Преди да започна темата искам да призная собствената си неграмотност в досегашните пътеписи. Става дума за обработването на снимките, които показвам. Не знам откъде се взе убеждението ми, че максималният размер на резолюцията трябва да бъде 1220 пиксела ширина. Следвайки тази неясна мисъл аз редуцирах всичките си хубави снимки до тази граница. Кадрите от регистратора, които оригинално са с ширина 1280 ги редуцирах на 800. Скоро направих проучване и се оказа, че болшинството от съвременните PC монитори са с резолюция 1920х1080. Такъв е и моя, но не знам защо се бях спрял на тези 1220. Ако някой монитор е с по-ниска резолюция, софтуера редуцира снимките автоматично. От този пътепис нататък премахвам досегашната заблуда и редуцирам всички качествени снимки на 1920, като тези, които са предвидени по две на ширина ще бъдат разчетени така, че общо да са малко под 1920, за да има място за един интервал за разделителна линия. Това означава, че тези поребители, чиито екрани са с по-ниска резолюция, ще ги виждат вместо една до друга една под друга. Снимките от регистратора няма да редуцирам, те ще останат на 1280, а снимките от нета, с които понякога илюстрирам казаното, ще си бъдат с тяхната си резолюция или редуцирани ако е по-голяма от 1920. Така е, човек цял живот се учи (и накрая умира ненаучен...). А сега към пътеписа.
След две пътешествия, посветени на Хърватска, остана само един непосетен район - този на Дубровник. Реших да подходя към него от южната страна въпреки "неевропейския" маршрут, по който трябваше да мина. Употребявам тази дума заради държавите, през които се преминава. А те са : Македония (или Сърбия), Косово, Албания и Черна Гора. Няколко думи за възможните маршрути. Основно те са два :
Първият е София (за мен Бургас-София) - Прищина - Призрен - Кукъс - Лежа - Шкодер - Подгорица - Никшич - Требине - Дубровник. Дължината му е около 1150 км и минава през всички възможни балкански неевропейски държави без Македония.
Вторият е София (Бургас-София) - Скопие - Прищина и после както първия. Неговата дължина е с 15 км повече, т.е. същата. Отпадат Сърбия и Босна и Херцеговина, но пък идва Македония.
Тъй като не бях ходил нито в Македония нито в Босна и Херцеговина, реших на отиване да минем по втория, а на връщане по първия. И в двата варианта има един притеснителен момент, за който е писано в една от темите на форума но аз ще го спомена и в тази тема. Става дума за преминаването през Косово. За онези, които не са проучвали въпроса няколко основни положения :
1. Преминаването през граница на Косово за българи става само с паспорт. За всички останали изброени държави важи и лична карта.
2. При преминаването на такава граница понякога косовските гранични власти слагат печат, понякога не слагат. Зависи от настроението на проверяващия.
3. Принципно сърбите не признават държавата Косово и ако констатират наличие на косовски печат в паспорта няма да позволят на лицето да влезе в Сърбия защото формално е преминало нелегитимна граница.
4. Косовските власти не признават международната Зелена карта и изисват закупуване на такава на границата с цел преминаване през Косово. Не е кой знае какъв разход, но си е занимавка.
Поради многото различни мнения в интернет, реших да опитам вода от извора и писах на българското посолство в Прищина. За мое учудване ми отговориха и то доста подробно, за което съответния служител заслужава поздравления. Ето отговора :
Информираме Ви, че тъй като Косово не е член на международното
споразумение "Зелена карта", издадената ви зелена карта в България не
важи за Косово. В тази връзка е необходимо да закупите застраховка на
границата преди влизане в Косово. Цената й за лек автомобил е 15 евро.
За целта има специално обособен пункт, означен с табели, намиращ се
на около 50 метра преди пунктовете за граничен контрол на косовската
граница.
По конкретните Ви въпроси Ви информираме за следното:
- В Косово към момента няма пътни такси за преминаване по магистралите
в страната. Единствената такса, която ще трябва да платите е
горепосочената застраховка от 15 евро на границата.
- Маршрутът през Косово се ползва активно от български автотуристи и
понастоящем няма причина да бъде избягван.
- При преминаване на косовските граници граничните власти по принцип
не поставят печати в паспортите на влизащи и излизащи
лица-чуждестранни граждани, освен по изрично тяхно желание. Въпреки
това има случаи, когато такива печати се поставят от косовските
гранични власти без да питат предварително за това съответните
граждани. В тази връзка считаме, че вероятността да ви бъдат сложени
косовски печати в паспортите съществува.
- Наличието на косовски гранични печати в паспортите ви определено ще
бъде проблем при Ваше следващо влизане в Сърбия, тъй като според
сръбското законодателство вие ще бъдете окачествени от сръбските
власти, като влезли незаконно на територията на Сърбия през
неконтролирано към момента от нея ГКПП.
В тази връзка Ви съветваме за по-голяма сигурност и избягване на
евентуални проблеми да промените планирания си маршрут на пътуване и
да не преминавате през Косово, а да пътувате по маршрут Македония -
Албания - Черна гора, Хърватска.
Да, има елегантен вариант паспортите да се скрият след напускане на Косово и нататък да се показват само личините карти, където няма печати, но той отпада когато си с дете, защото то има само паспорт.
Най-логичното нещо беше да последвам съвета на човека от посолството. Всъщност единствената причина да бъде предпочетен маршрута през Косово е по-добрите пътища, защото почти цяла Албания се минава по магистрала, а трасето от Македония през Албания минава по второстепенни пътища. Както се оказа по-късно, това си е фактор.
След две пътешествия, посветени на Хърватска, остана само един непосетен район - този на Дубровник. Реших да подходя към него от южната страна въпреки "неевропейския" маршрут, по който трябваше да мина. Употребявам тази дума заради държавите, през които се преминава. А те са : Македония (или Сърбия), Косово, Албания и Черна Гора. Няколко думи за възможните маршрути. Основно те са два :
Първият е София (за мен Бургас-София) - Прищина - Призрен - Кукъс - Лежа - Шкодер - Подгорица - Никшич - Требине - Дубровник. Дължината му е около 1150 км и минава през всички възможни балкански неевропейски държави без Македония.
Вторият е София (Бургас-София) - Скопие - Прищина и после както първия. Неговата дължина е с 15 км повече, т.е. същата. Отпадат Сърбия и Босна и Херцеговина, но пък идва Македония.
Тъй като не бях ходил нито в Македония нито в Босна и Херцеговина, реших на отиване да минем по втория, а на връщане по първия. И в двата варианта има един притеснителен момент, за който е писано в една от темите на форума но аз ще го спомена и в тази тема. Става дума за преминаването през Косово. За онези, които не са проучвали въпроса няколко основни положения :
1. Преминаването през граница на Косово за българи става само с паспорт. За всички останали изброени държави важи и лична карта.
2. При преминаването на такава граница понякога косовските гранични власти слагат печат, понякога не слагат. Зависи от настроението на проверяващия.
3. Принципно сърбите не признават държавата Косово и ако констатират наличие на косовски печат в паспорта няма да позволят на лицето да влезе в Сърбия защото формално е преминало нелегитимна граница.
4. Косовските власти не признават международната Зелена карта и изисват закупуване на такава на границата с цел преминаване през Косово. Не е кой знае какъв разход, но си е занимавка.
Поради многото различни мнения в интернет, реших да опитам вода от извора и писах на българското посолство в Прищина. За мое учудване ми отговориха и то доста подробно, за което съответния служител заслужава поздравления. Ето отговора :
Информираме Ви, че тъй като Косово не е член на международното
споразумение "Зелена карта", издадената ви зелена карта в България не
важи за Косово. В тази връзка е необходимо да закупите застраховка на
границата преди влизане в Косово. Цената й за лек автомобил е 15 евро.
За целта има специално обособен пункт, означен с табели, намиращ се
на около 50 метра преди пунктовете за граничен контрол на косовската
граница.
По конкретните Ви въпроси Ви информираме за следното:
- В Косово към момента няма пътни такси за преминаване по магистралите
в страната. Единствената такса, която ще трябва да платите е
горепосочената застраховка от 15 евро на границата.
- Маршрутът през Косово се ползва активно от български автотуристи и
понастоящем няма причина да бъде избягван.
- При преминаване на косовските граници граничните власти по принцип
не поставят печати в паспортите на влизащи и излизащи
лица-чуждестранни граждани, освен по изрично тяхно желание. Въпреки
това има случаи, когато такива печати се поставят от косовските
гранични власти без да питат предварително за това съответните
граждани. В тази връзка считаме, че вероятността да ви бъдат сложени
косовски печати в паспортите съществува.
- Наличието на косовски гранични печати в паспортите ви определено ще
бъде проблем при Ваше следващо влизане в Сърбия, тъй като според
сръбското законодателство вие ще бъдете окачествени от сръбските
власти, като влезли незаконно на територията на Сърбия през
неконтролирано към момента от нея ГКПП.
В тази връзка Ви съветваме за по-голяма сигурност и избягване на
евентуални проблеми да промените планирания си маршрут на пътуване и
да не преминавате през Косово, а да пътувате по маршрут Македония -
Албания - Черна гора, Хърватска.
Да, има елегантен вариант паспортите да се скрият след напускане на Косово и нататък да се показват само личините карти, където няма печати, но той отпада когато си с дете, защото то има само паспорт.
Най-логичното нещо беше да последвам съвета на човека от посолството. Всъщност единствената причина да бъде предпочетен маршрута през Косово е по-добрите пътища, защото почти цяла Албания се минава по магистрала, а трасето от Македония през Албания минава по второстепенни пътища. Както се оказа по-късно, това си е фактор.
Коментар