Ден 1
Хубаво е да има някое голямо пътуване на хоризонта от порядъка на поне 2 седмици, което да чака човек, да занимава съзнанието му и да прави планове за дестинациите, времето, разходите и приятните вечери около палатката с другарите. Между големите пътувания обаче е хубаво да има и по-малки, с които да зарежда човек батериите. В този ред на мисли решихме да направим едно пътуване по хърватското крайбрежие, а на връщане през Босна и Херцеговина да завършим пътуването. Този път се очертаваше предимно градско пътуване със спане по хотели или апартаменти. И така в една ранна утрин, когато имаше струпани няколко почивни дни се отправихме на запад към Хърватска с верния автомобил. Предимно магистрали и дъжд ни съпровождаха чак до първата спирка в Хърватска, където щяхме да поразгледаме. Това беше село Cigoc в национален парк Lonjsko Polje. Минавали сме многократно съвсем близо до този район, но винаги транзит бързайки за някъде, а сега време имаше, а и дъждът спря, така че моментът беше идеален, за да му обърнем внимание. Cigoc се води столица на щъркелите в Европа поради голямата им популация, а гнездата по покривите на големите дървени къщи създаваха изключителна атмосфера на района. Архитектурата беше също доста привлекателна, а и природата хич не е за пренебрегване.
Тази част на Хърватска е много по-различна от бляскавото адриатическо крайбрежие пълно с курорти или северозападните части граничещи със Словения. Тук се усеща духа на селото, скромния живот и все още непокварената доброта на отрудените селски хора. Беше просто чудесно! Само ни трябваше малко повечко време в местността и колелета, за да обикаляме наоколо по спокойните тесни пътчета, но и на сегашната възможност бяхме доволни. В късния следобед продължихме към град Карловац, където беше първата нощувка. Градът е спокоен и приятен с малък стар център, в който направихме една разходка. Едноименната хърватска бира Карловац е оттук и не пропуснах да я оценя по достойнства.
На свечеряване се отправихме към къщата за гости в много приятно кварталче в края на града. Нашата домакиня Весна са беше погрижила нищо да не ни липсва, а дори мога да кажа, че се беше престарала и чак да ти стане неудобно. Посрещна ни с широка усмивка, предложи да ни направи палачинки за добре дошли, просто така безплатно. В малкото апартаментче всичко блестеше от чистота и навсякъде имаше шоколадчета и бисквити. Хладилника беше зареден със сокове, бира и шампанско, но разликата беше, че това е комплимент, а не е като мини бар на хотел на тройни цени. Тъй като не ме свърташе излязох из квартала на разходка да видя как живеят хората наоколо. Ами какво да кажа, доста добре се справяха. Интересното беше, че хората бяха видимо заможни, но никой не се показваше с някакви скъпи коли. Всичко изглежда се инвестираше в дома и двора, а возилата бяха скромни, паркирани пред къщите. Не е като у нас - нямаш къде да живееш, ще си свалиш и ризата от гърба само, за да те видят другите с някое ново лъскаво БМВ например и да си помислят, че си „голяма работа“. Смехотворно, но за много това е смисълът на живота. Хората наоколо бяха приветливи и усмихнати. Доста тичаха, караха колело или разхождаха добре загладени кучета. Страхотно кварталче! Вечерта дълго пих една бира на масата в къщата за гости, размишлявайки върху изминалия пълноценен ден и предстоящия следващ такъв.
Ден 2
Не много рано потеглихме към Плитвичките езера. Бил съм там преди 8 години и много ми хареса сега обаче нещата седяха по друг начин, но за това малко по-късно. По пътя спряхме в градчето Rastoke, което е направо уникално.
Отвсякъде тече вода, мяркат се безброй водопадчета и малки рекички, криволичещи между дървените къщурки. Направо като от приказка, а най- хубавото е, че има високо място, където да паркираш и да разгледаш отвисоко мястото. Определено си заслужава спирката тук и времето лети неусетно. След това продължихме към Плитвичките езера. Оказа се, че напливът от хора там е толкова голям, че е въведена квота и трябва да чакаш да излязат хора преди да влезеш. Тази комерсиализация ме отврати. Купихме си билети, чакахме и влязохме. Вътре беше като в мравешка колония от народ. Все още беше чисто и запазено, но някак не свързваш красивите природни гледки наоколо с тълпите от хора. Като гледам за какво става въпрос, а и взимайки под внимание цената на билета плюс тази за паркинг си мисля, че страната може да се издържа само от това. Ежедневно се сипят милиони куни през сезона.
Седяхме там до късния следобед, а след това се отправихме към Задар като по пътя спряхме в малкото градче Gospic, което изглеждаше добре на снимките, но на място се оказа, че по-скоро не си е заслужавало отклонението.
В Задар пристигнахме вечерта по тъмно и се настанихме в къща за гости. След това слязохме в стария център да вечеряме. Оказа се трудна задача. Намерихме само едно работещо заведение, което беше препълнено. Чудна работа.
Ден 3
След като паркирахме до някакви жилищни кооперации близо до центъра, денят започна със страхотен хърватски бюрек и разходка в стария център на Задар. Не беше претъпкано с туристи и разходката беше приятна. Иначе града е хубав, но някак очаквах повече автентичност, калдъръмени улици и старини. Имаше де, но бяха тук-там. Направихме цялостна обиколка на старата част, после се качихме до един малък парк на височинка в края до крепостните стени. Оттам има приятна гледка и е подходящо за спирка след ръшненето по улиците.
По обяд отново уважихме тестените шедьоври на хърватските пекари и потеглихме към Трогир. Това място ми хареса най-много от всичките градове, които посетихме по крайбрежието на страната. Беше малко градче със старинни каменни сгради в централната част, тесни калдъръмени улички, прозорци и балкони с накичени цветя и малки сгушени по уличките кафенета. А освен това лениви котки се мяркаха тук-там и допълваха идиличната атмосфера. В момента, в който излезеш от лабиринта между сградите пък попадаш на брега на морето в тясно заливче с множество лодки. Направихме няколко тигела из града, за да попием максимално от атмосферата и взе да се мръква. Къщата за гости, която бяхме запазили се намираше на пешеходно разстояние и се запътихме към нея. Държеше се от млада хърватска двойка. Много приятни хора. Имаше някакъв проблем с резервацията, която не им излизаше в системата и беше чист късмет, че все пак имаше стая. Интересното беше, че след като не виждаха резервацията хората отказаха да им плащаме. Останахме озадачени и настояхме да си платим на ръка сега. Те обаче бяха категорични и ни пожелаха приятна вечер. Не беше редно така да ги ощетяваме затова на следващата сутрин преди да напуснем къщата оставихме парите на масата заедно с благодарствена бележка за доброто посрещане и гостоприемността. Още повече, че всичко беше толкова добре направено – чисто, приветливо и уредено.
Хубаво е да има някое голямо пътуване на хоризонта от порядъка на поне 2 седмици, което да чака човек, да занимава съзнанието му и да прави планове за дестинациите, времето, разходите и приятните вечери около палатката с другарите. Между големите пътувания обаче е хубаво да има и по-малки, с които да зарежда човек батериите. В този ред на мисли решихме да направим едно пътуване по хърватското крайбрежие, а на връщане през Босна и Херцеговина да завършим пътуването. Този път се очертаваше предимно градско пътуване със спане по хотели или апартаменти. И така в една ранна утрин, когато имаше струпани няколко почивни дни се отправихме на запад към Хърватска с верния автомобил. Предимно магистрали и дъжд ни съпровождаха чак до първата спирка в Хърватска, където щяхме да поразгледаме. Това беше село Cigoc в национален парк Lonjsko Polje. Минавали сме многократно съвсем близо до този район, но винаги транзит бързайки за някъде, а сега време имаше, а и дъждът спря, така че моментът беше идеален, за да му обърнем внимание. Cigoc се води столица на щъркелите в Европа поради голямата им популация, а гнездата по покривите на големите дървени къщи създаваха изключителна атмосфера на района. Архитектурата беше също доста привлекателна, а и природата хич не е за пренебрегване.
Тази част на Хърватска е много по-различна от бляскавото адриатическо крайбрежие пълно с курорти или северозападните части граничещи със Словения. Тук се усеща духа на селото, скромния живот и все още непокварената доброта на отрудените селски хора. Беше просто чудесно! Само ни трябваше малко повечко време в местността и колелета, за да обикаляме наоколо по спокойните тесни пътчета, но и на сегашната възможност бяхме доволни. В късния следобед продължихме към град Карловац, където беше първата нощувка. Градът е спокоен и приятен с малък стар център, в който направихме една разходка. Едноименната хърватска бира Карловац е оттук и не пропуснах да я оценя по достойнства.
На свечеряване се отправихме към къщата за гости в много приятно кварталче в края на града. Нашата домакиня Весна са беше погрижила нищо да не ни липсва, а дори мога да кажа, че се беше престарала и чак да ти стане неудобно. Посрещна ни с широка усмивка, предложи да ни направи палачинки за добре дошли, просто така безплатно. В малкото апартаментче всичко блестеше от чистота и навсякъде имаше шоколадчета и бисквити. Хладилника беше зареден със сокове, бира и шампанско, но разликата беше, че това е комплимент, а не е като мини бар на хотел на тройни цени. Тъй като не ме свърташе излязох из квартала на разходка да видя как живеят хората наоколо. Ами какво да кажа, доста добре се справяха. Интересното беше, че хората бяха видимо заможни, но никой не се показваше с някакви скъпи коли. Всичко изглежда се инвестираше в дома и двора, а возилата бяха скромни, паркирани пред къщите. Не е като у нас - нямаш къде да живееш, ще си свалиш и ризата от гърба само, за да те видят другите с някое ново лъскаво БМВ например и да си помислят, че си „голяма работа“. Смехотворно, но за много това е смисълът на живота. Хората наоколо бяха приветливи и усмихнати. Доста тичаха, караха колело или разхождаха добре загладени кучета. Страхотно кварталче! Вечерта дълго пих една бира на масата в къщата за гости, размишлявайки върху изминалия пълноценен ден и предстоящия следващ такъв.
Ден 2
Не много рано потеглихме към Плитвичките езера. Бил съм там преди 8 години и много ми хареса сега обаче нещата седяха по друг начин, но за това малко по-късно. По пътя спряхме в градчето Rastoke, което е направо уникално.
Отвсякъде тече вода, мяркат се безброй водопадчета и малки рекички, криволичещи между дървените къщурки. Направо като от приказка, а най- хубавото е, че има високо място, където да паркираш и да разгледаш отвисоко мястото. Определено си заслужава спирката тук и времето лети неусетно. След това продължихме към Плитвичките езера. Оказа се, че напливът от хора там е толкова голям, че е въведена квота и трябва да чакаш да излязат хора преди да влезеш. Тази комерсиализация ме отврати. Купихме си билети, чакахме и влязохме. Вътре беше като в мравешка колония от народ. Все още беше чисто и запазено, но някак не свързваш красивите природни гледки наоколо с тълпите от хора. Като гледам за какво става въпрос, а и взимайки под внимание цената на билета плюс тази за паркинг си мисля, че страната може да се издържа само от това. Ежедневно се сипят милиони куни през сезона.
Седяхме там до късния следобед, а след това се отправихме към Задар като по пътя спряхме в малкото градче Gospic, което изглеждаше добре на снимките, но на място се оказа, че по-скоро не си е заслужавало отклонението.
В Задар пристигнахме вечерта по тъмно и се настанихме в къща за гости. След това слязохме в стария център да вечеряме. Оказа се трудна задача. Намерихме само едно работещо заведение, което беше препълнено. Чудна работа.
Ден 3
След като паркирахме до някакви жилищни кооперации близо до центъра, денят започна със страхотен хърватски бюрек и разходка в стария център на Задар. Не беше претъпкано с туристи и разходката беше приятна. Иначе града е хубав, но някак очаквах повече автентичност, калдъръмени улици и старини. Имаше де, но бяха тук-там. Направихме цялостна обиколка на старата част, после се качихме до един малък парк на височинка в края до крепостните стени. Оттам има приятна гледка и е подходящо за спирка след ръшненето по улиците.
По обяд отново уважихме тестените шедьоври на хърватските пекари и потеглихме към Трогир. Това място ми хареса най-много от всичките градове, които посетихме по крайбрежието на страната. Беше малко градче със старинни каменни сгради в централната част, тесни калдъръмени улички, прозорци и балкони с накичени цветя и малки сгушени по уличките кафенета. А освен това лениви котки се мяркаха тук-там и допълваха идиличната атмосфера. В момента, в който излезеш от лабиринта между сградите пък попадаш на брега на морето в тясно заливче с множество лодки. Направихме няколко тигела из града, за да попием максимално от атмосферата и взе да се мръква. Къщата за гости, която бяхме запазили се намираше на пешеходно разстояние и се запътихме към нея. Държеше се от млада хърватска двойка. Много приятни хора. Имаше някакъв проблем с резервацията, която не им излизаше в системата и беше чист късмет, че все пак имаше стая. Интересното беше, че след като не виждаха резервацията хората отказаха да им плащаме. Останахме озадачени и настояхме да си платим на ръка сега. Те обаче бяха категорични и ни пожелаха приятна вечер. Не беше редно така да ги ощетяваме затова на следващата сутрин преди да напуснем къщата оставихме парите на масата заедно с благодарствена бележка за доброто посрещане и гостоприемността. Още повече, че всичко беше толкова добре направено – чисто, приветливо и уредено.
Коментар