Здравейте,
разглеждайки снимките си от тази година намерих и тези от посещението ми в Печкия и Дечанския манастири. Предполагам ще е интересно на доста от вас да се запознаят и да усетят духа на славянството във вече 95% мюсулманско Косово.
Манастирите Печ и Високи Дечане се намират в областта Метохия:

Да започнем с Печкия манастир. Намира се на входа на Каньон Ругова (на изхода на Печ):

Вляво е оградата на манастира, а входа поради продължаващото етническо напрежение се охранява от KFOR. По бронираните стъкла на караулките седят следите от куршумите, останали от тежките времена на конфликта.
Самия каньон е доста живописен и си заслужава да се посети:





Едно от хубавите заведения в каньона е Rugova Camp

където това

става на това

Но да се върнем на Печ



и Печкия манастир











По-интересен, поне за мен, е Дечанския манастир, в който почиват мощите на Стефан Урош III Дечански, син на сръбския крал Стефан II Милутин и на българската принцеса Анна, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. Самия манастир е довършен и осветен от сина му Стефан Душан, създател на Душановото царство. Стефан Душан е първороден син на Стефан Дечански и Теодора Смилец, дъщеря на българския цар Смилец. По бащина линия е внук на Анна Българска, дъщеря на Георги I Тертер, и съпруга на Стефан Милутин.
Житието на Стефан Урош III Дечански е написано от българския писател Григорий Цамблак, който от 1402 до 1409 е игумен на манастира.
Миналата година като разбраха, че сме българи веднага ни заговориха на поразвален български, обясниха ни за българския игумен и за Елена Българска, кралица на Рашка (средновековната сръбска държава на Неманичите) и първа царица на Душановото царство, съпруга на цар Стефан Душан.
Тази година обаче, друг монах нещо му беше слаба паметта, та упорито твърдеше, че манастира никога не е имал български игумен и говореше сръбски по-добре от сърбин. "Сети" се само за Елена Българска, но за сметка на това успя да ни продаде бутилка Дечанска гроздова и буца отлежал кашкавал.
И този манастир се охранява от KFOR.



На входа на църквата е седящата фигура на Христос Пантократор







за това яйце казаха, че е донесено от Йерусалим, но за жалост забравих каква му е символиката








А на тръгване от манастира, който се отклонява от пътя в кално време, мие "гуми"

разглеждайки снимките си от тази година намерих и тези от посещението ми в Печкия и Дечанския манастири. Предполагам ще е интересно на доста от вас да се запознаят и да усетят духа на славянството във вече 95% мюсулманско Косово.
Манастирите Печ и Високи Дечане се намират в областта Метохия:

Да започнем с Печкия манастир. Намира се на входа на Каньон Ругова (на изхода на Печ):

Вляво е оградата на манастира, а входа поради продължаващото етническо напрежение се охранява от KFOR. По бронираните стъкла на караулките седят следите от куршумите, останали от тежките времена на конфликта.
Самия каньон е доста живописен и си заслужава да се посети:





Едно от хубавите заведения в каньона е Rugova Camp

където това

става на това

Но да се върнем на Печ



и Печкия манастир











По-интересен, поне за мен, е Дечанския манастир, в който почиват мощите на Стефан Урош III Дечански, син на сръбския крал Стефан II Милутин и на българската принцеса Анна, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. Самия манастир е довършен и осветен от сина му Стефан Душан, създател на Душановото царство. Стефан Душан е първороден син на Стефан Дечански и Теодора Смилец, дъщеря на българския цар Смилец. По бащина линия е внук на Анна Българска, дъщеря на Георги I Тертер, и съпруга на Стефан Милутин.
Житието на Стефан Урош III Дечански е написано от българския писател Григорий Цамблак, който от 1402 до 1409 е игумен на манастира.
Миналата година като разбраха, че сме българи веднага ни заговориха на поразвален български, обясниха ни за българския игумен и за Елена Българска, кралица на Рашка (средновековната сръбска държава на Неманичите) и първа царица на Душановото царство, съпруга на цар Стефан Душан.
Тази година обаче, друг монах нещо му беше слаба паметта, та упорито твърдеше, че манастира никога не е имал български игумен и говореше сръбски по-добре от сърбин. "Сети" се само за Елена Българска, но за сметка на това успя да ни продаде бутилка Дечанска гроздова и буца отлежал кашкавал.
И този манастир се охранява от KFOR.



На входа на църквата е седящата фигура на Христос Пантократор







за това яйце казаха, че е донесено от Йерусалим, но за жалост забравих каква му е символиката








А на тръгване от манастира, който се отклонява от пътя в кално време, мие "гуми"



Коментар