По следите на древните цивилизации на територията на днешна Турция.

[Валери Недялков]

Здравейте!
Досега не бях стъпвал в Турция. Семейството ми също.
Отдавна следя обстановката в тази страна и чета отзиви и теми от форума.
И от други източници също.

Дойде време да паднат ковид мерките и у нас и в Турция.
Е,там не бяха напълно премахнати,но пък никой не се заяждаше с туристите,които не ги спазват.
Падна здраво и лирата,което за турците не е добре,но за туристите е предимство.
И така решихме със семейството да направим едно по-сериозно пътуване из Турция.
Набелязах археологически обекти,маршрути,купихме евро и лири и зачахме заветната дата.

От тук продължавам с разказа на съпругата ми Ина озаглавен "Първи срещи с Турция".

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В тази част на първия пост ще публикувам линкове към всички първи мнения от пътеписите,които са част от темата.

Първи срещи с Турция.

Фригийци, Хети и ранно християнство (Кападокия).


Чанаккале, древния град Assos и как Мраморно море се оказа до колене...


На гости на боговете от планината Немрут ( Нимрод ).

[Валери Недялков]

Първи срещи с Турция.

Сряда.

Добре, че си пуснах отпуска в сряда. Пека соленки за изпът, събирам багаж и простирам през междучасията. Мъжете са на работа или презареждат след нощна. В 17ч. изгребваме багажа и потегляме за Свиленград. Припича и сме по къс ръкав, а слънцето още не мисли да си ляга. Край магистралата са се ширнали изумрудени ниви, а зад тях величествено се издига Рила, бяла, ледена и недостъпна. Тук-там пролетта е плиснала лимонено жълти петна с цъфнала рапица. Пристигаме в Свиленград към 7 вечерта. Паркираме до градинка с играещи деца. Намираме къщата за гости и жената ни показва стаята. В двора има лимоново дръвче с два узрели лимона и цъфнал храст розмарин. Хазяйката се оплаква, че сезона е сушав, а после ни упътва как да намерим ресторант. Закотвяме се в "Хъша", вкусна вечеря, големи порции като за гладни хъшове и питиета за разпускане. Прибираме се лениво по пустите улички, а небето ни засипва с купища звезди.

Четвъртък.

Ставаме неприлично рано (в 06:10ч.), за да избегнем опашките на границата. Изненадват ни още преди границата с непредвидена такса 60 турски лири за дезинфекция на колата. Работят само две гишета и както винаги, другата колона върви по-бързо. Докато чакаме се мъчим да четем надписите на турски, без особен успех. Ставаме свидетели на странна симбиоза. Един чистач замита тротоарите, като сваля боклука на платното. Веднага се спускат няколко гарвана, които захапват клечки и хартиики и ги отнасят нагоре към покрива. Явно системата сработва, защото все пак е чисто. Загадката е решена, когато се появява машина за чистене на платното. Минаваме за 20 мин и спираме на първото РТТ (турските пощи) за стикер за колата, но се оказва, че стикерите са свършили. Снимам дръвче, цялото окичено със сини мъниста против уроки. На второто РТТ се оказва, че трябва да изчакаме 45 мин, така че продължаваме търсенето. В Одрин, на третия опит в пощенската станция, за половин час време с попълване на формуляр и обяснения със знаци, успяваме да купим заветния стикер. По пътя за Чанаккале ни стряска полицейска кола с мигаща лампа край пътя. До нея е изправен полицай с радар. Оказва се бутафория от картон. Пътищата са в много добро състояние и към 11:30 достигаме новия мост 1915 Чанаккале, пуснат в експлоатация на 17-ти март.

Преминаваме над Дарданелите и се отправяме към Троя (Илион).





Троя на турски се нарича Трува.
При археологическите разкопки тук са открити 9 културни пласта, датиращи от 3000г пр.н.е до 100г. преди новата ера. Градът е бил разрушаван 9 пъти и се е възраждал като феникс сред руините, след войни, набези, земетресение, пожар. В този град в миналото се е водила Троянската война, описана в една от двете епични поеми на Омир (в случая Илиада). В града Чанаккале се намира бутафорен макет на троянския кон в реални размери. Той е подарен на града след снимките на холивудската версия на тази история. Нямахме време за него, но веднага след влизането ни в археологическия обект се озовахме пред другия макет на Троянския кон. Също в реални размери.





Внушителни крепостни стени, които са се издигали до над 5 м височина, наблюдателни кули, тухлени укрепления, булевард дълъг 300 и широк 4 метра, настлан с каменни плочи, всичко това трябва да се види. Удивлявам се, как природата превзема това, което човека изоставя.















Тухлените стени на къщите са странно надупчени и населени с безброй пчели.









Малко по-натам две заети със свои си задачи катерички ни позволяват да ги снимаме и не ни удостояват с внимание.













Отправяме се към музея,който се помещава в кубична сграда със спираловиден коридор, свързващ етажите.



























Докато снимаме находките откривам малка зала с изложени златни огърлици, обеци, и изящни златни венци. Привиквам мъжете, а те отбелязват "Пусни жената и тя веднага ще надуши златото".









Време е да продължим към Измир. Пълзим в колона по тесен планински път, преваляме билото и се открива поглед към Егейско море.
Край пътя се редуват маслинови дървета, средиземноморски чадърести борове и палми. Постепенно слизаме към брега. Караме през пъстри курорти и предвкусваме наближаващото лято. Измир се оказва необятен град, а преминаването през него истинско изпитание. Мегаполиса се разраства и превзема околните хълмове, което затруднява доста трафика. Придвижването е бавно, като има задръстване с десетки километри в обратна посока, а скоро чакането се прехвърля и при нас. Знаех си че трябваше да вържа мънисто на дървото при първото РТТ. Все пак към 8ч вечерта достигаме Селчук и се настаняваме в хотел "Аве Мария".



Естествено ни гони глад и излизаме да търим ресторант. В някакво семейно заведение за хранене ни канят да опитаме турски ястия. Питаме за бира, но отговарят, че няма. Все пак си избираме от менюто и сядаме на масичка отвън на тротоара. Донасят ни хляб, нарязана франзела, който е вкусен и хрупкав и три минерални води. Когато пристигат и ястията момчето ни пита съзаклятнически: " И три бири?" След което изчезва, явно до близкия магазин. Връща се след малко с помощник, като двамата носят запотени чаши за бира и 3 бутилки Ефес. Наливат тържествено и ни пожелават приятна вечеря. Когато опразваме бутилките, прикриват "престъплението" като разкарват бутилките в контейнера. Явно се страхуват, да не ги порицаят, защото тук в момента е Рамазан и ходжата пее по няколко пъти на ден. За десерт пробваме "хасан уста" - нещо като бухти, заляти с таханов сос и сутляш.





Купуваме десетина бири от магазинче на прибиране и се глезим преди заспиване.

[Валери Недялков]

Петък.

Днес ни чака доста ходене, тъй като сме предвидили археологичен комплекс Ефес. Подкрепяме се със солидна закуска и се отправяме по малките улички към туристическия център пеша. Ухаят диво цветя, а белосаните къщички са накичени и спретнати. По сенките лениво са се проснали кучета, а от дворовете любопитно ни съпровождат котки.







Достигаме Крепостта Аясулук, която затваря пространството между базиликата „Свети Йоан” и цитаделата. Във връзка с арабската инвазия през VІІ-VІІІ век е била издигната крепост с 20 кули около базиликата „Свети Йоан”. При направата на южната порта, външната й фасада била декорирана с вторично употребени антични релефи.













Така е изглеждала базиликата.



Изкачваме се към цитаделата.







От височината на хълма се открива гледка към единствената останала колона от храма на Артемис (Артемида).



Отстрани на алеята за посещения се издигат огромни кактуси, но злосторници са издълбали върху месестите им листа имената си. Няма граници за простотията!



На входа сме си взели комбиниран билет, така че продължаваме по черен път извън града към Ефес.

[Валери Недялков]

По времето на Август Цезар Ефес е бил вторият по големина град в Източното Средиземноморие, след Александрия. Градът е бил основан като пристанище на брега на Егейско море и бързо се развива вследствие на търговията. Към 500 г. е пренесен на хълма Айясолук близо до днешния град Селчук, тъй като заливът се запълнил с наноси. Впоследствие морето продължило да отстъпва и това става причина за упадъка на града. Земетресения и свлачища окончателно погребват руините и така ги съхраняват за археолозите. В днешно време развалините на Ефес, в голямата си част реконструирани, се намират на около 6 километра от морския бряг.







Въпреки, че откритите за посещение части отнемат почти цял ден, има още доста за разкриване и консервиране. Разглеждаме обществените бани, храмовете на император Адриан и на император Дометиан, двете агори (едната е за разрешаването на въпроси, свързани с търговията, а другата: за държавни въпроси).



Малкия театър.

















Библиотеката на Целзий,









къщите с терасите,










големия амфитеатър (побирал е 25 000души), мраморната улица, Фонтанът на Палио,













църквата на Дева Мария.













Докато снимаме концертна зала дочувам реплика на нашенци: "Е, те това е хол, а у нашия родата не можеш събра!"

О времена, о нрави!

[Валери Недялков]

Излизаме от комплекса и ни обсаждат продавачите на сувенири. Купуваме магнитче и се разхлаждаме с прясно изцеден сок от нар, времето е доста топло за април, около 25°. Продължаваме пеша, въпреки че ни подвикват и убеждават да се качим на маршрутка, такси, и дори файтон. Последен обект за деня е Пещерата на седемте спящи. Легендата е, че 7 християни се зазидали в пещерата за да се опазят от езичниците. След време, когато отворили пещерата, те възкръснали. Когато дошъл смъртния им час ги положили обратно в траурните камери. Дърветата до нея са окичени с парцалчета, панделки и дори маски.



Наблизо има сенчесто кръчме, където сервират бира и айран. Хапваме шишчета и кюфтета, приготвени с ароматни подправки и се прибираме в хотела за следобедна дрямка.













Един сетер жизнерадостно ни съпровожда, а после внезапно изчезва нанякъде. Привечер излизаме за да вдишаме нощния живот на Селчук. Разходка до центъра с осветените колони на аквадукта и фонтана, променящ цветовете си.







Оглеждаме се за кръчме за вечеря и на мига един чичка ни прегражда пътя и ни засмуква в заведението си, настанява ни на маса до фонтана и ни връчва менюта. Докато избираме, пристига уханна пита, поръсена със сусам и нещо като разядка с извара. Поръчваме, а чичото се впуска на лов за още туристи. Скоро пристига храната, заедно с бутилка местно вино, а за десерт опитваме кюнефе и баклава. Многочленно семейство котки настъпателно се въртят около нас и се опитват да споделят храната ни. Една дори ме бута по крака и драпа да се качи.



Правим кратка разходка и се прибираме за сън.

[Валери Недялков]

Събота.

Закуска за шампиони и сме готови за пътуване. Ще скитаме из района на Денизли, който се оказва голям земеделски район. Край пътя се нижат безбройни оранжерии. Продавачи на ягоди, портокали, мандарини, ни махат да отбием. Естествено никъде няма цени и предполагаме, че това е процес на преценка на клиента и оживено договаряне. Оранжериите явно се отопляват и напояват от топлите термални извори в района: тръбопроводи са набраздили цялата долина. Първия обект за деня е античен град Афродизиас, провинция Айдън. Града е издигнат в чест на Афродита, на която е посветен величествен храм в центъра на града. До него води тържествена порта или тетрапилон.














На естествен хълм пък е разположен полукръгъл театър: булетерион или одеон за 1750 зрители. Използван е за концерти, административни събирания, представления.





Друга забележителност е огромен басейн със 260м дължина и 25 м ширина. Около него са били насадени два реда палми. За да не се замърсява водата, басейна има канал осигуряващ циркулацията и. Според изследователите това е гимназион или зона за почивка. Портикът обграждащ басейна привлича внимание с впечатлителните си релефи на човешки глави.







Тук има много интересна табела,възвестяваща на света,че инфлацията не е съвременно изобретение. И древния свят е страдал от това икономическо явление.
Поради главоломно нарастващите цени, император Диоклециян издал указ за максимални цени на основни стоки за някогашното римско население.
Впечатление правят изброените на първо място и с най-високи цени артикули:
1) Лъв,африкански,първо качество макс. 150000 денария.
2) Кон макс. 100000 денария.
3) Роб,мъж,до 40 г. макс. 30000 денария.







Следват термите на Адриан,











стадион за 30000 души с размери 270 на 60м и 30 реда седалки за зрители,







палата на епископа, агората, храм на Себастион с прекрасно запазени барелефи,











музей с 200 скулптури от мрамор, от общо 1100 намерени. Изобилието на мрамор от близките планини и училището за скулптори в процъфтяващия град води до създаването на невероятни шедьоври. Изразителни лица, елегантни драперии на тоги, сложни прически, фрагментирани листни мотиви, украсяващи саркофазите.



















Историята за откриването на Афродизиас е игра на случайности и се дължи на шофьора на
турския фотограф Ара Гюлер, тръгнал за откриване на язовир в Айдън и изгубил пътя. Слънцето залязало и настъпила нощта. Потеглили към мъжделеещата светлина, която видели в далечината. Това било селско кафене... Нека научим за останалото от Ара Гюлер: „Влязохме, кафенето бе осветено от газова лампа, мъже играеха домино. След известно време очите ми свикнаха със светлината. Видях, че няма маса и че използват като маса капителите на антични колони... Историята и съвремието живееха заедно. Никога в живота си не бях виждал толкова странно място. Руините са си руини. Но това не бе така, това бе различно! Това бе град, живеещ в историята... Видях лица, които ме гледаха през камъните и крещяха: „Спасете ни оттук!” На следващата сутрин Ара Гюлер тръгва на обиколка из селото и с удивление вижда, че във всяка сграда са използвани римски артефакти и прави десетки снимки. Когато се връща в Истанбул започва да прави проучване относно региона, но никой не знае за руините, за Афродизиас! Изпраща снимките, които е заснел на международно признато списание и тогава Афродисиас привлича големи отзиви. Благодарение на тези снимки се запознаваме с древните колони използвани като стълбове на къщите, капителите използвани като маси в селското кафене, саркофазите, в които се пресова грозде, за античния театър и другите останки...

[Валери Недялков]

За днес е предвиден и природния феномен Памуккале, заедно с руините на древния град Хиераполис, (означава свещен град) основан от династията на владетелите на Пергамон (за съжаление Пергамон остана за следващо пътуване). Градът е новооснован през 261 – 253 пр.н.е. от Антиох II Теос, както и съседният град Лаодикея. През 190 пр.н.е. пергамският цар Евмен II построил града отново. През 17 г. градът е разрушен от земетресение, след това е възобновен и разширен. През 1. и 2. век се създават термални бани, фонтани, театри и храмове, но през 1334 г. отново е напълно разрушен от земетресение. Градът бил популярен сред римляните, страдащи от кожни болести. Горещите извори на Памуккале са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят. Водата е нанесла и заляла наполовина с бяла покривка дори някои гробни камери. Разглеждаме портите, агората, погребални саркофази, театъра с 50 реда седалки, храм на Аполо,баните, музея (до римските бани) и остават още неща за разглеждане, но трябва да се прибираме.


























































































В Селчук сме към 21:30 и сме последни посетители на кръчмата Старата къща. Поръчваме местни ястия, а собственика носи катък и погача подарък за аперитива. Тъй като искаме бутилка бяло вино, той идва да ни пита дали ще приемем литър вместо 750мл на същата цена или да ходи да вземе по-малка(за 10мин). Казваме, че ще се справим, нали сме българи. Човека се радва и ни нарича комшу. Когато оправяме сметката се разговаряме.Той срамежливо признава, че е кюрд и има само 1 жена (която ни сервираше) и щерка на 6 год. Чичо му имал 4 жени и 43 деца. Разделяме се с Довиждане! И се прибираме за сън.

[Валери Недялков]

Неделя.

Събираме багажа и се сбогуваме с мъжа на рецепцията. Той ни пожелава "Гут бай", а аз му отвръщам с "Гюле гюле" (довиждане на турски). За разлика от предишните горещи дни, днес е облачно с прогноза за краткотрайни превалявания. Днес е Цветница и минаваме през дома на Дева Мария да се поклоним и запалим свещи.









После започва 1000км прибиране. Започва да вали, и сме доволни, че дъжда ще измие предното стъкло. В Измир ни изненадват приятно светофарите, оформени като сменящи цвета си арки. За щастие движението не е много натоварено, въпреки обявения маратон. Строят се небостъргачи, минаваме покрай десетина от тях. Има и много нови блокчета, стилни, модерни и разноцветни. Не видяхме избушени панелки като у нас, нито еднолични подобрения на балкони, като преграждане или боядисване в друг цвят. Доста често се натъквахме на проверки на пътна полиция и жандармерия. Някъде дори има бетонни заграждения пред полицаите, против атентати.











Отново прекосяваме моста на Дарданелите, а дъжда се лее неспирно. За простотиите и неуредиците на границата и от двете страни и чакането три часа няма да пиша, защото ще трябва да сложа една огромна червена точка над 18г.

Това е. В Турция има още много за гледане.
Живот и здраве, ще направим още такива пътешествия.

ПП.
В Турция жандармерията е много по-респектираща от полицията. Всеки археологически обект има жандармерийско управление и охрана.
Жандармеристите са тежко въоръжени с М16. Засичат и скорост, правят проверки,но с туристите не се занимават.
Ако не правят зулуми разбира се.
Нашата кола от километър си личеше,че е с туристическа цел и не ни спряха никъде. Нито пък някой се намръщи на християнските символи по колата и по самите нас.
Това е страна на противоречия и контрасти.
Автопарка е обновен,като Рено и Дачия са на почит.
Има,обаче и много стари кошници: Рено 9 Бродуей,Рено 11 и дори първообраза на Дачия - рено 12.
То излезе,когато бях хлапе,а сега съм на 60 години.
Плюс тях има много разработки по фиат 131 Мирафиори - Доган,Топаз и др.
Няма гнили и пушещи коли. Не са очукани. Оригиналната боя на 50 годишен автомобил изглежда добре. Може би е от климата.

[Валери Недялков]

Да. Крайпътен ресторант е.

[Shider]

Но е край Бурхание - малко преди Бергама по Е87.

П.п. Валери, пожелавам да отделите повече време и за не толкова комерсиални места много по- на изток. И то няколко пъти, че за веднъж-дваж-триж Турция прекалено голяма и интересна...
Пък ние да четем увлекателно, както и предишните ви пътувания...

[Валери Недялков]

Благодаря! Имам планове. Пергамон,Хатуша(столицата на хетите,)Гордион - столицата на цар Мидас,Кападокия.

[deyan_h]

Относно пределните цени на Диоклециан... Не е цената на "един кон", а е "арба". Цена на едно конна каруца. Двуколка. За тия пари-с коня и комплект кални гуми....пределните цени не говорят за инфлация, а за ниска еластичност...)) хубаво сте се разходили...)))

[Валери Недялков]

Приемам забележката. Не съм икономист.

[Валери Недялков]

Всъщност забележката е само наполовина вярна. В частта и за коня. Наистина става дума не за един кон,а за впряг за колесница. Колко броя коне са това,не се споменава. Те са знаели,а за нас това не е толкова важно.

В частта за пределните цени,обаче си става дума точно за инфлация - Rampant inflation. В превод безумна инфлация.
Друг е въпроса,че Диоклециян явно не е бил много в час с икономиката на империята. Вижте текстовете от табелата.

[Валери Недялков]

Както обещах, подготвих ново пътешествие из Турция в търсене на следи от Анадолските цивилизации.
Вслушах се в съвета да намеря нещо не толкова комерсиално. Трудно е,но...
По-надолу в пътеписа ще стане ясно,че е възможно.

И така. Мина един месец от предишната екскурзия и ни засърбяха ръчичките да подготвим и реализираме ново пътуване в Турция.
Имахме набелязани цели,появиха се и други. В крайна сметка някои отпаднаха и се оформи относително компактна (за размерите на Турция) площ в центрелен Анадол.
Последва логистиката - хотели, маршрути, обекти, билети, цени, сметки и накрая дойде време за купуване на валута.
Е, сметките не излязоха съвсем,но и там има инфлация. А цените на горивата са скочили драстично 2 дни преди потеглянето ни. Късмет.

Иначе в Турция вече нямаше никакви мерки срещу коронавируса и си изкарахме отлично.
Освен това всяка година правиме екскурзия в средата на юни,защото съпругата ми Ина и сина Тони са близнаци и им празнуваме заедно рождените дни.
Но, нека всичко от тук нататък остане в разказа на нашия щатен разказвач - съпругата ми Ина. Приятно пътуване!

Фригийци, Хети и ранно християнство (Кападокия).

[Валери Недялков]

Отново Турция.

Хората са любезни и дружелюбни. Дори да не знаят друг език се опитват всячески да ти помогнат.
Магистралите и пътищата са в отлично състояние, почти няма мантинели, но карат внимателно, не видяхме катастрофа или прегазено животно.
Пътна полиция и жандармерията имат силно присъствие. Навсякъде активно озеленяват, садят фиданки и рози,не рушат и пазят чистота.
Блоковете са спретнати, лъскави, няма сграда само на тухли или с олющена боя и фасада:направи си сам. Държат на дома и семейството.
Не видях изоставени рушащи се къщи, може би затова циганите им живеят в палатки. Има много университети и младите хора са приветливи и усмихнати.
Трамвайните спирки са последен вик на техниката, предпазни автоматични стъклени врати и модерни спирки.
Автобусите явно не гонят точност, спирките са обозначени само като autobus и няма разписание.
Хората имат голяма търпимост и съжителстват в разбирателство силно религиозни с по-светски настроени такива.
Обработват земята, дори да е камениста и залесяват активно, грижат се за екоравновесието. Дори по каменистите и бедни почви гледат лозя и маслини.

В предишното пътуване открихме колко много не знаем за Турция. Имаме два рождени дни, през седмица, за празнуване и решаваме да попълним част от пропуските.
Залагаме на изпитаната схема с преспиване в Свиленград и ранно сутрешно преминаване на границата.

Вторник.

Месец по-късно, градчето ни посреща слънчево-лениво и ухаещо на липи. В Хъша са изнесли маси в градината, и една пъстра котка тържествено ни повежда по моравата.
Настанява ни под цъфнало дърво, подобно на кестен и се оттегля.



Порциите са все така огромни, шницела е с размери на чинията и с дебелина тройно, отколкото е в София,
и покрива изобилие от пържени картофи.





По някое време ни пускат промоция: мача Германия-Англия на голям екран, прожектиран върху стената на трафопоста до заведението.





Поливаме моя рожден ден с ароматно бяло вино от Ивайловград и приключваме оргията с мелба и френска селска торта.
След като вече е уведомил хазяйката, че имам рожден ден, Вальо гордо го съобщава и на сервитьорката, а аз се засрамвам.

Сряда.

Ранно ставане за да можем да спестим част от чакането на границата. На никой не му се работи. Дори гарваните, които събират боклука, не са си изпили кафето още.
Вместо през едно гише за проверка, преминаваме през седем, две от наша страна и пет от турска. Оборот да се върти, и работни места да се разкриват.
След границата, спираме да дозаредим и за пореден път се изумяваме как в Турция резервоара на колата се разширява и побира повече от допустимото.
Плъзгаме се по магистралата към Истанбул, мегаполис с население колкото две Българии. Прекосяваме го повече от час със задръстванията.





Часовете се нижат монотонно по магистралата, равнинен пейзаж докъдето поглед стига. После постепенно нивите преминават в маслинови горички и редици нацъфтели закуми.
Навлизаме в планините и наближава края на 600 километровия преход. Гладни сме и се размечтаваме за дюнери и бира Ефес. Към 15ч. пристигаме в Ескишехир.
Времето се е сменило двайсетина пъти, докато реши дъжд или слънце да избере. Приятно топло е, с облаци и ветрец.
Настаняваме се в петзвездния хотел Парк Дедеман. Момичето на рецепцията се извинява за английския си, но единствения проблем е, че говори прекалено бързо и насечено.
То също щастливо отбелязва, че вчера съм имала рожден ден, и ни уведомява, че паролата за уай-фи ще е рождения ден на Вальо.

[Валери Недялков]

Разтоварваме багажа и излизаме на разходка из градчето: много чисто просторно и зелено. Навсякъде тревата е свежа и окосена, а покрай пътя ухаят алеи с рози.
Подминаваме камионче, от което свалят още растения, и двама души ги засаждат. Покрай магистралата, също беше залесено с млади дръвчета или цветни лехи образуващи фигури.

Ескишехир (означава Стария град) е един от най-напредничавите и разкрепостени градове в Турция. Това се дължи на многото университети,
най-големия от които Анатолския, основан през 1973г обучава над 20000 студенти и има 12 факултета.
През града минава река Порсук (в превод язовец), която захранва канали, по които може да се разходиш с гондола и затова града е известен като Венеция на Изтока.



Набелязали сме близкия парк Сазова, но се налага да пообиколим докато намерим входа тъй като е опасан с висока желязна ограда.



Оказва се, че има работно време и вечер портите, над 3м високи, се заключват.



Турски изтребител Ф4.







Водно колело хитроумно направено от разноцветни пластмасови кофи.

В самия парк е разположена просторна зоологическа градина, сградите и трафопостовете са изрисувани, има езеро с фонтани и японска градина.













Капибара.

































Пустинна лисица Фенек.

[Валери Недялков]

Времето напредва, но успяваме да разгледаме и фрегатата, а приказния дворец вече е затворен и го снимаме само отвън.
През парка върви и влакче, което спира на изящни гари сякаш направени от дантела, а където пресича алея, се спуска бариера.
Това е единствената оцеляла 600 мм. теснолинейка в Турция.
Първоначално е била построена в университетското градче,но вместо да я закрият е преместена в парка.

Пързалките и катерушките за децата са с форма на риби, мамути, динозаври.



Край езерото, в което плуват лебеди, има статуя в реален ръст на Настрадин ходжа, който седи и размишлява как да надхитри Хитър Петър.







За вечеря сме набелязали живописен ресторант сред езеро с кула - фар, казва се ГаГа.
Стигаме до него по осветен с лампички мост и ни намират маса, въпреки че нямаме резервация.





Няма менюта, но Тони сканира QR кода на масата и избира яденето по снимките. Носят ни и бира, която наливат в заскрежени чаши и щастието е пълно.
Като си тръгваме двора на ресторанта е пълен с абитуриенти, а моста се е превърнал в място за фотосесии.



Прибираме се с последното за деня припяване на мюезина.