Румъния - през Карпатите и обратно

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Е...не чак толкова близко бъдеще...
Може би на пролет...

И това не става ! Трансфъгъраш го отварят някъде в началото на юли ( зависи кога успява да се стопи снега). Трансалпина е със 100 метра по-висока, така че със сигурност и при нея положението е същото.

[lubashki777]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

И това не става ! Трансфъгъраш го отварят някъде в началото на юли ( зависи кога успява да се стопи снега). Трансалпина е със 100 метра по-висока, така че със сигурност и при нея положението е същото.

И с джипа ли не става..., ако е така ами...значи ще е за след година явно...ако устискаме до тогава...

[boy3m]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Къде ли съм блял,когато е публикувана тази тема?
Чак днес я откривам.
Чудесен пътепис.
Благодаря за споделеното и чакаме следващата порция....

Особенно ще ми е интереснен Трансфъгъраш,през твоя обектив.

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Ден пети - Сибиу

Сутринта станахме, закусихме набързо и потеглихме. Чакаше ни много натоварен ден - разглеждане на Сибиу и катерене на Трансфъгъраш.
Първата ни задача в Сибиу беше да стигнем до открития в мрежата магазин за авточасти, за да купим нов въздушен филтър за колата - старият беше тотално задръстен от прахоляк.
За това отново минахме през Чиснъдие, без да спрем и разгледаме красотите.
Гаргата без проблеми ни заведе до магазина и се уредихме с филтъра. Наблизо видяхме нова православна църква, в която влизаха много официално облечени хора. Премигнах няколко пъти, докато се сетих, че е 15 август - Св. Богородица. А определено румънците са много по-вярващи от нас.









В съседство се издигаше друга църква, предполагам протестантска (или пък католическа?) Изобщо в тази част на Румъния може да се видят храмове на всички клонове на християнството. Джамии и синагоги изобщо няма.



Качихме се на колата и тръгнахме към стария център на града. Предварително бях качила на Гаргата един паркинг в края на стария град.
Голяма част от него е затворена за коли, паркира се платено на доста места. Билети за паркиране се купуват от автомати, а таксата е направо смешна - 1 лея (около 45 ст.) за 6 часа - от 8 до 14 или от 12 до 18. В неделя е безплатно.
Паркирахме колата, намерихме автомата, пуснахме банкнота от 1 лея, оставихме билетчето в колата и тръгнахме да гледаме.
Старият град е много красив - добре поддържан, без никакво ново строителство и с неповторима атмосфера. За съжаление тълпите туристи ми дойдоха в повече. Но така е на всяко по-интересно място по света - не само ние искаме да го разгледаме.
Сибиу (Hermannstadt) е основан в края на 12 век от германски преселници.
Ето линк на английски с доста информация и снимки за стария град: http://patrimoniu.sibiu.ro/en



Градът си е съвсем жив, в него живеят хора, а дори и големите вериги са се настанили в някои от старите сгради.



Още в самото начало видяхме Кулата на съвета, построена през 13 век, преустроена през 16 и реставрирана през 60-те години на 20. (http://surprising-romania.blogspot.b...-of-sibiu.html)



Къщи на Малкия площад









Едно от най-интересните неща на стария Сибиу са капандурите с формата на очички. На някои големи и красиви сгради има и капандури, които са като произведения на изкуството, но аз се влюбих в "очичките". През цялото време имах усещането, че някой великан ме наблюдава от покривите.







Протестантската катедрала http://www.welcometoromania.ro/Sibiu...nghelica_e.htm







Големият площад (наистина е голям, дори и за днешно време, за размерите на малкото средновековно градче е наистина огромен).



Музеят Брукентал (голямата сграда вляво): http://www.brukenthalmuseum.ro/europeana_en/01.htm





Детайли от сградата на музея



Красива сграда на Големия площад.





Отново "очички" и много гълъби, накацали под тях - отново на Големия площад.



На площада имаше изградена временна сцена, която загрозяваше гледката и пречеше да се видят някои сгради.



След площада се разходихме по улиците



Беше обедно време, слънцето напичаше и горещината не се издържаше. Навсякъде продаваха сладолет, но на наистина космически цени. Накрая се задоволихме за обяд с местни тестени неща, приличащи на големи понички.



Поглед към пасаж на една от улиците













През 2007 Сибиу беше европейска столица на културата. Хората са се погрижили за красиви капаци на шахтите по улиците. Само е странно как толкова години техните мургавелки не са ги откраднали - явно са успели по някакъв начин да се справят с тях.



В края на стария град попаднахме на кули и част от стена (14 - 16 век), охраняващи средновековното селище.







Католически манастир и църква на Урсулинките (15 - 18 век)





Стана 14 ч., изтече ни билетчето за паркиране, бяхме полуживи от невероятната горещина. А ни чакаше Трансфъгъраш.
За това със съжаление напуснахме Сибиу и тръгнахме нагоре в планината.

Следва...

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Защо ли ми се струва, че архитектурата на Трансилвания (по-точно Сибиу) не представлява особен интерес за вас ?
Е, сега следва повторното преминаване през Карпатите.
Един съвет от мене - избягвайте минаването на прохода през почивните дни! А ако се наложи - спете някъде по прохода и го минете рано сутрин. Защо - ще видите след малко.

Ден пети - през Трансфъгъраш

След бързото разглеждане на старата част на Сибиу тръгнахме на юг, за да пресечем отново Карпатите. Този път по най-атрактивния път - Трансфъгъраш. За огромно съжаление - в събота, което се оказа голяма грешка.
В началото - нищо интересно. Селца, къщи за гости, пансиони и хотелчета, без каквато и да е красива гледка около нас. Движението интензивно, но без проблеми. Продължаваме по завоите нагоре. На всяко възможно място спрели местни, опънали барбекютата и пекат мръвки...
Първият проблем с трафика беше в подножието на водопада Бъля, от където тръгва кабинковият лифт към езерото Бъля (най-високата част на прохода). Неизброимо количество коли, спряли на всяко възможно място. А бяхме само на 1250 метра над морето, чакаше ни още 800 метра катерене нагоре. Този път се измъкнахме бързо - само с 10-ина минути чакане и нервничене.
Продължихме нагоре по завоите. На места се налагаше да изчакваме за малко, преди да продължим нагоре. Дори на едно място отбихме от пътя, за да снимаме за пръв път Трансфъгъраш. За съжаление снимките от северната страна на прохода са само документални, поради слънцето, което се опитваше да свети в обектива.



Типичен алпийски пейзаж - рекичката, изтичаща от езерото Бъля, която надолу се спуска във много висок водопад. Който не снимахме заради невъзможността да спрем някъде колата.



От тука започна кошмара ! В началото спиране за по няколко минути, после за по-дълго. След което чакане дълго време на едно място, за да пропълзим после няколко метра и отново да спрем. За почти 30 години зад волана никога не съм попадала в такова лудо и неописуемо задръстване. Равносметката - изминати 3 километра за над час! Определено доста по-бързо щяхме да се придвижим, ако се качвахме пеша!
Единственото, което ни успокояваше, беше величествената планина около нас. За съжаление съсипвана от човека...



Най-атрактивната част на Трансфъгъраш:



Единствените живи същества без проблеми в околността бяха овцете от едно стадо, които спокойно си пасяха, без да се интересуват от проблемите на двукраките, решили да щурмуват планината на четири (или на две) колела.



Суровата скалиста планина се извисяваше над нас, а пътят се виеше като змия.





Друг проблем беше невероятната горещина, при това на 2000 метра над морето. На слънце направо не се издържаше. В колата поради липса на климатик не беше по-различно.
Мъжката част започна да нервничи, че май ще спим в колата на прохода. Аз се опитвах да се успокоя, като снимам алпийските цветя по скалите над пътя.









Миниатюрни карамфилчета с едри цветове, каквито виждам за първи път - може би карпатски ендемит.









Все пак накрая успяхме да допълзим до езерото Бъля. И разбрахме защо беше невероятното задръстване - коли от всички градове, села и паланки в Румъния имаха една единствена цел - да се качат на над 2000 метра, за да изядат една варена или печена царевица. Или да си купят за неизвестно какви пари наденици, салами, пушено месо, сирене и кашкавал, които седяха без каквато и да е защита или охлаждане неясно колко дни или седмици по сергиите...
Човешко безумие, което просто не мога да проумея.
Вече беше 16 часа. Но имаше нещо оптимистично - от тук се спускахме надолу и задръстването (по-точно спрелите за много време на едно място със запалени двигатели коли) вече бяха в насрещното - щурмуването на прохода беше не само от север, но и от юг.
Веднага след езерото Бъля на юг се минава през един тунел без никаква вентилация (дълъг над половин километър). В който за пореден път се шокирах от налудничавото поведение на местните. Плътна върволица пешеходци вървеше през тунела, за да изяде заветната царевица на върха! Паркирали си колите, където успеят да намерят, рискуваха не само здравето си, но и живота си, само и само за да додрапат до идиотските сергии!

Спускайки се от южната страна на прохода светлината стана благоприятна за снимки.
Базата на румънската планинска спасителна служба







И от южната страна Фъгъраш беше също така величествен и красив.











Плановете ни бяха да спим на палатка възможно най-високо, за да се качим на следващия ден отново на езерото Бъля и да походим пеша.
Като слизахме надолу на няколко места видяхме опънати алпийски палатки и спрели коли, но ние продължихме надолу, за да спим в къмпинг Трансфъгъраш - искахме да оставим на сигурно място опънатата палатка, а и да има тоалетна на разположение е нещо положително.
Продължихме надолу, докато стигнем до къмпинга. Е, не е точно къмпинг, какъвто очаквахме, но поне имаше течаща вода от водопровод и тоалетни (при това чисти и с тоал. хартия вътре). За 20 леи на нощ за всичко (около 8.50 лв.) достатъчно. Най-важното - нямаше никакъв проблем да си оставим за цял ден палатката със спалните принадлежности, маса, столове и всичко останало като къмпингарско обзавеждане, без риск някай мургавелник да го отнесе. Наоколо - пълно с палатки на местни. Отново само китайски боклуци. Завити с найлони - и този ден около обяд се опита да завали.
Духаше доста сериозно, а и нямаше равно място пред палатката, за това тази вечер прекарахме под покрив във фоайето на палатката - със салата и ракия, след това с топла вечеря на газовия котлон, вино и бира.
Около нас пушеха куп барбекюта - явно любимото ядене на местните беше печеното месо.
Легнахме си рано, защото на следващия ден ни чакаха камънаците на Фъгъраш.

[lubashki777]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Бъркаш...на мен лично ми прави направо страхотно впечатление архитектурата в Сибиу.За съжаление тия дни в Ст. Загора се проведе ежегодното издание на Загора Трофи, бях малко ангажиран покрай него и просто в момента чак намирам време да прочета продължението на темата.Страхотни местенца...направо ме е яд, че не успяхме да стигнем до Сибиу, но това пък затвърждава мнението ми, че задължително трябва да се отиде още веднъж/пък и през прохода трябва да мина задължително поне в едната посока/
Та така..очаквам пешеходната част от разказа в планината.
Поздрави!

[_kalata_]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Бях чувал, че било натоварено ама чак толкова
Ние го минавахме на 22 септ. и в общи линии от водопада до сергиите го карахме на степенки за няколко минути. Ето тук може да се види каква беше хавата http://s12.postimg.org/yuj5m7for/DSC06133aaa.jpg

[Roninn]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Моторите нямат проблем със задръстването,най много коли и хаос съм видял в Багдат,но толкова дълго задръстване видях само в Румъния.С кола никога няма да отида,ако ще и три дни да вали

[_kalata_]

От: Румъния - през Карпатите и обратно



Като гледам на тая снимка няма значение с какво си - все ще чакаш. Плътна колона, тесен път и постоянен насрещен трафик... ако си много нахален най-много да те отнесат, а мамалигарите леко не се впечетляват от такива работи.

[ВладиЧ]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Много отдавна, още преди години, за който се интересува, сме писали тук във форума, че е лоша идея на Трансфагарашана да се ходи в събота, и особено пък в неделя! Не за друго, а защото кефът ти отива в киреча, поради големите тълпи от туристи...

[p-pleven]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Благодаря!

[hodjev]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

[QUOTE=bgrali;2837003]Защо ли ми се струва, че архитектурата на Трансилвания (по-точно Сибиу) не представлява особен интерес за вас ?
Не,не, не е така. Има хора като мен, които четат, но не коментират...Сибиу е толкова различен, толкова красив! С удоволствие бих се връщал отново и отново в него, просто ми стига да мина по Големия площад и да се пренеса в някаква друга епоха. Пък и хората там са някак по-белички от други места в Румъния. Прекрасен пътепис, чакам с нетърпение продължението му. Преди месец и половина имахме намерение да направим някакви пешеходни преходи от езерото Балеа, но такъв дъжд ни валя...Имам два опита за пътеписи в Румъния, ако имате интерес, може да ги погледнете. Поздрави!
https://www.facebook.com/profile.php...5797262&type=3
https://www.facebook.com/profile.php...5797262&type=3

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Защо ли ми се струва, че архитектурата на Трансилвания (по-точно Сибиу) не представлява особен интерес за вас ?

Не,не, не е така. Има хора като мен, които четат, но не коментират...Сибиу е толкова различен, толкова красив! С удоволствие бих се връщал отново и отново в него, просто ми стига да мина по Големия площад и да се пренеса в някаква друга епоха. Пък и хората там са някак по-белички от други места в Румъния. Прекрасен пътепис, чакам с нетърпение продължението му. Преди месец и половина имахме намерение да направим някакви пешеходни преходи от езерото Балеа, но такъв дъжд ни валя...Имам два опита за пътеписи в Румъния, ако имате интерес, може да ги погледнете. Поздрави!
https://www.facebook.com/profile.php...5797262&type=3
https://www.facebook.com/profile.php...5797262&type=3

И пътеписите, и снимките са много хубави. Защо не пишете във форума тези неща? Така ще могат да ги видят доста повече хора, отколкото във фейсбука.

За тазгодишното ви ходене - предполагам, че потопът на Трансфъгъраш е бил на 17 август (понеделник), когато не спря да вали като из ведро точно там до доста късния следобед. В този ден чакахме до 14 в палатката в къмпинга на южния склон на прохода, след което не издържахме повече, натоварихме мократа несгъната палатка в колата и продължихме на долу.

[Roninn]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Като гледам на тая снимка няма значение с какво си - все ще чакаш. Плътна колона, тесен път и постоянен насрещен трафик... ако си много нахален най-много да те отнесат, а мамалигарите леко не се впечетляват от такива работи.

То ако и моторите чакаха,опашката сигурно щеше да е до България.

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Ден шести - разходка из Фъгъраш

Този ден беше планиран за пешеходна разходка из най-високия дял на румънските Карпати - Фъгъраш.
Екстричката, заради която избрахме да спим на миниатюрния къмпинг с елементарни условия (и заплащане) - спокойно можехме да си оставим палатката и всичко в нея, без да се страхуваме от набези на мургави или други човекоподобни. А щяхме да спим още една вечер на същото място.
Сутринта станахме, закусихме и се качихме на колата. Потеглихме нагоре по прохода - трябваше отново да изкачим цели 700 метра денивалация.
Беше неделя, през един от най-горещите августовски дни, но колите по пътя бяха малко. Бързо стигнахме до езерото Бъля, успяхме да намерим място на по-големия платен паркинг (4 леи на час - малко по-евтино от паркирането в синята зона в София!).
Сложихме в раницата вода, сандвичи, найлони и якета, взехме щеките и тръгнахме да ходим из невероятно красивата планина.
Целта (поне за мене) беше да видя езерото Капра.
Първо трябваше да заобиколим езерото Бъля.
Бъля е голямо и много красиво ледниково езеро. Което в последните години има голям малшанс - да минава асфалтирано шосе покрай него. И много хора искат да печелят много пари - покрай езерото има няколко големи и лъскави хотели, навсякъде коли и какво ли още не. Горката планина.



По пътеките покрай езерото имаше стълпотворение от хора. Но все пак едното крайче на езерото се виждаше без тълпи от двуноги.



Въпреки постройките, колите и хората природата беше невероятно красива. И времето беше с нас - слънчево, с облачета за по-красиво небе за снимките.



Румънската туристическа маркировка е много добра (за разлика например от Черногорската). За много местни явно ходенето в планината е любимо занимание.



Започваме да се изкачваме по стръмна камениста пътека към един превал. По пътеката около нас е пълно с хора, дори и със съвсем невръстни дечица.
Аз вървя съвсем бавно, като оправдание за пълзенето ми са красивите гледки и снимането. За това вместо за половин час, както е на табелата, допълзях до превала за около час и половина .



Никога няма да проумея защо трябва да се застрои с луксозни хотели това красиво място? И защо трябва половината ни северни съседи да драпат да се изкатерят с колите до върха на планината, просто за да изядат по една царевица? Една алпийска хижа със спартански условия поне за мене би била достатъчна за тези, които желаят да спят високо в планината.



Постепенно се изкачвахме все по-високо и дразнещата човешка намеса се отдалечаваше от нас.



Паркингът, на който оставихме колата, вече беше препълнен. Предполагам, че търговията с храни на сергиите зад него вече се вихреше с пълна сила. Само голямо стадо овце пасеше по отсрещния склон, без изобщо да се интересува от щъкащите наоколо двукраки нашественици.



Някъде далеко под нас се виждаше северната и най-атрактивна част от прохода. Все още без върволици коли и без задръстване - явно местните любители на високопланинска царевица не са от най-ранобудните!







Аз продължавам да пълзя нагоре по камънаците. Явно не само аз съм изморена - и други отпочиват около мене.





Единият хотел е кацнал направо в езерото и от високо изглежда дори красиво.



Постепенно се изкачваме все по-високо и на хоризонта се показват върхове на изток, където някъде скрит отзад е най-високият връх в Карпатите и Румъния - Молдовяну.









Имах си и други поводи за непредвидени почивки в катеренето ми нагоре - да снимам красивите миниатюрни алпийски цветя около пътеката.







Невероятно красив миниатюрен нисък аканонит - предполагам, че е карпатски ендемит.



Наближавахме превала, езерото вече изглеждаше много малко долу в ниското, а пътят се виеше като тънко змийче.






Още нямаше задръствания по пътя, за разлика от предишния съботен ден. Изводът - може и в почивните дни да минете без проблеми през Трансфъгъраш, но трябва да спите някъде наблизо, да станете рано и да минете прохода преди обедно време! Най-голямото задръстване и този ден настъпи около 14 - 15 часа през деня.

За моя невероятна радост най-после издрапах през камънаците до превала и пред мене се показа едно малко езеро - Капра. Не така атрактивно като Бъля, но имаше най-голямото предимство - беше в девствената планина, без коли и постройки около него!



Вече беше обедно време и беше нормално странното карпатско време да се изяви - заоблачи се, смрачи се, застудя и задуха леден вятър. Вече няма красиви снимки с огрени от слънцето върхове, синьо небе с пухкави облаци по него.







Върховете на запад към Негою - вторият по височина, изглеждаха заплашително мрачни.



Над главите ни затрещяха гръмотевици, вятърът беше ледено студен, запръска и трябваше да потегляме надолу.

За мое щастие успях без проблеми да слезна до колата. Още една приятна местна изненада - не ни взеха пари на паркинга за започнатия пореден, час въпреки че бяха минали над 10 минути от него. Потеглихме на надолу към палатката в въщото като предишния ден стълпотворение от коли - вече беше пикът на задръстванията. Но ние се спускахме, и нямахме проблеми.
На едно място снимахме един водопад, спускащ се от високото



Времето се развали, започна да вали на моменти.
Но ние вече бяхме в къмпинга, имахме си просторна и суха палатка, и се отдадохме на мързел, а после на вечеря в нея. Без да се притесняваме от времето навън.