Tweet
Я
Върнахме се. Успешно.
Изморени и много доволни.
Пиша пак тук, т.к. това не е пътепис, а по-скоро информация за пътуващите.
Връщането решихме да бъде през Чанаккале, имайки предвид, че това ще ни даде възможност да разгледаме някои от най-забележителните места в Турция.
Първата ни грешка бе, че тръгнахме малко късно - решихме, че няма за къде да бързаме и спокойно си закусихме в хотела, натоварихме багажа и в 10:30 се засилихме по трасето. Бяхме 2 семейства с 2 коли и с по 2 деца. При това време на тръгване хванахме едно малко над средното натоварване по пътищата и въпреки това карахме доста бързо. Тук ще вметна, че ограниченията за магистрала са 120, а за извънградски път 90. Почти не се случваше да караме в рамките на ограниченията. За щастие турските полицаи не се крият като нашите и се виждат отдалеч. Избегнахме разправиите, въпреки лекото превишение на правата ни на водачи.
Пътят до Денизли и по-точно до Памуккале беше 390 км. След спиране за зареждане и за почивка на децата на няколко пъти, в 16:15 часа стигнахме местоназначението. Това прави 5 часа и 45 минути. Можехме да стигнем за около 5 нормално.
Времето за разглеждане на Памуккале при нас беше около 2,5 часа, като видяхме само най-важните неща. Иначе човек може да си прекара там и целия ден. Билет за вход - 20 YTL (около 20 лв.) за възрастен. Децата са безплатно.
Към 19:00 тръгнахме по посока Ефес. Това беше второто ни желание за разглеждане по път. Защо оценявам тръгването ни от хотела в 10:30 за грешка... Ами защото пристигнахме в Selcuk (Градчето до Ефес) в 21:30 вечерта. Време, твърде неудобно за търсене на хотел или ресторант за вечеря. Както и да е, намерихме. След обикаляне на 3-4 хотела, накрая се спряхме на същия, в който е спала Яна от тази тема:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=63209
Кратък разговор ни доведе до извода, че ако искаме да се приберем на другия ден в София, ще трябва да станем рано и да разгледаме бързо Ефес и къщата на Дева Мария, защото пътят, който ни остава е доста.
Станахме рано, закусихме, но ... нали сме с деца! Пак стигнахме в Ефес, който се намира на 3 км от хотела, в 9:30... В 10:00 влязохме в комплекса и започнахме разходката. (Билети по 20 лири, децата безплатно). Едното око беше постоянно върху часовника... Оставаха ни към 960 км до София.
Разгледахме най-интересните места, след това с колите на 7 км нагоре в планината разгледахме и комплекса, в който е къщата, където е живяла Дева Мария... 2 часа и половина си отидоха.
12:30 хванахме посока Измир, Бергама и Чанаккале... Пътят си е доста. Шосетата не са така широки като тези от Истанбул към Анталия... Трафикът значителен. Въобще, пътува се по-бавно. В 16:30 стигнахме Чанаккале и ... по настояване на жените пазаруване в KAPI (верига магазини, подобни на Била, Метро и т.н.). Айде и там отиде час и нещо...
В крайна сметка до ферибота стигнахме в 18:15 часа и се оказа, че сме го изтървали за 15 минути. Цена за лек автомобил 23 лири. Бяхме първи на опашката. Фериботите са на кръгъл час и между 15 и 30 минути преди отплаване разрешават да се качваш.
С ферибота - 5 км за 40 минути. Слязохме в 19:40. Веднага отпрашихме в посока Одрин. Времето напредна много, а си оставаше достатъчно много път. GPS-а показа 232 км до Капитан Андреево.
До Капъкуле стигнахме в 22:30 часа. Късничко...
Тук отчитам като втора грешка, че се забавихме много пазарувайки и изтървахме ферибота в 18:00. Просто щяхме да сме един час напред.
Минахме много бързо турската граница. Free shop - трета грешка! Нито е евтин, нито е интересен. Само е лъскав. Цените високи, WC платено... Абсолютно ненужна загуба на около 1 час!
Минахме нашата граница и в 23:30 потеглихме по нашите тъмни, немаркирани, неравни пътища, осеяни с локви (валеше).
Честно казано цялото пътуване през Турция не ме измори толкова, колкото 320-те км от Капитан Андреево до София! Не знам как така се получава, хем си знам какво да очаквам...
Това е! В 3:00 сутринта в понеделник се прибрахме. Едвам гледах по магистралата от Пловдив до София. Слава богу, че жена ми ме разсейваше и ми предлагаше през цялото време ядене и пиене.
Няколко забележки:
1. Като се пътува из Турция е желателно да се има предвид, че ако картата на GPS-а не е актуализирана през последните 2-3 месеца, то е много вероятно на места да ви показва, че се движите през полето, през рекички или пък да се опита да ви прекара по някакъв път, който отдавна не съществува.
2. Не си губете времето в излишни спирки. Разстоянията са големи и излишното спиране води до закъснение, което може да коства намирането на хотел или изпускането на ферибот, например.
3. Не се притеснявайте никъде за колата и багажа си. Според моите наблюдения няма оплаквания за обрани туристи, както се случва често у нас. Ние спокойно си оставихме колите с багажа и техниката на паркинга в Памуккале, после на улицата пред хотела в Селчук и на паркингите в Ефес и при къщата на Дева Мария. Даже не съм имал и едно наум за обир.
4. Препоръчвам да не се запасявате с храна и пиене от България, защото в Турция по бензиностанциите е по-евтино. Вземете си нещо малко.
Това е от мен. Ако намеря време ще пусна в подходяща тема и малко снимки.
Всъщност малко статистика:
- Разстояние на отиване = 1480 км. 113 л бензин. Среден разход 7.8/100 за 2.0 мотор, 136 к.с.
- Разстояние на връщане = 1570 км. 141 л бензин. Среден разход 8.5/100.
(Сметките не са много точни и не знам защо така се получава. Данните са от компютъра на автомобила. Може и аз нещо да не съм записал правилно.)
- Разходи за магистрали: 5,50 лири за билет и 30 лири за KGS карта за магистрали, в която останаха около 19 лири от 27 заредени.
- Разходи за ферибот: 23 лири.
Върнахме се. Успешно.
Изморени и много доволни.
Пиша пак тук, т.к. това не е пътепис, а по-скоро информация за пътуващите.
Връщането решихме да бъде през Чанаккале, имайки предвид, че това ще ни даде възможност да разгледаме някои от най-забележителните места в Турция.
Първата ни грешка бе, че тръгнахме малко късно - решихме, че няма за къде да бързаме и спокойно си закусихме в хотела, натоварихме багажа и в 10:30 се засилихме по трасето. Бяхме 2 семейства с 2 коли и с по 2 деца. При това време на тръгване хванахме едно малко над средното натоварване по пътищата и въпреки това карахме доста бързо. Тук ще вметна, че ограниченията за магистрала са 120, а за извънградски път 90. Почти не се случваше да караме в рамките на ограниченията. За щастие турските полицаи не се крият като нашите и се виждат отдалеч. Избегнахме разправиите, въпреки лекото превишение на правата ни на водачи.
Пътят до Денизли и по-точно до Памуккале беше 390 км. След спиране за зареждане и за почивка на децата на няколко пъти, в 16:15 часа стигнахме местоназначението. Това прави 5 часа и 45 минути. Можехме да стигнем за около 5 нормално.
Времето за разглеждане на Памуккале при нас беше около 2,5 часа, като видяхме само най-важните неща. Иначе човек може да си прекара там и целия ден. Билет за вход - 20 YTL (около 20 лв.) за възрастен. Децата са безплатно.
Към 19:00 тръгнахме по посока Ефес. Това беше второто ни желание за разглеждане по път. Защо оценявам тръгването ни от хотела в 10:30 за грешка... Ами защото пристигнахме в Selcuk (Градчето до Ефес) в 21:30 вечерта. Време, твърде неудобно за търсене на хотел или ресторант за вечеря. Както и да е, намерихме. След обикаляне на 3-4 хотела, накрая се спряхме на същия, в който е спала Яна от тази тема:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=63209
Кратък разговор ни доведе до извода, че ако искаме да се приберем на другия ден в София, ще трябва да станем рано и да разгледаме бързо Ефес и къщата на Дева Мария, защото пътят, който ни остава е доста.
Станахме рано, закусихме, но ... нали сме с деца! Пак стигнахме в Ефес, който се намира на 3 км от хотела, в 9:30... В 10:00 влязохме в комплекса и започнахме разходката. (Билети по 20 лири, децата безплатно). Едното око беше постоянно върху часовника... Оставаха ни към 960 км до София.
Разгледахме най-интересните места, след това с колите на 7 км нагоре в планината разгледахме и комплекса, в който е къщата, където е живяла Дева Мария... 2 часа и половина си отидоха.
12:30 хванахме посока Измир, Бергама и Чанаккале... Пътят си е доста. Шосетата не са така широки като тези от Истанбул към Анталия... Трафикът значителен. Въобще, пътува се по-бавно. В 16:30 стигнахме Чанаккале и ... по настояване на жените пазаруване в KAPI (верига магазини, подобни на Била, Метро и т.н.). Айде и там отиде час и нещо...
В крайна сметка до ферибота стигнахме в 18:15 часа и се оказа, че сме го изтървали за 15 минути. Цена за лек автомобил 23 лири. Бяхме първи на опашката. Фериботите са на кръгъл час и между 15 и 30 минути преди отплаване разрешават да се качваш.
С ферибота - 5 км за 40 минути. Слязохме в 19:40. Веднага отпрашихме в посока Одрин. Времето напредна много, а си оставаше достатъчно много път. GPS-а показа 232 км до Капитан Андреево.
До Капъкуле стигнахме в 22:30 часа. Късничко...
Тук отчитам като втора грешка, че се забавихме много пазарувайки и изтървахме ферибота в 18:00. Просто щяхме да сме един час напред.
Минахме много бързо турската граница. Free shop - трета грешка! Нито е евтин, нито е интересен. Само е лъскав. Цените високи, WC платено... Абсолютно ненужна загуба на около 1 час!
Минахме нашата граница и в 23:30 потеглихме по нашите тъмни, немаркирани, неравни пътища, осеяни с локви (валеше).
Честно казано цялото пътуване през Турция не ме измори толкова, колкото 320-те км от Капитан Андреево до София! Не знам как така се получава, хем си знам какво да очаквам...
Това е! В 3:00 сутринта в понеделник се прибрахме. Едвам гледах по магистралата от Пловдив до София. Слава богу, че жена ми ме разсейваше и ми предлагаше през цялото време ядене и пиене.
Няколко забележки:
1. Като се пътува из Турция е желателно да се има предвид, че ако картата на GPS-а не е актуализирана през последните 2-3 месеца, то е много вероятно на места да ви показва, че се движите през полето, през рекички или пък да се опита да ви прекара по някакъв път, който отдавна не съществува.
2. Не си губете времето в излишни спирки. Разстоянията са големи и излишното спиране води до закъснение, което може да коства намирането на хотел или изпускането на ферибот, например.
3. Не се притеснявайте никъде за колата и багажа си. Според моите наблюдения няма оплаквания за обрани туристи, както се случва често у нас. Ние спокойно си оставихме колите с багажа и техниката на паркинга в Памуккале, после на улицата пред хотела в Селчук и на паркингите в Ефес и при къщата на Дева Мария. Даже не съм имал и едно наум за обир.
4. Препоръчвам да не се запасявате с храна и пиене от България, защото в Турция по бензиностанциите е по-евтино. Вземете си нещо малко.
Това е от мен. Ако намеря време ще пусна в подходяща тема и малко снимки.
Всъщност малко статистика:
- Разстояние на отиване = 1480 км. 113 л бензин. Среден разход 7.8/100 за 2.0 мотор, 136 к.с.
- Разстояние на връщане = 1570 км. 141 л бензин. Среден разход 8.5/100.
(Сметките не са много точни и не знам защо така се получава. Данните са от компютъра на автомобила. Може и аз нещо да не съм записал правилно.)
- Разходи за магистрали: 5,50 лири за билет и 30 лири за KGS карта за магистрали, в която останаха около 19 лири от 27 заредени.
- Разходи за ферибот: 23 лири.
Коментар