Tweet
Това пътуване беше планувано за месец май, но по редица причини не успях да го направя. Много бях прочел за този остров и най вече доста суперлативи, Напоследък тази дестинация е станала доста популярна ,но според мен е само заради добра реклама. Моята информация беше , че понеже не е сезон може да се намери място за спане за 25-30 лири, което ме устройваше /не ми се взимаше палатка, но си взех спален чувал, което щеше да се окаже много добра идея/.
Маршрута беше ГКПП-Лесово-Одрин Узункупру-Кешан-Кабатепе.Самото пътуване мина бързо . Трафика беше слаб. Не ми хареса само това , че нямаше къде да се спре да седне човек да хапне нещо. По пътя бензиностанциите бяха в ужасно състояние а вътре асортимента се свеждаше до някакви бисквити или солети. За хигиенните условия ….както вика сина ми „неккъв ужас”. Дори и Шел беше в същото лошо състояние.
Пристигнах в Кабатепе в към 11 часа с намерение да хвана ферибота в 12. Според информацията от интернет след 17.09. феритата да през 4 часа ..да ама не. Информацията беше , че първият е в 08 или следва следващият е в 12. Изгубих сигурно 10 минути в чукане по часовника със служителя , който стоеше на гишето за да ми стане ясно , че следващият е в 15:00.
Е какво пък, мисля си ще поразгледам наоколо. Първо седнах в ресторантчето с намерение да хапна нещо.
Температурата навън беше вече към 30 градуса. Паркирах до една рехава върбичка и си поръчах нещо като нашите банички , само дето е по сухо. В чинията има е четвърт домат. Цена с едно турско кафе 8 лири /към 7 лева/.Хапнах и се качих на мотора да разгледам на около.
Още от пристанището видях хубав плаж и си рекох „Отивам да направя сефтето”…Оказа се , мястото е заградено като концлагер. Не ми остана нищо друго просто да покарам из борова горичка.
После си спомних , че литъра бензин в Турция излиза към 3.80 лева …и се върнах да чакам на пристанището.
По едно време се наредих да чакам ферибота ,което се оказа напълно безполезно.
Когато дойде време да се качвам настана пълен хаос. Няма никакво значение на каква позиция си нареден всеки се опитва да мине напред. Избутваха ме и ме засичаха поне 10 пъти. Офицера който разпределяше кой къде да паркира просто си махаше с ръце. На мен обаче ми отдели „специално” внимание и ми каза да паркирам в една ниша между входа на машинното и някакъв авариен изход…
След час и 15 минути бяхме на острова.
Имах предварителна информация , че на другият край на острова в село Углур има един мотел където можеш да спиш за 25 лири, но бях решил да търся нещо по на близо. Още с влизането в „столицата” ми стана ясно , че няма какво да правя тук.Напълно ориенталски град..тесни улици всеки кара както си знае..магазините са си „изсипали” стоката направо на паважа..Реших , че ще карам по южната част на острова ,към Углур и по пътя ще търся място.
На изхода на „столицата” се свива в ляво и по един тесен планински път / то навсякъде е тесен и планински../ се стига до село Ешелек. Там е и първият „рай за сърфистите”. Само , че нямаше никой..От тук се кара на запад и следващото място е плажа Кефалос. Много има изписано за това място и аз не искам да се спирам , нито снимах..Ако прочете човек всичките писания ще си помисли , че чайките ванилов сладолед акат…Всъщност има една сграда и куп „събери чарк” бунгала / едно време като дете аз си правех по хубави колиби в гората../.
Там се опитах все пак да разбера как стоят нещата.Поканиха ме в единият „лагер” . Там мустакат турчин нещо обясняваше ама кой да го разбере. Видях кола с БГ регистрация и дадох знак , че искам да говоря с тях…Веднага ме разбраха и ме заведоха до едно едно младо семейство. Попитах момчето колко ще ми струва ако искам да остана във „вигвама” след 5 минути разговор на турски с този който ме водеше ми казаха 40 лири…А мерси…И газ на запад…
Пътя е панорамен и се наслаждавах на гледките..Не бях виждал такъв ландшафт и ми беше интересно.
Маршрута беше ГКПП-Лесово-Одрин Узункупру-Кешан-Кабатепе.Самото пътуване мина бързо . Трафика беше слаб. Не ми хареса само това , че нямаше къде да се спре да седне човек да хапне нещо. По пътя бензиностанциите бяха в ужасно състояние а вътре асортимента се свеждаше до някакви бисквити или солети. За хигиенните условия ….както вика сина ми „неккъв ужас”. Дори и Шел беше в същото лошо състояние.
Пристигнах в Кабатепе в към 11 часа с намерение да хвана ферибота в 12. Според информацията от интернет след 17.09. феритата да през 4 часа ..да ама не. Информацията беше , че първият е в 08 или следва следващият е в 12. Изгубих сигурно 10 минути в чукане по часовника със служителя , който стоеше на гишето за да ми стане ясно , че следващият е в 15:00.
Е какво пък, мисля си ще поразгледам наоколо. Първо седнах в ресторантчето с намерение да хапна нещо.
Температурата навън беше вече към 30 градуса. Паркирах до една рехава върбичка и си поръчах нещо като нашите банички , само дето е по сухо. В чинията има е четвърт домат. Цена с едно турско кафе 8 лири /към 7 лева/.Хапнах и се качих на мотора да разгледам на около.
Още от пристанището видях хубав плаж и си рекох „Отивам да направя сефтето”…Оказа се , мястото е заградено като концлагер. Не ми остана нищо друго просто да покарам из борова горичка.
После си спомних , че литъра бензин в Турция излиза към 3.80 лева …и се върнах да чакам на пристанището.
По едно време се наредих да чакам ферибота ,което се оказа напълно безполезно.
Когато дойде време да се качвам настана пълен хаос. Няма никакво значение на каква позиция си нареден всеки се опитва да мине напред. Избутваха ме и ме засичаха поне 10 пъти. Офицера който разпределяше кой къде да паркира просто си махаше с ръце. На мен обаче ми отдели „специално” внимание и ми каза да паркирам в една ниша между входа на машинното и някакъв авариен изход…
След час и 15 минути бяхме на острова.
Имах предварителна информация , че на другият край на острова в село Углур има един мотел където можеш да спиш за 25 лири, но бях решил да търся нещо по на близо. Още с влизането в „столицата” ми стана ясно , че няма какво да правя тук.Напълно ориенталски град..тесни улици всеки кара както си знае..магазините са си „изсипали” стоката направо на паважа..Реших , че ще карам по южната част на острова ,към Углур и по пътя ще търся място.
На изхода на „столицата” се свива в ляво и по един тесен планински път / то навсякъде е тесен и планински../ се стига до село Ешелек. Там е и първият „рай за сърфистите”. Само , че нямаше никой..От тук се кара на запад и следващото място е плажа Кефалос. Много има изписано за това място и аз не искам да се спирам , нито снимах..Ако прочете човек всичките писания ще си помисли , че чайките ванилов сладолед акат…Всъщност има една сграда и куп „събери чарк” бунгала / едно време като дете аз си правех по хубави колиби в гората../.
Там се опитах все пак да разбера как стоят нещата.Поканиха ме в единият „лагер” . Там мустакат турчин нещо обясняваше ама кой да го разбере. Видях кола с БГ регистрация и дадох знак , че искам да говоря с тях…Веднага ме разбраха и ме заведоха до едно едно младо семейство. Попитах момчето колко ще ми струва ако искам да остана във „вигвама” след 5 минути разговор на турски с този който ме водеше ми казаха 40 лири…А мерси…И газ на запад…
Пътя е панорамен и се наслаждавах на гледките..Не бях виждал такъв ландшафт и ми беше интересно.
Прикачени файлове
))
Коментар