ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

[Asterix]

Ден 1
Хубаво е да има някое голямо пътуване на хоризонта от порядъка на поне 2 седмици, което да чака човек, да занимава съзнанието му и да прави планове за дестинациите, времето, разходите и приятните вечери около палатката с другарите. Между големите пътувания обаче е хубаво да има и по-малки, с които да зарежда човек батериите. В този ред на мисли решихме да направим едно пътуване по хърватското крайбрежие, а на връщане през Босна и Херцеговина да завършим пътуването. Този път се очертаваше предимно градско пътуване със спане по хотели или апартаменти. И така в една ранна утрин, когато имаше струпани няколко почивни дни се отправихме на запад към Хърватска с верния автомобил. Предимно магистрали и дъжд ни съпровождаха чак до първата спирка в Хърватска, където щяхме да поразгледаме. Това беше село Cigoc в национален парк Lonjsko Polje. Минавали сме многократно съвсем близо до този район, но винаги транзит бързайки за някъде, а сега време имаше, а и дъждът спря, така че моментът беше идеален, за да му обърнем внимание. Cigoc се води столица на щъркелите в Европа поради голямата им популация, а гнездата по покривите на големите дървени къщи създаваха изключителна атмосфера на района. Архитектурата беше също доста привлекателна, а и природата хич не е за пренебрегване.











Тази част на Хърватска е много по-различна от бляскавото адриатическо крайбрежие пълно с курорти или северозападните части граничещи със Словения. Тук се усеща духа на селото, скромния живот и все още непокварената доброта на отрудените селски хора. Беше просто чудесно! Само ни трябваше малко повечко време в местността и колелета, за да обикаляме наоколо по спокойните тесни пътчета, но и на сегашната възможност бяхме доволни. В късния следобед продължихме към град Карловац, където беше първата нощувка. Градът е спокоен и приятен с малък стар център, в който направихме една разходка. Едноименната хърватска бира Карловац е оттук и не пропуснах да я оценя по достойнства.

На свечеряване се отправихме към къщата за гости в много приятно кварталче в края на града. Нашата домакиня Весна са беше погрижила нищо да не ни липсва, а дори мога да кажа, че се беше престарала и чак да ти стане неудобно. Посрещна ни с широка усмивка, предложи да ни направи палачинки за добре дошли, просто така безплатно. В малкото апартаментче всичко блестеше от чистота и навсякъде имаше шоколадчета и бисквити. Хладилника беше зареден със сокове, бира и шампанско, но разликата беше, че това е комплимент, а не е като мини бар на хотел на тройни цени. Тъй като не ме свърташе излязох из квартала на разходка да видя как живеят хората наоколо. Ами какво да кажа, доста добре се справяха. Интересното беше, че хората бяха видимо заможни, но никой не се показваше с някакви скъпи коли. Всичко изглежда се инвестираше в дома и двора, а возилата бяха скромни, паркирани пред къщите. Не е като у нас - нямаш къде да живееш, ще си свалиш и ризата от гърба само, за да те видят другите с някое ново лъскаво БМВ например и да си помислят, че си „голяма работа“. Смехотворно, но за много това е смисълът на живота. Хората наоколо бяха приветливи и усмихнати. Доста тичаха, караха колело или разхождаха добре загладени кучета. Страхотно кварталче! Вечерта дълго пих една бира на масата в къщата за гости, размишлявайки върху изминалия пълноценен ден и предстоящия следващ такъв.
Ден 2
Не много рано потеглихме към Плитвичките езера. Бил съм там преди 8 години и много ми хареса сега обаче нещата седяха по друг начин, но за това малко по-късно. По пътя спряхме в градчето Rastoke, което е направо уникално.









Отвсякъде тече вода, мяркат се безброй водопадчета и малки рекички, криволичещи между дървените къщурки. Направо като от приказка, а най- хубавото е, че има високо място, където да паркираш и да разгледаш отвисоко мястото. Определено си заслужава спирката тук и времето лети неусетно. След това продължихме към Плитвичките езера. Оказа се, че напливът от хора там е толкова голям, че е въведена квота и трябва да чакаш да излязат хора преди да влезеш. Тази комерсиализация ме отврати. Купихме си билети, чакахме и влязохме. Вътре беше като в мравешка колония от народ. Все още беше чисто и запазено, но някак не свързваш красивите природни гледки наоколо с тълпите от хора. Като гледам за какво става въпрос, а и взимайки под внимание цената на билета плюс тази за паркинг си мисля, че страната може да се издържа само от това. Ежедневно се сипят милиони куни през сезона.



Седяхме там до късния следобед, а след това се отправихме към Задар като по пътя спряхме в малкото градче Gospic, което изглеждаше добре на снимките, но на място се оказа, че по-скоро не си е заслужавало отклонението.

В Задар пристигнахме вечерта по тъмно и се настанихме в къща за гости. След това слязохме в стария център да вечеряме. Оказа се трудна задача. Намерихме само едно работещо заведение, което беше препълнено. Чудна работа.
Ден 3
След като паркирахме до някакви жилищни кооперации близо до центъра, денят започна със страхотен хърватски бюрек и разходка в стария център на Задар. Не беше претъпкано с туристи и разходката беше приятна. Иначе града е хубав, но някак очаквах повече автентичност, калдъръмени улици и старини. Имаше де, но бяха тук-там. Направихме цялостна обиколка на старата част, после се качихме до един малък парк на височинка в края до крепостните стени. Оттам има приятна гледка и е подходящо за спирка след ръшненето по улиците.












По обяд отново уважихме тестените шедьоври на хърватските пекари и потеглихме към Трогир. Това място ми хареса най-много от всичките градове, които посетихме по крайбрежието на страната. Беше малко градче със старинни каменни сгради в централната част, тесни калдъръмени улички, прозорци и балкони с накичени цветя и малки сгушени по уличките кафенета. А освен това лениви котки се мяркаха тук-там и допълваха идиличната атмосфера. В момента, в който излезеш от лабиринта между сградите пък попадаш на брега на морето в тясно заливче с множество лодки. Направихме няколко тигела из града, за да попием максимално от атмосферата и взе да се мръква. Къщата за гости, която бяхме запазили се намираше на пешеходно разстояние и се запътихме към нея. Държеше се от млада хърватска двойка. Много приятни хора. Имаше някакъв проблем с резервацията, която не им излизаше в системата и беше чист късмет, че все пак имаше стая. Интересното беше, че след като не виждаха резервацията хората отказаха да им плащаме. Останахме озадачени и настояхме да си платим на ръка сега. Те обаче бяха категорични и ни пожелаха приятна вечер. Не беше редно така да ги ощетяваме затова на следващата сутрин преди да напуснем къщата оставихме парите на масата заедно с благодарствена бележка за доброто посрещане и гостоприемността. Още повече, че всичко беше толкова добре направено – чисто, приветливо и уредено.

[Asterix]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Ден 4
Потеглихме към Сплит, който беше съвсем близо – на около 20 км оттук. Стигнахме до централната част, където започнахме да издирваме хотела из тесните централни улички. Стана ми ясно, че тук с паркирането ще е сложно. Колите едва се разминаваха, а улиците бяха с размерите по-скоро на велоалеи. Накрая все пак изскочи едно местенце, което можеше да се ползва при условие, че се залепиш на 1 см от сградата. Иначе околността беше много приятна. Усещаше се силно италианското влияние, а морският въздух витаеше из тесните улики. Хвърлихме багажа и тръгнахме из стария град, който започваше буквално през една улица. Минахме през пазара за плодове и зеленчуци, после покрай двореца на Диоклециан, пред който имаше зловеща опашка и моментално се отказахме да влизаме, и продължихме по уличките към крайбрежната част, където преобладаваха палмите и множеството ресторанти. Там се заговорих с един хърватин. Беше пътешественик на средна възраст. Каза, че това е родния му град, но се е преместил в Загреб, където по негово мнение имало работа, а в Сплит можело да си единствено хотелиер или ресторантьор. Нещо не му повярвах. Градът не е хич малък, а минахме и през индустриална част на влизане. Да дойде в България да види какво се казва малък град, в който нещата са замрели. Както и да е човекът каза, че всяка година прави по някое голямо пътуване, за да му се осмисли годината. Показа ми снимки от Южна Америка от последната му отпуска и разпалено ми обясняваше колко е хубаво там. Не беше необходимо да ме убеждава. Знам за какви красоти става въпрос на този континент. После си пожелахме всичко хубаво и всеки се отправи по пътя си. Бях чел в един пътеводител, че било хубаво да се излезе от центъра, да се направи разходка и да се види как живеят хората по две емблематични квартални улички Radunica и Senjska. Тръгнахме по първата. Приятни стари къщички, проснато пране, цветя по балконите и един изключително запазен VW костенурка допълваше пейзажа. Разходката определено си заслужава. После пак минахме през центъра по друг маршрут, за да стигнем до другата препоръчана уличка. Също много приятна, а най-хубавото беше, че тя се изкачваше на близкия хълм и на края й имаше наблюдателна площадка, от която се откриваше чудесна гледка към града и морето. Поседяхме, позяпахме, поснимахме и обратно надолу. Остана да направим една разходка по пристанището и деня се изниза. Вечерта добре се наиграхме в един местен ресторант, който беше бая пълен и съвсем непретенциозен. Уж гледахме менюто и поръчахме една бира, чаша вино някакво ядене с пилешко и една пържола. Съвсем нормално. Да ама като дойде сметката хич не беше нормално. Пържолата беше 75 лв. Не беше от някакво специално месо, проверих. Даже не мога да кажа, че беше особено вкусна, дори напротив. Беше суха и жилава. Като отделих кокала и половин дузина жили остана едно малко парче, а братята хървати бяха писали, че това месо е половин кило и тук се таксува на грамаж. Ще ме извиняват, ама сигурно в Цюрих може да се яде по-евтино макар града да е доста скъп. Бяха прекалили, а поне да беше вкусно. Май бирата беше най-вкусното на масата. Оставихме сто и няколко лева за цялата вечеря и си тръгнахме с горчивия вкус на прецакани. Така приключи историята на най-скъпата пържола в живота ми. Прибрахме се в хотела и така завърши и този ден. На следващия потегляхме към Босна и Херцеговина.












Ден 5
Отидохме да се насладим на още някой бюрек за закуска и седнахме на кафе на малко площадче да позяпаме и да усетим сутрешната атмосфера и ритъма в стария град. После след малко задръствания се изнизахме от града в посока границата. Имаше магистрала до там, която изглеждаше нова. Границата минахме сравнително бързо за около 30 минути. На босанска територия магистралата бързо свърши и се усети, че стана по-бедно. Отправихме се към селцето Pocitelj, което беше доста близо. Един приятел ми го препоръча и добре, че се отбихме. Валеше слаб дъждец, но не беше проблем. Беше свежо и зелено място с много автентични каменни къщи пръснати по един хълм, а отдолу долината на река Неретва. Носеше се аромат на смокинови дръвчета, а приветливи жени продаваха ягоди собствено производство и домашен сок от нар. Взехме си. Страхотни ягоди! Само сока от нар беше твърде подсладен. Върнахме се и взехме пак от ягодите. Жената ни ги изми и веднага ги изядохме. Качихме се до горната част на селото, полюбувахме се на гледката и после седнахме да опитаме местните гозби и да доизхарчим останалите хърватски куни, които тук вървяха без проблеми. Така или иначе нямахме босански марки. Изключително вкусен обяд с турски чай и турско кафе. Сметката беше около 15 лв. Веднага направих аналогия с вчерашната вечеря и си помислих, че това е за компенсация. Pocitelj е прекрасно място и горещо го препоръчвам.















Останалата част на деня премина в пресичане на Босна и Херцеговина по малки пътчета. Валеше често, но беше много приятно. Бил съм в Босна няколко пъти преди години и страната много ми хареса като природа, но през тази част не бях минавал и самото шофиране беше удоволствие. Пътува се бавно, но не ти се иска и да бързаш.

На границата със Сърбия стигнахме по тъмно. Още валеше. Граничарите бяха вкиснати, искаха да проверяват багажи, изкараха ни на дъжда. Много съмнителни им се видяхме. Виждал съм доста граници – и уредени и зачукани. Срещал съм и добро отношение и скапано, така че нищо не ме учуди. Но винаги ме е дразнело това поведение на граничните власти (по-скоро на митничарите) да се държат с теб сякаш са ти някакви господари. Надменно и неуважително, а често и сякаш си някакъв рецидивист. Може би осъзнават какви мижитурки са и когато някой им попадне в мърлявите ръце виждат изгоден случай да си избият комплексите и да се направят на велики. Така беше и тук. В крайна сметка не поискаха рушвет и ни пуснаха. Скоро след границата нощувахме в Мокра Гора в един апартамент на приземния етаж, чиито интериор напомняше планинска хижа. Беше доста уютно място.
Ден 6




Разгледахме „Дървен град“ на Костурица. Не се беше променил много от последното ми идване преди 8 години. Само дето имаше повече хора. После отидохме до гарата, за да проучим как стоят нещата с Шарганската железница (автентична теснолинейка, която обикаля из околността. Има хубави дървени гари и се минава през красиви пейзажи.). Оказа се, че са няколко курса на ден и обиколката е някъде около 3 часа.

Не ни се връзваше времето, а и трябваше да почакаме известно време, така че я оставихме за следващо посещение и тръгнахме към Кралево. Там имахме последна нощувка преди да потеглим към България. Кралево не блести с кой знае какво, но е интересно да се разгледа. Река Ибър, която минава през града го отваря малко. Край брега се мяркаха рибари и спортуващи млади хора.





За няколко часа се разходихме по централните части, ядохме обилно и вкусно за малко над 20 лв за двама. Сервитьора беше готин и дружелюбен и си заслужи добър бакшиш. Човека сподели, че идвали доста посетители в града като не малка част чужденци. Районът бил стратегически за разглеждането на манастирите в околността. Решихме и ние да посетим един от тях на следващия ден – манастирът в Жича.
Ден 7
Отидохме да разгледаме манастира сравнително рано. Бяхме само ние и двама чужденци. Предположих, че са чехи или поне на такива ми заприличаха. Иначе мястото беше доста приятно, добре поддържано и си заслужаваше да се види. Беше по-различен като архитектура манастир в сравнение с нашите в България.





На тръгване се изсипа един автобус с ученици и се зарадвахме, че бяхме подранили с разглеждането. Оттук нататък транзит до България. Цялото пътуване излезе 2139 км и подейства доста зареждащо.

[Валери Недялков]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Браво на вас!

[faster]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Невероятен фото-пътепис!Страхотни описания и фото!Браво!

[bochkata]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Благодаря за споделянето!

[DBRS]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Благодарности!

До Сплит има едно градче Омиш, то също е уникално място - стоиш на морския бряг и усещаш боров планински въздух.
А горе в планината имаше пицария изцяло като Флинстоунска къща

[cnc82]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Човека е човек , когато е на път !
Уникално преживяване !
Благодаря !

[Purple Elephant]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

С удоволствие изчетох пътеписа, благодаря за споделеното!!

[Alexr]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

С удоволствие чета пътеписите Ви. Благодаря за труда да ги напишете.

[Yaro]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Прекрасно, както обикновено
На известен брой от местата имам почти същите снимки от периода 2010 - 2014г., което вероятно значи, че погледът и светоусещането са ни близки. Видяли сме Pocitelj в абсолютно еднакви атмосферни условия.

Сега, след тази и няколко други кратки разходки и време за планиране на някоя по-дълга в 2020.

[Еделвайс]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Благодаря за споделеното

[Asterix]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Благодаря на всички! Радвам се, че ви е било интересно

[Asterix]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Благодаря ти!
За снимките от тези места мога изцяло да ти благодаря Все пак ти ми подшушна и видях местата, които лично на мен най-много ми харесаха в рамките на това пътуване. По-малко известни и не толкова туристически, но с неповторим чар и атмосфера.

Прекрасно, както обикновено
На известен брой от местата имам почти същите снимки от периода 2010 - 2014г., което вероятно значи, че погледът и светоусещането са ни близки. Видяли сме Pocitelj в абсолютно еднакви атмосферни условия.

Сега, след тази и няколко други кратки разходки и време за планиране на някоя по-дълга в 2020.

[s_s1]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

Благодаря за споделеното пътешествие. Много добри снимки.

Хърватска минавам вече само транзит, дори и кафе не си купувам, че е гадно нямащо нищо общо с това от Сърбия или от Италия, а и по-скъпо. Митничарите и граничните полицай също са като кафето им.
Много красиво е в Хърватия, но хората са кофти, същите са ми впечатленията и от Израел за евреите.

[zippel]

От: ПО ХЪРВАТСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И МАЛКО ОТ СЪРБИЯ

...След това продължихме към Плитвичките езера. Оказа се, че напливът от хора там е толкова голям, че е въведена квота и трябва да чакаш да излязат хора преди да влезеш. Тази комерсиализация ме отврати. Купихме си билети, чакахме и влязохме. Вътре беше като в мравешка колония от народ. Все още беше чисто и запазено, но някак не свързваш красивите природни гледки наоколо с тълпите от хора. Като гледам за какво става въпрос, а и взимайки под внимание цената на билета плюс тази за паркинг си мисля, че страната може да се издържа само от това. Ежедневно се сипят милиони куни през сезона...

На повечето топ туристически обекти има въведени такива лимити. Целта е тези, които са вътре все пак да видят нещо без да са един върху друг. Например в активния сезон за да влезеш в Нойшванщайн, един от най-посещаваните баварски замъци, ако отидеш на касата за билети в 11 ч. обикновено първия свободен час е следобяд. Хубавото там е, че на билета ти този час е отразен и можеш да си планираш времето до него както намериш за добре вместо да чакаш някой да излезе. Но все пак това е в Германия.
Съласен съм напълно с факта, че хърватите много са се комерсиализирали и често цените на атракциите им са необосновано надути. Оттам и цените на туристическата инфраструктура (кафета, ресторанти, магазини за сувенири и още какво ли не) край атрактивните места също са в облаците. Но в крайна сметка това е въпрос на пазар. Ако намалее туристопотока, ще ги коригират надолу.
Иначе поздравления за пътеписа и снимките.