Крепостите в Югоизточна България

[giorgio]

Отваряме тази тема за любителите на историята и мащабното строителство в миналото. Не всички знаят къде да намерят останките на крепостите, още повече, че те се крият когато ги търсиш Нищо чудно, че толкова трудно са ги превземали
Нека всички да разкажем за посетените "древни стражи", за да може всеки, който иска, да ги посети.

[Петя]

До: Крепостите в Югоизточна България

Ето първата в списъка: красивите останки на крепостта край село Маточина.


Селото е на около 30 км източно от Свиленград. За съжаление пътят е асфалтиран, без последните 200 м готино леко изкачване по хълма. Пътува се покрай границата, на места дори зад кльона - добре запазен все още. Крепостта е северно от селото, което има 38 обитатели в момента:

Част от градежа около главната порта е в автентичния си вид

Останалото от крепостта...част от нея видяхме като обърнахме поглед назад - в къщите и оградите:

Селяните са сваляли камъните с волски каруци. По-дребните камъни още се въргалят по хълма. Сега има поета инициатива в селото да се привлекат посетители. Започнали са да оформят центъра, планират да построят и хотел.
Градежът е обхващал цялата горна част на хълма, като входът е бил откъм единствената полегата част, другите три страни са стръмни и отлично защитени. Когато се изкачихме до крепостта, запазените кули се надвесиха над нас внушително и респектиращо:



Зидарията прилича на римски градеж, но всъщност нямаше откъде да получим точна информация




Запазени подове няма, разбира се. Но успях да се изкатеря до втората бойница, откъдето се откри чудна гледка:


Вътрешното пространство е доволно интересно:






На отсрещния хълм е имало стражева кула, за да покриват визуално по-голяма площ, поради хълмистия терен. Това е панорамата от хълма:


Катеренето на 4 колела и два крака по хълмовете, крепостта и вишката беше забавно, но Маточина крие още една изненада - точно от другата страна на селото, леко на югоизток, се е приютила една скална църква. Дали да разказвам и за нея тук? И без това не съм сигурна дали разказът е за "Пътшествия..." или за "Оръжие, бойни действия, тактика и стратегия".

[Венци- малкия]

До: Крепостите в Югоизточна България

http://www.bulgariancastles.com/

[giorgio]

До: Крепостите в Югоизточна България

Всъшност скалните черкви в тоя район са две. Та като се поразходи човек из тия места, си струва да се разгледат и двете. Дано Петя намери днес малко време, да подготви снимките и от скалните черкви, а аз обещавам до ден-два, да дам точните координати.

http://www.bulgariancastles.com/

Венци, дълго обсъждахме заглавието и вероятно не избрахме най-точното, но идеята е да разкажем за интересни места (повечето от които се оказаха стари крепости), които сме посетили, за да могат съфорумниците да ги посетят също, или поне научат за тях.

[giorgio]

До: Крепостите в Югоизточна България

Вече 25 години, откак често минавам край крепоста Устра, винаги си обещавах някой ден да се кача да я разгледам. Тоя ден дойде, всъщност дните се оказаха два . Първият ден тръгнахме от източната страна на село Устрен. Предния ден смених зимните (кални) гуми с летни, камъните по пътя се оказаха доста остри, а пътят си беше на места за хард офроуд. Денят преваляше и решихме да отложим посещението на крепоста за следващия ден. На другия ден, след като поразпитахме местни хора, тръгнахме от западната страна на селото по черния път, който се вижда на картата. В един момент, когато пътя започна да се спуска към дерето, разбрахме, че трябва да продължим пеша. Изоставихме джипа и тръгнахме нагоре, но само след 100-ина метра достигнахме до стара, но добре поддържана ограда, с прилична височина над два метра. Разходките наляво и надясно край оградата ни убедиха, че трябва да се върнем и потърсим друг маршрут. Разклонението на черния път се оказа обрасло с дървета, като при това пак стигнахме до оградата, макар и на километър по на запад. Почти се бяхме отказали, когато забелязахме пътечка в страни от пътя и решихме да опитаме за последен път, разбира се, пеша. Вървяхме повече от километър, заобикаляйки връх Устра от югоизточната страна, като странно защо бяхме решили, че крепоста е на самия връх, а така и не разбрахме къде и как преминахме през оградата. Оставям на Петя да разкаже за самата крепост, най-вече със снимки. Само ще добавя, че според легендите, крепостат е паднала под турско три години след Търновското царство, като разбира се не е била превзета, а и тук се намесва алчен предател...
На тия които желаят да посетят крепоста, препоръчвам пътя през Кържали, Джебел, Устрен.



Крепост Устра:
41˚ 28.230 N
25˚ 13.601 E

[Венци- малкия]

До: Крепостите в Югоизточна България

Така де аз го дадох линка само за допълнителна информация
ако ви трябва

[Петя]

До: Крепостите в Югоизточна България

Пътечката започна меко и приятно, после си показа зъбките. Честно казано се притесних да не се свлечем по наклона:




Пък с тия цвички не беше здравословно за джипката да шляпа нататък


Целта ни - изглеждаше тоолкова далечна...


Ден втори. Пътят от картата реално на терена изглежда различно Така и не го нацелихме.


Това е началото на пътечката. Маркирана на главния път от парче тенекия, захвърлено на земята, с нескопосан надпис креп-ост(на долния ред) Три пъти минахме покрай него, докато го забележим. По-нататък се ориентирахме по маркировката по дърветата бяло-синьо-бяло, която в един момент изчезна, както и самата пътека и после се провирахме 40 мин. през храстов гъсталак. (Офтопик:Между другото, маркировката на туристическите маршрути е в два цвята - червен и син, затворени между бели ленти. Червеното е за маршрути от републиканско значение, а сините - местни маршрути. Маркировките от един или два цвята са на горското стопанство, най-често маркират вододела между вододайните зони, граници или дървета за сеч.)


Най-после признак, че наближаваме!


Много странно, голямо търсене на крепостта падна! В един момент имахме чувството, че тя се крие, а ние я дебнем! А скоро имахме още един такъв случай. Чудно ли е, че толкова трудно са ги превземали тия крепости, като не са могли да ги намерят?




Тя май е била достъпна само по пътечката, по която отидохме. Другите страни са стръмни и непревземаема. Панорамата преди крепостта:


Мислехме си, че никак не е било лесно да я построят и после да я зареждат с оръжие, провизии и т.н. Още повече, че нямаше портал. Ние влязохме през избитата дупка:




Вътре нищо не е запазено, освен части от две помещения (кули). Навякъде личат следите от стъпките на дървените колони.




Тук имаше съмнения, че крепостта продължава по обиколката на склона, но ни липсваше екипировка да проверим, а да припкаме необезопасени по скалите си беше чисто самоубийство.

Определено има какво да се види още и сме запланували второ посещение. Има ли други мераклии?

[Тихомир]

До: Крепостите в Югоизточна България

Браво за темата и благодарности за това , че с пътеписите ви успявам да стигна и да разгледам места , които сигурно няма да мога посетя през живота си. С нетърпение чакам продължение...

[Анастас Анастасов (rova)]

До: Крепостите в Югоизточна България

поздравления,ще се опитам и аз да помогна с някои неща от родния ми край,още веднъж поздравления

[taran]

До: Крепостите в Югоизточна България

Преди няколко седмици ходихме до Перперикон,направих и доста снимки.Незнам,дали да ги кача.Пък и там,сигурно доста хора са ходили,стига се по асвалт.На мен разходката ми хареса,а на синът ми-двапъти повече.

[Венцислав Петров]

До: Крепостите в Югоизточна България

И какво като се стига по асфалт...? Качвайте разбира се.

[Петя]

До: Крепостите в Югоизточна България

Да, за Перперикон ще е интересно.
Хубаво е и да се напишат конкретни данни за строителството и историята, ако се знаят. Това сме пропуснали за двете крепости по-горе. Сега ще опитам да наваксам:

Крепостта в МАТОЧИНА
Най-запазената част е защитната кула и част от двойната укрепителна стена около входа. От външната стена са останали незначителни следи. Останките, които могат да бъдат видяни днес, датират от XII – XIV век. Според някои изследователи, на това място се е издигала известната крепост Букелон, споменавана по повод на битката при Адрианопол между римляни и готи през 378 г., при която римляните са разгромени, а император Валентин загива в битката. По-късно, крепоста е възстановена през вековете и отново използвана.
Местността се свързва с още една епична битка от времето на Втората Българска Държава. Тук през 1205г, войската на цар Калоян разбива армията на Рицарите Кръстоносци от и пленява иператор Балдуин.
Построена е като своеобразна преграда, бранеща подхода към Одрин. Това е една от най-добре запазените военни постройки от времето на Втората българска държава. Тя принадлежи към т.н. вътрешни кули или донжони - самостоятелно укрепени сгради вътре в очертанията на големите крепости.

УСТРА
Устра е строена през Средновековието – около Х век. Владяна е предимно от византийци и по-рядко от българи. Служила е за контрол и отбрана на главния път. Част от източната стена на Устра , както и всички основи на сградите и отбранителните кули са запазени и днес.

[giorgio]

До: Крепостите в Югоизточна България

Време е да разкажем за може би най-запазената крепост по южната ни граница - Мезек.
Крепоста се намира над едноименното село, на няколко километра западно от Свиленград. Вижда се отдалеч, но ние не я видяхме и поехме нагоре по пътя, не подозирайки, че минаваме покрай нея. За щастие след близо 10 километра застигнахме самотен колоездач, който беше любезен да ни обясни, че пътя води до комуникационната кула, от която между другото се открива прекрасна гледка наоколо при хубаво време, а крепостта просто сме я подминали. Спускайки се обратно, за момент между дърветата се показаха части от крепостна стена и ние поехме по другия асфалтов път, който пропуснахме при изкачването си. Уви, оказа се, че води до самотна, вероятно митничарска вила. На края зарязохме джипа и тръгнахме пеша, за да достигнем след по-малко от 100 метра до крепостните стени. Първоначално направихме няколко опита да се изкачим през тях, после пообиколихме и намерихме отвор в стената, а на края се оказа, че има дори път по който може да се влезе в крепоста.



П.П. Ако посетите Мезек, не пропускайте да се отбиете и до тракийската гробница, ако е заключена, ключът се намира у кметицата на селото.

[Петя]

До: Крепостите в Югоизточна България

Крепостта в Мезек е най-добре запазената средновековна крепост в Родопа. Тя е строена 11-12 в., разположена е сред красивите североизточни склонове на планината и е с формата на четириъгълник с площ 7 дка. Особено внушителни са цилиндричните отбранителни кули високи над 10 м., разположени по цялото протежение на стената. Крепостта е изиграла ключова роля през последните векове на българската държава до превземането й от турците.









Стената изглежда много подходяща за катерене, ама....свързващата камъните смес е силно ронлива, а самите камъни се цепят и трошат. Цяло чудо е, че още стои. Византийците явно не са ги умеели тези работи



И, разбира се, панорамата към равнината:



Тези арки са били част от вътрешна зала, а арковидният отвор е входът към едната кула. Самите кули са по-дълбоки от нивото на терена вътре, а в стените им има изрядни кръгли отвори за гредите, подпирали площадките и стълбите.





Вътрешността на крепостта сега е една голяма поляна, на която имаше явни следи за редовни запои с барбекюта




На последната снимка се виждат реставрационни работи. Част от тази стена е била възстановявана, като са се старали да наподобят другите стени, но си личи и не са отделяни слоевете, каквато е практиката. Не ни хареса.
И накрая - мястото на портата:



Близо до селото се намира монументална и величествена тракийска гробница, строена през VІ век пр.н.е. и изградена от каменни блокове с дължина 2м. Гробницата се състои от главно помещение, в което има каменно легло и каменни урни. Отделно има две правоъгълни помещения и коридор. Тук са намерени множество уникални златни украшения, както и бронзови и глинени предмети.

[giorgio]

До: Крепостите в Югоизточна България

Като стана въпрос за траките, чудя се дали не отворим отделна тема за тракийскато наследство и местата свързани с него. Още повече, че аз съм убеден, че ние сме наследниците на този митичен народ. Меко казано, бях бесен, когато преди 3 години, точно когато открихме гроба на Орфей, рекламната туристическа кампания на гърците премина под мотото "Елате в страната на Орфей". Краденето на историята ни взе да се превръща в практика на съседите.
Мислехме да понапишем тук за Перперикон и Татул тъй като освен всичко друго са и крепости, но пък посъбрахме и доста материал за някой тракийски гробници и храмове.
Както и да е, за Перперикон ще пишем, след като го посетим пак, защото от миналата есен не сме ходили, а там нещата се променят много динамично (качвал съм се поне 10-ина пъти през последните 3-4 години и всеки път има нещо новооткрито). Научих, че са започнали да копаят резервоара за вода, а за него съм чувал и легенди и митове и слухове, но всичко по реда си...
За сега май е по-добре да продължим в тази тема.