Турция през погледа на активния турист.

[MarioLG]

Благодаря на Veni 1 и Даниел !
Ще вляза в това пътепис, защото благодарение на вас, се върнах на едно пътешествие, пълно с противоречиви чувства.
Ще се върна назад във времето. Решихме да посетим Турция. То бяха едни реклами по телевизията, едни красоти........ Още не бяхме на „ти“ с booking.com, но се познавахме вече.Решихме обаче да се доверим на една агенция. Запазих чрез нея хотели в Кушадасъ и в Айвалък. Бяхме още с Мегана. Всичко беше проверено. Цени на газта, газостанции, километри......Планът беше подчинен на спокойна, дълга почивка, ориентирана към историческите ценности, с които Турция е осеяна.
Та тръгнахме сутринта от София. Бях резервирал хотел в Свиленград. Маршрута ни минаваше през Кърджали. Посетихме Перперикон, Каменните гъби и Каменната сватба. Отправихме се към Свиленград. Настанихме се и се отправихме към крепостта Мезек. Вътре в крепостта огромно впечатление ми направи голямо бадемово дърво. Като цяло крепостта бе занемарена. Група местни си правеха пикник под стените, подкрепен от голямо количество алкохол и викове присъщи за такъв род веселба. Всичко това на фона на здрава чалга.............Абе.....Атмосфера !




















Починахме си в хотела, който според рекламата беше с басейн. Ама никъде не пишело, че щяло да има вода в него??? Няма да си разваляме почивката с такива дребнотения.Забравих да кажа, че всичко това бе през юни. Всеки юни се опитваме да посетим ново място. Основно заради дългия ден и приятното време. Обаче какви жеги брахме в Турция...........
Та на сутринта рано, рано бяхме вече на границата. Без никакви перипети минахме границата и се отправихме по планирания маршрут.
Ще направя едно отклонение. Винаги съм се чудел на хората, които се качват на автобуса или самолета. Настаняват се в хотела и почиват пасивно, мислейки , че са видели нещо. Да де ! Ама виждат това, което е интересно според екскурзовода, обикновено винаги притиснати от времето. Сигурно хиляди автобуси минават по този маршрут, но надали туристите са видели и 1 % от това, което бях предвидил. Но.......Това е друга тема.
Да се върнем на плана ми. Бях предвидил да пием по едно кафе на значими за България места, като Люлебургас, Шаркьой, Булаир....... Е да! Това предполагаше отклонявания от маршрута, но си заслужаваше. Естествено паметниците говореха за турските подвизи, но четейки по въпроса можех да си сглобя картинката потопен в реалната атмосфера. Дори на Шаркьой, поплувах в Мраморно море.







От там целта ни бе Ечеабат. Там бях резервирал стая в хотел до самото пристанище от където щяхме да пресечем Дарданелите и да минем в Азия. Вечерта хапнахме на крайбрежната улица. Разгледахме градчето. Имахме късмет. Домакините бяха направили на крайбрежната улица ретроспекция от битките между Антантата /Русия, Франция, Англия, Италия/ и Централните сили/ Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България/. В заведението/по-скоро капанчето/, в което вечеряхме се запознахме с възрастна Австралийска двойка, дошли да отдадат почит на загиналите си сънародници толкова далеч от Родината.
Изобщо, това което ми направи впичатление на Галиполския полуостров, е че той е наситен с военни паметници. Туризма изобщо не е развит. По тази причина се радвахме на огромни пясъчни плажове на които бяхме съвсем сами.
Галипополи е „митничаря“, който осаществява контрола на важната граница между Черно и Егейско море. Това е мястото, което е и „пазач“ на „гърба“ на Инстамбул. Който и да тръгне към Константинопол по вода от запад, трябва да мине през Дарданелите. За това и брега е осеян с крепостни съоръжения. На Европейската част Килитбаир, а в Азиатската, при Чанаккале крепостта Чименлик.









Ето и крепостта Килитбаир.







А ето и Азиатската крепост Чименлик.






На сутринта се метнахме на ферибота в очакване на нови приключения. Стъпвайки на ферибота, започнахме да се споглеждаме. На фона на гръцките фериботи, този плачеше за основен ремонт. Ръждясал, проскърцващ зловещо при всеки автомобил качващ се на борда. Взехме си по едно кафе и започнахме да гледаме със страхопочитание отдалечаващата се Европа. А Мегана, както е видно, беше на стартова позиция, чакащ с нетърпение да покори Азия.

[MarioLG]

От: Турция през погледа на активния турист.

Стъпили на брега веднага се отправихме към Троя. Да си кажа честно не бях впечатлен. Може би за хора с повече познания за културните пластове е интересно, но ние сме лаици в това отношение. Познавахме я от Омир, знаехме за троянския кон и до тук. Очаквах запазени кули, стени, но...... както казват комшиите и на това берекет "версин".











На тази снимка са разграничени културните пластове, за тези които разбират.





Беше още ранна сутрин, но нас ни чакаше и доста път. Имахме за преодоляване около 400 км. до хотел "West Ada in" в Кушадасъ. По мои сметки след около 4-5 часа трябваше да сме там. Да, обаче точно по това време се правеше магистралата. Почти през цялото време имаше ограничение на скоростта 40 км/ч. Местните профучаваха край мен, но аз не смеех, пък и как бих могъл да предположа, че е така почти до Измир.Та бавното пътуване, жегата, умората..... Всички предпоставки за неприятности. Някак си допъплихме до Кушадасъ и там изненадата бе огромна. Според проучванията които бях направил, а и гледайки картите това бе едно едва ли не малко селце. Голяма греда. Оплетох се като пиле в калчища. Навигатора загуби ума и дума. Вече се тресях от нерви. Хората, които питахме за хотела отговаряха с "Йок". И тогава на помощ дойде жената. Ейййй ! Голям човек е жената !!! Излезе и хвана първото такси.Даде адреса и го помоли да ни отведе до там, а ние да следваме таксито. Да ама пак " Йок" И колегата не знаеше къде е хотела. Започнаха да ми минават едни мисли за родителите на хората от агенцията, която ни подсигури резервацията. Обаче шофьора на третото такси каза, че няма проблем и ние следвайки го след около 20 минути бяхме пред хотела.

[MarioLG]

От: Турция през погледа на активния турист.

Хотела явно дълги години е бил предпочитан от сръбски туристи. Всички надписи бяха на сръбски. Кога е закуската, вечерята... Кога работи бара на басейна. Някак си се почуствах доста тъпо. Ужким сме страна от ЕС. Всеки изтъква като голямо преимущество на това членство свободното придвижване. А в същото време братята сурбе шетат по света повече от българите. Да не говорим, че самочуствието им е на светлинни години пред това на българина. И в Гърция и тук, всеки като те чуе първо пита дали си сърбин, после македонец. Гадна работа. От бара на басейна естествено се запознахме с новите тенденции в сръбската музика. Обаче ние бяхме единствените със собствен превоз и завистта в очите на другите обитатели на хотела компенсираше тези неприятни мисли споделени по-горе.
Един от основните въпроси който бях проучил предварително и беше задължително условие в нашата ваканция бе плаж с естествена сянка. Бях избрал няколко плажа в техния резерват Milli park. Сутринта се метнахме на колата и решихме този ден да мързелуваме там. След около 30 км. на пътя имаше бариера. Оказа се че достъпа до парка е платен. Платихме 10 лири и оставаше да изберем къде точно да отседнем. Излишно е да казвам, че може би бяхме единствените чужденци. Имаше много хора, но и всичко бе доста добре организирано. Пейките и шезлонгите обособяваха самостоятелност на местата. Явно тези 10 лири платени на входа отиваха по предназначение.







Хората си правеха пикник сред природата. Във водата можеха да се видят жени облечени от главата до петите. Други си бяха с бански костюми. Но определено жени не бях виждал да се къпят с дрехи. Първите хора от нас бяха на около стотина метра.Минаха мисли през главата да взема харпуна и да видя как е положението с рибите и октоподите.Но ме разколеба, някакво странно притеснение. То ме преследваше от първия до последния ден на турска земя. Нищо лошо не са ми направили хората, но.... Та не взех харпуна. Само си сложих ръкавиците и се пуснах във водата. "Рахат" ! Бях се отдалечил на не повече от 50-100 метра навътре в морето и си се плициках. Бях решил да излизам вече, като видях конни полицаи, които слязоха от конете на нашето място. Застанаха с ръце на кръста, с лице към морето. В този момент благодарих силно на предчувствието си и решението да не взимам харпуна. Стояха така до момента, в който не излязох от водата. Убедили се, че не правя нищо лошо се обърнаха и си отидоха. Убеден бях, че някой от останалите посетители на им бе казал, че в парка има някакви съмнителни чужденци. Завидях им на организацията. Така трябва. Ако е така и у нас, няма да вилнеят бракониери по водоемите. Макар че бях чел доста разностранна информация относно ползването на харпун, мисля че не бях оценил факта че това все пак е природен резерват. И определено полицаите ги интересуваше дали имам нещо в ръцете. Излишно е да казвам, че вече забравих съществуването му. Иначе дъното на това място не беше интересно. Тук таме някоя малка рибка. Изкарали целия ден там вече ни "сърбяха ръцете" за нови пътешествия. Просто не ставаме за пасивни туристи. Чуждо ни е да лежим на плажа и да отпиваме блажено питие. Ние идвахме в този парк още няколко пъти. Всеки път на различно място. Наистина местата за отдих бяха много добре организирани. Имайки предвид пикниците които се провеждаха ежедневно, чистотата бе на ниво. Всеки път компания ни правеха стадо диви прасета с малки глиганчета. Много мила гледка. Съдържателят на едно от кафетата ни предупреди да не ги пипаме, защото майката нападала.

На един хвърлей от парка е гръцкия остров Самос. В парка живеят много животински видове заплашени от изчезване, но за съжаление не можахме да видим нито костенурките, нито тюлените....
Прибрахме се в хотела отпочинали и готови за нови предизвикателства.На другия ден бяхме решени да посетим Ефес.

[Daniel]

Re: Турция през погледа на активния турист.

Благодаря. Абонамент.

[Veni1]

От: Турция през погледа на активния турист.

Ашколсун.

Чета с удоволствие.

[MarioLG]

От: Турция през погледа на активния турист.

Поне две са ползите от ранното ставане на човек. Можеш да си намериш по-добро място за риболов и посещавайки световноизвестни места имаш предимството да разгледаш мястото, а не туристите, опитващи се да влязат всячески в кадър. Както бяхме решили тръгнахме рано от хотела. Минахме през Селчук / Това селище, ако кандидатства за Гинес, като населеното място с най-много забележителности според мен ще спечели без конкуренция. Тук е храма на Артемида/ е останки от него/, тук е джамията Иса Бей, гроба на свети Йоан, къщата на Дева Мария, самият Ефес...Всяко от тези места бе залегнало в плана ни. Но първата спирка бе Ефес. Още с влизането в обекта онемяхме. Алея в сянката на огромни дървета ни отвежда до морския булевард. Някога този булевард е водел до пристанището.




С течение на времето морето се е отдръпвало и в момента то е на повече от 6 км. Според много автори именно на това се дължи запазеността на Ефес. Троя на фона на Ефис ми изглеждаше като .....Несравними са. Особено библиотеката на Целз. Изградена преди около 2000 години !!! И днес конструкцията, статуите, дори надписите са запазени.















Тук има всичко. От остатъци от канализационна система, през публичен дом, до обществените тоалетни.



Малък и голям стадион.Изобщо историята тук е изобилие. Чак им завидях на турците. Нищичко от това не е свързано с тяхната история, а те го ползват. Добре поне, че са го съхранили.







Най-после открихме и един от постоянните обитатели на Ефес. Беше се излегнал блажено като истински аристократ.



С напредване на времето жегата неумолимо настъпваше в унисон с прииждащите туристи. Уникална история. Вървят едни хора с червени, зелени, сини..... етикетчета. Пред тях екскурзоводите с палка подобна на влаков спирач с цвят на съответното етикетче. Тук спокойно може да се направи проучване на най-говоримите езици в света. От всякъде ни заливаше иноземна реч, глъч, суматоха. Хубавото беше, че ние вече бяхме разгледали всичко и вече се връщахме към изхода.

















На изпроводяк домакините ни бяха приготвили възстановка на гладиаторски битки от онова време.







Накрая жената обърка колата с чуждо превозно средство, но нещата се разминаха без скандали.

[MarioLG]

От: Турция през погледа на активния турист.

Прибрахме се в хотела и още не докоснали креватите, телефона в стаята звънна. От рецепцията ме уведомяваха как нашият личен гид ни чакал в лоби бара ????
Чак пък личен ? Слязохме и един младеж на чист български ни се представи. Знаел за нас от фирмата, чрез която сме ангажирали хотела.Бил ангажиран с това да ни съдейства за пълноценната ни почивка. Предложи ни на другия ден да обиколим крайбрежието с яхта. За 30 евро на човек, с включени питиета и обяд. Цената ми се видя подозрително ниска и го попитах сами ли ще сме, мога ли да се гмуркам и т.н. Смотолеви, че можело да има още една, две двойки, но това не би трябвало да е проблем. Съгласихме се и на сутринта пред хотела ни чакаше раздрънкан автомобил. Шофьора ни се представи като "нашия шофьор" ??!! Абе ...... Гъзария ! Качихме се и потеглихме към пристанището. А там.......... Не било яхта, било кораб пълен с руски туристи, не били една-две двойки, а два три кораба. Ужас !!! Не стига това, ами изчакахме на кораба близо два часа, за да тръгнат корабите заедно. Акостираха на един плаж, пуснаха мостиците и хайде на плаж. Да де, ама не това е нашата представа за плаж. С нетърпение изчакахме да се приберем. "Личният ни гид, само като видя "радостните ни физиономии" изчезна и слава Богу! До тук с организираните мероприятия.
Вечерта решихме днес колата тотално да почива и отидохме в центъра на Кушадасъ с маршрутка. Голям майтап. Нашите маршруткаджии са невръстни аматьори с тамошните си колеги. Така и не разбрах има ли правилник при преминаването на кръгово кръстовище. Просто всеки минаваше на боя разстояние и всеки гледаше да е първи. И това на фона на изникващи мотопеди и скутери от нищото.
Първото, което ме впечатли бе коритото на местната река.



Характерната за всяко туристическо място суматоха. Изобретателни търговци се борят за всяка лира в джоба ти.







Круизен кораби почиваха на кея. Общо взето всичко беше нормално за курортно градче. Нямаше / или поне аз не видях нещо, което да ме изненада/.








Женския плаж в Кушадасъ много напомняше нашенските. Претъпкан от към чадъри и шезлонги.





На другият ден бе време за къщата на Дева Мария.
Верни на себе си бяхме едни от първите паркирали в сенчестия паркинг на комплекса. Сенчест, ама рано сутрин. Когато излизахме се видяхме в чудо. Не само, че паркинга бе препълнен, но и сума ти автомобили бяха паркирани надолу по шосето. Надолу, защото къщата на Божията майка се намира на един хълм. Когато водят Исус към разпятието, той посочва майка си на Свети Йоан и му казва, че от тук нататък това е негова майка и той трябва да се грижи за нея.Така Мария следва Йоан до Ефес. Йоан намерил това скришно място и се грижел за Дева Мария до смъртта и. Първото свидетелство за приближаването на къщата е един паметник на пътя.



Може би ще ви направи впечатление, че сме с различни дрехи. Някой да не си помисли, че сме толкова суетни та си носим куфарите със себе си. /Макар, че за мен определено имаше нужда/. Аз на петата минута бях плувнал в пот. Та историята с дрехите е смешна. На излизане от комплекса започнахме да купуваме сувенири. За приятели, колеги, родители... Щастливи от покупките в колата, на връщане коментирахме подаръците, като в главата ми просветна. -- Абе жена !! Ние деца имаме ли ???
Та така. Зло да ги забрави децата ! На другия ден се върнахме специално да поправим недопустимата си грешка. Даже се бъзикахме, че това са доста скъпи икони, имайки предвид входната такса от 50 лири.
Но да се върнем на къщата. Първо пътеката минава през мястото за светото кръщение.



После се открива и църквата. Пред нея по всяко време се извиват огромни опашки от хора желаещи да посетят Святото място.











В църквата могат да се видят патерици, бастуни....на хора излекували се тук. Има четири чучура със свята вода, която лекува според легендите. Всеки от първите три лекува определена болест и не трябва да се смесва, а четвъртият е за общо здраве. Тук опашките също са огромни, но ние имахме късмет.





Тук е и стената на желанията. Огромен брой поклонници пишат своите съкровени желания на лист и го закачат на стената.





За това място казват, че който го е посетил е полухаджия. А ние понеже го посетихме два пъти би трябвало да сме си хаджии нали ?
Уникалното за мен е, че/изобщо нямам теологични познания/ къщата на Дева Мария може би е единственото свято място както за християни, така и за мюсюлмани. И мюсюлмани и християни се кланят пред това място.

[s_s1]

От: Турция през погледа на активния турист.

Благодаря!
Много готин пътепис. Очаквам продължението.

[MarioLG]

От: Турция през погледа на активния турист.

През цялото време се колебаехме дали да "отскочим" и до Памуккале. Видя ни се далече. За това решихме да се пуснем на юг. Бях чел за добре запазените крепости Милетос и Дидима. Отклонихме се от главния път и като се отвориха едни дълги отсечки.... До де ти погледа стига все прав път, но тесен. Милетос го намерихме без проблем. Наистина се оказа, че амфитеатъра е доста запазен. Да не кажа голяма дума, но мисля най-запазеният от тези които посетихме. Вървяхме по дългите вътрешни коридори. Влязохме и на самата сцена. За съжаление, всичко беше занемарено. Трева до кръста. Мочурливи блата, около стадиона. Не че не ни взеха входната такса. Да ви кажа честно, може би тук вече започна да ми тежи. То хубаво да взимаш пари, ама поддържай бе комшу ! Пък и ако като нас посетите над 20 обекта...........
















Тъкмо се възхищавахме на хладината в тунелите обикалящи театъра и някаква змия подплаши жената. Аууууу !! И давай да бягаме ! Видяхме вече !
Та на колата и още по на юг. Към Дидима. Тук нещо нещата с ориентацията ми се объркаха. По мои проучвания преди да стигнем днешния град, би трябвало да има отклонение за древния. Да, ама не се получи. "Набихме" се в самият Дидим и освен, че се изнервихме от жегата, трафикя и това, че сме пропуснали целта си нищо не направихме. И така обратно.
Добре, че имах план Б. Той предвиждаше посещение на Приене. Този път навигацията ми ни заведе право до целта. Вече беше обедно време. Жега! Камък и много високи треви. Ама какво да правим. Тук бяхме. Беше глупаво да не хвърлим, макар и един бърз поглед. Тук ме впечатлиха колоните. Колосална работа. Как са правени ? Как са се съхранили ? Един Господ знае.















Вече бях решил, че имаме нужда от прохлада. И така. Газ към Milli park. Този път бях решил, да намеря пещерата на Зевс. Според това, което бях чел е на самият път за парка. Да, ама табели Йок. Явно щеше да се плажува. Спрях на края на населеното място. В дясно на пътя имаше около 50 метра широка плажна ивица с прекрасен пясък. В ляво бе паркинга. Паркирах в сянката на дърветата и тъкмо се бяхме приготвили да отидем на плажа. Бяхме решили, че не ни е ден и............От нищото ... Първо се чу шум, глъч и изведнъж пред нас изникна шумна компания младежи. Спогледахме се с жената и тръгнахме към храстите от които те изскочиха. Веднага след тях имаше пътека, по която тръгнах и след 10-20 метра открихме пещерата. Прекрасно място. Освен това и свещено. Тук Зевс се къпел с девойките от местното село, скрит от ревнивия поглед на съпругата си Хера. Е ! Дали бих пропуснал да се топна. За съжаление навън скалите бяха осеяни с боклуци. Мръсотията ярко контрастираше с уникалността на мястото. Само на 50 метра пясък, море и жега, а тук............Бррррррррррррр Водата си беше студена. Не повече от 20 градуса. Уникална работа ! Да не говорим, че е абсурд, дори и табелка да имаше да го намерим, ако не бяха младежите. Храстите просто така препречваха мястото, че

нямаше как да тръгна на там. Но видно Зевс бе решил да ми позволи да опитам ласките на водите, в които е палувал.Благодаря !

[Volodia.Petkov]

От: Турция през погледа на активния турист.

Хубаво пътешествие, интересен разказ, хубави снимки !
Чакаме следващия пътепис...


Sent from my iPad using Tapatalk

[MarioLG]

От: Турция през погледа на активния турист.

Следващият ден определихме за Селчук. Както вече бях писал тук един ден не е достатъчен да се обиколи всичко. Започнахме разходката си от "Храма на Артемида", едно от седемте чудеса на света. Пак благодарение на ранобудността си бяхме първи. До мястото се стига като се минава по улицата, на която е разположен полицейския участък. Над нас бяха надвиснали огромни дървета, а асфалта бе покрит с някаква лепкава смес навсякъде. Като се загледах по-внимателно установих, че това бяха черници. Огрооомни черници. За пръв път виждах подобни и определено от тях бях повече впечатлен в сравнение с храма.За съжаление от него е останала една колона. Наоколо мочурливо, заблатено. Изобщо не бе изненада, че на самата колона имаше щъркелово гнездо. А в него цяла фамилия дългоклюни симпатяги.



Не е умишлено, но от позицията от която съм снимал се вижда накуп най-интересното от Селчук: Джамията Иса Бей, в дясно Базиликата на Свети Йоан, а в дъното замъка Селчук. Поизтрихме подметките си от лепкавата слуз от черниците и се отправихме към базиликата. Тук е и гробът на светеца. Още с влизането си бяхме впечатлени. Платформа за инвалиди. Чисто. Веднага ни предложиха гид. На това място определено имаше кътчета, където историята сякаш бе спряла. Много добре запазени и поддържани. Но това до момента в който не си изпуснах ключа на земята. Като се наведох, неволно се заиграх с пръстта/стори ми се странна/ и от долу се показа невероятна мозайка.

Гроба на Свети Йоан.









От там се отправихме към джамията. Тя е буквално в нозете на базиликата. На стотина метра. Ето Моника поседнала в базиликата, а зад нея е джамията.



Джамията е построена върху основите на православна църква. Точно когато влизахме в двора, с нас влезе и група френски туристи, та имахме късмет, че успяхме да влезем самата джамия и да я разгледаме .













Прибрахме се, поплицикахме се в басейна, а на другия ден трябваше да се разделим с Кушадасъ. Изморени от толкова много история, преходи, жега, но обогатени и доволни, че стъпихме на места, на които не много хора бяха посетили. Още в София бях резервирал стая в "Тока" хотел в Айвалък. От снимките разгледани в Panoramio бях останал с впечатлението, че това е мястото. Ама едни островчета, заливи...Предвкусвах харпунджийски подвизи./най-после/. Но... Планът предвиждаше тръгване сутринта. Почивка в Бергама и разглеждане на Пергамон и Асклепион и чак след това към Айвалък.
От Кушадасъ до Бергама са около 200 км. Утре дано имам време да разкажа за всичко до настаняването в Айвалък.

[s_s1]

От: Турция през погледа на активния турист.

... Утре дано имам време да разкажа за всичко до настаняването в Айвалък.

Очаквам с нетърпение.

[MarioLG]

От: Турция през погледа на активния турист.

Според плана и без проблеми към 11.00 бяхме в подстъпите на Пергамон. Каквото и да кажа за това място ще е малко. За това ще оставя снимките да говорят вместо мен. Само отново/с риск да стана досаден/, ще кажа че слънцето вече бе толкова силно, че на всеки 10 минути търсехме сянка. Пергамон е разположен на висок хълм над Бергама, а от паркинга следва ново изкачване и доста дълга обиколка. Но съм убеден, че това място трябва да се види от всеки.



























На връщане се срещахме с групи туристи, които едвам пъплеха нагоре, гледайки ни със завист. Две дами на средна възраст плувнали в пот се възмущаваха: - Е к`во ше гле`аме са ? Камъни ! Доста забавно ми стана да чуя родна реч. От този момент всеки път, когато отивахме на такова място се шегувахме с тези думи.
Направихме кратка пауза в Бергама, колкото да хапнем на крак



и се отправихме към Асклепион. Това бе първата ни негативна емоция. Стигнахме безпроблемно. Само да вметна. В чужбина ми се е случвало да се загубя на пътя, но толкова рядко, че може да се пренебрегне. Тук. У дома. Това се случва непрекъснато. Онзи ден на връщане от Кърджали, при Хасково исках да се върна по новата магистрала "Марица". Табелки ??? Забрави !!! А самото съоръжение за включване в магистралата е уникално нелогично, глупаво и не обозначено. Но да се върнем към храма-светилище посветено на древногръцкия бог на медицината Асклепий. Представете си ! Черен път свършващ на поляна с едно голямо дърво. Точно преди поляната знак за платен паркинг. Нямаше нито една кола. Казах на жена ми, да приготви пари за вход. Мислех, че този път няма да се наложи да плащам за паркинг. Паркирах на поляната, но преди знака. Обаче ! Човека от будката, където трябваше да си купим билети, взе да ми се кара, че съм паркирал неправилно. Да съм си преместел колата на платения паркинг и да платя 10 лири за това. Еееееее ! Тя и жегата си каза думата, ама и българщината проговори в мен. Падна ми пердето и му обясних, че то път няма......, камо ли знаци забраняващи паркирането. Абе с две думи: - Айде жена в колата !!!
Та................. Не посетихме Асклепион. Надявам се, че не сме разгневили Бог Асклепий. Просто ми дойде много. Напомни ми мутрите на Силистар. Да те рекетират, че си паркирал на поляна сред природата. Аз за това на нашето море вече 10 години не стъпвам, но................. Както и да. От тук обаче негативите зачестиха, но по ред.
Пак безпроблемно намерихме "Тока хотел" в Айвалък. След 7-8 часа път, разходки и преходи вече "умирахме" за баня. От хотела на стотина метра се виждаше плажа. Пясъчен-супер. Даже намерих къде да паркирам на сянка. Отидохме на рецепцията и се започна една......Той моя английски е добър за елементарни разговори, ама младежа на рецепцията започна да ми обяснява как няма такава резервация, използвайки повече турски от английски думи. Разбрах, че нещо не е в ред с резервацията. Сега разбрах значението на израза "плувнал в пот". Добре че жената бръкна в чантата и извади резервацията от "букинга" , която в София бе "принтнала" предвидливо. Момчето разбра, че сме от България, телефонира на фирмата посредничила за резервацията и всичко се оправи за минути. На финала ни сподели, че родителите са му от Разград. Че той самия е роден в България. Следствие възродителния процес се преместили в Турция. Стана ми много гадно. Българче ! Отвсякъде ! А не знае български. Даже споделих това с него. Казах му, че за работата му е добре да знае и родния си език. Както и да е. Настанихме се. И бегом към морето. Колкото по приближавахме, толкова по-се споглеждахме. Пясък. Да. Ама отдолу расте трева бре. Водата. Кал. Бедна ти е фантазията. Наоколо налягали комшии. Влизат във водата все едно е изворна. Мен определено ме беше гнус. Но реших си де. Мъж съм. Нямам думи. Който на времето се е къпал по баластиерите знае за какво говоря. Ходиш си във водата. До глезените в кал. Разстоянието между пръстите на краката ти се увеличава и запълва с лепкавата тиня. Още на няма и половин метър дълбочина се хвърляш във водата да плуваш само и само да не газиш. И в един момент "рахат". Калта и дъното са далече. Да де . Ама трябва и да се върнеш. Та обратно и право в стаята. Добре, че басейна на хотела беше добър. Същото с чиста съвест мога да кажа и за кухнята.





Вечерта се разходихме по крайбрежната улица на Айвалък, а следващия ден бе отреден за "Софрата на дявола". Много високо място от където Айвалък и околността са ти като на длан. От там мислех да набележа и добри места за гмуркане, ама за това утре.

[Daniel]

Re: Турция през погледа на активния турист.

Много готино пътешествие.

[trapper]

От: Турция през погледа на активния турист.

Браво за разходката и пътеписа! Даже ще предложа тоя маршрут на жена ми.