Tweet
Индия - българското бъдеще?
Чудех се дали има смисъл да пускам 21-вия (доколкото успях да преброя) пътепис за Индия във форума, защото има 20-на достатъчно добри, с качествени снимки на природните и древни архитектурни красоти на тази земя (не и "страна", но за това по-нататък), но въпреки безумно ми луксозния престой там и липсата на хубави снимки, две неприятни чувства ме глождят някъде от втория ден на пребиваването ми там и ако първото отпадна с прибирането ми в Мамковината ни, второто не ме оставя. 
Ето ги (чувствата / мислите):
- "проклятието да си бял"
- "България ще стане като Индия"
Затова се реших да направя тази тема. Тя рискува да стане доста хаотична (като самата Индия впрочем) и можем само да съжаляваме, че няма опция да си пишеш няколко дена една тема, като я запазваш невидима за другите участници, докато не бъде оформена окончателно и чак тогава да я "публикуваш".
Значи, влиятелен (важна за Индия дума, ще коментираме по-нататък) индиец изведнъж ми отправя покана (явно отказана от другиго по-рано
) да посетя търговско изложение в Гуалиор като пътят и престоят по време на двата дена изложение ще бъдат за сметка на "правителството на щата Мадя Прадеш" 
Г-жа Гагич, редовен "занулител" на семейните спестявания посредством разни пътувания, естествено изпадна в нирвана от новината. Бързо-бързо се осведоми какви красоти има около въпросния град, но ентусиазмът й леко беше охладен от индиеца, осигурил поканата, с реплики от сорта: "Хм... ще се опитам, но не знам дали оттук ще успея да ви уредя десетина души полицейска охрана, 
за да посетите форта, но ще видите как стоят нещата на място...може би самото правителство на Мадя Прадеш ще ви заведе групово там". Другият проблем бе, че поканата дойде на 25-ти януари, на 26-ти е индийският национален празник и посолството им не работи, а на 28-ми трябваше да летим. 
По този случай тръгнахме без задължителните, според разните български предписания, ваксини и набор от лекарства.
И така, кацнахме в Делхи с почти неосезаемата 3 и половина часова разлика със софийското време (половината час идва от единното усреднено индийско време, защото страната, пардон, земята, се разпростира в два часови пояса). Летището в Делхи е огромно и посреща с учудваща чистота и артистичност:
Слоница-майка с "дете":
И само някои леки намеци, че нещо май не си в "близка в културно отношение" страна:
Ето ги (чувствата / мислите):- "проклятието да си бял"
- "България ще стане като Индия"
Затова се реших да направя тази тема. Тя рискува да стане доста хаотична (като самата Индия впрочем) и можем само да съжаляваме, че няма опция да си пишеш няколко дена една тема, като я запазваш невидима за другите участници, докато не бъде оформена окончателно и чак тогава да я "публикуваш".
Значи, влиятелен (важна за Индия дума, ще коментираме по-нататък) индиец изведнъж ми отправя покана (явно отказана от другиго по-рано
) да посетя търговско изложение в Гуалиор като пътят и престоят по време на двата дена изложение ще бъдат за сметка на "правителството на щата Мадя Прадеш" Г-жа Гагич, редовен "занулител" на семейните спестявания посредством разни пътувания, естествено изпадна в нирвана
от новината. Бързо-бързо се осведоми какви красоти има около въпросния град, но ентусиазмът й леко беше охладен от индиеца, осигурил поканата, с реплики от сорта: "Хм... ще се опитам, но не знам дали оттук ще успея да ви уредя десетина души полицейска охрана, за да посетите форта, но ще видите как стоят нещата на място...може би самото правителство на Мадя Прадеш ще ви заведе групово там". Другият проблем бе, че поканата дойде на 25-ти януари, на 26-ти е индийският национален празник и посолството им не работи, а на 28-ми трябваше да летим. По този случай тръгнахме без задължителните, според разните български предписания, ваксини и набор от лекарства. И така, кацнахме в Делхи с почти неосезаемата 3 и половина часова разлика със софийското време (половината час идва от единното усреднено индийско време, защото страната, пардон, земята, се разпростира в два часови пояса). Летището в Делхи е огромно и посреща с учудваща чистота и артистичност:
Слоница-майка с "дете":
И само някои леки намеци, че нещо май не си в "близка в културно отношение" страна:
Имаше и няколко мургави "швейцареца", "италианеца" и т.н. Наоколо обаче щъкаха тежковъоръжени изглеждащи по същия начин "баш-индийци" и предвид и предупредителните надписи, че снимането е забранено, не мога да илюстрирам този хм... куриоз.
а "стек цигари" по техните мерки се състояше от 5 кутии на най-ниска цена от 13 $ 
Така и не разбрах колко струват тия "благини" в Индия, защото никъде не видях да се продават - факт обаче, че уискито опияняваше местните само с вида си, а цигари НЕ ВИДЯХ никой да пуши 
Съжалявам, че не си взех видео-регистратора от колата да го лепна на джама на автобуса, но картата поема само 3 часа снимки, пък 300 км. по индийската платена магистрала - "speed-motorway", ра`ираш ли й казват, се взимат за около осем часа, ето защо:
, на 2,48 съответно на 3,21 и 3,47 - колиби от най-различен тип - от плетени пръти, покрити с "керемиди" от... сушени кравешки лайна 
. И научаваме, че:
на щата, след което отново заемат главната длъжност;
и вечно са начело на бившето владение на своите прадеди.
Коментар