Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Пътеводител за атрактивните места в Турция

Свий
Това е залепена тема.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

    С това приключваме Истанбул като град. И понеже това е пътеводител, тук ще споделя свои констатации относно посещението на мегаполиса с цел да помогна със съвети на възнамеряващите да сторят това.

    Относно нощуването.

    В Истанбул има повече от 1500 хотела, като предпочитани от нашего брата са най-евтините, с цени от порядъка на 50-80 евро за двойна стая. Съсредоточени са около най-често посещаваните места там, където има възможност. Има райони, в които няколко десетки хотела са един до друг. Такива райони са Султанахмед, Аксарай, Сиркеджи, Бейолу, Кадъкьой и др. Вариацията в цените е много голяма - в пъти, така, че трябва да се внимава.

    Често евтините хотелите са в стари преустроени сгради с всевъзможни решения относно подредбата на стаите. Поддръжката е далеч от перфектната. Капещ смесител, запушен сифон или почти изкъртен душ са обичайно явление, но общо взето ще ти свършат работа за няколко нощувки. Майстори са в теснотията, всяка възможна ниша се използва за нещо.
    Цената преобладаващо е BB, като закуската е на блок маса. Не е обилна, но върши работа. Забравете за кафе еспресо, каквото обичайно се предлага у нас. Кафето на закуска е такова, че по-добре си налейте чай. Поне е истински. В повечето стаи има климатици, но често със забележки относно функционирането им. Същото е и с телевизорите, но това не е толкова важно.

    Персонала обикновено е много услужлив и любезен. С една дума хотелите за 2-3 нощувки са поносими. Но не ги сравнявайте с българските, за такава цена в БГ ще ви бъде далеч по-комфортно.

    Ако ви е по джоба, може да опитате в скъпите хотели (от 200 евро нагоре), но после моля да споделите преживяното тъй, като и за мен ще е новост.


    Относно храната.

    Дюнери и хамбургери има на всяка крачка. Много са популярни също т.н. „fast food” заведения, но нямам предвид тези от световните вериги, а типично турските. Те са нещо като нашите за бързо хранене, в които няколко десетки ястия са изложени и човек си избира. Порциите са по-малки от нашите, но всичко е много вкусно и прясно приготвено. Няма я практиката да се ползва стара мазнина и прочее тарикатски прийоми. Ще се изненадате от това, че много от заведенията на пръв поглед не отговарят на нашите представи (теснотия, кухнята е в залата за клиенти, има само мивка, но не и WC) и дори понякога човек има впечатление, че обстановката не е съвсем хигиенична, но никога няма да имате проблеми с храната. Поне аз не съм чул досега подобно нещо. В повечето случай отрупват масата ви с хляб и ако свърши, веднага дават друг без да броят филиите. А техния хляб доста бързо свършва. Как го правят не знам, но е много вкусен. Към храната ви предлагат вода, айран или газирани напитки, но НЕ И БИРА. Това е най-досадното, с такава хапка да не можеш да изпиеш чаша бира. Отговорът е прост - патентния данък, който такива заведения плащат, е в пъти по-голям ако се сервира алкохол. А там бирата се смята за алкохол. Цена за нормален обяд за 4 човека - около 50-60 лири.

    Вечерта може да решите да посетите истински ресторант. И тях ги има в изобилие. Ракия (само че силно анасонова, почти мастика), водка или нещо друго - няма проблеми, салати всякакви. Единствено се пригответе за по-солена сметка. Обслужването е изключително, канят те на всяка крачка. Случвало ми се е да си поръчам случайно ракия, която беше в менюто, но в момента я нямаха. Веднага момчето изхвърча да намери отнякъде, било то и от съседния ресторант. Клиент не се губи. В менюто има много неща, но имайте предвид, че рибните ястия са доста по-скъпи от другите. И още нещо - никъде не предлагат свинско месо. Нито в закусвалните, нито в ресторантите, нито в магазините. Затова хич не питайте, просто няма. Е, в 5-звезден хотел с цена от 500 евро нагоре за нощувка, в който отсядат само чужденци, може би ще има, но аз не съм пробвал. Всъщност нищо не губите. Телешкото е наистина телешко, а не говеждо каквото обикновено стои зад понятието „телешко” у нас, а как умеят да приготвят агнешкото, само те си знаят. Не препоръчвам дори да опитате колбасите им. Пробвал съм няколко пъти на закуска, въобще не стават за ядене. Стара истина - колбас без свинско не става.

    И за да завърша с яденето, припомням прочутия Искендер кебап, за който стана дума по-рано в пост #82 на темата. Разбира се, има го в оригинал на няколко десетки места в Истанбул. И за да не попаднете на менте, вижте на рекламата на заведението дали има оригиналното лого. Ако го има, почти е сигуирно, че искендерът ще е истински. Турските институции за разлика от нашите, пипат яко. Припомням и логото :
    Последно редактирано от zippel; 19-01-14, 04:30.
    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

    Коментар


    • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

      Относно придвижването с кола.

      Ако сте опитен шофьор не се страхувайте от невиждания трафик, в него има скрит ред. Истанбулските водачи са опитни (големият град учи) но не са много отстъпчиви. В крайна сметка все някой те пропуска ако се наложи.

      Общоприето е да се ползва масово клаксона, но не го правят в стил „Да ти е....”, а по-скоро като обозначение, без да проявяват никаква нервност. Въпреки огромното напрежение няма да видите псувни, викове и махане на ръце. Лъскави возила колкото искаш, но в тях не седят нагли индивиди, които показват „превъзходство”, а съвсем нормални хора, само дето са по-заможни. Изпреварват те като малка гара без да се обръщат със самодоволен поглед. Просто си карат по пътя бързайки.

      По скоростните улици пешеходци няма, но в сокаците е пълен ужас. Забрадени кадъни, деца, момчета с огромни колички и всякакъв народ, се движи кой където намери за добре. Не признават нито пешеходни пътеки, нито светофари, така че внимавайте много за пешеходци.

      Тотални задръствания са рядкост, но локални трафик-тапи се срещат често било поради ПТП, авария, ремонт или нещо подобно. В тесните улици често трябва да се изчака някой, който е спрял за обслужване на прилежащ търговски обект. И интересно е, че никой от местните не проявява нетърпение. Свикнали са, защото няма друг начин да се зареди магазина. Иначе действат бързо и след малко освобождават улицата.

      В централните части е рядкост да намерите място за паркиране на улицата. Затова пък частни паркинги има много. Малки и тесни, но има. Спираш там, взимаш си багажа, който ти трябва за момента, казваш им горе-долу кога ще тръгваш и оставяш ключовете. Персонала се занимава с паркирането, като често колите ги подреждат като на ферибот - на една боя разстояние, една до друга и една зад друга. Няма как, мястото е ценно. В колата си можеш спокойно да оставиш GPS, лаптоп, фотоапарат и др. подобни, никой няма да ти ги пипне. Документи и пари вземаш със себе си. Цената на такъв престой е обикновнено 4-5 лири за час, а ако е за денонощие - между 15 и 25 лири, зависи от района.

      Ако сте планирали кръстосване по Истанбул с колата си, по-добре е да ви води GPS. Нормално движението по скоростните градски артерии става със скорост 80-100 км/ч., всички ленти представляват колони от автомобили и е немислимо да заемете една от лентите със скорост да речем 40 км/ч. така, за по-сигурно. Така, че карате със скоростта на колоната и ако пропуснете правилната отбивка или влезете в друга рампа на възела, после ще загубите доста време да налучкате верния път. Добре е да си проучите предварително трасето на GPS-а чрез симулация или на Google Earth, защото в Истанбул има над 200 пътни възела на нива, някои от тях много сложни, а за мислене при тези скорости няма време. Ето илюстрация :


      Между другото това е възела при Меджидиекьой, а небостъргачите са на Левент. Любопитното при този възел е, че четирите уши на малката детелина в средата, са обръщало за автобуси на градския транспорт. Там други автомобили нямат достъп. Движението ползва големите рампи извън тези четири. Ако някой се интересува, нека пита, мога да го разясня подробно. Много интересно решение.
      Накрая да отбележа, че горивата в Турция са с около 30 % по-скъпи от нашите, което ги прави най-скъпи в Европа. Верно, Истанбул е близо до нас и става с един резервоар, но имайте и това превид при планиране на излета.

      Относно придвижване с градския транспорт.

      Ако прецените, че напрежението със собствен автомобил е прекалено голямо или в групата няма достатъчно опитен шофьор, или би се наложило да зареждате скъпо гориво, може да ползвате градския транспорт. В Истанбул най-много пътници превозват автобусите, които са на общинската фирма IETT. Имат сайт, където може да намерите линии, спирки, разписания и т.н., но английския му вариант все още е доста неизпипан в детайлите. Аз лично не знам турски, но се оправих и с турския му вариант, подразбира се общо взето.

      Трамвайните линии са няколко, но съществената е една, останалите са по-скоро атракция. Линията осигурява лесен преход от района на Аксарай и Султанахмед до този на Бейолу и Бешикташ, т.е. между двете най-посещавани от туристи части на града.

      Има и метро, част от кето е подземно, а част надземно. Тук добавям и двата подземни въжени трамвая : от Каракьой до началото на Истиклал и от Кабаташ до площад Таксим. Те са с по една спирка и не преодоляват кой знае какво разстояние, но затова пък преодоляват серизона денивелация : 60-80 м.

      Ето и схема на целия релсов транспорт в Истанбул.


      И не на последно място фериботните линии. Фирмите, които осъщесвяват превоз по вода са три : IDO, TURYOL и DENTUR. Поделили са си маршрутите, така че ако искате да пътувате с ферибот от т.A до т.B трябва да позлвате превозвача, който обслужва точно тази линия. Всяка си има сайт с разписания, цени и т.н.
      Цените на превозите са близки, има вариации в зависимост от това дали купувате индивидуални превози или ползвате някакъв абонамент или предплатен план. Последните две не са подходящи за туристи, а цената на индивидуалните превози е около 3 лири. Децата до 7 год. пътуват безплатно. На възловите спирки и станции има автомати, от които си купувате жетон и на чек-пойнт с въртяща се преграда влизате на спирка, станция или кей. На малките спирки чек-пойнта е в самия автобус. Децата или се носят на ръка или минават под преградата.
      С ферибот можете да направите тур по Босфора, което е една от основните атракции. Там цената вече не е 3 лири, а от 15 до 25 в зависимост от това дали е само отиване или с връщане. Изходното пристанище е Еминьоню.
      И накрая две думи за такситата. Те са много и не е трудно да се качиш на такси. Има и ментета, на които по-добре не се качвайте. Истинските имат голям номер с черни букви изписан на покрива и задължително буквата „Т” на регистрационния си номер. Ако сте повече от двама, а разстоянието по-малко от 3-4 км, по-изгодно (а и по-удобно) е да вземете такси.

      Така. С това приключихме Истанбул. Дано да съм бил интересен и от полза. Преди да продължа нататък ще направя няколкодневна пауза, през която ще прескоча познайте докъде. Четох, че през октомври са пуснали Мармарей - ЖП тунела под Босфора. Ще проверя дали е така и как работи, след което разбира се ще споделя видяното. А междувременно пожелавам на всички весело прекарване на светлите празници, крепко здраве и много пътешествия !
      Последно редактирано от zippel; 23-12-13, 16:25.
      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

      Коментар


      • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

        Браво колега! Много добро представяне! И определено ще го ползвам някой ден
        ''Хубави сте, но сте празни..''- продължи малкият принц. - ''За вас не може да се умре.''.

        Коментар


        • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

          Мармарей наистина е факт. Засега от този клон на метрото са пуснати 3 станции в европейската част и 2 в азиатската, но се работи по още 10 в европейската и 13 в азиатската. Под Босфора се минава на 5 м под дъното на протока. Като се добавят още 60 м воден стълб става общо 65 м под морското равнище. Билетът е с обичайната за градския транспорт в Истанбул цена от 3 лири, но жетоните не важат. Честотата на мотрисите е около10 мин. Нищо особено като вид. Необичайно е само чувството, че минаваш от един континент в друг за около 2-3 минути, при това на кота -65 м.

          И още една констатация относно градския транспорт. Купих си Истанбул карт. Това е пластика, която измества досегашния „ключодържател” Акбил що се отнася до предплатеното пътуване. Оказа се много удобно нещо с две основни предимства : важи за всякакъв вид транспорт, с което се избягва неудобството да си купуваш един вид жетони за метро, трамвай и автобус, друг за ферибота, сега и трети за Мармарей. Второто предимство е цената, която варира в зависимост от това какъв транспорт точно ползваш, но средно е под 2 лири. Пластиката струва 8 лири и се зарежда или на автомат при всяка станция или пристанище, както и на по-големите спирки или в павилионите край тях. Бързо, лесно и удобно. Ако сте няколко човека си я подавате през чек-пойнта. Ние бяхме трима и за два дена обиколки направихме 29 лири разлика на жетоните. Срещу това имаме 8 лири за пластиката, но тя пък си остана за бъдещо ползване. Може да е дребна работа, но е хубаво да се знае и затова го споделям.

          След тези две отклонения да продължим с пътеводителя. Приключихме с града, но оставаме във вилаета Истанбул с последната околия - Шиле. Тя има почти 90-километрово черноморско крайбрежие, което е изпълнено с хубави плажове. Първите няколко плажа са в района на Сахилкьой. /34220-Sahilkoy/


          Следващите са край околийския център Шиле, който е и популярно курортно градче. Освен обичайните за такова място хотели в околностите изобилства от селищни образувания с ваканционна насоченост, често собственост на заможни жители на Истанбул, който отстои на 70 км оттук. Освен плажовете тук има и няколко малки острова, на един от които останки от стара крепост. /34221-Sile/


          Последно редактирано от zippel; 01-01-14, 01:02.
          Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

          Коментар


          • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

            Край празниците имах малко други задачи, но продължавам. Пък и крайно време е да сменим вилаета, че този Истанбул го влачим повече от половин година. Ето и последната му част :
            Отиваме още на изток, почти до края на вилаета. Тук има още еднo популярнo курортно градче - Ава /34223-Agva/. Дадености : прекрасен плаж, огромен по размери и чиста вода, съдейки по водата на нашето южно черноморие и липсата на промишлени замърсители тук. Може би единствения недостатък е, че поради северното изложение слънцето винаги е зад гърба на плажуващите, т.е. UV лъчите не могат директно да подсилят пигментацията. Но това са дамски кахъри, иначе всичко е както трябва. Освен хубавия плаж и устията на прилежащите реки си струват гледката.


            От другата страна на градчето има доста по-малък, но не по-малко красив плаж, както и интересни скални образувания : Килимли. /34224-Kilimli/


            С това свършва интересното в тази околия и въобще в провинция Истанбул. Затваряме вилаета с рекордните 224 точки, нещо което едва ли ще се случи с друг виалет. Ето и файловете.

            34_Istanbul.gdb

            34_Istanbul.txt
            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

            Коментар


            • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

              Провинция Истанбул беше 11-та и последна от регион МАРМАРА. т.е. вече сме изчерпали и първия от седемте региона, на които е разделена Турция. Той е и най-близко до България. Показвам пак картата от първия пост в темата.


              Общия брой точки от неговите вилаети е 513, но веднага уточнявам, че разгледахме места с много богата история и оттам много забележителности, така че очаквам в другите региони точките да са доста по-малко.
              Следващия, който ще разгледаме е КАРАДЕНИЗ, т.е. Черноморския.


              Както се вижда от картата, този регион обхваща черноморското крайбрежие от границата с регион МАРМАРА до държавната граница с Грузия. Той съдържа 18 провинции (вилаета), които ще описвам от запад на изток.
              Започвам с една от най-малките - Дюздже. Нейната площ е 2593 кв.км, което й отрежда едно от последните места - 78-мо. Населението е 323 хил. жители, което дава сравнително висока гъстота - 125 жит./кв.км. Административен център е едноименен град с население 57 хиляди.


              Интересно е да се каже, че Дюздже е „най-младата” провиция. Тя е отделена от Болу след катастрофалното земетресение през 1999 г. В нея освен турци живеят роми, черкези, кюрди, абхазци, чвенебури и още няколко етнически групи, които не знам как да назова на български. По тази причина шеговито е наричана „Турските Обединени нации”.

              Дюздже е съставена от осем околии. Ще започна от тази, която граничи с Черно море - Акчакоджа. Крайбрежието е дълго около 30 км и представлява поредица от плажни ивици, повечето от които не са разработени. Показвам само по-хубавите. От западната граница на околията до нейния административен център има два такива : Карабурун /8101-Karaburun/ и Хузур Татил /8102-Huzur Tatil/. И край двата има по няколко малки ваканционни селища, по-скоро групи вили.
              Последно редактирано от zippel; 30-04-15, 09:00.
              Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

              Коментар


              • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

                Сигаме до околийския център Акчакоджа. Градът също има няколко плажа и това му придава в известна степен облик на курорт. В източната му част има останки от малка крепост /8103-Akcakoca Kale/, под която има два малки залива с плажове. Първо крепостта и входа към нея


                после двата плажа
                Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                Коментар


                • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

                  Като курорт града със сигурност не е сред водещите, но в центъра му има една сграда, с която местните се гордеят. Това е централната джамия, строена в периода 1989-2004 г., когато е и открита. За нея се твърди, че е най-модерната джамия в света /8104-Merkez Cami/. Като я гледа човек, може и да е така, но както споменах преди, аз лично не мога да съвместя религиозен храм с модерна архитектура, независимо дали храмът е мюсюлмански, християнски или какъвто е да било. Да, сградата е интересна, но не мога да я сравня с джамиите на Мимар Синан и с много други, които вече описах. Ето я.


                  Точно пред джамията в малкия крайморски парк се намира паметника на патрона на града Акчакоджа (вляво) заедно с Османгази и още някаква видна личност от началото на отоманския период.


                  На изток от града има още няколко плажни ивици и вилни селища, но нищо, заслужаващо отбелязване.
                  Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                  Коментар


                  • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

                    Отдалечаваме се от морския бряг на юг. В малкото село Хемшин има малка джамия, която при построяването си през 14 век е била изцяло от дърво. По-късно през 19 век долния етаж е подсилен със зидария а основните елементи са реконструирани, но остават дървени. /8105-Hemsin Cami/


                    Следва един водопад - двускоковия Акташ край едноименното село. /8106-Aktas Selale/


                    и една пещера - Факили, също на името на близкото село. /8107-Fakilli Magarasi/
                    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                    Коментар


                    • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

                      Село Докуздеирмен е вече в околия Джумайери. Поради подходящото корито на река Буюкмелен селото е популярен център за рафтинг. На територията му се намира вековен чинар с хралупа, висок 70 м и с обиколка 6 м. /8108-Dokuzdegirmen/




                      В околийския център Джумайери, както и в следващите две околии Гюмюшова и Чилимли няма нищо заслужаващо внимание.
                      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                      Коментар


                      • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

                        Преминаваме към централната околия, където е и столицата на вилаета Дюздже.
                        В градчето Конуралп има следи от гръцко присъствие. В местния музей има археологически експонати, но най-заслужаващ внимание е амфитеатъра и останките от античен град край него. /8109-Konuralp/


                        В самия град Дюздже няма нищо особено, затова показвам централния площад с джамията /8110-Duzce Merkez/ и една интересна часовникова кула. /8111-Duzce Saat Kule/


                        Провинция Дюздже се пресича изцяло в посока запад-изток от магистралата Истанбул - Анкара. Разбира се, това не е точка, но две снимки не са излишни.
                        Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                        Коментар


                        • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

                          Околия Гьоляка се намира на юг от магистралата. На територията й е разположен малък природен парк, от който се слиза до красив водопад - Гюзелдере. /8112-Guzeldere Sel/


                          В съседната и последна за вилаета околия Кайнашлъ в малък каньон се намира друг водопад - Шамандере. /8113-Samandere Sel/


                          Десетина км на изток на височина 1300 м, край брега на малкото езеро Топук е разположена спортна база на Фенербахче. /8114-Topuk Yaylasi/


                          Край на вилаета Дюздже. Точките са 14 на брой. Ето файловете

                          81_Duzge.txt

                          81_Duzge.gdb
                          Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                          Коментар


                          • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

                            Втората провинция от Черноморския регион е Болу. Тя е по-голяма по площ - 8323 кв.км, което я нарежда на 36-то място. Населението е 371 хил. жители, което пък дава много малка гъстота - едва 32 жит./кв.км. Причината е преобладаващо планинския характер на територията, макар и с неголяма надморска височина. Административен център е едноименния град с население 131 хил. жители.


                            Както се вижда от картата Болу се състои от 9 околии, като нито една от тях няма излаз на Черно море. В северната част на първата от тях - Гьойнюк, на височина малко над 1000 м, се намира планинкото езеро Чубук. /1401-Cubuk Golu/
                            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                            Коментар


                            • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

                              Градчето Гьойнюк, което е и околийски център, се характеризира с оригинална архитектура. В него има над 100 стари къщи от отоманския период, разположени на тесни улички.


                              Други характерни сгради в Гьойнюк са :

                              Строената през 14 век джамия Гази Сюлейман паша, в чийто двор се намира тюрбето на родения в Дамаск ислямски учен Акшемседин. /1402-GSP Cami/


                              Хамама Гази Сюлейман паша, строен по същото време /1403-GSP Hamami/ и Кулата на победата, която е построена през 1923 г. на близкия хълм. /1404-Zafer Kulesi/
                              Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                              Коментар


                              • От: Пътеводител за атрактивните места в Турция

                                В източната част на околията има още едно красиво езеро - Сюнет, районът около което е природен парк. /1405-Sunnet Golu/


                                Следващата околия Мудурну също има планински характер и първата точка също е езеро - Сюлюклю. И то се намира на височина малко над 1000 м. /1406-Suluklu Golu/
                                Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X