Tweet
До: Ладога 2008
Всяка година обиколката на езерото е в другата посока, тази е обратно на часовника. Тръгваме от южния край на североизток.
Старта на Специалният Участък 2 е необичайно близо до лагера - на 7 километра. Самият СУ е около 14 км, контролното време за минаването му - 10 часа. Сложността - 8 от 10 възможни. От финала обратно до лагера са 13 километра. Вторият финал е в лагера, максимум час след финиширането на СУ. Максимално разрешената скорост от и до е 40 км/ч, уж за безопастност. След два дни ще отменят ограничението, тия които са го нарушавали от последни ще станат първи, и това хич не добавя уважение към Овчинников. Никой не знае защо го правят. Версия, че е за да пробута свои хора на по-предни места, няма.
По пътя видимо изнервен УАЗ казва че жпс-ът му виси и пита за пътя до старта. Тутакси щурманът получава инструкции, радиостанция от нашите и хуква да бърза. После някой се сеща че са го виждали и друга година, и тогава той ни е помогнал. Слабичко русоляво момче, казва се Аркадий. С него ще си помагаме още много пъти. Оказва се корав мъж, а двамата му щурмани, уж приятели от детството - не. Посред състезанието ги изгони в Москва, но остана с механиците и баща си. Биолог на 70 години с два инфаркта и фен на сина си. Стигнаха почти до края, а всичко свърши заради двата генератора от БМВ отгоре на мотора. Вечно кривяха кронщейните, и най-накрая счупиха шайбата баш където не трябваше. Ладога, какво да я правиш. Всеки ден десетки джипове стават на практика на вторични суровини.
Легендата
Мястото
Даже дърветата не са много нагъсто
И стартът
И тук установяваме че сме забравили чипът. Картичка, която съдиите показват на електронния регистратор. Той сам записва времената и номерата. Освен него, спортистите имат и жпс-на черна кутия, която после се проверява. Ширината на трасето е по 50 метра вляво и вдясно от азимутите, не може да се излиза от него. Все едно няма време да се връщаме. Няма да ни зачетат етапа. А ние напук ще го минем. И тръгваме.
Няколкостотин метра е сухо
А после изглежда сухо и здраво. Но вече не е.
И щурманите стискат радиостанциите и побягват през гората, търсейки траектория, която техният джип и техният пилот може.
Всичко става с жестове, или по радиото. Да се вика отдалече е безсмислено - в гората крясъкът "Тука съм!" е безсмислен. Звукът се чува отсякъде. Ако не се виждат, щурманът казва точните разстояния, местата на завиване, предавката и газта. Всичкото - желателно по-точно от метър. Иначе спира само да тича, и се вкопчва във въжето на лебедката, понеже джипът вече стои. Навигационната, в общия смисъл, задача е символична. Няма как да се сбърка накъде са отишли предните)
Когато върви дълго, което рядко, обичайното положение в кабината е пилотът върти като бесен и разказва сексуални подвизи срещу възрастни роднини. Щурманът дреме или зяпа птичките. Макар че почти ги няма. На всяко кръстовище пилотът пита Накъде???, и щурманът без да поглежда казва По главният! или По утъпканото! Отвреме на време и двата коловоза изглеждат еднакво, и тогава разговорът се осмисля.
П. - На къде?
Щ. - По главния.
П. - Еднакви са.
Щ. - Къде сме??? ААА!!!
Поучителен брод
Входа и изхода са по 45 градуса, от излишно прибързване не минаваме първо пеша. А под водата са остатъците от падналия мост. Трупи по половин метър напряко, и не са един до друг. По-здрав капан - здраве му кажи. На входа спирачките разбира се изчезват, и муцуната се забива в калта почти отвесно. Лошото че силно. Някак се промъква, но вече нямаме и волан. Минава Аркаша и ни пуска свойта лебедка, нашата е под калта и трупите.
Минус са правената кормилна щанга, левият хъб и главината. Поръчваме по радиото електрожена, ядем и зяпаме как буксуват идващите след нас.
Под друго дърво чака УАЗ. На капака пише Миндель, питам човекът отстрани къде е пилота, изненадано ми казва че е той. Хиля се глупаво, говоря за читатели и преводи, той се радва и така се запознавам със самия Немодный
На картата намираме грейдерен път, по който Черокито може да стигне до нас. Рядък случай, като правило рокадни пътища няма. Руснаците не казват че някой е на трасето, казват че е във трасето. Не е граматическа грешка. Освен за Туризма и Стандарта, на другите маршрути просто физически няма как да попадне каква да е кола, и е въпрос дали ще стигне. Така че и помощ няма откъде да дойде, освен от другите, които също вече са там. Всички помагат на всички. Части, гориво, храна, вадене на джиповете. Не всички, които имат шанс за класиране предлагат помощ, но ако за някой се знае че ще влезе в наградите, дори екипажите в отчаяно положение го гонят. "Ти карай, ние тука все някак ще се оправим." Нашето трасе е за ТР2 и частично ТР3, и това е единствения случай, в който все пак има, макар и бивша връзка с нещо като цивилен път.
Новият голям генератор работи за отлично и електроженът не кляка. Щангата може да се завари по единствен начин, и вече криво ляво имаме ляв завой, а десен ще имаме колкото да не е без хич. Вече не е малко Във военните мостове тая беля не е рядка - измъкнал се е стопорният пръстен, и външният лагер е пропаднал до вътрешния. Затова се и мотае главината, няма спирачки и какво да е още. Квото и да говорим за кого да е, няма какво да направим, освен да набутаме между двата черупка от трети. Пак ще имаме спирачки само наужким, обаче вече няма да стане по-лошо. Лафът Бе дай да идем на Ладога, та между другото и да го ремонтираме, става близък и разбираем. С кикотене Не се шашкай, брато, всички правят така!, просто си караме нататък.
До следващия брод, който е весел. Бреговете му са като нашите екстреми, обаче изходният е кал до над коленете, а долу има два ръкава на рекичката с тинесто дъно и островче от кал между тях. Двайсетина метра.
Няколкостотин метра е сухо и твърдо, само завои, две счупени тойоти за които нямаме части, и за първи път виждам тресавището. Преди да попитам знам че е то.
Всяка година обиколката на езерото е в другата посока, тази е обратно на часовника. Тръгваме от южния край на североизток.
Старта на Специалният Участък 2 е необичайно близо до лагера - на 7 километра. Самият СУ е около 14 км, контролното време за минаването му - 10 часа. Сложността - 8 от 10 възможни. От финала обратно до лагера са 13 километра. Вторият финал е в лагера, максимум час след финиширането на СУ. Максимално разрешената скорост от и до е 40 км/ч, уж за безопастност. След два дни ще отменят ограничението, тия които са го нарушавали от последни ще станат първи, и това хич не добавя уважение към Овчинников. Никой не знае защо го правят. Версия, че е за да пробута свои хора на по-предни места, няма.
По пътя видимо изнервен УАЗ казва че жпс-ът му виси и пита за пътя до старта. Тутакси щурманът получава инструкции, радиостанция от нашите и хуква да бърза. После някой се сеща че са го виждали и друга година, и тогава той ни е помогнал. Слабичко русоляво момче, казва се Аркадий. С него ще си помагаме още много пъти. Оказва се корав мъж, а двамата му щурмани, уж приятели от детството - не. Посред състезанието ги изгони в Москва, но остана с механиците и баща си. Биолог на 70 години с два инфаркта и фен на сина си. Стигнаха почти до края, а всичко свърши заради двата генератора от БМВ отгоре на мотора. Вечно кривяха кронщейните, и най-накрая счупиха шайбата баш където не трябваше. Ладога, какво да я правиш. Всеки ден десетки джипове стават на практика на вторични суровини.
Легендата
Мястото
Даже дърветата не са много нагъсто
И стартът
И тук установяваме че сме забравили чипът. Картичка, която съдиите показват на електронния регистратор. Той сам записва времената и номерата. Освен него, спортистите имат и жпс-на черна кутия, която после се проверява. Ширината на трасето е по 50 метра вляво и вдясно от азимутите, не може да се излиза от него. Все едно няма време да се връщаме. Няма да ни зачетат етапа. А ние напук ще го минем. И тръгваме.
Няколкостотин метра е сухо
А после изглежда сухо и здраво. Но вече не е.
И щурманите стискат радиостанциите и побягват през гората, търсейки траектория, която техният джип и техният пилот може.
Всичко става с жестове, или по радиото. Да се вика отдалече е безсмислено - в гората крясъкът "Тука съм!" е безсмислен. Звукът се чува отсякъде. Ако не се виждат, щурманът казва точните разстояния, местата на завиване, предавката и газта. Всичкото - желателно по-точно от метър. Иначе спира само да тича, и се вкопчва във въжето на лебедката, понеже джипът вече стои. Навигационната, в общия смисъл, задача е символична. Няма как да се сбърка накъде са отишли предните
)Когато върви дълго, което рядко, обичайното положение в кабината е пилотът върти като бесен и разказва сексуални подвизи срещу възрастни роднини. Щурманът дреме или зяпа птичките. Макар че почти ги няма. На всяко кръстовище пилотът пита Накъде???, и щурманът без да поглежда казва По главният! или По утъпканото! Отвреме на време и двата коловоза изглеждат еднакво, и тогава разговорът се осмисля.
П. - На къде?
Щ. - По главния.
П. - Еднакви са.
Щ. - Къде сме??? ААА!!!
Поучителен брод
Входа и изхода са по 45 градуса, от излишно прибързване не минаваме първо пеша. А под водата са остатъците от падналия мост. Трупи по половин метър напряко, и не са един до друг. По-здрав капан - здраве му кажи. На входа спирачките разбира се изчезват, и муцуната се забива в калта почти отвесно. Лошото че силно. Някак се промъква, но вече нямаме и волан. Минава Аркаша и ни пуска свойта лебедка, нашата е под калта и трупите.
Минус са правената кормилна щанга, левият хъб и главината. Поръчваме по радиото електрожена, ядем и зяпаме как буксуват идващите след нас.
Под друго дърво чака УАЗ. На капака пише Миндель, питам човекът отстрани къде е пилота, изненадано ми казва че е той. Хиля се глупаво, говоря за читатели и преводи, той се радва и така се запознавам със самия Немодный
На картата намираме грейдерен път, по който Черокито може да стигне до нас. Рядък случай, като правило рокадни пътища няма. Руснаците не казват че някой е на трасето, казват че е във трасето. Не е граматическа грешка. Освен за Туризма и Стандарта, на другите маршрути просто физически няма как да попадне каква да е кола, и е въпрос дали ще стигне. Така че и помощ няма откъде да дойде, освен от другите, които също вече са там. Всички помагат на всички. Части, гориво, храна, вадене на джиповете. Не всички, които имат шанс за класиране предлагат помощ, но ако за някой се знае че ще влезе в наградите, дори екипажите в отчаяно положение го гонят. "Ти карай, ние тука все някак ще се оправим." Нашето трасе е за ТР2 и частично ТР3, и това е единствения случай, в който все пак има, макар и бивша връзка с нещо като цивилен път.
Новият голям генератор работи за отлично и електроженът не кляка. Щангата може да се завари по единствен начин, и вече криво ляво имаме ляв завой, а десен ще имаме колкото да не е без хич. Вече не е малко
Във военните мостове тая беля не е рядка - измъкнал се е стопорният пръстен, и външният лагер е пропаднал до вътрешния. Затова се и мотае главината, няма спирачки и какво да е още. Квото и да говорим за кого да е, няма какво да направим, освен да набутаме между двата черупка от трети. Пак ще имаме спирачки само наужким, обаче вече няма да стане по-лошо. Лафът Бе дай да идем на Ладога, та между другото и да го ремонтираме, става близък и разбираем. С кикотене Не се шашкай, брато, всички правят така!, просто си караме нататък.До следващия брод, който е весел. Бреговете му са като нашите екстреми, обаче изходният е кал до над коленете, а долу има два ръкава на рекичката с тинесто дъно и островче от кал между тях. Двайсетина метра.
Няколкостотин метра е сухо и твърдо, само завои, две счупени тойоти за които нямаме части, и за първи път виждам тресавището. Преди да попитам знам че е то.
Коментар