Tweet
От: Турция през погледа на активния турист.
Seytan Sofrasi - пътят се виеше до хълма подобно на Старопланинските ни проходи. Веднъж стигнали до горе паркирах на място от което да мога да се измъкна безпроблемно. Точно тук се нагледах на невероятни контрасти. Няма жива душа и докато се огледаш няма къде карфица да хвърлиш. За наше съжаление имаше бурен вятър, което правеше това иначе приказно място неприятно. От където и да погледнеш се виждаха заливи и острови. Невероятна гледка. Съжалявам, че снимките не могат да пресъздадат и 1% от красотата.
Първо се отбихме в шатрата, в която се запознахме с бита на местните обитатели от минали векове.
После написахме по едно желание и на дървото на желанията. Подобно на стената на желанията в къщата на Дева Мария, тук имаше такова дърво.
След това жената се заплесна по някакъв/ така и не го разбрах какво прави тук/ индианец.
Взех че и аз се снимах с него да не остана по-назад.
А след това се отдадохме на удоволствието в дълбоката сянка на дърветата да изпием по един от техния вълшебен чай от ябълка и канела.
Прибрахме се доволни в хотела. Наистина гледката си заслужаваше, усещанията също. Легнахме да отморим и да заредим батериите за следващата разходка. Беше около 15.00. И тъкмо се бях унесъл..................Луум В съседната стая някой се опитваше да счупи вратата. Един детски глъч, гонитба..... Децата в съседните стаи май играеха играта "Счупи вратата с трясък". То се е видяло, че няма да се почива.Реших да разузнаем брега на съседните заливи и да се подготвя за харпуна най-после. Излязохме и тръгнахме по брега. Много интересно. Следваха залив, след залив и във всеки залив имаше хотел, или два.Определено много красиво. Но. Навсякъде водата нямаше нищо общо с кристалната вода на Средиземноморието. Имах чувството, че съм на Искъра, след пороен дъжд. Вървяхме и само отчитах: Не става ! Върха на сладоледа бяха дебелите тръби, които влизаха в морето от хотелите. Далеч съм от мисълта, че цвета на водата се дължеше на тях, но харпуна твърдо остана "закотвен" на дъното на багажа. Прибрахме се в хотела и вече бях решил да подаря на турците останалите две резервации, но нали сме демокрация трябваше да го обсъдя с жената. Тя само това и чакаше да чуе. В ранни зори мегана вече летеше към Чанаккале.
Seytan Sofrasi - пътят се виеше до хълма подобно на Старопланинските ни проходи. Веднъж стигнали до горе паркирах на място от което да мога да се измъкна безпроблемно. Точно тук се нагледах на невероятни контрасти. Няма жива душа и докато се огледаш няма къде карфица да хвърлиш. За наше съжаление имаше бурен вятър, което правеше това иначе приказно място неприятно. От където и да погледнеш се виждаха заливи и острови. Невероятна гледка. Съжалявам, че снимките не могат да пресъздадат и 1% от красотата.
Първо се отбихме в шатрата, в която се запознахме с бита на местните обитатели от минали векове.
После написахме по едно желание и на дървото на желанията. Подобно на стената на желанията в къщата на Дева Мария, тук имаше такова дърво.
След това жената се заплесна по някакъв/ така и не го разбрах какво прави тук/ индианец.
Взех че и аз се снимах с него да не остана по-назад.
А след това се отдадохме на удоволствието в дълбоката сянка на дърветата да изпием по един от техния вълшебен чай от ябълка и канела.
Прибрахме се доволни в хотела. Наистина гледката си заслужаваше, усещанията също. Легнахме да отморим и да заредим батериите за следващата разходка. Беше около 15.00. И тъкмо се бях унесъл..................Луум В съседната стая някой се опитваше да счупи вратата. Един детски глъч, гонитба..... Децата в съседните стаи май играеха играта "Счупи вратата с трясък". То се е видяло, че няма да се почива.Реших да разузнаем брега на съседните заливи и да се подготвя за харпуна най-после. Излязохме и тръгнахме по брега. Много интересно. Следваха залив, след залив и във всеки залив имаше хотел, или два.Определено много красиво. Но. Навсякъде водата нямаше нищо общо с кристалната вода на Средиземноморието. Имах чувството, че съм на Искъра, след пороен дъжд. Вървяхме и само отчитах: Не става ! Върха на сладоледа бяха дебелите тръби, които влизаха в морето от хотелите. Далеч съм от мисълта, че цвета на водата се дължеше на тях, но харпуна твърдо остана "закотвен" на дъното на багажа. Прибрахме се в хотела и вече бях решил да подаря на турците останалите две резервации, но нали сме демокрация трябваше да го обсъдя с жената. Тя само това и чакаше да чуе. В ранни зори мегана вече летеше към Чанаккале.
Коментар