"Последен влак" за Тунис

[bochkata]

От: "Последен влак" за Тунис

Интересно!
Взех си пуканки и чакам още снимки!

[Bogoljub Gagic]

От: "Последен влак" за Тунис

Пристигаме до крайната цел - селото "Татуин". Мястото не се стопанисва и не се събира някаква такса за вход, освен за тоалетна, която ще покажа по-надолу . Ако беше в БГ сигурно отдавна щеше да бъде разграбено или обсебено от "арендатор":

[Bogoljub Gagic]

От: "Последен влак" за Тунис

Всички "установки" (били за извличане на влага от въздуха, според фенския сайт, линк за който дадох по-горе), радио-антени и прочие щуротевини, си седят. Има и някои обитатели:

[Bogoljub Gagic]

От: "Последен влак" за Тунис

Още малко от селото. Тук-там стиропорът и гипсът са сдали багажа:

[salmanski]

От: "Последен влак" за Тунис

Благодаря за споделеното. Ще чакам с нетърпение продължението.

[Bogoljub Gagic]

От: "Последен влак" за Тунис

Тъй като снимките, правени от Боголюб-младши са по 6 МB и се налага да ги resize-вам непрекъснато иначе нямат качване, ще продължа с другите аспекти на тунизийския off-road, този път "традиционен" такъв - с камили и коне някой друг път. Пред опцията да караме в пустинята тези машини (както забелязвате, също със специално "подготвени" гуми ):


все пак предпочетохме да яздим камили

Щях да забравя да ви покажа тоалетната на Анакин Скайуокър:



Истински "ватерклозет", нали ? Но бледнее пред този долу "оазис" на тоалетното изкуство, намиращ се също в пустинята, но край шосе:



За неизкушените във франкофонията колеги пояснявам: "chiottes" (фр.) = "кенеф" (бг.), точно така, не някаква друга дума-синоним, даже френската носи по-нецензурен заряд, нещо като "дрискалник" . Въпросното заведение има, както забелязвате, три категории "Нормал", "Комфорт" и "Делукс", последната обозначена с три звезди.

[Bogoljub Gagic]

От: "Последен влак" за Тунис

В околностите на големия оазис Tozeur, естествено, се отглеждат финикови палми. Сега се загледах в "Уикипедията" в опит да проверя това, което в този "музей на фурмите" ни казаха:


а именно: че палмите не били дърво, а... гигантска трева , че били мъжки и женски и шансът да си гледаш 100 години (защото след 100 г. растеж евентуално почват да раждат фурми) такава и да чакаш фурми е = 0, защото трябват поне една мъжка и една женска, но не успях да разбера нищо
Факт обаче, че това определено не е дърво - ето ги нарязани:



На година оставят по два реда изсъхнали клонки и така чрез броене през ред на остатъците от тях се познава възрастта на палмата. Фурмите се берат на ръка:



Пресни фурми не заварихме (минал им сезонът). Ял съм в Израел такива - нещо неописуемо вкусно и нищо общо със свръхзахаросаните сушени такива. Веднъж мернах у нас в "Пикадили", бяха по 30 ли, по 60 ли лв. килото Но си струва да се вземат стотина грама да се опитат. Прилича на нещо като синя слива, ама по-хубаво За сметка на това преядохме с хиляда вида конфитюри, бонбони и не знам какви още сладки неща от фурми. Фурмите били над 50 вида, в този оазис гледали към 20 вида, от френско време още се води дневник на напояването:



Пихме и някакъв коктейл (уж) от фурми:

[Bogoljub Gagic]

От: "Последен влак" за Тунис

Идва време за втората "offroad" "експедиция" в Сахара. След като не ни вдъхнаха доверие разкекерчените АТВ-та с изтъркани гуми от пост # 21, решихме да се спрем на старото изпробвано превозно средство, наричано "Корабът на пустинята":



Тъй като пустинята е опасно място, изборът на превозно средство е от решаващо значение, защото може да се случи това:



И накрая да се стигне до това :




Затова преминаваме през теоретико-техническа подготовка по запознаване с материалната част - изучаване на превозното средство:



Изнесоха ни цяла лекция, според която камилите не били копитни животни (тука си пише, че са чифтокопитни), а имали "лапи", които се разширяват в различна степен според терена при стъпване (това го видяхме на живо) и позволяват на камилата да не затъва в пясъка и да катери скали . Има "подсилени" с рогово-мазолести образувания "колена" по три на крак, с които "на степени" лягат в нажежения пясък без притеснение, първо сгъвайки предните, а после задните крака, за да може удобно да се настаниш отгоре и като се изправи (ако не паднеш, защото става първо със задните крака ), да се извисиш гордо на около 2 метра височина. Камилата, за разлика от всички други ездитни животни никога не си позволявала да хвърли човек , колкото тежък и неприятен товар да се явява. Ако обаче докато я язди, я боде, бие, щипе и т.н., може да обърне дългия си подвижен врат и да го достигне, независимо къде отгоре й се намира и да го ухапе с учудващо дългите си здрави зъби . Не е мит, а самата истина, че издържа около месец без да пие вода, като характерната й долна джука служи за улавяне и връщане като конденз обратно в устата на водните пари, отделяни при дишане , до три месеца без никаква храна, на един водопой изпива около 100 литра вода . Не отказва и други напитки, които изпива винаги до дъно, но да не забравяме, че сме все пак в ислямска страна, затова - "кОличка":

[Veni1]

От: "Последен влак" за Тунис

Верно ли джамахирия пише щото то не е баш република?

Петьо, не пропускай тънката разлика между джамахирия, и джумхурия... Ти трябва да ги знаеш тия работи, че дори ударението къде се слага...

Готин репортаж, благодаря.

[Bogoljub Gagic]

От: "Последен влак" за Тунис

Камилите били много умни и предани животини, чувстващи се член на семейството. Не можеш да продадеш камила, ако е станала на 10 години. Обижда се, чувства се предадена, не се подчинява и хапе новия си господар. Ако той развали продажбата и я върне обратно, обидената камила вече не слуша и предишния си стопанин, тъй като е постъпил предателски с нея


Камилите имали преекспониращо зрение - може би затова се подчиняват на хората, защото виждат последните много по-големи, отколкото са в действителност, а в пустинята други такива "големи" животни няма. С това зрение обаче виждат десетки пъти по-надалече от хората. Имали някакъв невероятен слух и подушвали трева и вода от километри. Ориентират се по слънцето, предпочитат то винаги да им свети в гръб, затова никога не се губят и си следват "трак"-а независимо от наличието на път или не. Прословутото камилско плюене ни успокоиха, че го практикували само в период на разгоненост. Ламите (също поплюващи си животни), както винаги съм подозирал "емпирично", са им роднини.
За Чичо Арап (като събирателен образ) камилата е най-красивото нещо на света, олицетворение на самата грация Затова думите "джамал", "гамал" и турското "Кемал" (Ататюрк напр.) и сходни вариации, били синоним на "хубав". Тук Търтей, ако следи, да каже дали наистина е така. Арабите си кръщават масово децата Джамал (Камилчо или Хубавелчо) и Джамила (Камилка - Хубавелка). Европейските Camilla (напр. Parker Bowles - херцогиня на Корнуол ) и напр. композиторът Camille Saint-Saens също идват от "камила", макар, че някои източници срамежливо заблуждават и твърдят друго.
Когато камила загуби някое от прословутите "дербита", тя се ядосва, преживява, плаче със сълзи и ако успее - напада победителя
Заключителна препоръка - не обиждайте и не малтретирайте камилите, защото са злопаметни и могат да чакат години подходящия момент да си отмъстят

[Bogoljub Gagic]

От: "Последен влак" за Тунис

И така, часът е 9,00 и още е доста хладно, въпреки слънцето. Без да се замисляме особено, предпочитаме да се екипираме в доста функционалните за целта облекла:



Качваме се успешно на полегналите камили и оцеляваме на първото предизвикателство - тяхното изправяне, без да паднем, но и без да можем да снимаме.
Потегляме:


Язденето на камила от вида "дромадер" (едногърба), каквито се въдят в Африка, си е предизвикателство. Седи се зад гърбицата, на практика върху мърдащите при всяка крачка огромни бутове на животното - единият те бута наляво, вторият - надясно. Няма стремена, как се държат арабите при състезанията, не ми е ясно (трябва май да погледам такива по ТВ). Колкото по-възрастна е камилата, толкова е по-широка и неудобна за яздене. Някои от групата в битката за оцеляване на гърба на камилата, заеха доста комични пози, определени като "Спайдърменови" :






По пътя около "кервана" ни започват да се навъртат някакви подозрителни "джигити":






Уж показват номера, колко добри ездачи били:




Но-о-о-о, нещо много близо се промъкнаха и... грабнаха дъщеря ми , свалиха я директно от гърба на камилата :



Доста успешно я прехвърлиха отзад и тя нямаше избор, освен да прегърне мургавия "кавалер"







Това, разбира се, е част от атракцията, но не ни бяха предупредили . Някои "моми" не бяха лесни за грабване и сваляне от камилата, но пък те сами "пристанаха" на "похитителите" си :

[s_s1]

От: "Последен влак" за Тунис

Много хубави снимки и приятен разказ.
Благодаря за споделеното!

[Bogoljub Gagic]

От: "Последен влак" за Тунис

Спираме за почивка и най-вече Младши и майка му да си разменят камилите , защото нейната е много голяма и трудно се язди. Камилите се възползват веднага от почивката:



Използваме случая да се снимаме с "Мльад Х`амильар, (който) води стааду х`амилье" (Е-е-ех, Шкумба, що се изчерпи така бре, човек, едно време как ни кефеха апокрифните ти записи )



И със самите камили, като Боголюб Мл. заяви, че вече е си е избрал призвание в живота - ще отглежда камили в България




Междувременно иззад дюните изскачат и ни налазват притежатели на други видове животни да предлагат снимка с тях (по-горе в "Татуин вилидж" се вижда едно момче със сокол, такива има най-много). Но на това животинче как да му откажеш снимка:



Фенек, пустинна лисица, знаете го. Ето още едно, ама в клетка:

[old tramp]

Прекрасно и поучително четиво, браво друже !

[Dilyan Zagorchev]

Прекрасно и забавно
Пресни български фурми ядох в Лозенец, виреят по южното черноморие, бяха ми дали да опитам, не се продаваха
За синковеца ти, да ходи в Камиларовград да пита как се гледат камили , сигурно има останал някой стар керванджия. Като дете съм виждал камила по улиците там като сме си ходили на село