Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Египет 2016

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Египет 2016

    Този пътепис е от пътуване на сина ми Антоний в Египет. Той има регистрация във форума (neptun1986),но ползва профила си само за четене и
    затова пускам тази тема в моя профил. Публикуваният текст е без никаква намеса от моя страна и с разрешението на автора (сина ми).
    Надявам се това четиво да бъде полезно на хора,които смятат да посетят Египет самостоятелно(без да ползват услугите на туристическа фирма).

    Приятно четене!

    Ден първи:
    Светлинното шоу в Гиза.
    -
    -------------------------------------------------------------
    Ден втори:
    --------------------------------------------------------------
    Ден трети:
    Ramesses III temple (Medinet Habu)

    --------------------------------------------------------------
    Ден четвърти:
    Абу Симбел.
    Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

  • #2
    От: Египет 2016

    Египет Част 1 - Каква я мислихме...

    Идеята да посетя Египет ми се въртеше в главата от доста време, но в началото на октомври 2016 се хванах да направя по-подробни сметки - колко време и какви пари биха били необходими за да се посетят основните забележителности в страната,както и да разбера какви евентуални рискове носи това. Сметките излезнаха изненадващо добри - оказа се, че 6 дена и 1300 лева са приблизително достатъчни стига човек да не е претенциозен по отношение на комфорт и да няма против да пътува по-голямата част от времето. Понеже съм човек, който обича да се подготвя максимално добре за всяка една задача ще сложа по-долу записките ми от преди тръгването. Винаги ги водя на английски по навик, но това смятам, че не е проблем. Така всеки ще може да направи разликата между предварителните очаквания и действителността с която се сблъскахме и ние.


    В крайна сметка говорих с няколко човека, но само един от приятелите ми се нави на този план а именно Коцето. Заковахме дати между 10 и 15 ноември, купихме билети, пуснахме паспортите за подновяване и зачакахме да дойде датата.


    Доста хора (включително и аз преди заминаването) страдат от известни предразсъдъци по отношение на Египет като страна,затова преди да премина към записките и разказа във втората част ще споделя моите крайни впечатления от страната. Накратко основните притеснения на хората са следните:
    1. Сигурността - Никъде през цялото ми пътуване не срещнах абсолютно никаква агресия от който и да е. Нахални хора опитващи се да измъкнат пари за всичко имаше, но никой агресивен или пък с желание да ни ограби. В големите градове и по главните пътища има въоръжени полиция и военни през няколко пресечки както и доста пътни блокади включително и в градовете. Всички входове към метростанции, авто и жп гари и обществени сгради както и банки са снабдени със скенери за багаж и такива за оръжие. Полицията и военните се отнасят доста добре с туристите и в някои квартали много съм се радвал на присъствието им. Накратко казано държавата е полицейска в истинския смъсъл на думата, но мисля, че при сегашната ситуация и мерки туристите са изложени на доста минимален риск. С изненада научих, че около 20 процента от населението на страната е христианско (аз мислех, че са 5 - 10) а в градовете има и големи църкви. Хората спокойно си ходят с кръстове по улицата,а напълно забулени жени са рядкост. Като цяло Египет е една от най-толерантните арабски страни спрямо християните.
    2. Документи за влизане в страната - За да влезете в Египет от страна член на европейския съюз ви трябват само две неща. Първото е международен паспорт, който да е валиден поне още 6 месеца след датата на влизане. Второто е виза, която се купува на летището срещу 25 щатски долара. Нищо друго не ви е необходимо. Няма изисквания за ваксини (включително за жълта треска).
    3. Ваксини и болести - Няма изисквания за ваксини. Страната е извън зоната на жълтата треска,както и извън зоната на маларията. Разбира се както при всяка страна от третия свят хигиената не е на европейското ниво и е добре да пиете бутилирана вода и да миете плодовете и зеленчуците добре,ако ги купувате от пазара, но това е нещо нормално.



    Отдолу са бележките,какво очаквахме.
    А какво ни се случи в действителност ще видите във втората част.
    Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

    Коментар


    • #3
      От: Египет 2016

      Day 1 - Travel from Sofia to Cairo. Plane goes from Sofia at 07:40 and is at cairo at 16:10. Flight is via rome:


      Sofia - Rome: 07:40 - 08:50
      Rome - Cairo: 11:55 - 16:10


      Currency in Egypt - Egyptian pound. One euro is 18 pounds. One us dollar is 16.


      Transport from airport to cairo:


      Option one is shuttle bus. Price to the pyramids can reach up to 220 EGP. Taxi should be possible to be arranged for 100 to 150 EGP.


      Option with bus:
      Bus 111 should be taken from terminal 1 at cairo airport to ramses railway station. From there metro line 2 should be taken to station giza (nineth station towards el mounib). After that a bus should be found for the last part towards pyramids.
      Another option is to try bus 355 or 357 directly from the airport to the pyramids region.


      Careem app for android (similar to uber) is also option if internet is present.




      Day 2 - Giza pyramids and sphinx


      Pyramids open at 08:00. There are two ticket offices: the first is near the main entrance; at the second, near the Sphinx, in the eastern part of the Plateau, it is only possible to buy tickets to gain entrance to the whole site, not the pyramids themselves. If you use the second one in the morning you will avoid crowds of tourists and will have a possibility to explore the Sphinx area all alone in silence. Entry to the site is LE 80. To enter the pyramids themselves costs another LE 60 for the Pyramid of Menkaure and LE 200 for the Great Pyramid of Khufu, payable only at the main entrance, not at the Sphinx entrance or the pyramids themselves. There is not much to see inside the Great Pyramid for LE 200, no wall paintings or inscriptions - just a confined space to 'climb' through: the Solar Barque (boat) museum next door at LE 60 is better value. Student IDs will come in handy, giving you a 50% discount. The interior of the pyramids can be hot, humid and claustrophobic, with the passages steep and hard to move through: those with a physical handicap will want to steer clear. There are only 2 pyramids open to the public at any given time, while the third pyramid is being restored and they rotate every 2 years. For those willing to brave these conditions, however, it may be an interesting and educational experience. Personally witnessing the interior walls and passage ways of the pyramids may give one a deeper appreciation of the achievement by the builders of these ancient structures. No cameras are allowed into the pyramids. For those on a tight budget, visiting the Pyramid of Menkaure is a very similar experience to visiting the larger pyramid and cheaper.









      If applicable some of the objects from day 5 can also be covered this day.


      In the evening night train towards Luxor and Karnak should be taken from ramses railway station. It is located near Al-Shohadaa metro station which connects lines 1 and 2 of the metro.


      Train schedule can be seen at https://enr.gov.eg
      More info for trains in egypt - http://www.seat61.com/Egypt.htm#.V93TkjXp6So


      Most reasonable train is the one from 20:00 which goes to luxor at 06:30 AM. Price is 114/60 EGP for first and second class respectively. Train at 21:00 (arrives at 07:05) is more expensive - 203/120 EGP. Finally train at 22:00 (arrives at 07:50) has same prices as that from 20:00.




      Day 3 - Luxor and Karnak
      Luxor and Karnak temples should work from 06:00 and train arrives at 06:30 so no waiting should be needed. Full list of temples with working time can be found here - http://www.cyclejp.com/luxor/SCHEDULE.HTML


      Here is proposed order of visit:
      1. Luxor temple - open 6 to 21, entrance 50 EGP
      2. Luxor museum - open 9:00-15:00, 16:00-21:00. Entrance 80 EGP. No photo.
      3. El Karnak temple - open 6:00-16:00. Entrance 65 EGP. For the open-air museum additional 250 EGP. Should be discussed if will be visited.
      4. Other objects are on the west bank. Ferry should be taken from behind luxor temple to get to the west bank. It should be cheap - around 1 EGP. After crossing taxi to the ticket office should be taken. It should cost no more than 5 EGP. From here ticket can be bought for everything except valley of kings.
      5. Colossi of Memmnon, amenhotep 3 temple and Habou Temple are close to ticket office.
      6. Queens Valley. Open 6 to 17, price 35 EGP.
      7. Deir El Madina temple. Open 6 to 17, price 30 EGP.
      8. Ramsis temple, tombs of nobles and thutmosis 3 temple. Tombs of nobles are open 6 to 17.
      9. Hatshepsut temple and El deir el bahari temple
      10. Valley of the kings. Taxi should be taken to there. Open between 6 and 17.



      Train should be taken in the evening from luxor railway station to aswan. Best option is train at 18:25 which arrives at 22:00 at aswan. Alternative if missed is train at 19:55 arriving at 23:05. Price is 94/63 EGP.


      At Aswan we will stay at Nuba Nile hotel (nubanal at garmin) which is near the train station.


      Day 4 - Transport should be arranged from Aswan to Abu Simbel. Here is latest general info. From Nuba Nile hotel should be able to help with the organization.


      Source - http://www.solobackpacker.com/2013/0...to-abu-simbel/


      Updated on Sept.30, 2015: El Salam Hotel in Aswan arranges this trip to Abu Simbel in 150 EGP now. A separate trip to High Dam, Unfinished Oblisk and Philae Temple costs extra 150 EGP.

      The best way to book your trip to Abu Simbel is to book through any small or mid-range hotel. They have a collaborative arrangement and a single nodal point to collect the information of interested people from each hotel. Then they book it collectively on a single van or bus to reduce the cost without any prior availability of documents and all other things. They even do not ask for the passport copy. In my group, there were people from El Salam Hotel, Memnon Hotel, Nuba Nile Hotel etc.. So every budget hotel in Aswan is arranging this trip in the same way. This is a win-win situation for all.
      Regarding Safety Issue/Convoy: There are two convoy leaving timings for Abu Simbel trip from Aswan. One is in early morning at 4:00 AM, which return back by 1:00 PM. Another is at 11:00 AM, which return back by 7:30 PM. Both convoy allow two hours to explore these two temples of Abu Simbel, which is enough time in my opinion.


      Ticket will cost another 100EGP.


      Another source:


      Foreign travellers can get to Abu Simbel by coach or minibus fromAswan, travelling in police convoys. There is at least one daily convoy each way, taking 3 hours. Seats on the minibuses traveling in the convoy can be arranged at your hotel or through theAswan tourist office. The cost for a return trip is 100LE. This does not include entrance fees, but may include travel to additional sights inAswan such as the High Dam or unfinished obelisks. Make sure your minibus has air-conditioning.
      Tip: Sit on the left hand side of the bus. You will see the sunrise in the morning (if awake) and be in the shade on the way back.
      There is also one public bus from Aswan bus station at 08:00am, costs 30 LE it will arrive around 11:30am but you'll find it going back 01:00pm so you can stay as much as you can and get back to the downtown at 4 clock and take shared taxi toAswan with the same price.
      you can walk to the temple from the bus stop but if the sun hot take taxi to the temple cost 5LE maximum 10LE.
      All convoy buses need to leave for their return journey to Aswan by 4pm latest. Make sure you make the most of your little time in the temples. Shared taxis leave when full, so it might be 6 or 7 pm. One way 40 LE (Jan 2015)


      There are 3 night trains to cairo from aswan - at 19:45, 20:00 and 22:00 which arrive at 09:20, 10:40 and 11:20 respectively. Price is 138/70 EGP.




      Day 5 - Other Cairo sights
      1. Egyptian museum. It is near Sadat metro station which is third station from Al-Shohadaa (near ramses train station). You can use line 1 or 2 of the metro. Line 1 towards helwan and line 2 towards el mounib. Entry fee is 60 EGP and additional 100 EGP for the mummies. Taking pictures can cost additional 10 or 175 EGP (depending if they consider you amateur or professional).
      2. Cairo tower. Tallest tower in the city with good panorama. Reachable by foot from the museum. Located on Gezira island. Open from 8 to 24. Entrance fee 20 EGP.
      3. Coptic museum and city. They can be reached by metro easily. Station is named Mar Girgis on line 1 towards helwan and is fourth station after sadat.



      We will stay at heliopark hotel for the night. It is relatively close to the airport. Best way to reach hotel is to get metro to the El-Matareya (nineth station from al-shohadaa at line 1 towards el-marg) metro station and from there taxi.



      Day 6 - Travel back to Sofia


      Cairo - Rome: 04:30 - 07:00
      Rome - Sofia: 09:50 - 12:50
















      Data sim cards prices info - http://prepaid-data-sim-card.wikia.com/wiki/Egypt

      Картата отдолу е на метрото в Кайро.


      Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

      Коментар


      • #4
        От: Египет 2016

        Повече за абонамента?
        И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

        Коментар


        • #5
          От: Египет 2016

          Египет Част 2 (Каква стана)...

          Ден 1 - Пътуване от София до Кайро и настаняване в хотела.


          Часът беше 06:40 и с Коцето се срещнахме на летището. Полетът беше след 1 час и имахме достатъчно време. В София беше около нулата и хич не ми се връзваше как след няколко часа ще бъдем на 25, 30 градуса температура, но затова си бях взел и късите дънкови панталони все пак. И двамата бяхме само с по една раница багаж. На някои може да се стори малко, но ако знаеш какво да вземеш и как да го подредиш с една раница багаж може спокойно да изкараш седмица в чужбина. Качването и слизането от самолета също е доста по-бързо ако си само с ръчен багаж,а разбира се и цената е по-изгодна.


          Преминахме бързо през проверките на багажа, Коцето пи кафе за 8 лева (така е,като не питаш колко струва кафето баш преди гейта) и неусетно самолетът ни носеше към вечния град (или по-точно към летището на Рим).


          Двата полета минаха без усложнения и в 16:15 вече бяхме на летището в Кайро. Още в самолета ни раздадоха карти за попълване пред граничните служби. Реално се попълваха само имена, националност и номер на паспорт. Нищо сложно.


          Първото, което видях на летището бяха бюрата за обмен на валута. На първото се опитаха да ме врътнат със стар курс от типа на 13 египетски паунда за долар. Аз обаче знаех, че валутата им се е сринала тези дни до около 16, 17 паунда за долар и не се вързах. На второто гише ми предложиха курс 16 паунда и обмених 125 долара за 2000 паунда. Важното е да си пазите бележката за обмяната,понеже после на тръгване може да ви я искат за да си обмените останалите паундове обратно в долари или евро. На същото гише ни продадоха и виза за по 25 долара на човек. Ето как изглежда визата и попълнената гранична декларация.



          Граничния контрол мина без никакви проблеми и следващото, което видяхме бяха будките на местните мобилни оператори,а именно Vodafone и Orange. Първо минахме през Vodafone,като водещ оператор в страната, но имаха някакви проблеми със системата и отидохме при Orange. В крайна сметка за 80 паунда (около 8 лева) се сдобихме с местни предплатени карти с 1.25 GB трафик и 60 минути към египетски номера. След като доста касапски със резачки от тип Ebay за 5 долара ни направиха нано сим карти на място ги тествахме и доволни напуснахме летището. Тези сим карти в крайна сметка щяха да се окажат една от най-добрите ни инвестиции.


          Следващия етап беше транспорта от летището до хотела. Кайро е наистина огромен град. По официални данни населението на Кайро и Гиза е около 20 милиона души. Според местните са около 25 милиона. Пирамидите и Сфинкса а съотвенно и хотелът ни бяха точно в другия край на града, което са си едни около 50 километра от летището. Метрото за съжаление още не е довършено към летището, но така или иначе то и не стига до самите пирамиди. Оставаха ни 2 алтернативи - такси или местни автобуси. Часът беше вече към 5, навън беше тъмно и не ми се търсеха съмнителни автобуси затова реших да преговарям за такси. Първия поиска 220 паунда и директно го отрязах. Втория искаше 200 и след преговори се нави за 180 и си стиснахме ръцете.


          Сега настъпи момента в който се сблъсках,макар и слава богу само като зрител с местния трафик в час пик. На платно от 4 ленти (включително аварийната) на околовръстното им имаше реално 5 или 6 ленти като всеки се буташе без да го интересуват другите. Въпреки, че беше вече тъмно почти никой не караше на фарове а само на габарити като от време на време се ползваха и дългите за да заслепяват конкурентите, ръгащи се в твоята лента. Масово се возеха хора директно в ремаркета на пикапи или камиони върху товара без никакви обезопасителни мерки. Изпреварването от дясната страна също беше доста често явление. Впечатли ме и автобус със шипове на джантите - явно помага да си пробиеш път. В резултат на това около 90 процента от колите имаха следи от удари. Клаксона се натискаше почти непрекъснато - явно също местен ритуал. Нашия шофьор явно беше от по-опитните,понеже успяваше да се промушва на боя разстояние без да се ударим в друга кола. Заслужи са паундовете момчето.


          Ето няколко клипчета, които направих на трафика през тези дни.


          https://youtu.be/3gOy0sOAFrs
          https://youtu.be/ROXRW60P8FY
          https://youtu.be/1pVOvYEssvc




          В крайна сметка за около час и половина стигнахме при хотела. Кварталът като цяло беше доста съмнителен и точно в уличката преди хотелите имаше блокада и военни с калашници, пазещи входа за пирамидите, няколко хотела, пица Хът, KFC и местен ресторант с туристически цени.
          При плащането на таксито се сблъсках с характерна особеност за арабски свят - абсолютно всеки иска бакшиш. Дадох му 190 паунда и той беше доволен.


          Друга особеност е, че на доста места няма никакви цени,а питаш и ти казват. Респективно,като изглеждаш туристически ти казват по-високи цени. Ако има написани цени,особено с наши цифри е доста вероятно те да са без ДДС. В магазините за местни обикновенно цените са крайни, но са написани с местни цифри. Цифрите се четат нормално (от ляво на дясно) за разлика от останалата част от текста. Ето една полезна табличка, която аз ползвах за да си пазарувам от местни магазини на добри пари.





          Хотелът в който се настанихме беше доста добър. Поне спрямо нашите изисквания де. Двойната стая беше 50 долара, имахме си самостоятелна баня макар и на етажа,както и включена прилична закуска. Най-голямата екстра обаче беше плоския покрив на сградата, където имаше изнесени столове и се виждаше и чуваше прекрасно светлинното шоу на Сфинкса и пирамидите. Изгледахме го и поснимахме доволно,след което хапнахме в местния ресторант с туристическите цени (тогава още те не ни правеха впечатление) и доволни легнахме. Утре щеше да е дълъг ден.


          Ето линка за хотела в booking.com. Хората са много точни и отговарят бързо ако има въпроси. Има и безплатно wifi макар, че връзката е сравнително бавна.


          https://www.booking.com/hotel/eg/gua...8674f7a8028b28
          Ден 2 - Пирамидите в Гиза, Сфинкса и изненади в Кайро


          Сутринта станахме рано (около 7) за да можем да закусим, да щракна няколко снимки на дневна светлина от покрива на хотела и към 8 да сме на входа за пирамидите преди да е станало твърде горещо. Нещата вървяха по план засега и бяхме едни от първите на входа. Купихме си билет на цена от 100 паунда и след като минаха раниците ни на скенер ни пуснаха. Това ми беше първа среща с мерките за сигурност в Египет,а щеше да има още доста такива.


          Веднага след входа ни подхвана човек, който се представи за пазач и се опита да ме убеди, че трябва да отида да си наема кола или камила,за да се придвижвам между обектите. След като 5 минути му обяснявах, че съм турист, обичам да ходя пеша и няма да наемам нищо,той привидно отстъпи и каза, че тогава ще върви с нас да ни показва обектите. Ясно ми беше, че ще поиска накрая нещо, но от една страна не познавах всички обекти подробно,а от друга не очаквах да поиска повече от 100, 200 паунда накрая (таксиджията предния ден беше взел 10) и се съгласих. Както щеше да се окаже по-късно голям идеалист съм бил със сумите на подобно туристическо място.


          Започнахме обиколката със Сфинкса,като водачът ни обясняваше за историята му, сочеше ни добри места за снимки и с готовност се съгласи да ни снима двамата с коцето заедно там, където искахме. След Сфинкса поехме към Хеопсовата пирамида и водачът ни попита дали искаме да се катериме по пирамидите. Изненадах се доста понеже това е категорично забранено от много години, но той ме успокои, че за него нямало забранени неща. Все пак отказах. Това беше първият пример, че в Египет с подкуп става почти всичко,а щях да срещна и още доста такива в следващите дни.


          Следващото предложение на гида ни беше да влизаме в пирамидите. Имахме 2 опции. Първата беше голямата пирамида (Хеопсовата) срещу 200 паунда на човек. Отказах понеже съм чел, че влизането всъщност е през един доста нисък и тесен коридор около 200 метра,като влизаш от единия край и излизаш от другия,а вътре няма нито рисунки нито каквото и да е интересно. Другата опция беше една от малките пирамиди до Хеопсовата срещу 100 паунда. Тук тунелът беше значително по-къс и имаше и гробна камера вътре,та се съгласих. Снимането уж беше забранено, но водачът ни говори с пазачите и ми каза да си снимам спокойно, което и направих. Докато бяхме вътре слезе и един от пазачите, помоли да ни снима с Коцето и след това си изпроси 10 паунда. Сумата беше смешна, но показателна за това как всеки иска бакшиш за всичко. В гробниците около малките пирамиди се повтори подобна история и щракнах няколко “забранени” кадри.


          Като излязохме от пирамидата водачът ни попита дали искаме да се снимаме на камила и бързо ни придърпа до някакъв негов човек. Мислех да откажа понеже бях чел доста лоши истории за прелъгани така туристи, но Коцето беше доста ентусиазиран и докато обсъдим нещата арабите успяха да го качат на камилата. От това, което бях чел знаех, че вече връщане няма и ще ни накарат да платим за да го свалят. Надявах се обаче, че няма да искат повече от 200, 300 паунда. Така и така нещата вече се бяха случили,та ги оставих да действат със снимките и програмата. Хванали се бяхме на хорото и нямаше пускане. Цената, която ми обявиха накрая ме накара да се чувствам като циганчето Динко в клипа “бат Георги задушавам са” а именно 100 долара. Започнах да им обяснявам, че не сме американци или германци и нямаме такива пари, както и че ни трябват пари за транспорт. След десетина минути пазарене свалиха на 90 а после и на 80 долара, но това беше максимума. Дадох им ги проклинайки глупостта ни, че се оставихме да ни врътнат така класически и те свалиха Коцето. Оттук нататък отклонявах всякакви допълнителни предложения на водача ни и гледах да се измъкнем максимално бързо. Снимахме отвън музея на слънчевите лодки, отидохме до пирамидата на Хефрен, щракнахме няколко снимки и се спуснахме надолу към Сфинкса и изхода.


          Сега беше време да видим,колко ще ни одруса водача. Казах му, че имам само паундове понеже доларите съм си дал на камиларите. Надявах се така да каже по-прилична цена, но той поиска 800 паунда. Не можах да го склоня да свали и му ги дадох просто за да се измъкнем от тези кожодери.


          Обобщено малко съвети за бъдещи туристи. Първо отклонявайте всякакви предложения на хора за помощ. Разстоянията не са големи и спокойно можете да се придвижите и снимате нещата и сами. Ако желаете да снимате на забранени места най-добре подкупете пазачите на място. Ще ви излезе доста по-евтино. Второ дръжте доларите и еврото си на сигурно място далеч от местната валута. Винаги казвайте, че имате само паундове. Най-добре дръжте на видно място около 300 до 400 паунда а останалите на друго място, но отделно от чуждата валута. За да откажете учтиво помощ от хората можете да ползвате арабското “ла шукран”, което означава “не благодаря”. Често действа по-добре от английското No. Ето и една карта на района, където са показани основните обекти.









          След студения душ на пирамидите с Коцето трябваше да се сврем някъде да си преброим парите. Спасението ни се оказа KFC-то в което нямаше никой на втория етаж. Бяхме останали с около 2500 паунда и 137 долара общо двамата. Решихме оттук нататък парите да са общи и да се пазим от всякакви “помощници”,за да можем да изкараме с остатъка от първоначалните пари.


          Следващата ни стъпка беше да вземем такси до най-близката метростанция и оттам да се спуснем с метрото да станция Al Shohadaa, която е до жп гарата за да вземем билети за влака до Луксор. Таксито ни излезе 30 паунда. На път към метрото ми направи впечатление, че през няколко преки имаше полиция и военни с калашници, узита и М16-ки. Това обаче не правеше впечатление на никой от местните. На влизане в метрото пак ни прекараха багажа през скенер и ни поискаха скромните 4 паунда за два билета. Бях чел, че билета е по 1 паунд а не по два, но реших, че явно инфлацията се е отразила на цената.


          В метрото се случи друга куриозна случка. Качихме се в един вагон и след няколко спирки полицаят, седящ на гарата взе нещо да ни вика на арабски и да ни сочи да слизаме. Докато слезнем вратите затвориха. Същото се повтори и на следващата станция и една от качилите се на нея жени във вагона ни обясни, че този вагон е само за неженени жени и деца. Огледахме се и наистина нямаше други мъже освен нас. На следващата станция максимално бързо се прекачихме в нормален вагон и нямаше проблем. Въпросните вагони имат над вратите зелени ленти с надписи на арабски,а на самите станции има табелка ladies, която показва в коя част на перона спират тези вагони.


          Стигнахме на гарата и след още един скенер на багажа бяхме на касите, където ни отказаха да ни продадат билети за нощния влак освен,ако не вземем спални места срещу скромните 80 долара на човек. Иначе не било сигурно да пътуваме. Отрязах ги и се замислих какво да се прави. Вариант беше да се качим без билет във влака и да си закупим такъв на място, но Коцето не искаше и да чуе и затова започнах да търся в интернет автобуси и намерих единствената автобусна компания, която има автобуси до горен Египет а именно Upper Egypt Bus ( http://www.bus.com.eg/ebus/onlineser...ome/Index.aspx )
          Google maps намери наблизо офис на компанията и с Коцето поехме пеша натам. Ето къде е въпросният офис - https://www.google.bg/maps/place/Upp...1.238506?hl=en


          Пътуването с местни автобуси на чужденци горещо не се препоръчва по повечето сайтове и форуми основно заради начина на каране на местните, но нямахме друг избор така или иначе. Пристигайки на място заварихме сграда от типа на mall, но имаше и табелки за автогара. През още един скенер влязохме и намерихме гишето на автобусите. Единствения човек, който говореше малко английски ни взе по 125 паунда и ни каза, че автобуса тръгвал в 9 вечерта от 16 перон, но ние да сме там към 8:30. Слязохме в мазето, където беше автогарата и намерихме въпросния перон и доста на брой съмнителни типове чакащи рейсове.


          Решихме в оставащите часове да стигнем с метрото до египетския музей в центъра и да го разгледаме. На метрото ударихме нова греда - не искаха да ни продадат билети като чуха къде ще слизаме. Докато се обяснявахме мина човек, който спря и на много добър английски ни обясни, че военните били затворили метростанция Sadat до площад Тахрир (където е и музея),понеже вечерта била някаква годишнина от революция и можело да има безредици. Успокояващо, но така или иначе бяхме решили да действаме та запитах човека има ли друг вариант да се стигне до музея. Той ни обясни откъде да минем, придружи ни донякъде и отиде на работа (работеше в един от големите хотели). На тръгване ни стисна ръка, пожела ни успех и не поиска нищо. За пръв път срещах човек, който ни помогна без да иска абсолютно нищо. Имаше още доста да се учим за тази страна.
          Около площад Тахрир имаше доста военни и полиция, но след солиден тараш на багажа (този път ръчно,а не със скенер) ни пуснаха в музея. Билета за музея беше 75 паунда,а ако искаш да снимаш се плащат още 50. Може да си оставиш багажа безплатно на входа да ти го пазят от което се възползвах,за да не мъкна тежката раница в музея. Преди главния вход бяхме подхванати от водач, който обаче отрязах директно и си разглеждахме сами.


          Музея в Кайро е много голям и с много интересни обекти. Добре е да имате поне 2 часа време. Той затваря в 16:45 а ние бяхме там в 14:45 та общо взето бяхме на минимума време още повече, че нямах и представа,кое къде е. Като главни обекти безспорно се отличават маската на Тутанкамон от 12 килограма чисто злато и залата с кралските мумии (плаща се отделно 100 паунда вход). На тези 2 места също е забранено снимането дори да си си платил. Всичко друго се снима спокойно.


          След музея беше време максимално бързо да се отправим към автогарата,понеже района около нея като цяло е доста съмнителен и не ми се искаше да бродим там по тъмно.


          Колкото и бързо да се придвижихме,все пак се стъмни докато стигнахме района на автогарата и за пръв път в живота ми искрено се зарадвах на полицията и военните, които обикаляха там. Все още не познавах добре страната и бях подозрителен към местните. Към края на екскурзията вече виждах нещата по друг начин, но ще стигнем и до този момент. Бяхме на автогарата около 6 вечерта, което означаваше около 2 до 3 часа чакане в единственото работещо кафе. То слава богу поне беше евтино,а и почивката ни се отрази добре понеже доста бяхме походили с тежките раници пеша през деня.


          Докато чакахме използвах момента да пратя на баща ми location-a ми през viber и да му пиша с какво и накъде ще пътуваме. Много добра практика е като пътувате някъде някой редовно да знае къде сте и какви са ви плановете. Малко предпазливост никога не е излишна в непозната държава от третия свят.


          Стана време да слизаме към перона и оттук започна интересното. Гарата беше разделена на цели 60 перона,като имаше няколко изхода за различните части на които седяха пазачи. На 16 перон нямаше нищо интересно,а показвайки билета на пазачите те ми сочеха към дъното на гарата тоест към следващите изходи. На всеки следващ изход ме препращаха нататък докато стигнахме до края. Там не ме препратиха, но пазача ми говореше нещо на арабски и ми сочеше пейките за чакане. Явно според него бяхме за тук, но това противоречеше на информацията от сутринта. Върнах се горе при гишето, но женицата, говореща малко английски я нямаше вече,а другите грам не отбираха. Полицая също не говореше английски. Не ни остана друго освен да се върнем при последния перон и да чакаме. Поне там имаше няколко автобуса на същата компания в които обаче не ни дадоха да се качим и явно бяха за други градове. Към 9 без 10 за момент се замислих,кое е по-добре,а именно да дойде ли този рейс или да не идва изобщо, но бързо прогоних тези пораженчески мисли. В крайна сметка стана 9 а после и 9:10 без да дойде автобус. Все пак реших да чакам поне половин час понеже сме в арабска страна и точността не е толкова често срещана. В крайна сметка в 9:20 автобуса дойде с мръсна газ, спря, пазача извика “луксор” с глас, който може да събуди и умрелите и ние бързо тръгнахме да се качваме. Отвориха ми багажното за да си сложа раницата, но със жестове им обясних, че си остава в мене и се качихме. Точно 2 минути по-късно след като още двама трима човека успяха да се качат,автобуса потегли с мръсна газ. Самият автобус беше Неоплан от 80-те години. Ние бяхме на почти последните седалки,а зад нас на последните 2 реда двама местни си бяха полегнали оставяйки си обувките до нас. Планирах да си кача раницата в отделенията за багаж над седалките, но това се оказа невъзможно заради нейните размери. В крайна сметка гушнах раницата, пуснах си гарминския gps,за да следя къде сме и колко километра остават до Луксор и опитах да поспя така свит в “задушевната” атмосфера. През половин час се будех да погледна докъде сме. Замислих се,какво ли ни очаква утре в Луксор, но така или иначе ние бяхме направили каквото трябва,пък нека става каквото ще.

          Ден 3 - Луксор и вечерен влак до Асуан


          Автобусът се носеше в нощта само на габарити изпреварвайки без почти никаква видимост камиони и други автобуси. През 3 часа спираше на някакви закусвални насред пустинята. Около 4 сутринта ни спря полиция и започна да тараши част от пътниците. На нас ни видяха паспортите, питаха ни нещо на арабски и като видяха, че няма да се разберем (не говореха грам английски) ни върнаха паспортите, слезнаха и автобуса продължи. Към 6:20 сутринта след 9 часа пътуване слязохме в Луксор. Време беше да продължим с програмата на деня и да видим с какви предизвикателства ще се сблъскаме.


          При слизането ни в Луксор се сблъскахме с най-наглия шофьор на такси за целия ни престой. Той ни предлагаше такси до центъра, до гарата, до храма в Карнак или до хотел в продължение буквално на 15 минути въпреки всичките ни усилия да го отрежеме. Дори накрая ни предложи да ни закара в много хубавия според него хотел Боб Марли. Гони ни с колата към половин километър по пътя,преди най-накрая да се откаже. Щом успяхме да го отбием явно имаше надежда за мен и Коцето да парираме по-нататъшни посегателства над джоба ни.


          Първата ни цел беше жп гарата откъдето да се опитаме да вземем билети за вечерния влак до Асуан. На нея попаднах на интересно устройство изглеждащо като билетен автомат. Докато се борехме с него като прасе с тиква,при нас дойде добре говорещ английски местен и ни обясни, че това не е банкомат. Обяснихме му, че целта ни е да си вземем билети и той предложи да ни помогне. Въпреки подозрителността си му дадох пари да го направи (така или иначе гишето беше на няколко метра и го виждах, че няма да духне с парите). Човека дойде и ни даде билетите за Асуан,връщайки ни точно ресто спрямо цената на билета. Не поиска нищо за услугата. Бях впечатлен. Той се представи като Омар Ахмед и ни предложи да ни помогне и с екскурзията за западния бряг на Луксор. Даде ми броушурка с фиксирана цена от 90 паунда на човек,като ме увери, че това е крайната цена,като в нея не са включени входовете за отделните обекти. Изглеждаше ми честен човек и след известно замисляне приех офертата му.


          Тук трябва да направя една вметка за Луксор и кое къде се намира,за да стане ясно защо приех тази оферта. Луксор е град разположен по двата бряга на Нил. Основната част на града с повечето сгради, жп гарата и самите храмове в Луксор и Карнак са на източния бряг. Там не е никакъв проблем човек да се придвижи сам и да си организира нещата. Доста красиви обекти,обаче като храма на Рамзес, долината на царете и на цариците и храма на Хатчепсут са на западния бряг. Връзката става или с корабче през реката и после таксита до отделните обекти или по мостове, намиращи се на 20км по-нагоре и надолу по реката. Отделните обекти също са сравнително отдалечени и затова офертата на Омар ми се стори добра.


          Оказа се, че ще пътуваме с бусче и с други туристи,което ме успокояваше, че няма толкова лесно да ни ощавят,ако имаха такива намерения. Омар ни заведе в едно кафе да почакаме половин час докато дойде бусчето и се заговорихме за Абу Симбел и за обратните билети с влака до Кайро. За Абу Симбел се оказа, че трябва ден по-рано да се пратят копия на паспортите ни на военните,за да се разреши достъп. По-късно тази информация беше потвърдена и от хотела, където спахме в Асуан. Омар ни предложи да ни снима паспортите, да му дадем половината пари (по 100 паунда на човек) и да ни уреди с негови хора и екскурзията до Абу Симбел. Съгласих се,а по-късно и цената беше потвърдена в хотела, че е същата. Накрая стана дума за влака и той ни обясни, че в Асуан вероятно също ще ни откажат билети и той може да пробва да ни вземе такива от гарата,ако го изчакаме малко. Предупреди ни, че често касиерите си пазят билетите за техни хора,а влакът е пълен и може да се наложи да даде подкуп по 50 паунда на билет за да стане. Помоли ме да му дам 600 паунда и той да иде, да вземе билетите и да ни върне ресто. Тук се замислих. Омар вдъхваше доверие, но го познавах едва от 15 минути. Имах негов египетски номер, но това не беше гаранция. Все пак реших да се доверя на вътрешното си чувство и му дадох парите. Минаха 5 минути,а после и 10. На 15 минута Омар дойде и ми върна 200 паунда ресто. Цената на билета беше 135 паунда и беше дал по 65 на човек за подкуп. Почувствах облекчение, че транспорта и екскурзията до Абу Симбел са уредени.


          Към 8 бусчето дойде и в него имаше корейци, американец, рускиня и ние двамата българи. Водачът ни обясняваше много добре египетската история и имаше закачени икони в буса. Явно беше от египетските християни. Обиколката беше добре организирана,като ни беше обяснено, че билетите са общо 196 паунда (100 за долината на царете плюс 6 за влакчето там и май 50 на 40 съответно за храма на Хатчепсут и този на Рамзес). Можеше да дадем парите на водача и той да се занимава или да си купуваме билетите сами. Разлика в цената както се убедих по-късно нямаше и се радвам, че му дадохме парите,той да се реди по опашки.


          Първата ни спирка беше долината на царете. Върха над долината напомня естествена пирамида, което за египтяните е било много важно,за да може душата на фараона да отиде към небето. В самата долина има 62 гробници,като не всички са проучени докрай. С билета от 100 паунда можеш да посетиш 3 по твой избор от отворените към момента. За тази на Тутанкамон се плащат отделно още 100 паунда, но водачът ни предупреди, че е излишно понеже не е нещо интересно. Иначе тя е единствената, която не е била ограбвана в древността и там е открита прочутата златна маска от музея в Кайро. Сега са отворили за пръв път от 25 години и гробницата на Сети първи и искат абсурдните 1000 паунда за вход. Също безмислено според водача ни. Самите гробници са много различни една от друга и вътре са много красиво изрисувани. За съжаление всякакво снимане е категорично забранено и тук това се спазва. Срещу 50 паунда си взех по съвет от водача ни диск със снимки полулегално. Не са с особено добра резолюция, но стават да покажеш на хората за какво иде реч.


          Като избор на гробници водачът ни препоръча да посетим KV2 (Рамзес 4), KV8 (Merenptah) и KV6 (Рамзес 9). KV8 беше най-дълбоката от всички в долината а и трите бяха много красиви. Долината на царете е определено нещо уникално.


          Следващите обекти бяха храма на Хатчепсут и този на Рамзес трети,като завършихме с колосите на Мемнон. Тук няма да се спирам подбробно. И трите обекта са много красиви ,но няма особености при разглеждането им. Накрая на пътеписа ще пусна линкове за снимките,за да види всеки сам за какво иде реч.


          Върнаха ни в Луксор около 3 следобед и ми стана ясно, че няма да успеем да видим Карнак,понеже той затваря в 4,а е много голям комплекс. Температурата вече беше приятните 35 градуса, но нямаше време за губене и след няколко банички от по 2 паунда парчето и бутилка студена вода влезнахме в храма в Луксор. Там входът е 80 паунда и се снима без проблем. Отбихме поредните желаещи да ни стават гидове и спокойно разгледахме и този величествен храм.


          Часът беше вече около 4:30 следобед и трябваше да повисим 2 часа на гарата за влака. Първо се свряхме в местното кафе, където един явно доста друсан негър се опитваше да гледа мач от купата на африканските нации между Конго и Уганда. Освен,че псуваше доста стабилно по едно време ни пита накъде отиваме на английски и ни пожела добре дошли в Аляска. Слава богу,като дойде полицая на гарата и седна в кафето онзи се омете. Последния един час изкарахме на перона, където трябваше да дойде влака в опит за разговор с местен военен пилот на изтребител. Той не говореше английски,а ние арабски, но ни показа снимки на Ануар Садат, генерал Сиси и други военни в телефона му,както и на екипажа си. Почерпи ни и царевица,а ние него бисквити. Приятен човек.


          Ето, че дойде и влака. Очакванията ми бяха под нулата,но вместо това попаднахме на доста читав влак с климатик. Е малко мръсен беше, но определено по-добре отколкото очаквах. Прилагам по-надолу и една снимка на първата класа, където бяхме.


          След около 3 часа и половина стигнахме Асуан и се натъкнах на друга местна особеност при пътуване с влак,а именно, че хората си скачаха в движение още преди влака да е спрял напълно. Това не правеше впечатление на никого.


          Добрахме се и до хотела ни Nuba Nile, който е точно до гарата. За 30 долара двойна стая беше приличен. Имаше дори тераса. Сложихме да се зарежда всичко възможно, изкъпахме се и легнахме да поспим 3, 4 часа понеже буса за Абу Симбел щеше да ни чака в 3:30 сутринта пред хотела. Утре ни предстоеше ново 300 километрово пътуване през пустинята към най-южната точка от нашето пътуване.


          Самият Асуан като град ми хареса още от първия ми досег с него вечерта. Градът беше много жив,въпреки късния час и никой не ни обръщаше излишно внимание. Също така имаше доста повече истински африканци,а не само араби както в предните градове. Това беше най-африканския град до момента,ако мога така да се изразя.


          Прилагам и контактите на Омар ако някой има път натам. Много точен човек определено.


          Email: discoverytours2000@yahoo.com
          Телефон - 01005433269 (кода за египет е 0020 та ако се набира отвън номера става 00201005433269)


          Ден 4 - През пустинята към Абу Симбел.


          Часовникът звънна в 3 сутринта и се наложи да ставаме за да потеглим към Абу Симбел. Шофьорът на буса естетвено не се появи в 03:30 а към 15 минути по-късно, но вече бях свикнал с ориенталската точност и това не ми направи особено впечатление. Схемата беше подобна,както в Луксор - бусче в което бяхме 7, 8 човека. Разликата беше, че сега трябваше с него да изминем към 300 километра път. Друга разлика беше, че този път имаше и двама местни жители с нас,които явно искаха да разгледат Абу Симбел. След половин час обикаляне из Асуан за да вземем всички и още към 15, 20 минути чакане военните да ни разрешат да преминем постовете в края на града,в крайна сметка тръгнахме по пътя из пустинята. С нас нямаше военен конвой противно на това, което бях чел и очаквах. Използвах следващият час и половина да поспя и към 6 бусчето спря на самотна барака в пустинята, където имаше кафе, чай и подобни работи. Това съвпадна с изгрева и имах възможност да снимам. Изгревът над пустинята се оказа наистина красиво нещо и се радвам, че имах възможност да го видя. Използвахме момента и да изядем “изобилната” ни закуска от хотела, състояща се от малко хлебче, 2 сиренца, варено яйзе и конфитюрче на човек. Е, за 30 долара двойната стая така или иначе и без закуска да ни бяха оставили нямаше да се оплаквам.


          Достигнахме Абу Симбел към 9:30 и шофьора на буса ни даде час и половина да разглеждаме,след което обърна и буса зачезна на някъде. Така или иначе английския му се изчерпваше до няколко думи та не можахме много да го питаме накъде изчезна. Вероятно да си свърши друга работа докато ни чака. На влизане умело финтирахме екскурзовода и побързахме да влезнем докато той си търси други жертви от групата.


          Входът е от задната страна на хълма и независимо дали тръгнеш наляво или надясно се отзоваваш след малко при храмовете. Самите храмове са два - на Рамзес втори и на едната от жените му - Нефертари. Вътре в храмовете не дават да се снима,а са доста красиво изрисувани.


          Общо взето един час е напълно достатъчен за да разгледа и наснима спокойно човек всичко. Към 11 бусчето ни се появи и тръгнахме по обратния път. Тук наличието на местни в бусчето започна да дава добри резултати. Първо след известна разправия накараха шофьора да пусне климатика,а след това при почивката на бараката в пустинята бързо му охладиха мераците за бакшиш.


          Към 2 следобед бяхме в Асуан. Имаше още 4 часа до влака, температурата беше 37 градуса на сянка,а ние имахме всичко на всичко около 100 паунда с които да опитаме да обядваме двамата и да си купим няколко води с които да изкараме до Кайро на другия ден.


          При безцелното ни скитане в района от гарата се натъкнахме на централния им пазар и след известно проучване намерихме местно заведение от тип ламаринена скара, където обаче някой се беше постарал да сложи надписи и на английски. Поръчахме си нещо, което се наричаше “ядене със супа, месо и салата” за 35 паунда на човек и зачакахме да видим какво ще ни донесат. В крайна сметка получихме 2 малки салатки, 2 супи леща, една боб чорба и една супа с картофи както и по една порция ориз с парчета месо на скара. Направих грешката и да опитам нещо подобно на чубрица, което се оказа зверски люто. В крайна сметка с пълен стомах продължихме разходката и достигнахме до супер пробито кафе помещаващо се в гараж. След като попитахме и ни увериха, че кафето и чая са по 5 паунда викнахме едно кафе и един чай и загубихме още половин час.


          Известно време загубихме и в парка им на една като по чуда незаета сенчеста пейка и към 4:30 следобед отидохме към гарата. Попътно си взехме две води по 4 паунда всяка. Жив и здрав да е негъра продавач, който ни обясни, че има и по-евтино от петте паунда които плащахме стандартно. На гарата по стара изпитана вече традиция питахме 5 различни човека и събрахме информацията, че влакът ни тръгва от първи перон, но не е този, който в момента е там. Билетите ни бяха за десети вагон и се чудех как ще познаем кой точно е той,когато изведнъж видях табелки на самия перон с номера на вагоните. Явно влакът си спираше винаги на едно и също място. Приятно изненадан бях от тази организация.


          Нашият влак дойде към 5 следобед и на външен вид ми навя надежди за добро пътуване. Съвсем втрещен бях, когато видях да му мият прозорците като подготовка за пътуване. Ако някой от БДЖ чете,да вземе поука от египтяните. Към 5 и половина се качихме и установих, че и във втората класа за където ни бяха билетите имаше климатик. Ето и две снимки на самия влак.










          Влакът тръгна по разписание в 18:30 и ни предстоеше 12 часово и 900 километрово пътуване с влак из Египет,докато се доберем отново до Кайро.






          Ден 5 - Обратно към Кайро и последни разходки в столицата.


          Пътуването с влака беше определено интересно. Непрекъснато се качваха и слизаха най-различни хора мъкнейки камари с багаж. Явно приказките на Омар, че влакът се ползва много не бяха лъжа. Персонала на влака също често минаваше да предлага вода, кафе и сандвичи но с нашите останали общо 12 паунда това беше мираж така или иначе. Първоначалната ни стратегия с Коцето беше уж да се редуваме да спим така, че единият да наглежда багажа, но още към 9 вечерта натрупаната умора си каза своето и двамата задрямахме юнашки. Аз се будех през час два да погледна към раниците, но определено с целият този трафик около нас,ако някой имаше желание да си тръгне с нашия багаж имаше поне 100 възможности да го направи без да се усетиме. Това още веднъж ме убеди, че определено никой в Египет не ни мислеше лошото.


          В крайна сметка пътуването приключи към 7:30 с около час и половина закъснение и след 13 часа и половина във влака слязохме в Кайро. Целта ни беше проста - да намерим банкомат в работеща банка (уж да е по-малък риска от сканиращи устройства), да пробвам да дръпна от картата ми още 1000 паунда и респективно да хапнем, да купим подаръци и да се отправяме към хотела за почивка. Взехме метрото до станция Садат (този път тя си беше отворена) и тръгнахме по една от главните им улици. В крайна сметка намерих банкомат в банка и mastercard-a доказа, че на него може да се разчита. Дръпнах без проблем местна валута и то на добър курс. Един съвет - ако теглите пари от карта в чужбина и банкомата ви пита в каква валута да е винаги избирайте местната валута (current или no convertion опцията). Това означава, че обръщането на валутата ще стане по курса на mastercard или visa,а не по местните курсове които често са доста по-неизгодни.


          Въоръжени с пари първата ни работа беше да спрем до местен дюнер, където хапнахме по една шаварма. Това е нещо подобно на нашия дюнер, но без излишни глупости като картофи, домати или салата. Само месце и сосове. Цената от 25 паунда аз 2 дюнера също беше доста добра.


          Следващата ни цел беше да намерим сувенири. Първо попаднахме на туристически магазин с доста тегави цени и директно се изнесохме. Доста други магазини още не бяха отворили явно заради ранния час. В крайна сметка попаднахме близо до дюнера при повторно минаване на нещо като всичко по левче. Продавачът не отбираше грам английски, всички цени бяха на арабски, но с помощта на табличката ни и сочене с пръст се сдобихме с готини неща на добри цени.


          Финалната ни цел беше да вземем сладки работи за почерпка на колеги и приятели. Отново си намерихме местно магазинче с цени на арабски и бързо разрешихме и този проблем.


          Настаняването ни в хотела според Booking-a беше от 2 часа а още беше 11, но решихме да се пробваме. След 11 спирки с метрото и още 25 паунда за такси (таксито беше ладичка и ми навя стари спомени) се добрахме до хотела. Той беше в доста краен квартал, но близо до летището.


          Пуснаха ни да се настаним по-рано, но стана лек проблем с плащането. На разпечатката от booking седеше цената в левове и логично женицата на рецепцията не знаеше изобщо,какво е това и на колко отговаря. В крайна сметка след малко ровене в мобилното приложение на booking-a намерих цената в долари и платихме.


          В квартала, където ни е хотела за пръв път видях в Египет голям супермаркет от наш тип. Предните дни освен на малки квартални магазинчета с по 5 стоки вътре на нищо друго не бях попадал. Напазарувахме си класически балкански обед, състоящ се от телешки сух салам, питки за дюнер, кашкавал с маслини вътре и кетчуп и се прибрахме в хотела. Коцето установи, че телевизора в стаята чете флашката му със сръбско и останалата част от деня прекарахме в дремане, подреждане на багаж и почивка. Бяхме помолили на рецепцията да ни извикат такси за 2:30 сутринта за да имаме време да стигнем спокойно до летището. На другия ден ни предстоеше връщането в Европа.




          Ден 6 - Завръщане в Европа.


          Таксито беше точно в 2:30 на изхода на хотела и за половин час ни закара до летището. Поиска ни 80 паунда колкото ни бяха предупредили и от хотела, но му дадох 100. Така или иначе вече местни пари не ни трябваха. На входа на летището освен скенер на багажа ни накараха и да се събуем и да си прекараме и обувките през скенера. Доста засилен контрол като цяло. Минахме и паспортната проверка за около 15 минути и ето, че бяхме вече при гейта с печати “излезли” на египетските ни визи в паспортите. Понеже имаше още половин час докато отворят гейта доиизхарчихме останалите ни 200 паунда и неусетно стана време за нов скенер на багажа и ново събуване. Тарашеха дори и жените,като обаче това ставаше от други жени от охраната.


          Ето, че самолетът се засили и отлепи от пистата. Под мен виждах светлините на Кайро. Бях вече спокоен и удовлетворен, че бяхме успяли с божията помощ да завършим успешно това начинание. Замислих се гледайки към светлините долу дали казвам на Африка сбогом или довиждане. Сетих се за една мисъл, че при Африка средно положение няма - или я намразваш или я заобичваш. Човек никога не знае какво го чака в бъдеще, но доколкото зависи от мен определено това ще е просто довиждане. Аз я бях заобичал.

          Ето и снимките от екскурзията. Надявам се те да да предадат на вас поне искрица от топлината в душата, която аз изпитвах докато ги снимах. Пътувайте и гонете мечтите си.

          Day 1 - Giza pyramids in the night - https://goo.gl/photos/BUaW7XGkq4XnZ3MG7
          Day 2 - Giza pyramids and sphinx - https://goo.gl/photos/AjCzgJ91XRXo5r876
          Day 2 - Cairo museum - https://goo.gl/photos/LPTMrZhvcWcP5iYi9
          Day 3 - Colossi of Memnon - https://goo.gl/photos/QTBe7wg93EnFBSUu8
          Day 3 - Hatshepsut temple - https://goo.gl/photos/QYAZrZi6QrWWFNJQ7
          Day 3 - Luxor temple - https://goo.gl/photos/XrTYVTvM25rdcBix9
          Day 3 - Ramesses III temple (Medinet Habu) - https://goo.gl/photos/JGVxPYb33w16mmA3A
          Day 4 - Abu Simbel - https://goo.gl/photos/PkXdXDNFQCofxBSR8




          CD from valley of the kings - https://drive.google.com/file/d/0B4f...ew?usp=sharing
          Последно редактирано от Валери Недялков; 11-12-16, 16:09.
          Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

          Коментар


          • #6
            От: Египет 2016

            Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнение
            Повече за абонамента, но хвани някой мод да махне една нула от заглавието
            За абонамента не разбрах(пък и за какъв абонамент?) какво не е наред.
            Пътеписа не съм го писал аз и не схващам. Моля те дай малко насоки!

            За нулата ще се постарая да я махнат.

            Молба към модераторите - в пътеписа има линкове към хотели и други важни за пътуването неща. Понеже замисъла е това да служи като пътеводител,моля тези линкове да не се считат като рекламни!
            Последно редактирано от Валери Недялков; 11-12-16, 15:16.
            Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

            Коментар


            • #7
              От: Египет 2016

              Първоначално публикуван от Валери Недялков Преглед на мнение
              За абонамента не разбрах(пък и за какъв абонамент?)
              Имах предвид да се абонирам за темата, за да я следя. Всичко си е наред
              И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

              Коментар


              • #8
                От: Египет 2016

                Благодаря ти!
                Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

                Коментар


                • #9
                  От: Египет 2016

                  След 10000 години "Я камилата я камиларя". Темата ще я чета по-късно де.
                  Животът е това, което се случва, докато ние кроим планове....

                  тел. имаше преди, ама сега е в профила щото ...

                  Коментар


                  • #10
                    От: Египет 2016

                    Камилата сигурно пак ще си е там. Виж за камиларя не е сигурно.

                    Някои от най-впечатляващите снимки.
                    Ден първи:
                    Светлинното шоу в Гиза.

                    Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05031.jpg Прегледи:1 Размер:53.5 КБ ID:5736747

                    Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05034.jpg Прегледи:1 Размер:63.4 КБ ID:5736748

                    Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05038.jpg Прегледи:1 Размер:66.5 КБ ID:5736749

                    Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05050.jpg Прегледи:1 Размер:65.3 КБ ID:5736750

                    Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05033.jpg Прегледи:1 Размер:49.1 КБ ID:5736751
                    Последно редактирано от Валери Недялков; 11-12-16, 16:01.
                    Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

                    Коментар


                    • #11
                      От: Египет 2016

                      ден втори:

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05057.jpg Прегледи:1 Размер:78.3 КБ ID:5736752

                      Туриста на покрива на хотела:

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05066.jpg Прегледи:1 Размер:91.1 КБ ID:5736753

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05093.jpg Прегледи:1 Размер:99.9 КБ ID:5736754

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05112.jpg Прегледи:1 Размер:77.4 КБ ID:5736755

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05135.jpg Прегледи:1 Размер:93.2 КБ ID:5736756

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05249.jpg Прегледи:1 Размер:115.4 КБ ID:5736757

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05160.jpg Прегледи:1 Размер:100.2 КБ ID:5736758

                      Colossi of Memnon

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05601.jpg Прегледи:1 Размер:100.5 КБ ID:5736759

                      Hatshepsut temple

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05455.jpg Прегледи:1 Размер:123.3 КБ ID:5736760

                      Luxor temple

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05652.jpg Прегледи:1 Размер:90.5 КБ ID:5736761

                      Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05680.jpg Прегледи:1 Размер:112.4 КБ ID:5736762

                      Последно редактирано от Валери Недялков; 11-12-16, 15:50.
                      Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

                      Коментар


                      • #12
                        От: Египет 2016

                        Ден трети:

                        Ramesses III temple (Medinet Habu)

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05534.jpg Прегледи:1 Размер:131.1 КБ ID:5736763

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05538.jpg Прегледи:1 Размер:128.9 КБ ID:5736764

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05561.jpg Прегледи:1 Размер:83.1 КБ ID:5736765

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05562.jpg Прегледи:1 Размер:81.4 КБ ID:5736766

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05573.jpg Прегледи:1 Размер:64.6 КБ ID:5736767

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05583.jpg Прегледи:1 Размер:114.5 КБ ID:5736768

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05584.jpg Прегледи:1 Размер:116.3 КБ ID:5736769

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05585.jpg Прегледи:1 Размер:144.4 КБ ID:5736770

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05589.jpg Прегледи:1 Размер:89.6 КБ ID:5736771



                        Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

                        Коментар


                        • #13
                          От: Египет 2016

                          Ден четвърти:

                          Абу Симбел.

                          Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05694.jpg Прегледи:1 Размер:141.9 КБ ID:5736773

                          Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05716.jpg Прегледи:1 Размер:100.4 КБ ID:5736774

                          Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05702.jpg Прегледи:1 Размер:131.1 КБ ID:5736775

                          Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05713.jpg Прегледи:1 Размер:76.5 КБ ID:5736776

                          Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05732.jpg Прегледи:1 Размер:132.6 КБ ID:5736777

                          Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05734.jpg Прегледи:1 Размер:75.5 КБ ID:5736778

                          Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05740.jpg Прегледи:1 Размер:132.6 КБ ID:5736779

                          Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05737.jpg Прегледи:1 Размер:135.5 КБ ID:5736780

                          Натиснете снимката за да я уголемите  Име:DSC05738.jpg Прегледи:1 Размер:115.5 КБ ID:5736781
                          Последно редактирано от Валери Недялков; 11-12-16, 16:29.
                          Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

                          Коментар


                          • #14
                            От: Египет 2016

                            Чудесно....все едно отново се върнах там.2010 беше, и гробницата на Сети 1ви наистина беше затворена.Снимките са чудесни,но сигурно тур.сезон още не е започнал,иначе навсякъде щъкат хора.Почти всеки египтянин обаче говори руски.Направи ли ти впечатление височината на тротоарите. Благодаря за увлекателното писание.
                            Сузуки Витара ДБ 2.0 H20A

                            Коментар


                            • #15
                              От: Египет 2016

                              Ми писах , амааа ...
                              След 10000 години пак ше пробвам.
                              Животът е това, което се случва, докато ние кроим планове....

                              тел. имаше преди, ама сега е в профила щото ...

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,066 в 14:57 на 11-07-20.

                              Зареждам...
                              X