Tweet
Вчера тъкмо бях разглобил моята витара за смяна на счупено каре, и звъни телефона. Обажда се едно момче с което се запознахме на състезанието по ендуро, подушихме се, че сме витараджии, и си записахме телефоните за съвместни разходки.
Досега не бяхме карали заедно, и малко се изненадах,ч е именно той ми звъни. Звъни защото имал проблем-скъсана кормилна щанга. Знаех, че витарата му е с цял преден мост от УАЗ(бившата витара на sivicar от Видин), и затова малко се учудих, че е успял да я строши, но както и да е. Казах му,ч е съм на трупчета в момента, но ако не намери кой да отиде-ще се обадя на този-онзи-все ще намерим с кого да го извадим.
Момчето(Добчо) обаче каза,ч е ще намери кой да отиде да го прибере, и аз почти забравих за случая.
Тази вечер тъкмо привършвах с карето и телефона пак звъни. Пак Добчо. Вчера свалил скъсаната щанга, заварили я, днес я сложил на място, но витарата не иска да запали. Да отида да го дърпам ли, да го вадя ли-каквото дойде.
Събрах набързо моята барака, и леви-десни в гората. Намерих ги сравнително лесно-Добчо, брат му и едно дете
Къде са го помъкнали в този сняг в гората...
Решихме да пробваме да го извадя на дърпане от коловоза, и вече стъпил на равен път да се опита да запали на скорост.
На думи лесно, ама пустата витара не иска да излезе от коловоза.
Извадих джека, и с него се опитахме да отхвърлим витарата извън коловоза:
Голям ход има този мост, но някак успяхме да подложим дърво под гумата, и да я поизвадим малко от коловоза. Стори ни се достатъчно, но при следващия опит пак нищо не стана-гумата се върна обратно в коловоза. Понеже ни беше писнало да правим безуспешни опити решихме да сложим моят акумулатор, и с него да се опита да запали. Аз не исках много, че ако изтощим и моят-оставаме с две мъртви витари в гората... След доста въртене, поливане на изпарителя с топла вода(предвидливо я бях взел като тръгвах) най-накрая витарата запали. Оттук нататък няма да има проблеми.
Да, ама не...
След една маневра за да се върнем назад витарата остана без предно предаване. Добчо хвърли обвиненията към хъбовете, че били някакви за 30 лева... Последва смяна с оригиналните от УАЗ:
Докато обикаляхме около машината аз някак успях да пробия леда на една локва, и да си намокря доста добре левият крак... Колко майки споменах-няма да казвам
Но след смяната на хъбовете витарата стана като един малък танк. Излязохме на асфалта(естествено не по най-прекия път), последни снимки, и се разделихме.
Уж нищо работа, а ни отне няколко часа...
Досега не бяхме карали заедно, и малко се изненадах,ч е именно той ми звъни. Звъни защото имал проблем-скъсана кормилна щанга. Знаех, че витарата му е с цял преден мост от УАЗ(бившата витара на sivicar от Видин), и затова малко се учудих, че е успял да я строши, но както и да е. Казах му,ч е съм на трупчета в момента, но ако не намери кой да отиде-ще се обадя на този-онзи-все ще намерим с кого да го извадим.
Момчето(Добчо) обаче каза,ч е ще намери кой да отиде да го прибере, и аз почти забравих за случая.
Тази вечер тъкмо привършвах с карето и телефона пак звъни. Пак Добчо. Вчера свалил скъсаната щанга, заварили я, днес я сложил на място, но витарата не иска да запали. Да отида да го дърпам ли, да го вадя ли-каквото дойде.
Събрах набързо моята барака, и леви-десни в гората. Намерих ги сравнително лесно-Добчо, брат му и едно дете
Къде са го помъкнали в този сняг в гората...Решихме да пробваме да го извадя на дърпане от коловоза, и вече стъпил на равен път да се опита да запали на скорост.
На думи лесно, ама пустата витара не иска да излезе от коловоза.
Извадих джека, и с него се опитахме да отхвърлим витарата извън коловоза:
Голям ход има този мост, но някак успяхме да подложим дърво под гумата, и да я поизвадим малко от коловоза. Стори ни се достатъчно, но при следващия опит пак нищо не стана-гумата се върна обратно в коловоза. Понеже ни беше писнало да правим безуспешни опити решихме да сложим моят акумулатор, и с него да се опита да запали. Аз не исках много, че ако изтощим и моят-оставаме с две мъртви витари в гората... След доста въртене, поливане на изпарителя с топла вода(предвидливо я бях взел като тръгвах) най-накрая витарата запали. Оттук нататък няма да има проблеми.
Да, ама не...
След една маневра за да се върнем назад витарата остана без предно предаване. Добчо хвърли обвиненията към хъбовете, че били някакви за 30 лева... Последва смяна с оригиналните от УАЗ:
Докато обикаляхме около машината аз някак успях да пробия леда на една локва, и да си намокря доста добре левият крак... Колко майки споменах-няма да казвам
Но след смяната на хъбовете витарата стана като един малък танк. Излязохме на асфалта(естествено не по най-прекия път
), последни снимки, и се разделихме.Уж нищо работа, а ни отне няколко часа...
.
Коментар