варна и след цял ден с много спирания тук и там стигаме до Побити камъни:
. Следват няколко плажа във Варна (т.е. покрай Варна, м. Черноморец), които е излишно да бъдат илюстрирани със снимки
.
После се отправяме на юг и спираме на устието на Камчия. Разхождаме се по реката с водно колело, радваме се на гледките
,
, после и в обратна посока:
, която завършва с озоваване в "открито море", много писъци от моя страна, прерастващи в свещен гняв след думите на мъжа ми: "Е, какво, с дрехите ли да се метна?!", след което бавно и спокойно се съблича, влиза във водата и ни избутва обратно
.
След нощувка в любимото ми село Черноморец (вече това до Бургас) и плаж на някогашния къмпинг, където водата се оказва чиста като в детството (за разлика от селския плаж), продължаваме надолу със задължителна спирка на Ропотамо:
. Решаваме, че детето ще ходи до Змийския остров отсреща, когато стане достатъчно голямо, за да плува само дотам, и вместо това се отправяме към Маслен нос.
Той, за съжаление, вече не е онова райско кътче, което беше веднага след отварянето му за свободен достъп през 1990 г., но пак е изключително интересно място. Макар че е ужасно потискащо да видиш заливчетата, на които си мислиш, че никой не ходи, засипани с бирени бутилки. Разбира се, намираме си едно приятничко местенце
, а после продължаваме през гората:
. За първи път отиваме да видим тракийското светилище Бегликташ:
. Близо до него се радваме и на множество хранилки за животни:
.
Следва с. Българи:
(в този кръг танцуват нестинарите), а след това - Влахов дол
със свещения извор на нестинарите. Не пропускаме да си напълним две шишета с вода, които впрочем не зеленясват следващите три години (но в крайна сметка все пак биват изхвърлени).
Продължаваме през Странджа по път, менящ се между черен и макадам, и стигаме до Малко Търново, а оттам - в с. Бръшлян. Разхождаме се из старите къщи и улички
, без да пропускаме тази, строена през 17 век:
, а докато пием кафе очите ни постепенно започват да се разширяват, защото прииждат едно след друго 5...10... 30! ето такива
. Организирана разходка за чужденци се оказва
.
Продължаваме нататък, през гората (където за пореден път няколко добронамерени граничари ни обясняват, че този път през с. Младежко не е като за нашата кола, но ние, естествено, не им вярваме, опровергаваме ги и този път), подминаваме Тополовград (около който всичко гори апокалиптично) и стигаме до с. Мезек.
В Мезек има три забележителности: тракийска гробница от IV в. пр. н.е., която се оказва заключена и не можем да влезем, но за сметка на това се снимаме на кльона:
, изключително запазена византийска крепост, която дълго обикаляме:
, и куполна гробница, за която разбираме едва по-късно.
Продължаваме към Маджарево и оттам - покрай река Арда
до Кърджали. Повече прах никъде не съм виждала, макар че от снимката не си личи достатъчно
.
След като предишната година сме били на Дяволския мост край Ардино, сега решаваме да видим какво е това на изток от Кърджали, което картата също нарича Дяволски мост. Оказват се приказни каменни образувания:
.
Идва ред на голямата забележителност в района - Перперикон:

. (Това, което беше разкопано тогава, е една много малка част от нещата, които могат да се видят сега, така че ще трябва да се ходи пак
.)

И така, ето две от нашите разходки из България. Първата е през 2007 г. Малкият е на 1,5 г., а колата, с която предприемаме пътешествието - забележително Рено 19 с двигател 1,2

Тръгваме от София право към Варна и след цял ден с много спирания тук и там стигаме до Побити камъни:

После се отправяме на юг и спираме на устието на Камчия. Разхождаме се по реката с водно колело, радваме се на гледките

След нощувка в любимото ми село Черноморец (вече това до Бургас) и плаж на някогашния къмпинг, където водата се оказва чиста като в детството (за разлика от селския плаж), продължаваме надолу със задължителна спирка на Ропотамо:
Той, за съжаление, вече не е онова райско кътче, което беше веднага след отварянето му за свободен достъп през 1990 г., но пак е изключително интересно място. Макар че е ужасно потискащо да видиш заливчетата, на които си мислиш, че никой не ходи, засипани с бирени бутилки. Разбира се, намираме си едно приятничко местенце
Следва с. Българи:
Продължаваме през Странджа по път, менящ се между черен и макадам, и стигаме до Малко Търново, а оттам - в с. Бръшлян. Разхождаме се из старите къщи и улички

Продължаваме нататък, през гората (където за пореден път няколко добронамерени граничари ни обясняват, че този път през с. Младежко не е като за нашата кола, но ние, естествено, не им вярваме, опровергаваме ги и този път), подминаваме Тополовград (около който всичко гори апокалиптично) и стигаме до с. Мезек.
В Мезек има три забележителности: тракийска гробница от IV в. пр. н.е., която се оказва заключена и не можем да влезем, но за сметка на това се снимаме на кльона:
Продължаваме към Маджарево и оттам - покрай река Арда
След като предишната година сме били на Дяволския мост край Ардино, сега решаваме да видим какво е това на изток от Кърджали, което картата също нарича Дяволски мост. Оказват се приказни каменни образувания:
Идва ред на голямата забележителност в района - Перперикон:

Коментар