До Дубровник и назад по неевропейски пътища

[zippel]

За Которския залив писах в един пътепис преди 3-4 години, но понеже сега сме в този район, редно е да спомена, че Тиватския и Которския залив взети заедно са едно от най-красивите места на Адриатическо море. Ето как изглеждат те от връх Ловчен.



Оставаха не повече от 10 км по пътищата на Черна Гора. На изхода на границата беше съвсем спокойно



но на входа към Хърватска опашката бе необичайно голяма.



Все пак успяхме за 1 час да минем през двата пункта.
Пътят в Хърватска беше както този в Черна Гора. Времето също.



Трябва да се отбележи, че тук имаше много повече зеленина и ако времето не беше такова пътуването щеше да е съвсем приятно.



Отбихме се до един мол близо до пътя за малко почивка и да намерим някакви сандвичи.

[zippel]

В подземния паркинг видях едно БМВ с интересен капак.



Все пак бяхме в Хърватска...

Оставаха няколко километра до крайната цел за днес – Дубровник.

ДУБРОВНИК е един от най-красивите и най-посещаваните от туристи градове на Хърватска. Наричан е още "Перлата на Адриатика". Същевременно е и с богата история, малко по-различна от тази на останалите градове по крайбрежието. Населението му е около 45 хиляди.
Дубровник е основан под името Рагуза при сливането на два града – Лаус, разположен на малък остров и Дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм.
Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през 12 век, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 г. и съграден отново след земетресението от 1667 г.
От своето основаване през 7 век, градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 г. става част от Унгарско-Хърватското кралство.
Следващите 5 века Дубровник е управляван като свободна държава с име Рагузка република. Републиката чрез морска търговия достига своя връх през 15 и 16 век, когато дубровнишката република е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощ и влияние. Градът, управляван от аристокрация, успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя векове наред.
В републиката постепенно настъпва упадък след криза в средиземноморската търговия и особено след катастрофалното земетресение през 1667 г. Малко по-късно 1699 г. градът е принуден да продаде две парчета земя от територията си на османците, за да се избави от напредващите венециански войски.
Окончателният край на републиката обаче, не е сложен от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а в последствие и Дубровнишката република.
Следващия период съдбата на Дубровник повтаря тази на останалите градове : Австрийско владичество, после Кралството на сърби, хървати и словенци. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили, а после остава в пределите на Хърватия като част от Югославия.
По време на Войната за независимост на Хърватия срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991, а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992 година.
След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО и към 2005 г. градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си.
Старият град на Дубровник е приет в листата на ЮНЕСКО през 1979 г. Забележителности в Дубровник и околностите :

- Градските стени, които заобикаля Стария град. Те се простират в продължение на 2 км и на места достигат до 25 м ширина.

- Старият град с главната улица – Страдун.

- Крепостта Минчета : От векове кулата на крепостта Минчета се извисява над града и днес се е превърнала в един от символите на Дубровник.

- Крепостите Ревелин и Ловриенац

- Францисканският манастир е строен през 14 век. Известен е с една от най-старите аптеки в Европа. Намира се в западния край на улица Страдун

- Църквата на Спасителя или църква Свети Спас е построена край Францисканския манастир през 1520 г. като благодарност за спасението на града от земетресението през същата година. Църквата не е засегната при разрушителното земетресение през 1667 г. и до днес е в оригиналния си вид. Срещу църквата се намира Фонтана на Онуфри - кръгла чешма, построена по случай завършената водоснабдителна система на града през 1438 г.

- Доминиканския манастир и музей, който датира от 1301 г.

- Дворецът Спонца, комбинация от готически и ренесансов стил. В началото е замислен като сграда на митницата и в едно от крилата са се секли монетите на Дубровнишката република. По-късно се превръща в културен център, където се обсъждат всички артистични, културни и научни постижения за времето си.

Старият град на Дубровник вече се появи в далчината.



Това уширение е най-доброто място да се види града от пътя.



Тъй като времето не бе подходящо за снимки, върнахме се тук на следващия ден. Ето какво се вижда.



Приближих малко с обектива за да акцентирам на самия град.



Продълговатият остров, който се вижда на първата снимка се казва Локрум и по план следобеда трябваше да го посетим. Ако не вали, разбира се.

[zippel]

Дубровник е разположен на планински склон, при това доста стръмен, което прави уличната комуникация трудна. На практика има една главна улица, която вие на зиг-заг по склона и слиза до Стария град, който е на равното. На това място е отклонението за нея.



Както и очаквах, поради малкото транспортни трасета движението в града бе доста натоварено.



Ето я главната улица, която слиза до долу.



Последните метри от пътя до входа към Стария град си струва да се видят на клипче.

Долу пред главния вход нямаше място, затова се наложи да завъртим една обиколка. Така че второто клипче ще затвори кръга.

Както се вижда от клипчето, горе при улицата има още един паркинг, но беше пълен и не пускаха вътре. В крайна сметка намерихме едно място близо до големия паркинг за мотори долу, взехме си билетче от паркинг автомата (може с монети, с банкноти и с карта, в т.ч. и безконтактна) и влязохме в Стария град.

[zippel]

Разходката из старата част оставихме за вечерта, а сега директно отидохме на кея, откъдето тръгваха корабчетата за споменатия остров Локрум. Няколко думи за него.

ЛОКРУМ е малък остров съвсем близо до Дубровник. Известен е главно с ботаническата си градина, в която има растения от цял свят, събирани в продължение на години. Според легендата на този остров е акостирал Ричард Лъвското сърце когато се връщал от кръстоносен поход през 12 век.
В ботаническата градина могат да се видят лавър, дъб, бор, кипарис, черен бор, маслини, кактуси, магнолии, палми, евкалипт и др. , всички описани с табелки. В най-южната част има и малко солено езеро, наречено Мъртво море, което се свързва с Адриатическо море чрез подводен проток в изключително живописен малък залив.
На острова има и изоставен Бенедиктински манастир от 11 век, който е вписан перфектно в ботаническата градина.
На острова няма автомобили и пътища, а само алеи. Пътнически корабчета осигуряват достъпа на туристи през деня, а оставането през нощта е забранено. Корабчетата са на половин час и обикновено са претъпкани, но пътуването трае само 10 минути.

Срещу 320 куни получихме 4 билета отиване и връщане и се качихме още на първото корабче. Чак претъпкано не беше, но си имаше доста хора. Старата част на Дубровник, този път откъм морето.



Десетина минути по-късно бяхме на острова. Двата пауна, които посрещат туристите са част от десетките, пръснати по целия остров. Освен тях има и зайци. Разхождат се из парка свободно и не се страхуват от хората.





Стигнахме до соменатото по-горе солено езеро.

[zippel]

Още двама от обитателите на острова



и кът от парка



Много приятен и спокоен парк. Един час разходка из Локрум е напълно достатъчен за разглеждане. Любителите на спокойствието и природата могат да прекарат на него цял ден. Има кафе, ресторантче и на две места санитарни помещения.
Обратно с корабчето и право на паркинга. Време беше да се индикираме в хотела.

Разглеждането на историческата част бе предвидено за две поредни вечери.
Паркингът, където бях оставил колата се намираше под северния вход към старата част, който се казва "Плоче". Освен този вход има още един - "Пиле". Той се намира от западната страна и се смята за главния. Ето как изглеждат двата входа



Минаването с кола по улицата от единия до другия е доста впечатляващо, затова го показвам с кратко клипче.

Навалицата си я бива, нали. И така е всеки ден.
Хотелът всъщност беше апартамент в нова сграда със средна големина. Обикновено в такива случаи се прави връзка със собственика, който те посреща, регистрира, дава ти ключа и някакви напътствия кое къде е и как се позлва, плащаш му, уговаряте се къде да оставиш ключа при заминаване и толкова. Но не и в Дубровник. Предния ден по телефона получих съобщение, че ще ми пратят подробни указания в деня на пристигане. Така и стана. Получих снимки на сградата и входната врата и код за пощенската кутия, където бяха ключовете за входа, апартамента и скобата от гарантираното паркомясто, което също бе указано на снимка. Също така указания при напускане да пусна ключовете пак в кутията. Бях помолен да им пратя снимка на личните карти, а плащането те вече си го бяха прихванали от кредитната карта. Никой не се появи, нито собственик, нито представител на фирмата, която мениджира частните апартаменти. Не само, че не видях никой, но и не чух никой. Само две съобщения по WhatsUp. Интересно ми е какво става ако услугите им ползва някой, който няма смартфон. Ама то такива хора има ли вече...
Друг е въпросът, че малко трудно намерихме сградата, защото се оказа, че се намира зад първата редица по улицата и всъщност няма пряк излаз на нея.

Иначе всичко си беше както трябва. Вечерта отидохме до историческата част, но не взех фотоапарата, защото стана много късно.
Ето и днешната следа.

[zippel]

Ден четвърти : остров Корчула

Програмата за този ден бе да посетим един от известните хърватски острови - Корчула. Времето най-после се оправи, което бе добре, защото този ден щеше да има много красиви пейзажи край пътя.
Тръгнахме на северозапад по Далматинското крайбрежие. В продължение на повече от 40 км пътят се движи точно край брега и е много живописен. Още в началото от лявата страна се видя голям круизен кораб, който напускаше пристанището на Дубровник.



Веднага след това минахме по 500-метровия красив мост "д-р Франьо Туджман", който пресича дълбокия залив при устието на Риека Дубровачка, сиреч Дубровнишка река.



От това място започва 5-километрова обиколка на красивия залив Затон. По цялото му протежение е осеяно с малки хотелчета и къщи за гости.



Два кадъра от подхода към дъното на залива





и самото дъно



Това е края на самото градче Затон.



image widget

[zippel]

И отново излизаме на адриатическия бряг.



От лявата страна се виждат Елафитските острови, от които населени са три : Колочеп, Лопуд и Шипанска Лука.



Най-популярният от тях е Лопуд заради пясъчния си плаж Шунь. Ето снимка на този плаж :



Хубав плаж, ама чак да се гордеят с него е малко пресилено. Такива има по няколко почти на всеки гръцки остров в Егейско море, но това е друга тема.
Продължихме по пътя си. Това, което се вижда от лявата страна е пространството между островите Лопуд и Шипанска Лука.



Минаваме през градчето Трстено, което също е с много хотелчета.



Има и къмпинг. На това място наляво е отклонението за къмпинга и за още една атракция - едноименния арборетум.

[zippel]

Този път е една от атракциите край Дубровник, защото се движи плътно по бреговата линия. Освен морските панорами на места има и интересна растителност.



Имаше и участъци, където пътят е врязан в доста здрави скали.



Една извивка на трасето позволи на регистратора да обвхане цялостна гледка към остров Лопуд.



А това вече е остров Шипанска Лука.



Въпреки, че скалите за здрави, в по-дълбоките траншеи има поставени мрежи за да не падат отломки на пътя.



Както се вижда от кадрите, пътят е с много завои, осовата линия почти навсякъде е непрекъсната и колите общо взето се движат в колона без да се изпреварват. Аз изпреварих единствено голям камион и то за да не ми пречи на гледката. Все пак видях в огледалото как един джигит изпреварваше кола след кола на всевъзможни места. Когато изпревари и мен се оказа, че е с албански номера. И разбира се, Мерцедес.

[Владимир Йончев]

Хубав пътепис. Дори за Македония, която познавам много добре, научих за място на което не съм бил.
Много обичам пътя, по който сте минали в Албания, последните 2 пъти минах оттам. На картите и навигацията дава, че има пряк път за Тирана, но всъщност го няма. Според мен е път за камиони, които могат а минат по тунелите на мината, но не съм сигурен. Иначе на връщане го търсих същия път откъм Круя - направили са страхотно пътче до върха, но след него е непроходимо. Местните казаха, че коне минават, но джип не.
Оф, пак ми се доходи там...

[zippel]

Както споменах някъде по-горе, този път си има своята красота. Но си има и своите недостатъци. Аз лично не бих минал отново по него ако не се налага. Преди по-малко от месец минах по Трансфъгърашан. Дори и да имаше албанските дупки, щях да се съглася, че въпреки тях си струва. Но този в Албания не е толкова красив, че да си струва борбата с дупките и камионите. Въпрос на лично мнение все пак. Моето е такова.
Прилагам прясна снимка от Трансфъгърашан. За илюстрация.

[zippel]

От това място пътя навлиза в 5-километрова обиколка на друг дълбок залив - този на градчето Слано.



И тук имаше доста хотелчета, както и няколко къмпинга.



Градчето Слано



Отново излизаме на брега, а в далечината се виждат няколко необитаеми острова от Елафитския архипелаг.



В даден момент пътят излезе почти на самия бряг, при това доста ниско.



На това кръстовище главният път продължава към Сплит, а отклонението наляво е за полуостров Пелешац, който започва от това място.



ПЕЛЕШАЦ е най-големия полуостров в Хърватска. Както е характерно за Далматинското краибрежие, той има силно издължена форма успоредно на морския бряг. Дълъг е повече от 70 км при средна ширина 6-7 км. Надлъжно по средата му минава планински хребет с максимална височина около 900 м.
В началото на Пелешац, на по-малко от 2 км от брега е разположена единствената морска ивица на Босна и Херцеговина, която е широка десетина км. С други думи няколкостотин километровата брегова линия на Хърватска малко след Сплит прекъсва за около 10 км и после продължава към Дубровник. По този начин пътуващите по суша се налага да преминат през граничния пункт между Хърватска и БиХ и 10 км по-късно пак да минават границата между БиХ и Хърватска. Смята се, че това са едни от най-смешните и абсурдни гранични КПП-та в света защото през високия туристически сезон понякога тези 10 км се минават за няколко часа, още повече, че Хърватска е член на ЕС, а БиХ не е. За да се избегне голямото неудобство хърватите стартират изграждането на мост, който да пресича тесния залив МАЛИ СТОН и по този начин да се избегне минаването през БиХ. Строителството започва през 2007 г., но е спряно през 2012 заради политически, икономически и екологични фактори, най-вече свързани с корабоплаването и морските права на Босна и Херцеговина, факта, че моста пресича водната демаркационна линия и влиянието върху морската фауна в залива. В крайна сметка по всички въпроси има постигнато споразумение и строителството рестартира през лятото на 2018 г.
Бъдещия мост ще е дълъг 2400 м и висок 55 м. За изграждането му са предвидени 420 млн. евро, като 85 % от тях ще бъдат финансирани от ЕС. Строителството е поверено на китайска компания а планираният пуск на Пелешки мост е предвиден за лятото на 2022 г.

Карта с местоположението на моста



Ситуацията към юни 2020 г.



Визуализация как ще изглежда Пелешки мост след завършване на строителството.



И накрая една визуализация как круизен кораб ще мине под моста.



Това последното ми се струва, че е сън на някой от проектантите защото поне на този етап не виждам причина един такъв кораб да акостира в невзрачното пристанище на БиХ Неум.

[zippel]

Последните километри преди пристанището бяха изцяло в планински условия. Максималната височина не беше много - около 400 м, но теренът от тази страна на Пелешац е доста по-стръмен, което прави пътя много живописен.



Но дори на този труден терен не липсваха винарни.



Търговията се е търговия. Причините тази винарна да бъде тук са две. Първата е пътя. Това е единственото трасе към остров Корчула, който е много посещаван от туристи. Втората е мястото. Не спряхме на него но и от колата се въждаше, че хората, които биха спряли на кафе ще имат прекрасна гледка към острова. Ето такава например.



От това място започнахме да се спускаме към Оребич - пристанището, от което тръгват фериботите за Корчула. Два кадъра от това спускане.





Вече сме в Оребич.



Сергиите от дясната страна показваха типично туристическия характер на градчето.



Няколко минути по-късно излязохме на пристанището.



Последните метри преди паркинга показвам като клипче заради красивата обстановка.

[zippel]

Сега видях, че съм прескочил част от пътеписа, така че този пост трябва да се чете преди горния. Ако може някой модератор да го вмъкне след №56 моля да го направи.

В началото от дясната страна се виждаше врязаният залив на Мали Стон



След малко пътят минава край село Мали Стон, а 1 км по-нататък е градчето Стон. Двете са свързани с дълга крепостна стена, която се вижда на следващия кадър.



А това е самото градче Стон, където стената свършва.



Предстояха ни около 50 км по дължината на Пелешац. След първите няколко започнаха да се виждат планинските масиви, за които стана дума.



Доста често от двете страни на пътя се появяваха обширни лозя.



Някъде в този район би трябвало да бъде изграден споменатия мост.



При село Драче пътят излезе на североизточния бряг на Пелешац.



Това е и най-тясното място на полуострова с ширина по-малко от 4 км. След изминаването им пътят излезе на югозападния бряг.



От тук нататък морето вече щеше да се вижда от лявата страна.



Явно районът бе с подчертани винарски традиции, защото край пътя имаше малки магазинчета с различни вина местно производство. Бяха десетки.

[zippel]

Явно няма как да се премести поста. Нищо, продължавам.
Ферибота беше двустранен, защото разстоянието до Корчула бе едва 4 км и плаването трае двайсетина минути. Нямаше много туристи.

Време е за няколко думи за самия остров.

КОРЧУЛА е един от големите хърватски острови, част от Далматинския архипелаг. Неговата площ е 279 кв.км, т.е почти колкото Хвар. Формата му е силно издължена с размери преиблизително 45 на 7 км. Населението на острова е над 15 хиляди, което го прави втори по брой жители в Хърватска след Крк, но за разлика от него Корчула не е свързан със сушата посредством мост. Населението се състои почти изцяло от етнически хървати.
Повърхнината на му е хълмисто-планинска, но няма високи масиви - максимума е 568 м. Климатът е средиземноморски.
Историята на Корчула е подобна на тази на останалите Далматински острови. Според легендите островът е открит от гръцкия герой Антенор, който избягал от Троя през 12 век BC. Два века по-късно тук се населили илирите, чието присъствие продължило повече от 7 века до войната между тях и римляните. По-късно Корчула бил част от римската провинция Илирикум.
През 6-ти век AD на мястото на римляните идват византийците. По това време започва Великото преселение, региона се населва с много хървати и влиянието им в управлението на тези земи става все по-голямо.
Следва къс период на смяна на властите, през който Корчула минава през сръбско и унгарско управление, както и под това на Генуа и Дубровник. Накрая се установява господството на Венеция, което продължава до 18 век. После отново се сменят няколко управления, от които най-дълго е било австрийското.
По време на двете световни войни съдбата на Корчула съвпада с тази на останалите острови в региона. По време на Първата островът в завладян от италианците, а след нейния край става част от Държавата на словенци, хървати и сърби. Между двете войни по тези земи се установява автономно хърватско управление.
След Втората св.в. Корчула е в рамките на Хърватската социалистическа република, част от СФРЮ. През 1991 г., вече е част от обявилата независимост Хърватска република.
Вече повече от век Корчула разива туристиката като основен отрасъл за населението. Удоволствието от почивката тук идва не от огромни пясъчни плажове, препълнени с барове и ресторанти, а от малки красиви заливи с кристално чиста вода, до която стигат вековни гори.
Островът е популярна дестинация за притежателите на яхти, които често идват на групи, предимно съставени от младежи. Поради шума, който идва от увеселенията по яхтите има отредено специално място, където яхтите се събират през нощта. На това място им е разрешено да издуват музиката докрай и купона е без ограничения.
В контраст с нощните младежки купони е ежегодния фестивал на бароковата музика, който се провежда в началото на септември.
Перлата на острова е град Корчула. Наричат го малкия Дубровник. Старият град е един от най-добрите образци на запазен напълно укрепен средновековен град. Той е част от световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Затова е и целта на днешния ден.
Като туристическа популярност Корчула е съпоствим с Хвар. Основните забележителности освен Стария град и крепостните му стени са романо-готическата катедрала SAN MARCO и францисканския манастир от 15 век.
Към историческите забележителности се причислява и родната къща на световноизвестния мореплавател Марко Поло, към която има и музей. Твърдението обаче, че Марко Поло се е родил в тази къща, не е безспорно доказано.
Освен историческите забележителности има и няколко красиви залива с жълти камъчета по брега, които местните наричат плажове, но е известно, че по Адриатическото крайбрежие пясъчни плажове почти няма.
Говори се, че в морето край острова има над 200 вида риби и затова най-популярното ястие било рибен микс.

Първо няколко снимки от ферибота. Поглед назад към пристанището Оребич, от което тръгнахме.



Поглед към остров Корчула в далечината



Черното комби е колата, с която правихме обиколката.



Поглед на изток към група от десетина малки острови, разположени между Пелешац и Корчула.



Още един поглед към Оребич, този път по-отдалеч.



И още един към Корчула, но този път по-отблизо.



и още по-отблизо

[zippel]

Ферибота спира не на пристанището на град Корчула, а на кей, който се намира на малък полуостров източно от града. Вече сме на него.



Пътят до град Корчула е около 3 км и обикаля хълма. Два кадъра от него.





Като гледах колко са колите от лявата страна си мислех, че долу на пристанището трудно ще намерим място за паркиране. Ето го и пристанището при Стария град.



Пристигнахме на паркинга.