До Дубровник и назад по неевропейски пътища

[s_s1]

Благодаря за споделеното, очаквам продължението.

[zippel]

Мъглата доста се разреди. Така се виждаше повече от обстановката край пътя и ако не беше такова времето пейзажите щяха да бъдат още по-приятни.



Придвижването ставаше по-бързо отколкото очаквах да бъде на този път и в определен момент спря да вали, дори се показа и слънцето.



Още по-нататък по настилката започнаха да се появяват сухи участъци, т.е. нещата започнаха да се нормализират.



Градчето Дебар е разположено край едноименен язовир, който не е голям, но има два ръкава с дължина 4 и 10 км. Основната река, която го захранва е Черни Дрин, която е естествения отток на Охридското езеро и тече от юг на север като минава и през Албания. Това е началото на северния ръкав, който е по-късия.



По средата на ръкава пътят минава по мост от другата му страна, където е града.



Поради относително бързото придвижване до момента и факта, че дъждът спря, решихме, че можем да си позволим по едно прощално македонско кафе в граничния град Дебар. Натъкнахме се на едно доста приятно кафене на главната улица.

[zippel]

Всъщност този Дебар се оказа доста голямо градче. Когато минавахме през центъра му не знам защо реших, че това отляво е пешеходна зона и тръгнах да я заобикалям. Вероятно се подведох по таксито от дясната страна.



Тази обиколка беше къса, но ни прекара през интересни улици. Поне видяхме какво представлява центъра встрани от главната.





Тази част на града явно беше строена без всякаква регулация и от това, което останало са направили улици. За тротоари място не останало.



Излязохме от другата страна на главната и трябваше да пропуснем колите, които не знаеха за "пешеходната зона".



4 км след Добър стигнахме граничното КПП. Никакви проблеми нито от македонска



Нито от албанска страна

[zippel]

Не бях ходил в Албания, за която знаех, че е мюсюлманска страна, една от най-бедните в Европа и че е минала по социалистическия път като нас, само че с подчертани симпатии към Китай, основно през ерата на Мао Цзе Дун. Чувал бях името на соц-лидера им Енвер Ходжа, поговорката "загрява бавно като албански реотан", както и вица как започвала централната програма на албанската телевизия през 60-те години. А тя започвала с думите : "Добър вечер, Енвер Ходжа." Защо ? Защото само той имал телевизор...
Бях прочел, че в Албания имало хиляди останали бункери, строени следствие на причина, която не си спомням точно. Също така бях чел, че в Албания автомобилът е издигнат в култ и е престижно да караш Мерцедес, ако ще и да е на преклонна възраст. И че цената на един Мерцедес е една, ако с него можеш да излезеш извън Албания и много по-ниска на такъв, с които не можеш. Всъщност и у нас го имаше този момент преди 20-тина години.
Другото, което бях чел е за манталитета на албанските шофьори, който довеждал движението по пътищата почти до хаос. Предстояха ми около 180 км по албанските пътища, 120 от които по второстепенни планински, така че се въоръжих с повишено внимание.
А сега познайте каква марка беше първата кола, с която се разминахме на албанска територия.



Познайте каква беше втората



И третата



Броих до първите 20. От тях 2 бяха Пасати, 3 Ауди, 1 Ситроен и 14 Мерцедеса. Този беше последния



В първите километри след граничния пункт пътят не беше нищо особено, но съвсем прилично проходим. Направиха ми впечатление пръснатите край пътя къщи. Те бяха нови, спретнати и с големина, която ни най-малко не говореше за беднотия.





Строяха се и много нови.

[zippel]

Постепенно излязохме от обхвата на крайграничните села и поехме по междуселския път. И той биваше. Съчетано с почти никаквото движение и спрелия дъжд, обстановката си беше почти перфектна.



Мостът, който се вижда на следващия кадър е над река Черни Дрин. На това място има и неголям язовир със същото име. А то на албански е "Дрини и Зи".



Тук-там започнаха да се появяват участъци, които приличаха на нашите междуселски пътища, но все още бяха рядко.



В центъра на едно от селата двата Мерцедеса решиха да спрат един срещу друг за да затруднят максимално движението.



Стигнахме до място, където изграждаха доста дълга подпорна стена. Значи и албанците строяли пътища...



Движехме се край река Зали и постепенно навлизахме в планински район.



Планините край пътя бяха голи и съвсем различни от гористите в Македония, но си имаха своя красота.

[zippel]

Районът, през който се движехме от влизането в Албания изглеждаше доста населен. Макар и доста пръснати, къщите бяха много. От време на време се виждаха и постройки с необяснимо за мен предназначение и те не бяха малко.





Имаше и крайпътни мотелчета, някои от тях доста кокетни.



Навлязохме в широка долина. Планинският масив от лявата страна се казваше Душкоч



а този отдясно - Черника.

[zippel]

Пътят не беше лош с малки изключения, но не можеше да се пътува бързо заради многото къщи, магазинчета, спирки, отбивки и какво ли още не. Имаше и много на брой, но малки по размер бензиностанции с по една или две колонки. До момента не бях видял нито една от познатите вериги. Въпреки, че са малки, почти във всяка има автомивка. Въобще това е един от парадоксите в Албания - тя е страната с най-много автомивки на глава от населението.
След 35 км по албански пътища, край градчето Булкиза видяхме и първият пътен възел. Беше полудетелина, доста посмачкана, но все пак на две нива. Само дето надлезът над главния път беше така оформен, че да бъде идеален за самоубийци.



Когато се премоства път с две платна никога по средата не се слага устой. Това, обаче означава по-скъпа конструкция. Класически случай на сиромашия.
Точно на това място се случи нещо интересно. Веднага след надлеза от лявата страна изскочи един джигит без въобще да погледне надясно. Секунди по-късно от страничен път отдясно изскочи друг джигит, който се изравни с първия и започна гонка, и то истинска, с препречване. Едноминутно клипче от случката :

Намирахме се в чужда полуцивилизована страна на относително безлюдно място и разбира се, намалих за могат да се отдалечат. Не знаех кои са, нито какви са и за какво се борят.
Километър по-късно от дясната страна имаше някаква неугледна постройка, пред която бяха спряли десетина коли. Две от тези коли бяха джигитските, а край тях две млади момчета си говореха нещо и се смееха.



Неугледната постройка според прилежащата табела беше мотел, ресторант, магазин, кафе и разбира се... автомивка, a Зафирата в групата коли зад нея само разваляше Мерцедеския пейзаж. Албански порядки...



От това място нататък пътят беше с по-изявен планински характер, което пък го прави по-красив, още повече, че вече не валеше.



Първите няколко километра след мотела трасето се виеше по южния склон на продълговат планински масив. От лявата страна долината беше дълбока над 100 м. Обичайно такива места се обезопасяват чрез поставяне на предпазна еластична ограда (популярна като мантинела). Но не и в Албания или поне не по този път.



В определен момент излязохме на билото на масива.

[zippel]

От тук нататък пътят стана с повече и по-остри завои, но все още със сравнително добра настилка.



По правилото на Мърфи точно в този участък трябваше да застигнем камион с огромно ремарке, който по обясними причини едва пъплеше.



Камиона ни даде път и успяхме да го изпреварим, но след няколко минути застигнахме още два.



Движението по този път не бе голямо, но преобладаваха прицепи и камиони с ремарке, което съчетано с многото завои и недостатъчната ширина на пътя, доста понижава скоростта на придвижване. На места се налагаше и изчакване. Кратко клипче :

Горните два камиона въпреки, че нямаха видимост, много добре знаеха защо са спрели. Ако се бяха срещнали с долните два на това място, нямаше да могат да се разминат.
По-надолу започнаха участъци, където се налагаше малко слалом.



Върхът беше преминаването през градчето Клос. Дори и полицейската патрулка трябваше да се бори с пътните условия.

Още няколко кадъра от албанската пътна обстановка в този район.







Не, че у нас няма подобни пътища, но поне главните не са така.

[zippel]

Градчето Бурел се оказа по-голямо и малко по-цивилизовано. И все пак си личеше, че е в Албания. По какво ? Една средностатистическа извадка от улиците на Бурел. Пребройте от първите 30 автомобила, край които минаваме, колко са Мерцедеси. Бройте и бусовете.

Според мен са 26, но може и да бъркам. Ако все пак съм прав, това представлява 87% от машинния парк в това градче.
Някак си не се връзват нещата. Нормалното е в една държава първо да има хубави пътища, а после хубави коли а не мерцедеси от всякакъв вид да газят дупки със скорост 5 км/ч. за да не се строшат.
След Бурел настилката стана малко по-добра и доколкото камионите позволяваха увеличихме скоростта. Отново бяхме в планински терен.



За тези, които не знаят ще кажа кои са двата основни фактора, които причиняват повреди на пътната настилка. Това са водата и тежкото движение. Всъщност най-лошите участъци бяха тези в долината, където пътят е равен, наклоните са малки и водата се задържа. Тежкото движение също беше налице и резултата видим.
Иначе участъка беше приятен като пейзажи. Интересна съпоставка : ето ви една крайпътна ферма сега



И точно две години по-рано



Както споменах, настилката в този участък беше една идея по-добра, но за да не забравяме къде се намираме си имаше съответните места.





На това второто видях в огледалото, че бусът бърза и го пропуснах.



Това бе втората и както се оказа в последствие последната среща с албанската полиция, и двете по време на заобикаляне на дупки.

[s_s1]

Може ли да кажете по какъв маршрут стигнахте до Бурел, че имам много интересни спомени от този град.

[zippel]

От македонско-албанската граница до Бурел. Така устройва ли те ? Ако не, мога да ти изпратя и gdb (или gpx) файл.

[zippel]

Току що влязох в темата и виждам, че нещо не съм закачил картинката както трябва. Нов опит :

[s_s1]

В това градче спахме на път за Тирана. Нямахме такива планове, ноооо... Бяхме подминали Бурел и и някакви други 2 села. Сега виждам, че е Комси. Изведнъж асвалта изчезна. Пътя стана стръмен, тесен и камъните от настилката започнаха да стържат по пода на Тойотата. Нямаше къде да обърнем без риск да паднем от пътя.
Продължихме и на един обратен завой с помощта на навигатора /съпругата ми/ само със 7 маневри смених посоката на движение. Вече се смрачаваше. Върнах се в селото и питахме някакъв местен: "Къде е пътя за Тирана?" И той посочи пътя от който се върнахме.
"Но там няма асвалт?!?"
"А Вие искате инфраструктура?!? Ноо инфраструктура..."
Върнахме се в града Бурел, намерихме си хотел, собственика си измести Мерцедеса, за да е нашата Тойота през прозореца и каза да не се притесняваме, че никой не краде Тойота.

[zippel]

Въобще не се изненадвам от това, което си споделил. Както го описваш, едно към едно е с обстановката там. В крайна сметка по кой път минахте за Тирана ? Не, че съм минавал по другите пътища, но ми е интересно.

[s_s1]

Тръгнахме по някакъв много натоварен, тесен път с много завои покрай някакво езеро, парк, продължихме през Фуша, до Вора, където се качихме на "албанската магистрала", поставям кавички, защото тогава беше нещо като албанската подводница. В Тирана паркирахме на платен паркинг в центъра и се втурнахме да обикаляме.