Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Ладога

Свий
Темата е затворена.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    До: Ладога 2008

    Всяка година обиколката на езерото е в другата посока, тази е обратно на часовника. Тръгваме от южния край на североизток.
    Старта на Специалният Участък 2 е необичайно близо до лагера - на 7 километра. Самият СУ е около 14 км, контролното време за минаването му - 10 часа. Сложността - 8 от 10 възможни. От финала обратно до лагера са 13 километра. Вторият финал е в лагера, максимум час след финиширането на СУ. Максимално разрешената скорост от и до е 40 км/ч, уж за безопастност. След два дни ще отменят ограничението, тия които са го нарушавали от последни ще станат първи, и това хич не добавя уважение към Овчинников. Никой не знае защо го правят. Версия, че е за да пробута свои хора на по-предни места, няма.
    По пътя видимо изнервен УАЗ казва че жпс-ът му виси и пита за пътя до старта. Тутакси щурманът получава инструкции, радиостанция от нашите и хуква да бърза. После някой се сеща че са го виждали и друга година, и тогава той ни е помогнал. Слабичко русоляво момче, казва се Аркадий. С него ще си помагаме още много пъти. Оказва се корав мъж, а двамата му щурмани, уж приятели от детството - не. Посред състезанието ги изгони в Москва, но остана с механиците и баща си. Биолог на 70 години с два инфаркта и фен на сина си. Стигнаха почти до края, а всичко свърши заради двата генератора от БМВ отгоре на мотора. Вечно кривяха кронщейните, и най-накрая счупиха шайбата баш където не трябваше. Ладога, какво да я правиш. Всеки ден десетки джипове стават на практика на вторични суровини.

    Легендата



    Мястото



    Даже дърветата не са много нагъсто
    И стартът



    И тук установяваме че сме забравили чипът. Картичка, която съдиите показват на електронния регистратор. Той сам записва времената и номерата. Освен него, спортистите имат и жпс-на черна кутия, която после се проверява. Ширината на трасето е по 50 метра вляво и вдясно от азимутите, не може да се излиза от него. Все едно няма време да се връщаме. Няма да ни зачетат етапа. А ние напук ще го минем. И тръгваме.
    Няколкостотин метра е сухо



    А после изглежда сухо и здраво. Но вече не е.











    И щурманите стискат радиостанциите и побягват през гората, търсейки траектория, която техният джип и техният пилот може.
    Всичко става с жестове, или по радиото. Да се вика отдалече е безсмислено - в гората крясъкът "Тука съм!" е безсмислен. Звукът се чува отсякъде. Ако не се виждат, щурманът казва точните разстояния, местата на завиване, предавката и газта. Всичкото - желателно по-точно от метър. Иначе спира само да тича, и се вкопчва във въжето на лебедката, понеже джипът вече стои. Навигационната, в общия смисъл, задача е символична. Няма как да се сбърка накъде са отишли предните)



    Когато върви дълго, което рядко, обичайното положение в кабината е пилотът върти като бесен и разказва сексуални подвизи срещу възрастни роднини. Щурманът дреме или зяпа птичките. Макар че почти ги няма. На всяко кръстовище пилотът пита Накъде???, и щурманът без да поглежда казва По главният! или По утъпканото! Отвреме на време и двата коловоза изглеждат еднакво, и тогава разговорът се осмисля.
    П. - На къде?
    Щ. - По главния.
    П. - Еднакви са.
    Щ. - Къде сме??? ААА!!!


    Поучителен брод



    Входа и изхода са по 45 градуса, от излишно прибързване не минаваме първо пеша. А под водата са остатъците от падналия мост. Трупи по половин метър напряко, и не са един до друг. По-здрав капан - здраве му кажи. На входа спирачките разбира се изчезват, и муцуната се забива в калта почти отвесно. Лошото че силно. Някак се промъква, но вече нямаме и волан. Минава Аркаша и ни пуска свойта лебедка, нашата е под калта и трупите.



    Минус са правената кормилна щанга, левият хъб и главината. Поръчваме по радиото електрожена, ядем и зяпаме как буксуват идващите след нас.



    Под друго дърво чака УАЗ. На капака пише Миндель, питам човекът отстрани къде е пилота, изненадано ми казва че е той. Хиля се глупаво, говоря за читатели и преводи, той се радва и така се запознавам със самия Немодный



    На картата намираме грейдерен път, по който Черокито може да стигне до нас. Рядък случай, като правило рокадни пътища няма. Руснаците не казват че някой е на трасето, казват че е във трасето. Не е граматическа грешка. Освен за Туризма и Стандарта, на другите маршрути просто физически няма как да попадне каква да е кола, и е въпрос дали ще стигне. Така че и помощ няма откъде да дойде, освен от другите, които също вече са там. Всички помагат на всички. Части, гориво, храна, вадене на джиповете. Не всички, които имат шанс за класиране предлагат помощ, но ако за някой се знае че ще влезе в наградите, дори екипажите в отчаяно положение го гонят. "Ти карай, ние тука все някак ще се оправим." Нашето трасе е за ТР2 и частично ТР3, и това е единствения случай, в който все пак има, макар и бивша връзка с нещо като цивилен път.
    Новият голям генератор работи за отлично и електроженът не кляка. Щангата може да се завари по единствен начин, и вече криво ляво имаме ляв завой, а десен ще имаме колкото да не е без хич. Вече не е малко Във военните мостове тая беля не е рядка - измъкнал се е стопорният пръстен, и външният лагер е пропаднал до вътрешния. Затова се и мотае главината, няма спирачки и какво да е още. Квото и да говорим за кого да е, няма какво да направим, освен да набутаме между двата черупка от трети. Пак ще имаме спирачки само наужким, обаче вече няма да стане по-лошо. Лафът Бе дай да идем на Ладога, та между другото и да го ремонтираме, става близък и разбираем. С кикотене Не се шашкай, брато, всички правят така!, просто си караме нататък.











    До следващия брод, който е весел. Бреговете му са като нашите екстреми, обаче изходният е кал до над коленете, а долу има два ръкава на рекичката с тинесто дъно и островче от кал между тях. Двайсетина метра.





















    Няколкостотин метра е сухо и твърдо, само завои, две счупени тойоти за които нямаме части, и за първи път виждам тресавището. Преди да попитам знам че е то.

    Коментар


    • #32
      До: Ладога 2008

      На тия хора просто не е харесал УАЗ Патриот, сигурно е въпрос на вкус))
      Кой какъв е в отбора си е работа на отбора. А стартовият списък - стартов списък Та, и кой щурман, а кой отваря консервите също си е тяхна работа. През старта минава табелката с името, вързана на канап. На никой не му пука кой я носи - решението си е на отбора. На финала пристигат таласъми, заради които никой няма да вика майките им за опознаване. Толкова повече че и те я ги познаят, я кой знае
      Защото всеки метър движение струва неистов труд. Когато към това се добавят и непрекъснатите ремонти, човек много силно се замисля дали наистина му харесва точно тоя модел на тъкмо тая фирма. Важи за съвсем всички марки, колкото и да са рекламирани. Така естественият отбор е оставил само УАЗ и японският УАЗ. Останалото е от лукаваго.

      Коментар


      • #33
        До: Ладога 2008

        ДЕФовете са отделна тема, и в никой случай не приятна. Нещо като отделно стадо с други кинти. Единствената причина за 20 дни да стана от стола и да си прибера очилата и часовника. Като правило - буклуци. Нито за пръв път, нито само с нас са стигали до такива отношения. Те са единствените такива, прочее.
        Работата е проста. Рамата му е по-тежка от уазовата, като правило не си дават труда да сменят и мотора - все тая е. И на тая рама по-лесно се завират скъпите лапландерови мостове. Собствено Дифендъра не интересува никого.
        Изобщо, руснаците хич не са гнусливи, що се отнася до произхода на каква да е техника. Въпросът не ги занимава никак, щом нещото върши работата, която се очаква от него, и е здраво. Ако знаеш какво имат по спасителните си служби ... На някои неща не знам и имената. И сигурно държавите, които ги произвеждат нямат по толкова. Човек не може да направи нищо, освен да квичи като пияно прасе от завист.

        Коментар


        • #34
          До: Ладога 2008

          Не познавам никой от тях, и не знам за класиранията. Няколко пъти само трасетата ни се пресичаха. Ние че улави - улави, ясно. Ама те и нас удрят в земята))
          Значи, чудото върви в кал практически до ръкохватките. В тресавищата потъват много по-малко, понякога успяват де се измъкнат обратно отгоре и да не потънат пак, ами да стигнат до гората чисто. Страшно става по пътищата.. На някои места има повредени гати, другаде в коловозите са хвърляни трупи надълго. Хубаво, ама отгоре има половин метър кал или вода, и това не се вижда. Те са по две машини, обаче нямат щурмани да тичат пред тях и да им опъват лебедките. Дърветата отдолу често ги заклещват и ги чупят. Заради теглото вървят общо взето по-бързо от джиповете. В лагера рядко успяват да паднат сами, не са живи от умора. Помагат им да слязат.
          Някога е имало и мотоциклети. Същата работа.

          Коментар


          • #35
            До: Ладога 2008

            В гората обикновено има повече мъх и лишеи отколкото трева. А на тая уж полянка има и цветя. Само че да се тича по нея не може. Под туфите има чернокафява вода, примерно до коляното. А отдолу дявол знае какво, и корени. Или тояги отпреди стотици години. Без всякакви разправии хваща крака. Ако човек не се паникьоса, не прави резки движения или други глупости, има малко време да измъкне единия крак с две ръце и да пристъпи. После другия. Понякога може даже да се измъкне отгоре и да походи малко по сухото. Торфено блато. Нормалните хора го заобикалят отдалече. Щурманите търсят дърво, за което може да се върже лебедката отсреща, и мястото до което може и да стигне. Дърво дебело трийсетина сантиметра не е гаранция за нищо - лебедката тегли джипа и блатото пред него, а дървото пада като че не е било в земята. А виж посред тая красота, преди гората, дърво дебело три пръста е здраво Блатото дърпа, лебедката дърпа, а колкото има народ подпира дървото. Ядосан щурман леко и непринудено спира 9 - 12 000 лебедка с ръце)
            Щурманът казва траекторията и местата за завиване, джипа реве на втора, тръгва, и по-скоро глисира отгоре докъдето стигне. Един оборот да пробуксува и общата рецепта е - можеш да сваляш номерата, колелата ако успееш, и да си тръгваш. Просто гумите са най-скъпите. Идеята за осемцилиндровите двигатели по 300 коня предизвиква весел смях. За жигулски мотор - въздишки от завист. После се почва. Удължителите ту стигат ту не стигат. Дръвчетата се измъкват като кокичета от леха. Чуждите коловози са крачка наникъде. За котви се използват другите джипове. Всичко изтървано отива при костите на динозаврите, милион години под краката на човеците. По края на гората има дървета, преживели много Ладоги - личи по следите по кората. Забранено е лебедките да се връзват без корозащитите. Забранено е да се връзват колкото и да е над земята. Така дърветата по държат. Обаче ако се върже високо, веднага става по-леко, защото започва да вади муцуната отгоре. Където има дебели дървета, и това личи. Каквото и да прави щурманът, следи и държи въжето. Веднага щом се охлаби, започва да го обира. Иначе ще се намотае на някое колело и всичко ще свърши. Като тръгне пък, пилотът не може да спира, защото пак ще потъне.
            Мирише сладникаво, като на нещо което всеки момент ще се развали. Но не се разваля. Не цапа. Отвънка човек е мокър, но по дрехите няма кал, няма нищо.
            После вече пътят е хубав



            Където са го разбили много





            заобикаляме по банкета













            После има дълъг хубав път





            Малък брод













            и оставено от някого мостче на следващото пресичане на реката



            Моторните триони са забранени на етапите, обаче повечето хора с брадвата са по-бързи от всяка резачка. Понякога трупите могат да се закопаят открая, ако брегът е сух и здрав. Ако не - някога народът си е носел кофи със скоби за греди. Сега товарните колани с лебедки са евтини, и на повечето не им е жал да ги оставят след като сами минат по мостчето. Не че нещо, ами са по-безопасни от скобите при преобръщане. Пък и мостчето все някоя година ще изкара и с тях, и ще свърши работа на някого после.

            Финалът не е за нас, нали сме забравили чипът. Обаче сме минали целия етап в контролното време, та не сме ядосани.

            Коментар


            • #36
              До: Ладога 2008

              После пак е по-светло. Значи е СУ-3. До старта са 66 километра идиличен път















              Вярно че е СУ - има старт



              Нещо ни кроят, обявена е трудност 8, а вече трети километър караме по асфалта. Хубав течен асфалт. Повечето завои са изобщо без лебедки. Странно.









              Додето го кажа, и джипът спира. Не само на мене ми е странно. Съдбата си е съдба, не бива да се дърпа за опашката. Нито щурманите да се возят толкова дълго. И разузнаването никой не е отменял. Донесението от групата е тип Честито, добре дошли в Карелия!











              Административната граница още е далече. А офроудната вече сме минали. Камъни. Прости камъни. В блатото няма откъде да има камъни. Лежат си в коловозите, където ги е оставил ледникът преди 100 000 години, когато си е отивал към Ледовития Океан. Забравил ги е, като подпийнали гости празните шишета. Сигурно не е и знаел че после ние ще искаме да минем оттам.
              Звукът е приглушен, когато калта е до средата на вратите всички звуци са приглушени. Първо стърже, после моторът изревава от оборотите, после мостът остава на камъка, джипът минава още малко и остава там, често завинаги. Биолозите знаят кои бактерии ядат желязото. Обичаен сценарий. Обаче ние знаем това, и нас не ни лови. Само сме го чували, теоретици значи. Така и ще си останем до края, без нито един откъснат мост За всеки случай започваме да караме внимателно и да се оглеждаме



              Ту караме, ту се оглеждаме, а в уж мизерно, обаче пълно с разхвърляни трупи бродче до кръста, като спрели ни отминава синя тойота, борд 732. Вървят мощно, по-мощно даже от бързият за Мездра. Пилотът не се вижда от калта, а щурманът им, мощен като локомотив мъжага тупва три пъти с крак под водата, показва къде е завоят, командва къде да е газа, ухилва се, намигва ми, и изчезват додето ровя с тоягата и търся всъщност същото. Всички сме учили една и съща военна топография, обаче кой да ти зубри блатата, нали нямаме. С грохот всичките тия мъдрости от други години се връщат в главата ми и си застават на мястото. Тръгваме по-чевръсто.
              На брега на рекичката намираме скелет.



              Значи тука и е умрял някога нещастния звяр. Прибираме за спомен един трак. След години ще го сложим над камината, и ще разправяме на затаилата дъх публика как трелевочникът ни се е пречкал в брода, а ние сме го затрили, и ето значи един прешлен от гръбнакът му. Това е верижен трактор, влачи трупи. Има разни номера, най-дребните са сигурно пет пъти по-големи от нашите горски трактори. Екипаж, минал километър по следите на такова чудо, остава в легендите. Хилим се, обаче с половин уста.
              След три минути ще се появи снимката, на която се държа за едно въже, и всичко изглежда като в Холивуд. Обаче тогава забравих да взема тояга, дъното това и чакаше. Пълният с вода хидрокостюм изобщо не помага на плуването, макар че едва ли побира повече от 20 литра. Дъното не пуска а засмуква. Обаче пък пилотът знае кога да замре и да опъне въжето. В такива ситуации руснаците не викат, не се вайкат, и не пълнят ефира с паника. Всички правят каквото трябва, винаги. После питат Как си, веднъж. Ако кажеш добре, повече не досаждат, само гледат внимателно. Ако нещо не е в ред наистина, веднага започват да правят каквото е нужно. В случая се напрягат от това че гледам смаяно шамандурката за фотоапарата, която ми даде Събин. Без нея нямаше да има снимки. А трябвало веднага да застана на глава до дървото. Вали от два часа, и е топло, +6 ... +8, обаче духа гадно. Навличам обратно костюма, наливам стоте грама спирт от аптечката на камуфлажа в шишето с кафе, и с превелика досада започвам да цапам кабината. За пръв път откак се познаваме, никой не ще пие от мойта бутилка. После случайно от други хора ще науча че ги е било страх, защото 100 в такава ситуация са малко, и е трябвало да остане за мене. А пиене на етапите не вземаме.
              После се оказва че вече сме на Пътеката на Секачите. Тропа лесорубов е място, на което даже трелевочните трактори са си направили гат. Даже на няколко места, десетки метри. Какво ли е било, че и на тях да им е трябвало ...
              Небрежно изпреварваме очевидно отличен Вранглер с очевидно фантастичен екипаж. Мощният ще заеме трето място в своя клас, просто джипчето може толкова, спрямо военните ресорни мостове.
              Малко преди финала се чуваме с Аркаша, който преди това ни е подсказал две дерета. Сега е зад нас, със скъсан ремък и без ток. Нямаме ремък, не можем да обърнем в насрещното. Връзката е лоша, два дни не сме го виждали, и значи батериите му умират. Минаваме финала





              дъним небето с 50-те вата на нашето радио. Знаем че не може да ни отговори, казваме му какво ще направим, и откъде да мине пеш до нас за евакуация на екипажа. Ще чакаме час. След час и малко го чуваме неразбираемо и оставаме. Финалът е закрит, вече може да обърнем. След още малко научаваме че неговите са намерили ремък и са на път. Гледаме картата, гледаме часовника, казваме Не, и започваме да помпаме гумите. Сваляме пак предния кардан, до лагера са още 90 километра. Няма как да успеем, и няма да ни зачетат етапа. Не го обсъждаме никак. Говорим си за лосове, мечки и кой знае защо за жени. Бързо се сещаме че това са каруцарщини, и подхващаме разговор за технологиите. В случай че жената се окаже в условията на технологична карта №5, тогава брато ...

              Коментар


              • #37
                До: Ладога 2008

                И още едно въпросче. В радиолюбителския обхват ли поддържате връзка? Гледам радиото на 145.900МХц...

                Коментар


                • #38
                  До: Ладога 2008

                  Ъ-ъ, 146 са на Спасителната служба на Червеният Кръст на РФ. Закрит служебен обхват. Където работят се чува какво правят. Казват - ако на първото за смяната повикване е труп - значи е на пари. Наслушах се. Заплатите им наистина са бомбастични по нашите мерки. Но повечето са маниаци - ще правят същото и за без пари. Изумителен професионализъм.
                  А колко се ядосвах че не се размърдахме за тия радиолюбитески курсове, и сам не съм в час - не ме питай.

                  Ъъъ, такова ... Грешка де. Когато заваряваш кардан на чакъла, понякога помръдва. Не, той не мърда просто така, ами като ти тече от дъжда под яката е малко дразнещо. И додето се сетиш за сестра му, и то помръднало, мам ... Му, де После като го туриш се лигави. Мъчи се да ти измъкне волана. Ама кой ще му го даде.

                  Коментар


                  • #39
                    До: Ладога 2008

                    Хубав ден - и тримата с категория С сме били на едно място. Заради което Доджът с водката, мангала и сухите дрехи е на 200 километра от нас, в предишния лагер. Анрей тръгва веднага, но са си поне пет часа. Вече вали само отвреме навреме, духа, и е около нулата. Работата отива на голямо мислене, обаче пак се разминава. Дрезгав, продран от цигарите смях, запознаваме се. Муса:



                    (тая, и още няколко снимки са негови)

                    Муса всъщност е Коля, от Питер, познаваме се от години, и се виждаме за пръв път. Весел човек и голям специалист по тока. Обикновено кара с жена си, но нея я няма на Ладогата. Дърпа ме към техния лагер. Хеликоптера пуска професионален глас на търговски прелъстител, и с мотива че не съм си нужен болен, ме гони при тях. Тичаме стотина метра, и тайната се разкрива



                    Отборът №732 Всички се смеем, дават ми сух гащеризон и ми сипват. Безнадежна работа, с толкова треперещи ръце не се пие от чаша. Дават ми цялата бутилка. Според тях половинка водка в такова състояние не може да се пие толкова бавно - за 10 минути човек можело да умре. Да дойде мечката, да му изпие водката и да го изяде. Или да потъне в блатото. Или ... Допивам я, спирам да треперя, с тон на градски тарикат казвам да спират скритата камера щото ми е омръзнало да се правя на чужденец, всички реват от смях, успокояват се, карат ме да ям, и сипват в чаши според протокола. С тостове, мезе и бавно. Говорим си за джиповете, карането, планините, живота. Идва Хеликоптера, и се разхубавяваме съвсем



                    Няма за къде да бързаме. Това е лагерът Видлица. На следващия ден има да караме два пъти по 4 минути на плажа до нас. Толкова са контролните времена на Плажната и Дюнната гонка. Ако издържи строшеният преден десен ресор.













                    Народът се курдисва да зяпа



                    и се запознавам с FSA, с когото също се познаваме от години



                    Плажната гонка е няколко серпентини с две влизания във водата



                    Пясъкът е много твърд и държи









                    Финишираме, и се нареждаме на опашката за Дюнната гонка.













                    Гумите се оставят на 0,8 - 1,0 атмосфера, минава се на 2 - 3 понижена с газ. Нищо което да не можем и ние. Много малко пилоти умеят да се оправят със стръмното, видимо се паникьосват и правят много грешки. Хеликоптерът умее.

                    После отиваме да търсим ресор. Додето се мотаем, всичко вече е затворено. Затворени в 5 часа магазини предизвикват объркване у младите граждани. Животът от девет до пет за тях е признак на неземна затънтеност. Мисля си за нашите градове и магазини, става ми криво и даже не им разказвам за европейската напредничавост. И супермаркетите ни са мизерни в сравнение със селските им бакалници. Не е да не съм виждал и повече видове френски сирена, само че никога посред гората в дървена къщичка.
                    Местен джипер се прозява, подарява ни нов уазов ресор и пита какво искаме да направи от него. Нашите са скъсени и с малко листове. Благодарим му, и вземаме само отделни листове.
                    В лагера закачаме прешленът от звяра да съхне



                    Десет крачки нататък забелязвам стрелкови трапчета. Лежешком, машинално отбелязвам - стрелково отделение, езерото е било в тила им, по средата на веригата - голям кръгъл окоп. Учудвам се че някой се е влачил до тука да прави занятия, и изведнъж вдявям че не са никакви учения. И никаква землянка не се е срутила миналата година. Чие отделение е било затиснато до водата, а после ги е улучила бомбата няма кого да питам. Стоя, мълча, не мисля за нищо. Ей я къде е била войната. После отивам и вадя ракията, нали уж имам рожден ден.

                    Коментар


                    • #40
                      До: Ладога 2008

                      В тоя лагер двамата Андреевци, Саша и Володя си имат традиция. Вечерта половин час слушат тишината на брега. Канят и мене. Вземам си стола и бутилката кайсиева.







                      Ракията заминава за секунди с мляскане и облизване на чашите. Казват тост, питат за още, мислят малко, и казват че когато всичко свърши, няма повод да се бяга в Сибир, щом Господ вече е измислил България. Идват досадници, и тишината свършва.





                      И друг път летят над лагера, сигурно снимат за някого. Прелитат два дефа. Хвърляме греда, минават през нея и изчезват. Сега ще се върнат с още. Връзвам си обувките и прибирам очилата, всичко е ясно. Чакаме, няма ги. Или са решили че не е ясно кой кого, или са се сетили че каквото и да стане, ще ги изхвърлят. Карането по плажа и в езерото е напълно забранено навсякъде. Отиваме си. Всички видове ракии са обявени за правилност от висша инстанция. После и космическите храни ще бъдат обявени за същото. Подаряват ми ножа, който търсих и нямаше никъде. Кога са намерили време и сили да обърнат цялата Москва наопъки ... Истински танков бинокъл и толстовка с емблемите на Ладогата. Върха на гъзарията, мадамите припадат още преди да се приближиш) Хеликоптерът ми дава наръкавна емблема, служил е там. Черна, върху щита и меча има само една буква. Тутакси изтрезнявам. Отпарям трикольора от ръкава на ризата и ги сменяме. Повечето не са служили, напрягат се, питат какво става. Нищо не става, няма и какво да кажем. Идват гости, купонът става голям. Чак към сутринта седим само двамата и си говорим за друго време и друг живот.
                      На следващия ден на трасето заминават Саша и Володя, а ние оставаме да местим лагера.

                      Коментар


                      • #41
                        До: Ладога 2008

                        Не съм и подозирал че събирането на лагера е работа за няколко души за половин ден. Веднага се изпълвам с уважение към обоза.
                        Асфалт, селца, рекички, гора













                        Нататък е била Финландия



                        Всичко си остава същото, и хората, само имената на селищата стават непроизносими





                        Сто метра след кръстовището пътят пак си е път, с табели и знаци







                        само че асфалта вече го няма. Грейдер. Милиони километри по цялата Русия.















                        Сещам се за нашите критикари на Русия, как 30 години строим 200 километра пишман магистрала с четири платна, и ми става смешно. Подвигът са тия грейдери, не междуселските алеи на микроскопичната Европа.
                        После спира да ми е смешно.









                        Противотанковите надолби на предният край на линията Манерхайм. Стоят си както са били. Вървят непрекъснато до където се вижда. Няма как да се мине и на спокойствие. А ако стрелят ...

                        За няколко часа опъваме главната забележителност на целия лагер



                        и бръмчилките долитат



                        След третия заход на някой в съседния лагер му писва, и им подгрява задниците



                        Кой ги знае защо изчезват, и повече не се появяват.
                        На следващия ден е Мега драйвът. Етап, на който има всички видове офроуд. Миналата година е бил много лесен, толкова и поглеждаме какво пише за тая, и правим грешка. Фил ще се окаже практически сам, с още трима невидели друго, освен асфалт, и с мъртва лебедка. Но ще успее да направи рампа, и да измъкне мотора с джека над водата. Евакуацията върви много часове, от умората стават още грешки. От удара в две брезички Кукушката остава без заден кардан, а ролките на лебедката и красиво се разпиляват. Докато левият и хъб умира, Хеликоптера с истински извратена усмивка държи с ръка чашките от газков кардан, и с флекса ги прави истински шевролетови. Понеже резервният истински оригинален право от пиндостанско, естествено не става.

                        В един и половина през нощта небето е такова



                        Сутринта пеизажът е такъв













                        Да тръгнем за последния етап е безидейно. Ще доубием и двата джипа, и няма да направим нищо повече. Решаваме да тръгнем направо за последния лагер.
                        Право зад палатките лежат още надолби, обаче разхвърляни. Там и са пробивали. Металотърсача не млъква нито за миг. В земята няма камъни, само желязо. Личи до къде ротите са стигали още живи, и до къде са успявали да дотичат тия преди тях. Мъртвите са били повече от живите. А после са успели, и са прекарали танковете си. Глупава, излишна война.

                        Последният лагер е съвсем малък и всички са нагъсто.











                        Оставаме още ден. Палим огън, вече има оставени от преди нас огнища. Ковем болтове, завинтваме пирони, изгребваме калта. Някак докарваме колите до почти цивилен вид. Започва да вали, явно задълго. Още 30 километра през гората се мъчим да се правим че не ни пука, а после изпълзяваме на асфалта и се вкисваме. Цивилизацията пак ни е хванала, и сега ще започне да ни души. Ладога 2008 всъщност е свършила.

                        Коментар


                        • #42
                          До: Ладога 2008

                          Да. Разбира се. Одушевяването на машините не прави услуга на правописа. Ще го пишем на сметката на специфичната лудост на джиперите.
                          Никога в живота си не съм писал нито такова, нито толкова. Силно и неприятно съм учуден от собствената си емоционална реакция. Идва ми много. Твърде. И не искам това да се превръща в мексикански сериал.
                          Тия дни ще напиша и за списанието, ще се опитам да е от друга гледна точка. После вече сигурно ще успея да направя и изводите. Но не мога да не благодаря веднага на хората, които събраха парите тук, дори без да са ме виждали. На тези, които ми дадоха скъпа техника, без всякаква увереност че тя ще се върне. Които повярваха че ако изпратят тъкмо мене, после ще чуят нещо смислено за случилото се там.
                          Дължа огромна благодарност на полковника Моралес, той и Игор Плахотин, за моралната подкрепа на място, и работата която иначе върши цяла свързочна рота. На Хеликоптера, който не е любимият си Ми-24, а Андрей Береснев, Володя Мойсеенко, шефът на спасителите, и Манго, който иначе живее като Михаил Натей - Голенко, без които дори само престоят ми в Москва и Петербург щеше да е елементарно невъзможен. Трудно ми е да си представя даже колко съм им струвал. На целия отбор, за това че бяхме заедно, направихме каквото направихме, научих и видях толкова много. На всички хора с които се срещнах на Ладога.
                          На всички - за това че ги има.

                          Коментар


                          • #43
                            До: Ладога 2008 - Официален репортаж от Стефан

                            Участието на Стефан в Ладога 2008 и този репортаж се осъществиха с помощта на:


                            OFFRoad-Bulgaria.com
                            Списание OFFROAD BG

                            Генерален спонсор T.T +
                            Т.Т. Младши


                            Тони Илиев
                            Spas55

                            rumbata
                            Иван Алексиев
                            Станко Вълчанов
                            Pursie
                            Александър Василев Димитров
                            Евгении Кукурешков
                            vladi333

                            iiiopo
                            Павлена Николова
                            Tramp

                            Веско
                            sabin

                            МИШО/ELEKTRIK
                            zzlatev
                            Yaro
                            peppy

                            Ivich
                            BatGeorgeone

                            Явор(dorzi)


                            Снимките са правени с прахо, водо и ударозащитени фотоапарати ОЛИМПУС единият от които беше специално предоставен от представителството на ОЛИМПУС за БЪЛГАРИЯ.
                            VPetrov.photography

                            Коментар

                            Активност за темата

                            Свий

                            В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                            Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                            Зареждам...
                            X