Tweet
Първоначално публикуван от Dilyan Zagorchev
Преглед на мнение
Прекрасно и забавно
Пресни български фурми ядох в Лозенец, виреят по южното черноморие, бяха ми дали да опитам, не се продаваха
За синковеца ти, да ходи в Камиларовград да пита как се гледат камили
, сигурно има останал някой стар керванджия. Като дете съм виждал камила по улиците там като сме си ходили на село
Пресни български фурми ядох в Лозенец, виреят по южното черноморие, бяха ми дали да опитам, не се продаваха
За синковеца ти, да ходи в Камиларовград да пита как се гледат камили
, сигурно има останал някой стар керванджия. Като дете съм виждал камила по улиците там като сме си ходили на село
То там си има едно село Камилски дол до язовира.
А изпуснах финиковата палма, която посадих едно време от костилка, преди да замина в казарма.
Уволнявам се - гледам саксията празна. Майка ми вика: "поливам, ама две години - нищо не се показа". Реших да я изхвърля, изсипах пръстта и ... шах - костилката пуснала израстък като покълнало бобено зърно. След още година се показа едно листо, на следващата година - още едно... и така за 30+ години се оформи дръвче, което обаче залиня, пак тръгнах да го изхвърлям и установих, че кошчето за боклук, позвано за саксия е цялото изпълнено с навити като въжета корени 
Пръст не беше останала - само корени със заблуждаващ - същия като пръст цвят. Пресадих го в една бъчва (вече нямаше начин да се мести от сам човек) и си се оформи палма. Само още 70 години ѝ трябваха да почне да ражда, ама нà - остаря много майка ми, отиде в старчески дом, през това време никой не поливал палмата и тя неспасяемо увяхнала... 
Коментар