Румъния - през Карпатите и обратно

[bgrali]

Тази година решихме да се разходим лятото до Румъния - да минем по прословутите карпатски проходи и да видим поне малко от Трансилвания.
Както винаги цялата логистика - изборът на маршрут, къде да се спи, какво да се гледа, беше в моите ръце. Отне ми доста време, защото се оказа, че много от ценната информация е само на румънски...

Преди да продължа да пиша за конкретното пътуване ще пусна няколко линка, полезни за всички, които смятат да пътуват до Румъния.
1. В Румъния има винетки за пътищата, както у нас. Но не са стикери, а са електронни. И спокойно може да се спести време, ако се закупят и платят онлайн. След това разпечатката си пътува с нас. Сайта за винетките: https://www.roviniete.ro/bu/
2. Топографска карта на Румъния за Garmin. Рутираща, но няма подробности в градовете. Удобна е, ако искате да походите някъде пеша - има хоризонтали и пътеки.
http://openmaps.eu/dl.php?dl=ro/Romania3D.exe . Не се притеснявайте от изпълнимия файл - просто е инсталация, която разопакова и инсталира отделните файлове.
3. Изключително полезен сайт с пълна информация за местата за спане, при това с GPS координати. За съжаление е само на румънски, но определено си заслужава да се ползва преди пътуване - на повечето интересни места се оказа, че може да се спи на смешни цени, доста по-евтини от тези у нас при сходни условия! Нищо общо с астрономичните предложения на Букинга! http://www.turistinfo.ro/ .
4. Полезни приложения за телефони с Андроид, които могат да се ползват офлайн:
- Карта на Румъния, данните за които се изтеглят предварително. Не е рутираща, но важното при нея е, че има въведени страшно много обекти , класирани по много признаци - от интересни неща за гледане до магазини, бензиностанции и какво ли още не. https://play.google.com/store/apps/d....mapof.romania
- Гугъл преводача за Андроид. Предварително от Бг си изтегляте на телефона речниците на български и румънски и работи без нет. Оказа се много полезен, защото само на 2 места успяхме да срещнем хора, говорещи английски. https://play.google.com/store/apps/d...apps.translate
- Google maps. Има възможност да си качите от Бг парчета от картата на Румъния, за да я ползвате офлайн.

Ден първи
Както винаги тръгнахме с целия катун, който едвам събрахме в колата. След успешното наместване на багажа потеглихме за Оряхово. Успяхме да стигнем навреме за ферибота, както планирахме. Цената беше 23 лв. за колата и 2 лв. на човек. Това беше единствения път, в който не ни съдраха с пристанищна такса. Може да се плаща в левове или в евро. Не разбрах дали може с карта. На пристанището има безплатен нет и тоалетни.
Натоварихме се на ферито и за пръв път преминахме Дунав.







На излизане от пристанището на Бекет ни взеха 30 леи пристанищна такса. Въпреки че пристанището е във вид като от преди век - два... Приемат плащане само в леи или евро, не вървят български левове.
Както навсякъде в съседните страни районите близо до границата ни изглеждат зле. Така че нито има какво да се пише, нито какво да се показва от Бекет и селата след него.
Но все пак решихме да минем през един манастир - Св. Никола в Садова. Заслужава да се види, а отклонението от пътя е само 1-2 километра. http://www.montana-vidin-dolj.com/cu...bjId=94&city=3











Изненадах се, като видях, че надписите са на старобългарски. Но естествено не успях да прочета нищо, защото само буквите бяха нашенски











Слънцето ни напече, времето си минаваше и продължихме към Крайова. Решихме да видим и Крайовския манастир, който се намира в северната част на града, в края на огромен цигански квартал...
Не му отделихме много време, защото горещината стана нетърпима, а ни чакаше път към Карпатите.







След безкрайно каране през Крайова продължихме на север кам Трансалпина. Гаргата (GPS-а) ни заби по някакъв пряк, но третостепенен път. Много километри подред пълзяхме сред слети едно с друго селца, на които всичките къщи бяха на един ред покрай пътя, който се виеше като змия.
Най-накрая стигнахме Новачи и Карпатите се показаха пред нас. Но в мараня и сред облаци.
Започнахме изкачването по Трансалпина. На един паркинг спряхме да починем и да погледнем за първи път от близо тази величествена планина. Вече се бяхме качили над 1000 метра и въздухът беше прохладен.



Селището, което се вижда, е курорта Ранка, където щяхме да спим.



Ранка се оказа презастроено място, пълно с хотели, къщи за гости и пансиони. Аз си бях харесала от Бг една къща на края на курорта. Наложи се доста да слизаме по лош черен път, но си заслужаваше - след нея имаше само 1 - 2 постройки, а и не бяха толкова на гъсто. Спахме за "огромната" сума от 50 леи (около 23 лв) общо за двамата. Банята наистина беше обща за етажа, но за една нощ се преживяваше. За сметка на това на долния етаж имаше огромна трапезария с хладилник, фризер, газови котлони и всякакви тенджери, чинии и чаши. Имаше и интернет. Навън - приличен по размери двор, граничещ със смърчова гора. В двора - навес с голяма маса, закрита беседка и барбекю.
След горещината през деня в ниското вечерта в беседката до гората беше много приятна. Започна със салата и ракия и завърши с големи вратни пържоли с винце.

[Roninn]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Здр,давай нататък....

[Yaro]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Поздравления, чудесно начало и снимки, както обикновено. Ще следя с интерес.

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Здр,давай нататък....

Ще давам, но иска доста време, за да подбера и редактирам снимките.

Поздравления, чудесно начало и снимки, както обикновено. Ще следя с интерес.

Радвам се, че ти харесва.

Ден втори - Трансалпина
Станахме рано и по време на закуската установих, че съм забравила всичкото сирене в хладилника в София. А трудно преживявам повече от ден-два без него.
Задоволихме се с това, което не бях забравила, и потеглихме. В курорта спирахме на няколко пъти да снимаме.

Странна кула близо до мястото, където спахме:


Пръв поглед към Парънг (Парънг е дялът на Карпатите, през който минава Трансалпина).


В една от задните къщи спахме през нощта.



От шосето вече се вижда повече от планината.



За мое голямо щастие видяхме на пътя малка будка, къдто една жена продаваше домашно произведени млечни и други продукти. Всичко хубаво, но като не можехме да разберем точно какво искахме? Имаше поне две неща, които приличаха на сирене, но кое беше всъщност? В случая естествено че гугъл преводача не свърши работа. Но беше повикана от съседния хотел друга жена, която говореше добре английски. Купихме си полуузряло сирене (нямаше добре узряло), вкусен леко пушен кашкавал и невероятна пушена сланина! Тя беше най-скъпа - около 8 лв. килото. За пореден път се убеждавам, че съседите ни ядат истинска храна, за разлика от нас. При това на цени като нашите и по-ниски.
Будката се вижда вдясно на снимката.



Продължихме нагоре в планината, като често спирахме да снимаме.



За съжаление не са се задоволили само със строителството в Ранка, а продължават да застрояват и високо в планината, включително и големи хотели. Явно в близко време ще съсипят всичко около пътя.







Колкото повече се изкачвахме, толкова по-красива ставаше планината.



При едно от спиранията при нас се появи смешна овчарска кучка.





Пътят продължаваше да се вие нагоре.



Постепенно се изкачихме и минахме през най-високото място на прохода



Малко след това спряхме на място, от където започваше пътека към съседни върхове. Време беше и да походим малко пеша.
За разлика от Гърция и Черна гора в Румъния маркировката е много добра.





Поглед на изток.





И на север. На хоризонта на една поляна има куп заведения и магазинчета за дрънкулки.



Поглед на юг.



В далечината се вижда Ранка, от където идваме.



Кампанула карпатика.



По пътеката.















Това беше мястото, до което стигнах. Следваше стръмно слизане, което после трябваше да се качва. Но пък близо час стоях и се радвах на върховете наоколо.










По едно време се появиха местни мъж и жена, берачи на боровинки.


Потеглихме надолу към колата.



Преди да стигнем мястото с кръчмите, отново се качихме над 2100 метра.



Не се задържахме изобщо при заведенията - имаше много хора въпреки делничния ден, цените бяха безбожни, а и започна да пръска дъжд.
Продължихме надолу в търсене на място за спане. По план трябваше да спим на къмпинг на разклона към яз. Видра.

Още малко снимки по пътя.





За наша приятна изненада вдясно от пътя видяхме див къмпинг, пълен с палатки. Успяхме да разберем, че няма проблем нда преспим на това място. И започнахме да опъваме палатката.

[bochkata]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Чудесна тема!
Давай продължението!

[VesMil]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Чакаме продължението!

[lancione]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Благодаря за споделянето ще следя с интерес!

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Извинявайте, че не довърших писаното за деня, но се наложи да излезна.

Ето къде спахме на дивия къмпинг (на 1400 м височина)



Около нас имаше доста палатки. Всички бяха румънци, с изключение на съседите ни от едната страна - унгарци. На сутринта се оказа, че унгарецът знае малко български! Били идвали доста пъти у нас. Той май беше трансилванец, преместил се в Унгария, защото говореше с другите много добре на румънски, а се оказа, че не знае никакъв друг език - когато не ме разбираше на български, пробвах на английски, немски и руски. Не знаеше нито една дума от който и да е от тези езици.
Друго ми направи впечатление - почти нямаше хубави палатки. Почти всички бяха или допотопни на много години, или китайски боклуци. Повечето бяха допълнително покрити с найлон - в Карпатите май почти всеки ден превалява поне по малко. И следващите дни повечето палатки на местни бяха същите. След като дават луди пари за бензин, за да ходят къде ли не, не могат ли да си купят и нормална палатка? Непонятно ми е това. По-късно в Сибиу се наложи да минем през Декатлона и естествено беше пълно с всякакви палатки...
Но пък ние направихме сефтето на новата палатка - от много години мечтая за такава - да не е много голяма, но да има затворено предверие, в което спокойно да можем да седнем до масата и да се чувстваме комфортно, дори и навън да вали и духа.
Тази вечер времето беше хубаво, така че запалихме барбекюто и вечеряхме навън. За втора вечер бяхме учудени от неочаквано топлото време късно вечер толкова на север и на голяма надморска височина - бях облечена с тънък памучен панталон и тънко поларче. А през нощта в спалния чувал ми беше топло с лятната символична пижама. Дори и на Халкидики преди години нощите бяха доста по-студени. Сбъркан климат.

Ден трети

Бяхме на палатка сред природата и не ни се ставаше рано. Поспахме добре, закусихме, помързелувахме, набрахме няколко съвсем пресни и качествени манатарки в гората и стана почти обяд. Беше време да тръгваме отново на път.
Продължихме на север и стигнахме до Obаrşia Lotrului, където се разклонява път на изток. По предварителния план трябваше да спим на това място в къмпинг. Добре че намерихме дивия и спахме там. Защото В последните години мястото много се е променило и то не за добро. В стрийт вю-то на гугъл има само няколко постройки и къмпинг. В действителност там в момента е лудница - много повече застроено, типичните за Карпатите сергии с какво ли не в тях и много хора и коли в делничния ден. И голям прахоляк .
За пореден път видяхме колко са нарязани Карпатите - по средата на планината на изток тече река, която разделя планината на две. На нея има язовир - Видру, към който се отклонихме да го разгледаме. Строителната площадка продължава - имаше цял бетонен център и се строи някакво огромно лифтово съоръжение. За съжаление съседите си съсипват планината по-бързо дори и от нас. По разбитият път е пълно с коли и хора, местни (май малцинствени) продават чашки с диви малини. Пътят върви над язовира и водата не се вижда. Най-накрая стигаме до място, където се вижда малкото останала вода.



Продължихме по един черен път покрай язовира, като според румънската карта на телефона след няколко километра трябваше да има място с красива гледка. Сред облаци от прахоляк и някоя и друга капка дъжд стигнахме до стената на язовира.
Тя си имаше мустаката мъркаща охрана.



Опитваше се да завали по-силно, но човешката охрана любезно (със знаци) ни покани да разгледаме гледката от стената. Виждаше се поредната долина, разсичаща планината.



Върховете на хоризонта.



И полуизточения язовир



Оказа се, че това отклонение от доста километри изобщо не си заслужава - няма почти нищо за гледане. А трябваше да се върнем обратно по същия прашен и разбит път.
Стигнахме до разклона и продължихме да се спускаме на север по Трансалпина.
Отново типичните планински завои, докато стигнем до язовир Оаша. Бях избрала място за спане в един миникъмпинг,намерен в немския вариант на един холандски сайт. И Гаргата запиука, че сме стигнали. Точно преди един мост на малка река. Наоколо няколко постройки, сграда на горското, но нито помен от къмпинг. Виждаме един местен и питаме за къмпинг. Поне тази дума би трябвало да разпознават. Той категорично отрича за подобен лукс в дивотията. Вече е е късен следобед и се чудим какво да правим. Знам, че има хотелче на другия бряг на язовира, но не ни се спи на закрито, а и трябва да слезнем до стената и после да пълзим по другия бряг по черен път. Нещастни запалваме колата и точно минаваме моста, когато аз съзирам няколко каравани на 100-на метра от пътя. Завиваме обратно, тръгваме по черен път и стигаме до място с няколко къщи, една по-голяма постройка като хотелче, отделни оградени места с каравани и няколко празни. И един възрастен човек. С няколкото думи на румънски, които научих, докат правих плановете (най-вече думата палатка на румънски) успяхме да кажем какво искаме. И той ни посочи място, където да си опънем палатката. Показа и къде има тоалетна и вода. Питайки за пари, само махна с ръка.



Веднага разпъваме палатката.



Пред караваната в съседство местно семейство товари кофи с малини и бутилки със сироп. Изглежда караваните са нещо като вили за някои.

Преди да стане време за вечеря, се появяват неканени гости.



Отново сме на високо (около 1300 м), още по на север, и вечерта пак е много топла. Вече няма месо за барбекюто и вечеряме спагети с доматен сос с пушена сланина и пресни манатарки. В пълна тишина и спокойствие.

Снимки от този ден почти няма, защото просто нямаше почти нищо интересно за снимане.

Следва продължение.

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Ден четвърти - на север към цивилизацията

Този ден ни чакаше първата среща със селата и градовете на Трансилвания.
Отново ни домързя да станем рано. Докато закусим и съберем палатката и всичко останало, вече беше станало доста късно. И доста горещо - явно пътуването на север и на високо не беше достатъчно, за да има нормални температури по това време на годината (средата на август).
Потеглихме на север и надолу, като целта ни беше къмпинг Ананас в околностите на Сибиу.
Язовир Оаша беше доста изпразнен, както и Видру. И по същия начин пътят върви по места, от където почти нищо не се вижда от язовира. Същото по-късно беше и при тъй известния Видрару - само на едно - две места се вижда водата.



По пътя надолу нямаше нищо интересно - гори, завои и постройки. И все по-голяма жега. Инжекционът на бабата кола се беше разбунтувал още в прахоляка при Видру, и сега съвсем се побърка - започна да форсира като луд двигателя не само при превключване на скоростите, а и при спускане с опит двигателя да служи за спирачка.
За това при един хотел спряхме да се разтъпчем и да почине лудналата кола. До пътя се издигаше типичен за Румъния параклис.



Ходейки на сянка покрай една рекичка, направих фотосесия на пчели, накацали на един трън.



По пътя имаше нещо интересно за разглеждане (в Кълник), така че щом стигнахме градчето (или селото) Sasciori (неясно как се произнася в действителност)се отклонихме на изток от Трансалпина.
Естествено Гаргата ни обърка поради близките улички, но след няколко сложни маневри успях да се справя и да продължим по пътя си. Който беше толкова тесен, че две коли трудно биха се разминали. След малко минахме през едно много китно и интересно селце - Думбрава, със странни шарени къщички. За съжаление не спряхме да снимаме. След няколко километра стигнахме до Кълник (дали така се произнася?).



Вече бяхме в Трансилвания и това, което виждаха очите ми, нямаше нищо общо с каквото и да е друго на Балканите. Докато се занимавах с логистиката за това пътуване осъзнах каква дупка има в общата ми култура. За мене Трансилвания винаги се е свързвала с унгарско население, а се оказа, че селата и градовете в нея са основани от саксонци! Повечето от техните наследници отдавна са се преместили доста по на запад, но уникалната архитектура и атмосфера на селищата са запазени и до днес.







В селото дори има и коледна украса (вижда се отдясно на долната снимка).





Високото здание с часовниковата кула май е кметството.



И училище си имат.



Едно от най-интересните неща бяха керемидите по покривите. Всички знаем за турски, марсилски и съвременни керемиди, но такива до сега не бях срещала. От далеко приличат на каменни тикли, но са си керемиди. Интересно как се крепят такива равни на стръмните скатове на покривите.



В центъра се издига главната забележителност на Кълник - Укрепената църква (една от многото подобни в Трансилвания и една от седемте под защитата на Юнеско).
http://www.romaniajournal.ro/calnic-fortified-church-unesco-world-heritage-site/
http://www.holidaycheck.ru/pi/13401b...9-08a7dffe38bb



В момента укрепената църква е музей със символична такса за вход и символична сума за разрешение за снимане вътре. Друг плюс - няма никакви посетители и човек може спокойно да разгледа всичко на спокойствие.





















Църквата е лютеранска и е най-странната, която някога съм виждала. При това отвън на нея дори няма кръст!







Във вътрешната кула има историко-етнографска експозиция.





































От Кълник продължихме към Сибиу. По пътя от колата в движение снимах някои по-интересни постройки от селата и градчетата, през които минахме.











В Сибиу Гаргата ни побърка, защото упорито настояваше да минем по еднопосочна улица в забранената посока. След като ни завъртя няколко пъти в кръг, накрая продължихме по друг път към къмпинга. Минахме през едно невероятно интересно градче - Чиснъдие.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7...B4%D0%B8%D0%B5
За съжаление вече се здрачаваше, а ни чакаше още малко пък до къмпинга и не спряхме да снимаме и да го разгледаме. Още ме е яд за това.
Къмпинг Ананас се намира в съседното село Чиснъдиоара. Настанихме се в бунгало, защото не ни се опъваше палатка. Цялата вечер около нас се чуваше само немска реч...

[lubashki777]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Страхотно, виждам една друга Румъния през вашия маршрут и през твоя фотоапарат.Следващото ми посещения на тази държава ще е точно по твоя път през Карпатите.Този проход е невероятен, а красотите на планината в този район са страхотни!
Очаквам продължението с огромен интерес!
Поздрави и...благодаря за отделеното време и инфото което ми предостави.Беше ми полезно при нашето посещение в Румъния!
Поздрави!

[ичиконти]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Понеже ти бяха интересни керемидите.....?Отдолу са с четири "зъба", които се закрепват на шипките.Германска му работа.Гледах ги много подробно в Сибиу, като ги помислих за дървени, ама не-истински печени от глина.

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Страхотно, виждам една друга Румъния през вашия маршрут и през твоя фотоапарат.Следващото ми посещения на тази държава ще е точно по твоя път през Карпатите.Този проход е невероятен, а красотите на планината в този район са страхотни!
Очаквам продължението с огромен интерес!
Поздрави и...благодаря за отделеното време и инфото което ми предостави.Беше ми полезно при нашето посещение в Румъния!
Поздрави!

Радвам се, че съм могла поне с малко да ви помогна.
Не пиши такива суперлативи за Трансалпина, преди да видиш снимките от Трансфъгъраш и планината около него. Нещо невероятно е. Но задължително трябва да се мине в делничен ден, защото в почивните е лудница, каквато никога не съм виждала никъде.
А пък аз си мечтая да видя нещата, които сте видели вие (особено Бущени и планината над нея), както и Сигишоара и други интересни места в Трансилвания.

[lubashki777]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Радвам се, че съм могла поне с малко да ви помогна.
Не пиши такива суперлативи за Трансалпина, преди да видиш снимките от Трансфъгъраш и планината около него. Нещо невероятно е. Но задължително трябва да се мине в делничен ден, защото в почивните е лудница, каквато никога не съм виждала никъде.
А пък аз си мечтая да видя нещата, които сте видели вие (особено Бущени и планината над нея), както и Сигишоара и други интересни места в Трансилвания.

Хахаха...излиза, че се ...допълваме...
Така ли иначе съм намислил в близко бъдеще да направим едноседмичена визита на северната ни съседка.Тъкмо, ще имаме достатъчно време да се подготвим...особено като маршрут...
Поздрави!

[bgrali]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Хахаха...излиза, че се ...допълваме...
Така ли иначе съм намислил в близко бъдеще да направим едноседмичена визита на северната ни съседка.Тъкмо, ще имаме достатъчно време да се подготвим...особено като маршрут...
Поздрави!

Ако смяташ да е през тази календарна година, забрави за високите проходи през Карпатите - вече може да има натрупал сняг по тях.

[lubashki777]

От: Румъния - през Карпатите и обратно

Ако смяташ да е през тази календарна година, забрави за високите проходи през Карпатите - вече може да има натрупал сняг по тях.

Е...не чак толкова близко бъдеще...
Може би на пролет...