Африкански фотоновели.

[Валери Недялков]

В тази тема ще бъдат публикувани пътеписи и линкове към вече публикувани в други теми пътеписи,
които са дело на членове на моето семейство.
Засега само сина ми Тони пътува из Африка и пътеписите в темата са от негово име,
но се надявам скоро и другите членове на семейството да стъпят на африканска земя.

Надолу ще публикувам линковете към всички пътеписи на семейството от Африка:

Египет 2016

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Мароко 2019

Мароко - земя на контрасти (07 - 15.12.2019).
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кения 2022

Кения - една добра сафари дестинация в източна Африка.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Египет 2023 - Пирамидите в Гиза и стария музей в Кайро


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Валери Недялков]

Кения - една добра сафари дестинация в източна Африка.

И този пътепис е от пътуване на сина ми Антоний. Той има регистрация във форума (neptun1986),но ползва профила си само за четене и
затова пускам тази тема в моя профил.

1. Предистория.

В резултат на постепенното отминаване на ковид пандемията и съответно премахването на ограниченията за пътуване във все повече държави,
през пролетта на 2022 решихме в рамките на групата,която бяхме пътували в Мароко есента на 2019 да възобновим големите пътувания.
Целта ни беше да направим фото сафари в Африка.
В крайна сметка сметка се спряхме на Кения като дестинация и сформирахме група от 7 души.
По препоръка на наш сънародник приложихме полу организиран подход, тоест наехме директно проверена местна фирма,
да ни организира сафарито а полетите от и до Кения си ги организирахме сами.
Визите също си ги оправяхме сами.
Фирмата която използвахме за сафарито е Adventure 360 (https://adventure360africa.com/),
като в крайна сметка ни организираха програма от 10 дни с 9 нощувки,
покриваща 4 резервата в Кения (Амбосели, Наиваша, Накуру и Масаи Мара) като имахме една нощувка в Найроби,
две в Амбосели, по една в Найваша и Накуру и 4 в Масаи Мара.
Тук трябва да се има предвид, че програмата която ние поискахме е максимално ориентирана към сафари и оптимизирана като време.
Тя е свързана с пътуване почти всеки ден и сафарита от по 8 часа и повече понякога.
Цената която получихме беше 1850 долара на човек, а самолетните билети излязоха около 1300 лева с Air France и прекачване в Париж.
Общата сума е около 5000 лева като в това са включени полетите (организирани от нас), трансфер от и до летището в Найроби,
нощувки, входни такси за всички паркове, транспорт между и във резерватите, вода и храна 3 пъти на ден с изключение на вечеря в първия и последния ден.

Ние избрахме опцията за пътуване с джип, като всъщност това си е специализирано возило за сафари,
базирано на шаси от пикап тойота и изградено така, че да побира до 8 човека плюс шофьора,
имащо 4х4 и възможност покривът да се вдига с цел максимално лесно снимане.
За стотина долара на човек по-малко може да се ползва и ван, но на място в парковете забелязахме,
че при тегав терен вановете имаха проблеми,
докато ние никъде не закъсахме така, че препоръчвам да се ползва опцията за джип.

2. Общи сведения за Кения.

Кения е една от най-развитите държави в източна африка и като цяло от по-добре развитите африкански държави.
Валутата е кенийски шилинг, като към септември 2022 курсът е приблизително 60 шилинга за един лев.
Понеже е бивша британска колония движението е ляво, а английски говорят почти всички.
Чужденци нямат право да шофират, освен ако нямат международна шофьорска книжка при който случай получават право да шофират в страната за 3 месеца.
За влизане в страната се изисква виза, която се получава изцяло онлайн на сайт https://evisa.go.ke/evisa.html ,
като се попълват доста неща.
Издаването при нас стана за един до два дни, като се заплаща такса от 50 долара, които с допълнителни такси за плащане с карта стават около 53.
Към септември 2022 по закон трябваше да се попълва все още и форма за пътуване макар и никой да не ни я поиска на летището.

Ваксината за жълта треска не е задължителна, но е препоръчителна защото части от страната са в ендемична зона.
Двама души от групата имахме ваксина от старо пътуване от Перу,
а останалите си направиха, като никой нямаше проблеми. Цената е около 100 лева, а ваксината е доживотна.

По отношение на маларията ние пихме маларон профилактично (пие се по едно хапче на ден като се започва ден преди тръгването и се пие още една седмица след връщането).
У нас не се внася, но може да се вземе от аптеката на кулата или да го пратят по куриер като цената за опаковка с 12 хапчета е около 20 евро.
За репелент аз взех аутан тропикал, като съм си пръскал ръцете и краката само след залез слънце, ако сме навън.

В Кения имат различни бири, но от Tusker останахме с добри впечатления (както чистия lager така и malt варианта).
Цената в голям хранителен магазин от европейски тип е около 200 шилинга за кенче, като в малки населени места и в повечето хотели скача до 250 - 300.
В лоджитата в Амбосели и Масаи мара е по 400.
Твърдия алкохол в магазин започва от 750 шилинга за бутилка местна водка от захарна тръстика (на вкус е като нормална водка но е сладка) до 1000, 1200 и повече за вносни алкохоли.
Хладилници и климатици нямаше никъде въпреки, че нощувките изобщо не бяха на евтини места.
Противокомарни мрежи на леглата и по прозорците имаше навсякъде така, че не е нужно да носите ваша.

Мобилните комуникации са на добро ниво, като водещ оператор откъм покритие е Safaricom.
Аз си взех карта с 5 GB data за 1100 шилинга. Wifi на повечето места има, но в Амбосели и Масаи мара обхващаше само рецепцията и ресторанта,
но не и самите къщички, като в допълнение на това, когато се вържат доста хора ставаше неизползваемо.
Ток имахме навсякъде, но в Масаи мара ни предупредиха, че ако отпадне централното захранване пускат генератор само сутрин и вечер за по няколко часа.
Добра идея е да се носи бързо зарядно с нужната бройка портове, според устройствата които имате, както и power bank поддържащ бърз заряд и на вход и на изход.

Контактите са британски така, че си носете преходник към шуко.

Относно лекарства аз лично носих само маларона, парацетамол и имодиум.

Климатът е екваториален с изразени сух сезон (зимата) и влажен такъв (лятото).
Септември на юг от екватора се пада краят на зимата и е все още в сухия сезон.
Повечето обекти са на надморска височина над 1000 метра така, че температурите не се вдигат през деня над 26 градуса зимата,
но слънцето си е силно така, че добра шапка е препоръчителна (най-добре да защитава и врата и ушите защото те лесно изгарят),
а за хора с по-чувствителна кожа и слънцезащитен крем.
В Масаи Мара беше най-горещо и там следобед температурите се вдигат и над 30 градуса преди да завали редовния за ниските райони на екватора следобеден дъжд.

[Валери Недялков]

3. Ден 1 (16.09.2022) - Пристигане в Найроби.

Няколко дни преди да тръгнем бяхме “зарадвани” от Air France,
че за петъка когато ще пътуваме се очаква стачка на въздушния контрол в цяла Франция.
И съответно се очаква да отменят около половината от полетите си на къси и средни разстояния (нашия от София е в тази категория) и 10 процента от тези на дълги.
В крайна сметка имахме късмет и двата ни полета се осъществиха макар и този към Найроби да закъсня с тръгването с около час.



В крайна сметка кацнахме в Найроби около 22:30 и започнахме да чакаме на опашката за влизане.
След известно време се добрахме до паспортния контрол където ни провериха визите, снимаха ни с камера, взеха ни отпечатъци от пръстите и на двете ръце и ни пуснаха.
След скенер на багажа в крайна сметка ни пуснаха да излезнем от летището и навън ни чакаше джипа на Аdventure който ни закара в хотела.
Слава богу барчето там работеше и успяхме да пием по бира преди да легнем.
Хотелът в който нощувахме се казва Kahama и приличаше на сграда от колониално време или от раната независимост.
Очевидно бяха боядисвали наскоро поне втория етаж,където бях аз понеже си миришеше още на боя.
Впечатление ни направи високата ограда около хотела и охраната.
Гледка на която щяхме да се натъкваме все повече в следващите дни.

[Валери Недялков]

4. Ден 2 (17.09.2022) - Пътуване към Амбосели.

След бърза закуска дойде нашият шофьор Джон и се настанихме в сафари возилото, което щеше да е наш втори дом през следващите 10 дни.
Въпросното возило някога е било пикап тойота, но от него е останала само кабината и рамата.
Купето е изграждано изцяло, покривът се вдига за да може да снимат хората спокойно, когато сме в национален парк,
а двигателят е 4.2 литра, 6 цилиндров редови дизел без турбо.
Направи ни впечатление регистрационният номер - 3 букви последвани от 4 символа буквено цифрена комбинация.
Оказа се, че трите букви означават годината, когато е направена регистрацията, а другото е пореден номер.
Няма никакво значение къде точно е регистрирана колата.



Попътно първо спряхме в магазин на Сафариком за да вземем местни сим карти, а след това и на две туристически капанчета попътно за бира и сувенири.
Бързо разбрахме, че пазаруването там си е абсолютно задължително, ако не искаш да ти отрежат главата през кръста.
Бирата например от 400 доста лесно падаше на 300 шилинга.
Местните ни се жалваха, че не можели да си позволят да пият бира понеже им била скъпа и си изпросиха да ги почерпя едно кенче.
Един образ пък помоли да го почерпим местен алкохол от България, обаче най-близкото което имахме беше недовършено патронче узо.
Казахме му, че ако си намери чаша ще му сипем,
при което той невъзмутимо отиде и извади пластмасова бутилка от вода от един кашон оставен вместо кошче и си реши проблема,
след което отиде да си го пие някъде в сградите.
Е всяка култура е различна все пак.
Следобед пристигнахме в AA Lodge в Амбосели и се настанихме.

https://goo.gl/maps/kjLjCqk1k7RQ57KbA












Поне нашите лоджита бяха нещо, което досега не бях виждал.
Представляваха голяма военна палатка над която имаше дървена конструкция с покрив, а до задната и страна беше изградена баня и тоалетна с тухли, плочки и бетон.
Единственото което отделяше санитарния възел от палатката беше една завеса.





В началото нямаше и ток, но местните бързо го оправиха.
Е в крайна сметка сме в Африка така, че наличието на покрив, ток и течаща вода (включително и топла такава) си беше достатъчно да броим квартирата за луксозна.
След настаняването направихме едно кратко сафари из Амбосели преди залез слънце,
като се снимаше почти всичко, което е достатъчно близо до нас.
Все пак ни беше първи ден на първо сафари и не бяхме станали още претенциозни.

[Валери Недялков]

5. Ден 3 (18.09.2022) - Цял ден в Амбосели.

Националният парк Амбосели се намира в южната част на Кения до границата с Танзания много близо до планината Килиманджаро (която обаче е в Танзания).
Паркът е с площ около 400 квадратни километра, като основната атракция в него са голямото количество слонове,
но видяхме също така и жирафи, хипопотами, фламинго, щрауси,
както и традиционните за всички резервати различни антилопи (гну-тата бяха доста многобройни),
зебри и чистачите на природата в лицето на лешоядите и хиените.













Антилопа Гну.



Планината Килиманджаро.







































Понеже бяхме в края на сухия сезон, а и самият резерват е от по-сухите такива, имаше доста умрели животни в някои райони.
Освен резерват за животни Амбосели е и земя на масаите, където те могат да живеят според традициите си.
На връщане към лоджито ни спряхме в масайско село, където обаче директно ни поискаха по 20 долара на човек за да влезнем и да ни покажат традиционен масайски танц.
След кратко обсъждане трима от групата се навиха, а четирима изчакахме в колата.
Докато чакахме друг местен се опита да ни заговори с няколкото думи английски, които знаеше и с пръчката с която пишеше в прахта,
но единствено успяхме да се разберем кой на колко години е и че за разлика от него ние нямаме дори една жена в 30-те си години, а той има няколко.
Човекът беше много учуден и по-късно ни обясниха защо.
При масаите количеството жени, които имаш се определя от броя крави, които гледаш (масаите са скотовъдци и кравите са богатството им).
Понеже жените гледат кравите се случва така, че когато кравите станат твърде много самите жени молят мъжа си да си вземе още една жена, защото не смогват с работата.
Така, че за масаите щом нямахме дори една жена значи нямаме и крави и сме много бедни по техните стандарти.
От друга страна за тях всеки бял човек е богат и логиката не се връзва.

[Валери Недялков]

6. Ден 4 (19.09.2022) - Пътуване от Амбосели към Найваша.

След закуска поехме към езерото Найваша.
Пътят беше доста, понеже трябваше да се върнем до Найроби, а оттам имахме още към 200 километра до самото езеро.
Помолихме Джон някъде попътно да ни спре на евтино магазинче за алкохол, понеже виждахме вече,
че с по 300, 400 шилинга бирата в лоджитата сметката няма да излезе нито изобщо, нито по отношение на финансите, нито по отношение на кеша който имахме в нас.
Очаквахме, че ще ни спре някъде в Найроби на магазин тип Карфур, но Найроби мина и замина без това да се случи.
Обядвахме в крайпътно заведение в град Mai Mahiu разположен край пътя на слизане от панорамната площадка на Голямата Рифтова Долина.

Панорамната площадка - https://goo.gl/maps/aHhBSWAXzDTN4FrZ8



Отново Килиманджаро.







След обяда Джон ни закара до съмнителна на вид барака с решетки в града и гордо ни каза да слезем да си вземем бира от нея.
Обяснихме му, че търсим място,
където евентуално да можем да платим с карта за да си запазим кеша и в крайна сметка на влизане в Найваша минахме през местен мол с нещо като била,
откъдето се снабдихме с каквото ни душа искаше.
Джон ни изгледа малко странно, като видя че се насипваме няколко човека всеки със стекове бира и бутилки,
но до края на пътуването ни свикна.
Интересно беше, че мола както и други обществени сгради като банки и хотели винаги бяха с високи огради и въоръжена охрана.
В самия магазин пък алкохола (включително и бирата) бяха отделени в самостоятелно отделение с по-кратко работно време от останалата част от магазина.
В Мароко бях свикнал да е така, но за християнска държава като Кения ми се стори странно.
В Найваша се настанихме в Burch resort, който е почти на брега на езерото, но също е опасан с електрическа ограда и е с въоръжена охрана.

Burch resort - https://goo.gl/maps/1mcwd37ZU8ormewE8

След като оставихме багажа ни закараха до брега на езерото, където трябвало да ни разхождат с лодка и където излезе още един неочакван детайл.
Идеята била да ни закарат до някакъв остров, където имало зебри, жирафи и други животни и можело да се приближиш много до тях и да ги снимаш.
Транспортът с лодката се оказа, че ни е включен в пакета, но посещението на острова струвало 20 долара (явно това тук е стандартната такса за туристи).
Нямаше вариант да се види първо какво представлява мястото и да се плати след това или пък ако не ти хареса да изчакаш на лодката връщането на групата.
В крайна сметка Джон предложи, който не иска да дава на сляпо тези пари да го повозят с друга лодка по езерото,
да поснима птиците и хипопотамите и с Андре се навихме на тази оферта, а останалата част от групата замина към острова.
Езерото Найваша е с надморска височина от 1884 метра и е дълбоко между 6 и 30 метра.
Преди 2010 площта му е била около 140 квадратни километра, а след това в резултат на тектонични процеси е нараснала до почти 200 квадратни километра.
Това се вижда особено ясно от брега защото във водата има доста мъртви дървета, както и стари постройки които очевидно някога не са били в езерото.
Езерото е дом на над 400 вида птици както и на устойчива популация на хипопотами.



Хипопотам.

[Валери Недялков]

7. Ден 5 (20.09.2022) - Езерото Накуру.

Пътят от Найваша до Накуру е по-кратък, така че успяхме още преди обяд да се настаним в хотел Buraha Zenoni в Накуру,
който си спечели титлата на най-лъскав хотел в рамките на престоя ни в Кения.

Buraha Zenoni - https://g.page/the-bz?share

Още преди обяд вече бяхме в резервата Накуру, който обхваща езерото и бреговете около него.
Езерото Накуру е на надморска височина от 1754 метра.
Известно е основно с големите количества фламинго, но също така и с наличието на бели и черни носорози и хипопотами.
Както и при Найваша в последните 10 години площта му се е увеличила от 40 на почти 70 квадратни километра.
Джон ни обясни, че слонове нарочно не се допускат в парка, защото в сухия сезон започват да унищожават горите за да се хранят.
Това го забелязахме в Амбосели, където една горичка беше доста силно пострадала от слоновете.

Тук за пръв път снимахме жирафи наистина отблизо, като Джон ни обърна внимание на факта,
че в Накуру жирафите имат бели чорапки, докато тези които ще видим в Мара след това нямат и са от различен вид.

[trapper]

браво, Валери, давай!

[Валери Недялков]

8. Ден 6 (21.09.2022) - Пристигане в Масаи Мара.

От Накуру до Масаи Мара имахме няколко часа път виещ се из планините и предлагащ красиви гледки.



Не толкова красива гледка беше когато спукахме гума,
но все пак возилото ни неслучайно има две резервни, така че забавянето не беше особено голямо.



Настанихме се в AA Lodge в Масаи Мара около обяд и след кратка почивка се отправихме на първото ни следобедно сафари.

AA Lodge Masai Mara - https://g.page/aa-lodge-masai-mara?share


Самият комплекс AA Lodge в Масаи Мара е подобен на този в Амбосели,
но тук имаме дървена постройка с долепена отзад тоалетна и баня и платнен покрив тип тента над всичко.
Разделянето на спалнята от банята и тоалетната пак е елегантно със завеса.
Контактите поне са от универсалния тип и приемат шуко и без преходник.









Редовния следобеден дъжд:

На влизане през централния вход на парка се наложи да изчакаме докато Джон ни събере паспортите, плати таксите и уреди достъпа.
От това се възползва голяма тълпа от местни масаи, продаващи всевъзможни сувенири, които се нахвърлиха като лешояди на возилото ни.
Който не смогна да си затвори прозореца навреме се наложи доста да обяснява и да бута обратно разни неща,
които му се предлагаха за покупка.
За краткото следобедно сафари най-интересното, което успяхме да видим бяха няколко лъва,
но малко след като ги наснимахме отнякъде се появи джипка с хора с униформи и калашници.
Оказа се парковата охрана, която дръпна водачите на туристическите джипове настрана и след известно време ни пуснаха да си продължим пътя.
Оказа се, че са им искали по 10 000 шилинга глоба понеже сме били извън пътя и сме се разминали с 2000 шилинга подкуп.
Това с пътя е доста несериозно извинение, понеже цялата равнина всъщност е набраздена от много на брой черни пътища,
като никъде няма обозначения, къде е или не е разрешено да се ходи. Джон ни обясни, че за охраната е стандартна практика да заработват по този начин.

[Валери Недялков]

9. Ден 7, 8 и 9 (22 - 24.09.2022) - Няколко дни в Масаи Мара.

Обединявам дните прекарани в Масаи Мара в общ разказ1 понеже програмата ни беше горе долу еднотипна,
а именно закуска, цял ден сафари в парка и прибиране за вечеря.
Обядът по традиция беше предварително подготвен и си го ядяхме в парка.
Масаи Мара е с площ 1510 квадратни километра и е един от най-известните паркове в района.
Той е част от по-голяма агломерация в която влиза и Серенгети и обхващаща над 25 000 квадратни километра в които животните могат да се придвижват свободно.
В допълнение подобно на Амбосели и Мара е резерват и за масаите, където те живеят по традиционен начин.
Мара е известна най-вече с голямото количество големи котки (включително лъв, гепард и леопард),
както и с наличието на слонове, жирафи, хипопотами, крокодили, биволи, носорози, голямо количество зебри и антилопи.
От всичко това не видяхме единствено носорози за тези 4 дни.
Първото ни целодневно сафари в Мара на 22.09 беше през главния вход на парка.
Понеже беше рано сутрин, а и явно защото вече ни бяха вкарали в системата от предния ден, минахме бързо през входа, без да ни налазят продавачите.
Общо взето на него ден успяхме да видим всички животни без леопард.
Подобни целодневни сафарита са много хубави,
защото различните животни са активни по различно време и така има по-голям шанс да видиш повече от тях,
отколкото ако те разведат само за два три часа например по обяд.
Една от атракциите на Масаи Мара е сезонната миграция на зебрите и антилопите гну при която хиляди животни пресичат едновременно река Мара.
В течение на тези 3 дни ходихме всеки ден до реката, но не успяхме да хванем такова масово пресичане.
За сметка на това возилото ни се доказа за пореден път преминавайки през кални места където вановете например имаха проблеми.
Обядът на такива места трябва да става на предварително определени места, където хората имат право да слизат от джипа,
но повечето водачи си харесваха на случаен принцип самотно дърво без пчели хвърлящо малко сянка насред саваната и паркираха там.
Ние следвахме същия принцип.
Намиращите се винаги наблизо лешояди и други птици бързо се погрижваха да не замърсяваме природата с кокали от пиле например.
Навръщане от парка помолихме Джон да ни намери пак магазинче за бира и той ни закара пред барака намираща се близо до главния вход.
Вътре местни жители си бяха пуснали доста шумна музика и не бяха в особено трезво състояние,
но явно понеже той беше с нас нямаше грижи и си взехме по някоя и друга студена бира на една идея по-нормална цена от 300 шилинга.
В лоджито беше по 400 и ги пишеха на сметката на стаята, което при плащането накрая водеше до опити да те подхлъзнат с някоя бира повече.
Втория ден Джон ни каза, че ще влезем през друг вход разположен на около час път, понеже бил по-близо до леопардите,
а все пак това ни беше главната цел.
В момента в който обаче се отклонихме от главния път по черен такъв пак ни спря паркова охрана и се започна обичайното пазарене.
В крайна сметка Джон ни каза, че този път му искали 1000 шилинга но той им казал, че вчера вече е дал 2000 на колегите им и да се разберат вътрешно как ще ги делят.
По такъв начин се разминахме с ново даване на подкуп.
На самият вход нямаше никакви проблеми и в крайна сметка успяхме да снимаме леопарда, който си седеше кротко на едно дърво.
По пътя към дървото се виеше голяма опашка от ванове и джипове като трафикът се регулираше от парковата охрана (по чудо безплатно).
Системата беше следната - едно возило отива до дървото, туристите снимат две три минути и след това ги гонят за да дойдат следващите.
Джон ни разказа и нещо интересно за гепардите които бяхме видели предния ден,
а именно, че са много лесни за опитомяване за разлика от другите големи котки и са много приятелски настроени към хората.
Успяхме също да видим и пресичането от страна на голяма група антилопи гну на малка рекичка,
та заснехме и нещо като мини версия на голямата миграция.
За завършек налетяхме на два мъжки лъва почиващи си спокойно под едно дърво и нямащи нищо против да ги снимаме от няколко метра.
Очевидно животните там като цяло бяха свикнали много с хора понеже никой не ловува там.
Лъвовете например спокойно се разхождаха между джиповете, като един мъжки лъв даже препика джипа на друга група.
На третия ден бяхме решили да минаваме през главния вход, но Джон го предупредиха по радиостанцията,
че искащите подкуп от първото ни сафари са на смяна та решихме да заобиколим през страничния вход отново.
Този ден видяхме група от поне 10 жирафа включително и с малки.
Джон ни обясни, че жирафите раждат малкото както са прави защото се страхуват да не ги нападне хищник ако легнат.
Самото малко пък само няколко минути след раждането вече можело да ходи до майка си.
В друга част на парка попаднахме на лъвица с малки а имаше и време да снимаме хипопотами и крокодили край реката,
където беше разрешено и да се поразтъпчем.
Усяхме да намерим и още един леопард, но там вече беше парковата охрана и освен,
че регулираше опашката искаха и по 2000 шилинга на джип за хората, които предния ден са снимали другия леопард.
Явно само един леопард е включен в предплатената програма.
Навръщане Джон сам предложи да спрем на магазинче за бира в град Talek,
което беше опасано с решетки освен отвън и отвътре така,
че клиентите само да могат да подават парите през решетките и съответно продавача да им дава поръчката.
Този трети ден беше с по-лека програма така, че се прибрахме за обяд в лоджито,
а за който иска имаше втора опция за посещение на масайско село, този път без 20 долара.
Групата пак се раздели както и първия път, като трима записаха две масайски села,
а другите четирима не записахме нито едно.
Като цяло на мен ми се виждат малко прекалено туристически подобни атракции и съм на мнение,
че ако искаш да опознаваш културата на даден народ трябва да останеш да живееш известно време при тях,
а не да ти изиграят за 15 минути някаква предварително подготвена програма.





















































И може би най-интересната птица - птица секретар.







Слона е хитрец. Мие си зеленчуците преди да ги яде:

Птицата секретар:

Ако трябва да обобщя Масаи Мара,
като най-голям резерват беше и най-интересен и ако човек трябва да избере само един парк в Кения от четирите които посетихме то препоръчвам да е Мара.
Също така гледайте да прекарате поне два пълни дни в парка за да може да се насладите на красотата му.

[Валери Недялков]

10. Ден 10 (25.09.2022) - Пътуване обратно към Найроби и отпътуване от Кения.

Този ден основната ни задача беше да се придвижим обратно до Найроби, което Джон реши да направим по предимно неасфалтирани пътища.
Явно разстоянието така пък беше по-кратко, понеже в ранния следобед бяхме в столицата.
Първият ни обект там беше къщата музей на Karen Blixen.
Нейната история е разказана във филма “Out of Africa” от 1985 година с Робърт Редфорд и Мерил Стрийп.



















След това към нас се присъедини и Чарити и ни разведоха из дипломатическия им квартал,
където са сградите на парламента, върховния им съд както и Kenyatta International Convention Centre.
Въпросния център има площадка на покрива от която има хубава панорама към града.
Като конструкция 28 етажната сграда с височина 105 метра, лъха на типичен бетонен соц,
което е нормално имайки предвид че е открита през 1967г. от първия им президент Kenyatta (привърженик на социализма).





















След разходката ни заведоха на обяд преминал в ранна вечеря и ни оставиха на летището,
където си изчакахме полета към Париж.
При прибирането нямаше някакви изненади.
Понеже имахме престой над 8 часа бяхме решили да направим и кратка разходка из Париж,
но като видяхме, че опашката за излизане от летището е около час и половина, а за влизане около 2 часа решихме да не рискуваме.
Оказа се правилно решение, защото дори трансфера между терминалите без излизане от летището отне час и половина.

[Валери Недялков]

11. Заключение.

Определено съм доста доволен от преживяването.
Възможността да видиш диви животни в естествената им среда е нещо, което си заслужава.
Хубавите квартали на Найроби са доста трудно отличими от европейска столица,
но извън тях си е нормалната за Африка картина с гетата и бараките.
Това пътуване беше нещо ново за мен - така да се каже пробното ми пътуване в истинската черна Африка,
която е доста различна от арабизираните северни части.
На база на преживяното определено мога да кажа, че ще има и други подобни пътешествия,
защото континента има доста какво да предложи.
Изминалите три години бяха странни за света като цяло и за всички нас,
но доказаха едно нещо - че въпреки проблемите, който иска винаги ще намери начин да пътува и,
че свободата да го правим е една от най-големите ценности на днешното време.

На всички пожелавам да сме живи, здрави, щастливи и да не спираме да гоним мечтите си.

[Валери Недялков]

Това е всичко от Кения.
Предстои забравен пътепис от Мароко - 2019г.

[Валери Недялков]

Дойде време и за забравения пътепис от Мароко - 2019 г.

И този пътепис е на сина ми Тони.
2019-та и първите 2 месеца на 2020-та година бяха много натоварени откъм пътешествия и ето как цял пътепис е бил забравен.

[Валери Недялков]

Мароко - земя на контрасти (07 - 15.12.2019).

Ето, че неусетно измина още една година и пак стана време за вече традиционната късно есенна екскурзия по топлите страни.
Бандата от миналогодишната екскурзия в Йордания претърпя леки промени, но ядрото като цяло се запази.
В крайна сметка се събрахме 8 души, което автоматично значеше разделянето ни на две подгрупи по 4 със съответно две коли под наем.
В едната група бяхме аз, Андре, чичо Стефчо и Ицето, а в другата Жорката, Ванката, Събин и Сашка.
Този път освен, че бяхме голяма група трябваше и да се покрие сериозно разстояние с колите,
понеже искахме да видим всички по-интересни градове на Мароко,
а именно Маракеш, Рабат, Фес, Шефшауен и Казабланка.
Откъм логистика това определено беше най-амбициозната екскурзия с която съм се захващал до този момент,
но хубавото е, че този път се включиха и други хора в планирането и изпълнението, та имаше разпределение на труда.
Първоначалната логистика която сътворихме може да се види в този документ:

https://docs.google.com/document/d/1...it?usp=sharing

[Валери Недялков]

Ден 1 - Дългия път към Мароко (07.12.2019).

Уговорихме се да се чакаме на терминал 2 на летище София в 08:30 сутринта и в рамките на обичайните десетина минути изчакване за събиране на групата,
потеглихме през проверките на билети, паспорти и багаж. Пътниците бяха сравнително малко и бързо се озовахме на гейта.
Полетът ни до Бергамо излетя навреме и кацна също така навреме (макар и малко грубичко, но за 20 евро на човек толкова),
с което първата част от придвижването мина по план.
Понеже искахме да минем тънко с полетите си бяхме взели два полета през Ryanair (София - Бергамо и Бергамо - Маракеш) с 4 часа и половина престой.
На италианска земя се оказа,
че служебните сим карти на част от групата (аз, Ицето и Жорката) могат да са или на план с малко по-читави цени извън Европа,
или на такъв разрешаващ data roaming в ЕС.
Е в крайна сметка щяхме да преживеем липсата ни интернет за няколкото часа престой,
пък и имаше някакво wifi на летището макар и слабо.
Най-добрата ни находка близо до летището се оказа мол намиращ се от другата страна на пътя и с удобно изграден подлез до него,
откъдето се снабдихме с някоя и друга пица и бира и което ни позволи да се насладим още повече на топлото есенно слънце в Италия.
Все пак отивахме в арабска страна и не знаехме дали ще можем да намерим бира в следващите няколко дни и на какви цени.
Полетът до Маракеш също мина безпроблемно и се разтоварихме на летище Менара.
Там забелязах първите признаци, че навлизаме в доста по-полицейска държава.
Багажа се сканираше не само на влизане, но и на излизане от летището и имаше разлепени големи надписи,
че ако имаме дрон трябва да го декларираме.
Явно не се разчиташе само на добра воля, понеже ме накараха да извадя и отворя фото чантата, явно за да видят че няма скрит дрон вътре.
Излизайки от терминала за пристигащи очаквахме да намерим будките на rent a car компаниите или поне техни представители, но нямаше нищо подобно.
Имаше тълпа араби чакащи очевидно разни хора, но никакви указания откъде можем да си вземем колите.
Услужлив местен жител ни даде телефона си за да звъннем на номерата които имахме и да ни обяснят,
че трябва да търсим едната кола някъде на края на паркинга.
Групата на Жорката имаха по-голям късмет и бързо намериха будката на Еuropcar горе долу в средата на паркинга.
За нашата компания Аddcar можаха само да ни кажат, че нямат офис на летището.
В крайна сметка в далечния край на паркинга видяхме един човек мотаещ се около бяла дачия логан - дизел, която в крайна сметка се оказа нашата кола.
Освен позачупен стоп и няколко външни белега колата изглеждаше в що годе добро състояние и освен,
че ни я дадоха с дизел на изпарения (мигаща резерва) не изглеждаше да има някакви непосредствени проблеми.
За удоволствието да я ползваме блокираха 1000 евро депозит от картата на Ицето,
но както разбрахме по-късно от Ванката при тях депозита е бил почти 2000 евро,
та всъщност не бяхме толкова за оплакване. Те бяха взели Дачия Докер с пълен резервоар от Еuropcar.
След известно ориентиране съпроводено и с директно навлизане от главно платно в локално,
което тук явно се считаше за нормална маневра, успяхме да стигнем до близката бензиностанция,
да заредим нашата кола и да се отправим в групичка към хотела.
В началото се движехме по широки булеварди и освен профучаващите откъдето им е удобно мотористиу
като цяло движението беше що годе нормално.
Интересно стана, като навлязохме в медината с нейните тесни улички, но не по-малък трафик допълнен освен с коли и мотори и с каруци,
както и с преминаващи, както и откъдето искат пешеходци. В крайна сметка се добрахме до отбелязаните предварително паркинги,
но там по моя преценка нямаше как да се паркира нито една кола повече.
Оказа се, че въпросните паркинги са платени и жестоко сме подценили находчивостта на местните жители.
В крайна сметка местен младеж със светлоотразителна жилетка извади една връзка ключове от джоба си и започна да размества коли наред,
докато освободи място и вкара нашите две на места от където можем да излезем и сами (явно се усети, че като чужденци с rent a car няма как да му оставим ключове).
Удоволствието ни струваше около 75 дирхама на вечер, но поне решихме проблема с паркирането.
С раници на гръб и куфари и чанти в ръце се заехме да търсим хотела, което не се оказа лесна задача.
Малките улици в медината не бяха означени особено добре нито на гарминските карти, нито на offline картите на google maps.
Виждайки лутащи се чужденци към нас се залепиха двама съмнителни типове,
които по изпадалите им зъби приличаха на любители на хашиша (никак не рядко срещан тук).
В крайна сметка те ни посочиха черна врата на къща, на която с тебешир пишеше името на хотела ни и имаше обикновен звънец.
Позвънихме и ни отвори нашия домакин Гари от Камерун, който побърза да ни пусне да влезем.
Отвън онези продължаваха да настояват да им дадем 20 евро за това, че са ни показали пътя или да си купим хашиш от тях.
Като реклама колко им е добра стоката показваха на Андре как са им изпадали зъбите от хашиша.
В крайна сметка и Гари се включи в разправията и се разминахме с няколкото евро на монети,
които имахме в нас и дадохме на нахалниците за да си бият камшика (и по възможност да не ни чакат с ножове в уличката, като излезем да вечеряме по-късно).
Настанихме се и единственото за което имахме сили (Андре и за това нямаше) беше да вечеряме в местен ресторант,
който явно все пак беше насочен към туристи, понеже хората там разбираха малко английски.
Гари лично ни заведе до него.
Сервираха ни различни видове тажин, кускус и вид сандвич подобен на шаварма (вид дюнер).
Тажинът е национално ядене на Мароко и всъщност така се нарича глинен съд с конусовиден похлупак в който се готвят съответните съставки.
Съответно имаше пилешки тажин с картофи, тажин от говеждо със сини сливи и зеленчуков тажин.
Общо взето си приличаше много на наш гювеч. За пиене ни предложиха мароканско уиски което се оказа хубав ментов чай с много захар,
но без грам алкохол в него за наше съжаление.
Гари се показа като грижовен домакин и се оказа, че има две - три бирички в хладилника, макар и на цена 30 дирхама (около 6 лева) за кенче 330 мл. местна бира.
Наличието на характерната за арабските страни тераса на плоския покрив и уверението му,
че там можем да си пием спокойно предвещаваше доста по-светло бъдеще до утрешния ден.
Понеже ни предстоеше доста обикаляне утре единственото което можеше да направим е да опитаме да се наспим.
За пушачите в групата хотелът беше идеален понеже, както навсякъде в Мароко и там не беше проблем да се пуши когато и където на хората им е удобно.