Малко Търново

[stojan_defender-a]

До: Малко Търново

Благодаря!!!
Беше страхотно. Друг едва ли ще може да го разкаже така(все пак вие сте почти в сферата). Продължавайте в същия дух

[giorgio]

До: Малко Търново

...Беше страхотно...

Защо беше?
Това е само първата част от "репортажа" ще има и втора, че даже и трета. Просто трябва малко свободно време за обработка на снимките, а то очевидно липсва и на мен и на Петя.

[stojan_defender-a]

До: Малко Търново

Това е добра новина Чак успя да ми оправи настроението (дъжда не ми влияе добре)

[Милко Милков]

До: Малко Търново

Чакаме с нетърпение втората част на репортажа.

Аз попаднах на един друг пътепис за този район в нета. Много е интересен и добре написан.
http://liternet.bg/publish20/l_conev/strandzha1.htm

Междувременно има изляла книга на тази тема, на Кръстю Мутафчиев "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" в три тома. По всеобщо мнение става въпрос за фантасмагории, а самият К.Мутафчиев е обявен за луд, ама аз все пак бих искал да я прочета. Ако някой я има ще му бъда благодарен, ако ми я заеме.

[giorgio]

До: Малко Търново

Още малко търпение. Добрата новина е, че спасихме снимките от повредения хард диск на Петя.
А относно Кръстьо Мутавчиев, според мен си е бил обикновен мошеник, на когото "подвизите" продължават и след смърта му. Не бих си направил труда да чета негова книга, ако искаше да каже нещо за тайните експедиции, би могъл да го направи преживе, след като излезе от затвора, можеше като много други и демократ да се изкара...

[дядо Ники]

До: Малко Търново

Здравейте!

Поради един личен спомен с определено вълнение се зачетох в темата. Ще ви кажа набързо каквото знам (макар че всъщност не знам нищо).

1. Преди 14-15 години един наглед компетентен тип ме излъга, че при "Людмилините разкопки" в Малко Търново били открили гроб на извънземно, а находките (сиреч и останките на съществото) били изнесени в Америка.

2. Аз - с всичкия си акъл - повярвах и едва ли не веднага хукнах нататък. На всичкото отгоре взех и децата си, да видим демек фантастичните места заедно.

3. До мястото така и не стигнах, макар че си бях осигурил сериозни връзки при граничарите (разкопките са били в граничната полоса, в началото на 90-те все още контролирана много строго), както и в полицията, и в музея. Увериха ме, че там, особено при лошото време при пътуването ми, се стига само с джип. Така и не намерих кандидат да ме закара. Аз пък бях с "Лада" (ех, да беше днес...).

4. Действително в края на 70-те години край Малко Търново е имало големи разкопки; за тях дори са мобилизирали ученици, а и възрастни от града. Действително са участвали военни и действително всичко е ставало с изключителни мерки за сигурност и секретност. ОБАЧЕ тези мерки за онова време напълно могат да се обяснят с факта, че това е границата с Турция.

Говорих с 4-5 души от Малко Търново, които са били свидетели или участници в разкопките. Те до един ми отговаряха крайно неохотно и всъщност не ми казаха нищо. ОБАЧЕ това може да се обясни с подозрителността към "чужди", устойчиво възпитавана у жителите на граничните райони. Тук-там тя се усеща дори до днес.

5. Същият онзи, който ме излъга, ми препоръча да видя триъгълната плоча, която е в двора на музея (вижда се на втората от хубавите снимки на Петя по-горе). На нея, рече той, е изобразен Сатурн - нещо съвършено смайващо, защото за пръстените на тази планета, никой на Земята не е знаел преди изобретяването на телескопа, а по-специално преди през 1610 г. да ги забележи Галилей. (Как да не получиш допълнителен извънземен трепет! )

Всъщност обаче плочата е интересна по много земна причина. Върху нея е "обърнато" едно типично за доста паметници изображение, каквото се вижда на четвъртата снимка на Петя. Копието е не зад щита, а пред него. Това е любопитно и специалистите сигурно са изследвали въпроса. Но за никакъв Сатурн не може да става дума.

6. За Кръстьо Мутафчиев, който действително е изкарал няколко години в затвора - но знам точно за какво, вече достатъчно стана дума. Навремето си купих първата му книга (тя още може се намери на пл. "Славейков"), но нито я дочетох докрай, нито пък си взех някоя от следващите му две (ако не греша) книги. Точно защото си падам по загадъчните неща, по историята и по фантастиката, много мразя фантасмагорично-мистически гювечи.

7. Странджа е пълна с много интересни исторически паметници и вероятно са открити и проучени само част от тях. Някога имаше и цялостна програма за изследването им, но не вярвам в нея да е останал много живот. Средствата за сериозни разкопки не стигат и ми се струва, че Странджа е поизоставена в сянката на Родопите и "златоносната" Долина на тракийските царе.

8. За онези разкопки никак, ама НИКАК не изключвам да са били ранен вариант на хумористичната треска, която в началото на 90-те години се развихри около Царичина. С други дума там просто да не имало нищо, или да е имало почти нищо. (Е, слуховете са си слухове...)

Защо тогава е копано? Кой знае? Но е факт, че не един и двама около Людмила Живкова търсеха - и бяха намерили - начини да злоупотребяват с увлечението й по източните религии и култури.

9. И най-сетне, определено не вярвам някога тази история да се избистри достоверно и недвусмислено. Едва ли има помнещи участници, заинтересувани да разкажат чистата истина. А дори да има, други незабавно ще ги опровергаят и в резултат ще си остане пак сегашната мъгла.

Не бива да се забравя, че случаят се слива с някогашни съвсем действителни злоупотреби в кръга около Людмила Живкова и с ожесточени боричкания за наместване и пренаглясане във властта (или просто на приятни длъжности) след нейната смърт през 1980 г. Да не говорим, че промените след 1989 г. стимулираха пренаписването на много (авто)биографии.

10. Май наредих цяла дисертация, за което извинявайте. Но това е, което знам, а го помня доста ясно, защото навремето наистина се бях вързал. Иначе отдавна съм се отказал да се занимавам, но ако се случи, ще се разходя до онези места.

Поздрави!

[дядо Ники]

До: Малко Търново

Sorry, видях си грешка. Всъщност НЕ знам за какво е бил в затвора Кр. М. А съм написал "но". Но не е но, а е не.

Поздрави!

[Петя]

До: Малко Търново

Междувременно има изляла книга на тази тема, на Кръстю Мутафчиев "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" в три тома. По всеобщо мнение става въпрос за фантасмагории, а самият К.Мутафчиев е обявен за луд, ама аз все пак бих искал да я прочета. Ако някой я има ще му бъда благодарен, ако ми я заеме.

http://www.bgbook.dir.bg/antsearch.p...e=and&by=title
Аз пазарувам оттук. Виж това устройва ли те.

[Милко Милков]

До: Малко Търново

Благодаря ти за линка.
Ще си поръчам първата от трилогията, за да видя за какво става въпрос.

[Петя]

До: Малко Търново

След трите интересни обекта, които посетихме около Малко Търново, на връщане минахме през два много интересни параклиса. Трудно уцелихме отбивките, даже се връщахме на едно място, но търсенето си заслужаваше.
Първият се намира в една местност, за която разказват следната легенда: На това място са били избити много богомили. В днешни дни един работник от нефтокомбината (забравих името ) се сблъсква със сериозен здравословен проблем. И започва да сънува един странен сън. Той отива при Ванга и тя му казва, че наблизо в една местност душите на много избити богомили не могат да намерят покой. И че този мъж е призван да им помогне, като построи параклис, а така ще се отърве и от болестта. Доста време той не вярвал, но един ден запретнал ръкави и организирал построяването на параклиса. С това душите намерили покой, сънят престанал, болестта си отишла, а в съседство бликнал лековит извор, който дълго време облекчавал болежките на хората.
Не зная дали възстанових вярно легендата, но днес изворът е почти пресъхнал, поради лошотията на хората. Параклисът беше затворен и не можахме да го видим. Ето го отвън:





Вторият параклис беше още по-странен. Намира се в сравнително равнинна местност, сред храсталаци. Трудно е да откриеш мястото, ако не знаеш, че е там. На малката полянка се вижда само прихлупена къща - сякаш жилищна.






Видът на сградата е обясним - не е трябвало да се набива на очи. Изпълнението е крайно семпло. Дори вътре отсъстват всякакви украси, а параклисът видимо се използва и днес:





На втората снимка се вижда дървеният парапет около отвора, водещ надолу към същинската, тайна част на светая-светих. Грубо издяланата в скалата стълба е стръмна и доста страшна за първо посещение, още повече,че няма никакво осветление и оглеждахме терена под краката си с фенерче, за да не паднем да се пребием...







Вътре отсъстват всякакви глезотии. Основно си пазиш главата от активно присъстващите в интериора скали:





Има и къси "отбивки" от основната "алея":



В дъното на пещерата скромно е поставена икона. Тази смиреност и аскетизъм нямаше как да не ни изпълнят с възхищение към това свещено място на вековно преклонение пред един бог - символ на любовта и милостта. Това е един необикновен, странен, но и силно въздействащ храм на вярата, любовта и себеуважението на безброй поколения българи...

[giorgio]

До: Малко Търново

Голямо търсене на "манастира" Св. Троица падна (странно защо, в Странджа наричат параклисите манастири). Ама когато журналист и оператор са водачи на групата...



В Странджа има още много, много интересни места. Не е възможно в рамките на един ден, човек дори да се докосне до тях. Не съм забравил обещанието си, да заведа всички желаещи на някои от тях, но това ще стане евентуално през май месец. Знам, че това е месеца с най-много мероприятия, ама... зелениката цъфти само тогава.

[Странник]

До: Малко Търново

"Въздействието за сила и непреходност е изчезнало, останала е само някаква тъга. Това май е основното, което почувствахме "

Тъга - как си обясняваш това въздействие, Петя? За какво ли могат да тъжат едни камъни? Знаеш ли и защо го има и тези дървета около параклиса на Св. Иван Рилски? Между другото коритото не е за човешки жертвоприношения, траките не са проливали жертвена кръв, както разправят маститите траколози.

[Петя]

До: Малко Търново

Тъгата беше в нас, разбира се. От усещането за изчезнала сила, от гняв заради човешкото безхаберие, неуважение и безочливост, от чувство на безсилие... Камъните нямат чувства - те са домъкнати, издялани, подредени там. После само са поемали чужди емоции и ги съхраняват в себе си, като неми ковчежници. Аз поне не стигнах до усещането за "техните вградени емоции", защото не се застояхме много там, а и вниманието ни беше насочено в друга плоскост на възприятие...
Не знам какви жертвоприношения са правили траките, не съм била свидетел. Май мога само да се доверявам на траколозите, които изследват останките от тяхно време и преценят по преки и косвени улики.. Ако имаш по-точна информация - ние сме целите в слух!

[penka]

До: Малко Търново

@giorgio, през месец май ще има доста почивни дни около Гергьовден. Да не забравиш обещанието си /написано по-горе/ за завеждането на всички желаещи!

[Странник]

До: Малко Търново

"от чувство на безсилие... Камъните нямат чувства - те са домъкнати, издялани, подредени там"

Ако някой иска да ти каже нещо - а ти не го разбираш, ако тези камъни могат да помогнат на нас българите - а ние ги подминаваме без да им обърнем внимание, какво ли би било усещането?
Ако си била на Беглекташ предполагам си забелязала Трона на жреца. Там древният колобър е седял и е гледал ... един огромен камък на 2 метра от него. Не морето или гората. Какво ли си е говорел с него? И как така тоя камък е бил домъкнат, както казваш.
Между другото, още ли ви дишаха зад гърба сътрудниците от 2-ро управление на ДС при Мишкова нива? Сега май им казват археолози на заплата при Черепа.
А Исихасткият манастир е бил разбиван точно от такива пишман иманяри, затова е затрупано с камъни при иконката долу. Какво им се пише - да питат Людмила. Камъните ще пуснат тези, които трябва да възстановят България и нито кльоновете, нито мутрите или ченгелите ще ги спрат. Въпрос на време.