Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

[Венцислав Петров]

Част 1. Оптика, материали, технология, конструкция и въобще малко теория без която не може...




История, или времето преди биноклите...

Преди време, писах за фенери и прочие средства за осветление. Започнах с това, че животът на Земята е пулсирал с редуването на ден и нощ. Човекът, единственото живо същество, умеещо да използва разумът си, за заобикаляне на ограниченията на нашият свят, е открил и започнал да използва и усъвършенства средствата за осветление. Някога, някой ден, някому, е хрумнало, да направи факла и веднага е разбрал, какво преимущество му дава през нощта. Факлата и огънят, са му дали възможност да господства и бъде сила в тъмнината...
С изгревът на слънцето и първите слънчевите лъчи, сенките се изтеглят, а с тях и силата, което носи изкуственото осветление... И може би, някой ловец, там някъде, в отдавна забравените хилядолетия, дебнейки за дивеч и врагове, е мечтаел да има подобна сила и през денят... Да вижда по-далеч и по-ясно от другите хора и животни... И да бъде господар и в светлината... Но едва ли си е представял, колко много поколения и години ще изминат, преди тази мечта да стане реалност...
Всъщност и до днес, не е ясно, кой е изобретил първият далекоглед/телескоп. Случило се е, някъде в началото на 17 век, най-вероятно в Холандия. Неизвестен майстор на очила, е сложил две лещи една пред друга и с изненада видял, че образите на далечните предмети стават по-големи и близки... Не сме сигурни кой е бил той, но знаем за първият използвал и постигнал сериозни научни резултати с тази конструкция. Галилео Галилей открива една нова ера в наблюдението на небесните тела, използвайки оптични инструменти. После историята на оптиката се сгъстява забързано и благодарение на нея, човеците откриват и виждат неизмеримо количество нови неща, някои далечни, други близки, но микроскопични. Цели нови светове се откриват един след друг. А човекът, сетил се да сложи две еднакви зрителни тръби една до друга и да ги използва за наблюдение с двете очи едновременно, е Ханс, пак холандец. Оттогава човекът, е получил възможността да вижда надалеч и много по-добре, отколкото което и да е друго живо същество... А когато нещо дава сериозно предимство, то е ясно и кой пръв ще го използва и развива професионално. Биноклите веднага биват оценени и стават неизменен атрибут на воините, така е и до днес. Постепенно оптичните прибори за наблюдение, стават все по-достъпни и напускат строго професионалните сфери на учени и военни. Днес са много разпространени. Ще ги срещнете в ръцете на професионалисти и любители с какви ли не професии, а дори и в ръцете на достолепни госпожи в театърът и операта. Но макар всички тези хиляди разновидности, да се наричат с общото име бинокъл, в много случаи като предназначение, конструкция и възможности са много различни.

Телескопът на Галилео, или конструкцията от която започва всичко:




Ще се опитам, да опиша процеса на четене, проби, анализи и тестове през който преминах, за да намеря в огромното разнообразие от модели, фирми и конструкции това, което най-добре, да служи за моите цели. Не помня, кога съм гледал за първи път през бинокъл. Но ми трябваше време, за да разбера, че почти нищо не разбирам от бинокли, а се оказа, че знанието е важно, за успешното им използване.
В началото бе четенето... И понеже вече съм вървял по този път по други поводи, видях една липса, част от която се надявам да запълня. Освен сухата теория от достъпните източници, другата алтернатива за повече информация са рекламните проспекти. За съжаление и двете, не особено полезни за човек, който е решил да си избере прибор, без да отделя месеци в четене, или вярвайки на почти нищо не значещи рекламни фрази, чието в повечето пъти липса на съдържание, ще разбере, едва след покупката...
Разбира се, съвсем без теория няма да стане, но ще се опитам, ясно и без сложни термини, да обрисувам основните елементи и принципи на работа на биноклите.
Всеки бинокъл са всъщност две еднакви зрителни тръби свързани в общ корпус. Първите зрителни тръби са били с много просто устройство съставено от две, или три лещи и корпус:





Предната, голямата леща е обектива, единичната или двойна леща отзад, която е пред окото, се нарича окуляр. Такъв телескоп, всеки може и сам да си направи. Ако двете тръби, се закрепят заедно, една до друга, получаваме бинокъл. Направата на такъв бинокъл ще е интересно, сигурен съм. Но, не очаквам, всеки който има нужда от оптичен уред, да си го направи сам. Твърде вероятно е, също така, производителите на бинокли, да продължат да ги произвеждат и продават, без особен риск да бъдат изместени от домашно сглобените инструменти... Не е достатъчна представата за стоежа на атомната бомба, за да бъде направена, макар да е не особено сложна като идея. Разбира се желаещи не липсват..., но срещат известни трудности..., с детайлите и технологиите... И с биноклите, е почти същото. А защо, Галилей да може, че и в историята да се е записал, а днешните домашни майстори не?
Зрителната тръба, във вида от схемата от по-горе, е разбира се оптичен уред, който „приближава“, но има известни недостатъци. Първият вариант (схемата по-горе), осигурява много малък зрителен ъгъл и е крайно неудобен за насочване и наблюдение. Вторият, обръща образа с „краката нагоре“. Това на Галилео не му е пречело, все пак луните на Юпитер нямат горе и долу, но пък съгласете се, за наблюдения на земни обекти е леко затруднително. Да, можем с добавянето на още оптични елементи (лещи) по пътя, да „обърнем“ изображението, но остава проблемът с дългото фокусно разстояние, а този проблем имат и двете конструкции... Представете си да ходите с бинокъл, който окачен на шията, пречи да се затичате, защото колената ви, се удрят в обектива...

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…



Конструкция и технология в съвременните бинокли


Проблемът с тичането и колената..., намира своето решение с добавянето на един изключително важен елемент - призмите! Те са „елегантното“ решение, на два основни въпроса, „удължаването“ на пътя на светлинният сноп, за да може фокусът на обектива, да попадне където е необходимо, в рамките на малък по размер корпус и при това, изображението да бъде изправено, т.е. с „главата“ нагоре... Призмата се изработва от оптически прозрачен материал и има няколко повърхности. В зависимост от ъгъла, под който попада светлинният сноп, върху всяка от нейните повърхности или се пречупва и преминава или се отразява. За качеството на една призма е определящ, както материалът, така и точността и обработката на отделните и повърхности. Светлината изминава достатъчно дълъг път в материала на призмите и тяхното качество има много директно отражение върху работата на всеки оптичен уред. Сигурно вече сте отбелязали, че идеята за домашно производство започва да се става все по-далечна, а сме в началото на технологиите, използвани в един съвременен оптичен уред.
Биноклите са два основни типа, с т.н. „поро призми“ или с „покривни/триъгълни призми“. Има много други разновидности, но това са двата основни вида и е достатъчно да знаем основното за тях и да ги различаваме.



Както се вижда, още на пръв поглед е възможно да определим, само по формата на корпуса, с какви призми е един бинокъл. Въпросът е какво ни говори това? Биноклите с покривни/триъгълни призми са технологично по-сложни и за едни и същи резултати, те струват приблизително два пъти повече, от еквивалента им, с поро призми. А защо в такъв случай въобще се произвеждат? При това, предполагам, сте обърнали внимание на факта, че на практика в момента, почти няма бинокъл от най-висок клас, който да е с поропризми?
Очебийното преимущество е размера и формата. Каквото и да си говорим, „привързаността“ ни, към нашият бинокъл, е в обратна пропорционалност към удобството за неговото носене. И най-добрият бинокъл, ако стои в къщи, не е от особена полза, когато го няма там, където и когато ни е нужен. Положителните емоции при носенето и използването на един малък и удобен бинокъл на тежки терени и преходи, ще заличат лошите спомени от размера на купчинката банкноти, които сте платили за него. Разбира се, съвсем идеални неща в нашият свят няма. Макар и много по-компактен като размер, бинокълът с покривни призми, не е по-лек. Средно претеглено, еквивалентните като възможности модели (поро и покривни призми) са с приблизително еднакво тегло. Да подчертая, макар теглото да е близо, и разликата в размерите на двата типа бинокли да не е в пъти, удобството за носене на биноклите с покривни/триъгълни призми е много по-голямо.
Дилемата поро-призми или покривни/триъгълни, е може би най-дискутираният въпрос около биноклите при това с основание. И двата типа, освен размерите и удобството за носене, имат и други сериозни предимства и недостатъци. Поро призмите имат едно очебийно предимство, по-широката зрителна база. Когато обективите са по-раздалечени помежду си, виждаме със засилена обемност/стереоскопичност. Гледани с двете очи едновременно, образите са много по-„пластични“ и информативни. Същевременно, значението и ефекта от разширяването на зрителната база, намаляват с отдалечаването на наблюдаваните обекти. Разбира се, това важи за уредите със стандартно разположени поро призми. Има и обратният вариант, т.н. обърнати поро-призми, при които обективите са събрани към центъра, а окулярите са най-външната част. Те се прилагат за много компактни, малки и обикновено с ниска цена бинокли. Естествено, при този вариант, обемността на изображението е пропорционално намалена, дори в сравнение с покривните/триъгълни призми.
Има и още добри новини за поро призмите:
Ако се върнем на схемата от по-горе, ще видите, че броят на отраженията в призмите, при поро вариант, е по-малък, а също и пътят който изминава светлината вътре в призмата. Което логично довежда до по-малки загуби. Всяко отражение и всеки милиметър светлинен път, вземат своето. Освен това, при покривните/триъгълни призми, отраженията не са симетрични и са възможни фазови отмествания. Твърде е сложна теорията обясняваща ефекта, но последиците са, намаляване на контраста, цветността и загуба на рязкост в отделни петна от изображението. Проблемът е решим, изискват се специални покрития на покривните/триъгълни призми, които имат различни търговски имена, но правят едно и също, т.н. фазова корекция. Допълнително, при покривните/триъгълни призми, една от страните е отражаваща, но при ъгъл, при който ефекта на пълното вътрешно отражение не работи, а това изисква специално покритие, намаляващо загубите. Разбираемо, тук технологията отново може да реши добре проблема, но както винаги, това струва правопропорционално на резултата. При евтините решения, се използват алуминиеви покрития, при скъпите модели, специални на основата на сребро. По-евтините решения, не осигуряват равномерност в отразителната способност при различна дължина на вълната.
Едно отлично решение са диалектрично нанесените покрития, които са много ефективни и намаляват светлинните загуби до под 1%... но и тук има проблем... отново с цената... Сравнено с възможните загуби достигащи до 10%, при нискокачествено покритие, нещата отново са на везните. Качеството тежи и изисква множество леки банкноти с които да се уравновеси...
Връщам се към началото на абзаца и дилемата поро-призми или покривни/триъгълни и обръщам внимание, че при еднакви други условия, винаги вторите изискват 1.5 до два пъти повече средства за постигане на същите параметри... Или накратко, удобството струва, колкото струва...
За да не бъде прекалено замъглена картината от финикийските знаци, добавям и още едно предимство на покривните/триъгълни призми, което никак не е без значение, ако ще носите бинокълът с вас. Механично са много по-стабилни като конструкция и по-устойчиви на вибрации и сътресения. Поро-призмите се закрепват с притискащи пластинки или се лепят. Но и при двата варианта, едно сътресение може да предизвика отместването им от оптичната ос, което прави бинокълът негоден, дори да е минимално. Юстирането на един оптичен уред като биноклите е сложно и възникването на този проблем може да доведе до разходи близки до цената му.
Разбира се, има ли оптика, то винаги трябва внимание и избягване на каквито и да са механични, топлинни и прочие натоварвания. Но при еднакви други условия, биноклите с покривни/триъгълни призми, са по-устойчиви при механично натоварване, а също и при топлинни въздействия. Имат по-голяма дълговечност на юстировката и запазване на параметрите във времето. За наблюдения от балкона, всичко това няма особено голямо значение, но бинокъл, който ще бъде с вас на дълги пътешествия, в лодка, автомобил и т.н. вероятно заслужава по-голямата инвестиция, за покривни/триъгълни призми.

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

Други важни елементи, определящи качеството на един бинокъл.


Покрай биноклите, както обичайно, битуват разни митове и легенди, някои от тях особено устойчиви във времето... Един от първите въпроси свързан с бинокъл е дали е „стъклен“ или пластмасов...? Въпросът винаги се задава с презумпцията, че ако оптичните елементи са от стъкло, то е качествен за разлика от „пластмасовите“... Е, това е един солиден аргумент, но за маса в кръчма, като средство за преценка няма да донесе много полза...
На практика, почти всички бинокли са със „стъклени“ оптични елементи... Правя уговорка, че тук няма да разглеждам детски играчки и възможните им реализации... Едно време златото се е проверявало със зъби..., днес някои хора, по аналогия, с почукване и драскане, пробват как е, един оптичен уред. Не става метода, колкото и да го чукате, теглите, драскате, или дори да му сдъвчете обектива, това няма да ви помогне да определите неговите параметри. Без да съм правил сериозно проучване, едва ли, един качествен и един посредствен бинокъл могат да бъдат различени на вкус или с нокът... но пък да ги повредите да, това е начинът... Е, щом всички са стъклени, каква е разликата...?
На първо място да почнем със „стъклото“... От стъкло се правят прозорци, бутилки за уиски, а също и оптични елементи и много други неща. Дъното на почти всяка бутилка, се явява оптичен елемент, т.е някаква леща. Факт, който се доказва от много горски пожари, предизвикани от захвърлени бутилки, които концентрирайки слънчевите лъчи, запалват суха трева или мъх. Пожарникарите никак не харесват това им проявление на бутилките като оптични елементи. Значи ли, този факт, че можем да си изберем две бутилки, да им изрежем дъната и да си направим телескоп...? От бутилките, които съм виждал, едва ли. И причината е, не само в не прецизните форми, а и в стъклото... По-точно в неговият състав. Защото оптичното стъкло, е нещо много различно от стъклото, което сме свикнали да виждаме около нас. Дотолкова е различно, че в света, производителите на качествено оптично стъкло, се броят на пръсти. Ето я основната разлика между един качествен бинокъл и един посредствен. Качеството на стъклото, броят на дефектите в него на единица обем, прозрачност, коефициент на пречупване и прочие. За съжаление на пипане и вкус няма как да определите всичко това. А и оттук насетне още много фактори трябва да бъдат взети предвид, за да се получи един качествен оптичен елемент/група. Защо група? Макар на схемата по-горе телескопа да е направен от само три лупи, то в реалността, това е недостатъчно. Ето една схема, как изглежда един съвременен оптичен уред отвътре и колко броя отделни елементи групирани има в него:



Всичко това, не е за забава на конструкторският отдел по оптика, или за да бъде затруднен авторът на този материал и читателите. Идеята е, че отделният оптичен елемент, има много несъвършенства. Колкото и качествено да е направена една леща, дори само това, че е от един хомогенен материал, вече е проблем. Ще се опитам да обясня защо. Лещата, трябва да пропуска и пречупва светлината, която идва към нея и да я фокусира зад нея, моля погледнете схемата:



А това свойство лещата притежава заради формата си. Която от своя страна, можем да оприличим на поредица от призми разположени една върху друга.





Едно ясно проявление на призмата, което всички са виждали, е небесната дъга. Тя е красива, но за конструкторите на бинокли е проявление на кошмар. Никой не иска, гледайки през бинокъла си, да вижда отделните малки елементи на изображението, нарисувани с разноцветни дъги, освен някой авангардист-художник, може би. Проблемът идва, от това, че всеки оптичен елемент, пречупва различните дължини на вълната с различен ъгъл. Т.е. червеното, зеленото, синьото и т.н. се пречупват с малко по-различен ъгъл и като краен ефект, една бяла точка, се проектира като малка разноцветна линийка... За борба с този ефект, една леща се заменя с комплект елементи, при това за да се получи максимално добър ефект, отделните елементи в оптичната група се правят от стъкло с различен състав.
И така, освен че оптичните елементи са от стъкло, много е важно какво е стъклото, както и колко различни и какъв вид оптични стъкла са използвани. Разбира се, тук за наше огромно съжаление, отново опираме до трудността за производство на качествено стъкло и като краен резултат неговата цена. Имайте предвид, че има видове стъкло, които сами по себе си са толкова скъпи, че само заради тяхната употреба, един бинокъл може да струва с над 30% по-скъпо, от неговият абсолютен еквивалент.

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

Качествата на използваното оптично стъкло, са от особено значение при изработката на призмите, там светлината изминава най-дълъг път и претърпява многократно отражение. В рекламните проспекти, обикновено се подчертава, когато призмите са тип BAK-4, а не BAK-7. Вторите се използват в по-нисък клас бинокли, а от картинката по-долу се вижда и как на външен вид, можете да определите вида на призмата. При изработката на двата вида призми, се използва стъкло с различен коефициент на пречупване. Но винаги имайте едно на ум, че каквото и да пише, много от некоректните производители злоупотребяват с тези наименования, а и две призми, макар и с едно и също означение, могат да имат различни качества в зависимост от технологията и прецизността на изработка и качествата на конкретното стъкло.




Но и употребата на най-качествените стъкла и комбинации, за съжаление не са достатъчни за да ни гарантират перфектен резултат. Има още няколко стъпки, които са важни за постигането на качествено изображение. Една от тях е, т.н. „просветляване“ на свободните оптични повърхности. Това представлява, нанесен тънък слой върху отделните повърхности, който намалява до минимум вътрешните отражения, и е с коефициент на пречупване по-малък от стъклото. Без този слой, вътрешните отражения, могат да доведат до загуби на светлина до 10%, при това, от многократните отражения, се появяват и светлинни бликове, в определени части на изображението, които рязко намаляват неговото качество. Написах слой, но при качествените бинокли, това покритие са поредица от прозрачни слоеве, които се допълват и комбинацията от тях постига максимален резултат. Трябва да се отбележа, че разликата между качествено покритие и някакво, е като между Галилеeвият телескоп и един съвременен оптичен прибор. Представете си, покритие, нанасяно по механичен способ, чрез капване на капка върху въртяща се леща..., т.е. нещо като боядисване на грънци? И многослойно покритие, нанасяно във вакум чрез сложна технология на изпарение. Вече се уточних, хубавите работи струват скъпо, затова и внимавайте какво всъщност точно е покритието, с което идва избраният от вас бинокъл. Качественото просветляване, също така осигурява и минимална промяна в цветовете и гарантира тяхната вярност.
Веднага отварям скоба, има бинокли, през които ако гледате, няма как да не отбележите, че преобладават жълтите цветове. Това не е непременно дефект. По-скоро търсен ефект, който е резултат от поредица съвпадения. Такива са някои, от старите военни бинокли. Стъклото използвано в тях, е с повишена устойчивост на радиация. Важно е да се знае, че обикновеното оптично стъкло, потъмнява под въздействието на силни радиационни източници. Явно неприемливо за конкретни приложения (военните...). „Орязването“ на светлинният спектър, в областта в която човешкото око не е най-чувствително, за сметка на спектърът с максимално въздействие, според специалисти, позволява различаването на обекти в сложни условия, като здрач, прах, мъгла и прочие. Както вече сте се досетили, за военните е много по-важно, да различат силуета на танк или пълзящ човек, отколкото да отбележат да речем, разликата в цвета на оперението, на рядък екземпляр сова...
Втората и много важна стъпка, важна за крайният резултат, са оптичните елементи, в които участват лещи с по-специална форма. Специално създадена така, че да компенсира изкривяванията по краищата на изображението. Наричат се асферични, т.е. различни, от част от сфера, каквато е стандартната леща. Правят се технологично по-трудно и разбираемо са по-скъпи. Ето как изглеждат:



Бинокли с еднакви заявени характеристики, но различаващи се по вид на покритието и наличието на асферични лещи, е възможно да имат и разлика в цената почти два пъти.
Друга важна характеристика на биноклите, е тяхната влаго и прахо защитеност. При това без значение колко добре смятате да съхранявате вашият оптичен прибор. Дори пренасянето му, от студено в топло помещение, може да доведе до кондензация на водни пари върху оптичните елементи вътре, с разнообразни, но за съжаление все лоши последици. Хората и биноклите имат един общ, изключително мощен и коварен враг и това са гъбичките... Те имат склонност да живеят на места, където не би ни хрумнало. Например вътре в бинокъла. И тогава положението е лошо, с лоши прогнози ако не се вземат мерки. А мерките са трудни и скъпи за съжаление. Дори покритието на лещите се случва да се превърне в среда за развитие на гъбички. Затова и борбата за максимална херметичност на оптичните прибори се води, почти от времето на тяхното създаване. Съвсем не случайно, военните бинокли от близкото минало, се характеризираха с липсата на осев винт за настройване на фокуса, за сметка на двата отделно въртящи се окуляра. Така много по-лесно се постига херметизация с наличните по онова време технологични решения, макар че пре-фокусирането е по-неудобно. Когато избирате, не забравяйте, че един херметичен бинокъл пълен с азот, ще е много по-дълговечен и ще издържи много повече отколкото същият без херметизация.
Към поредицата не толкова важни, но добавящи много, към удобството при използване на оптичният прибор, спада изнесената позиция за положение на окото, примерно в границите 15-25мм. Това позволява бинокълът да бъде използван, без да се свалят очила, било то тактически или оптични за корекция на зрението. При използване без очила, се отвиват механични удължители към окуляра, служещи за удобство при позиционирането на очите и допълнително предпазващи от силна странична светлина.
Механичната изработка на тялото и движещите се елементи на бинокъла, са също от голямо значение. И макар да не влияят върху образа, корпуса, използваните материали и технологията на изработка, правят един бинокъл дългосрочна или краткосрочна инвестиция.

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…


Увеличение и въобще какво значат означенията върху корпуса


И след толкова писане, да обърна внимание, все още не е станало въпрос за най-важното качество на един бинокъл, това колко е увеличението му... Образно казано, увеличението е означението, което показва, че когато гледаме през бинокълът, наблюдаваният обект все едно ще бъде приближен толкова пъти, по-близо до нас. Увеличението е и основната цифра, в обозначението на един бинокъл, втората е диаметърът на обектива му. Двата параметъра са много свързани помежду си, затова винаги се пишат заедно, като например 8х40, където 8 е увеличението, а 40мм е диаметърът на обектива. Понякога върху биноклите, производителят отбелязва и това колко е широко-ъгълен един прибор, като параметърът е в градуси, или видим диаметър в метри, на разстояние километър. Увеличението е, параметър с който много се спекулира, но основата на проблемът е до голяма степен неразбирането на неговото значение и последствия. Разбираемо е, в повечето случаи, всеки от нас би желал, да има възможно най-голямото увеличение, за да разгледа обекта най-добре. Но има редица свързани ограничения, които изискват добра преценка, за това кое всъщност увеличение е най-подходящото в определена ситуация.
Нека да си представим един хипотетичен обект разположен достатъчно далеч от нас, да речем голям исторически паметник, който има сравнително дребен надпис. Първата мисъл е, че колкото повече увеличава един бинокъл, толкова по-добре ще можем да разгледаме и прочетем надписа, но практиката много бързо опровергава това схващане.
Изпреварвайки другите обяснения, веднага ще вметна, че използването на бинокли, с т.н. zoom функция, т.е. променливо увеличение, не е решение... По-горе писах за трудностите по организиране на достатъчно надеждна механична система за фокусиране, както и колко е важно двете части на бинокъла да бъдат максимално еднакви, за да може зрителният ни апарат, да наблюдава комфортно. Добавянето на още оптични елементи, които механично трябва да се до-настройват, при това еднакво в двете тръби, прави задачата, общо взето невъзможна. Или поне толкова трудна, че не си заслужава усилията, ако искаме качествен резултат. Затова, при особено голяма нужда от променливо увеличение, решението е монокъл, за бинокли поне засега не е удачно.
Да се върнем на увеличението и нашият хипотетичен исторически паметник, който искаме да разгледаме. Ако смените няколко бинокъла, ще установите, че успешното разчитане на текста, не е непременно свързано с увеличението, което предлагат отделните уреди. С голяма вероятност, това, което е на практика не-четимо с 12х25 ще бъде прочетено без никакви проблеми с 7х50. При това причините са няколко, едната е разделителната способност на двата уреда, другата е възможността да държите бинокъла в ръце без при това изображението да „подскача“ много.
Способността да държим достатъчно добре един бинокъл в ръка, без да пречи на наблюденията, е пряко свързано с неговото увеличение и физиологичното състояние на наблюдателя в момента. Не случайно за полева работа винаги се избират увеличения до 8х. Взема се предвид, възможността точно по време на наблюдението да сте изморени. Всяко физическо натоварване преди момента на наблюдение се отразява върху способността да държите уреда, без ръцете ви да треперят много. Затова, разглеждайки на спокойствие биноклите, винаги имайте предвид, че не във всеки момент, можете да сте толкова спокойни и уверени.
Тук отварям една скоба, за един специфичен клас наблюдателни бинокли, тези със стабилизация на изображението. Като идея, те са перфектното решение, осигуряват стабилност, което позволява работното увеличение, да бъде много по-голямо от обичайното за същите условия. За съжаление, всичко има цена, получената по този начин стабилизация също. Като оставим настрана цената в прекият смисъл, тези оптични уреди, са по-тежки, обемисти и подходящи преди всичко за използване когато сте с транспортно средство. Въздействието на механичните средства за стабилизация пречи и за постигане на високи оптични параметри. Затова и този клас бинокли, обикновено се позиционират за дневни наблюдения, в добри условия и висока осветеност. Всичко това, се отнася до бинокли предназначени за използване от ръка и без електрическа връзка с външен източник. Не са предмет на тази статия специализирани уреди за армия и полиция, с други цели, задачи и цени.
Много са факторите, които имат отношение, към успеха на едно наблюдение. Важно е да се определи дали бинокълът ще се използва от ръка или ще бъде на статив. При наблюдения от ръка, максималното приложимо увеличение е приблизително 12х. Важно е също така в какви най-често срещани ситуации го използвате. Ако да речем, се возите с автомобил и понякога се налага да погледнете след като сте спрели, тогава можете да се ориентирате към увеличения до 12х. Но ако се очаква да правите пеши преходи, където носите бинокъла и когато се наложи да гледате през него не сте в спокойно състояние и отпочинали, максималното приложимо увеличение е до 8х. Не случайно в армиите типичният „командирски“ бинокъл е с 8х увеличение. Ако говорим за употреба в морски условия, от борда на плавателен съд или за лов, то максималното увеличение е 7х. Което е и де-факто стандарт, за борден бинокъл при работа от ръка. По-горе писах, че увеличението и размерът на обектива са много свързани. Причината е, че размерът на изходният лъч, проекцията на изображението от окуляра, е приблизително равен на резултата от разделянето, на размера на обектива към увеличението. Т.е. един бинокъл 8х30 е с размер на изходният лъч/сноп ~3.75mm., в същото време при бинокъл 7х50 той е ~7mm. Защо размерът на изходният лъч/сноп (на илюстрацията) има значение и какво е то?



Човешкото око, възприема образите които се проектират върху ретината на окото. Ирисът на очите се свива и разширява в зависимост от количеството светлина, която попада върху ретината със задачата да го регулира. И така, ако наблюдаваме един много добре осветен обект, се очаква и ирисът да бъде максимално свит. В един слънчев ден, ярко осветен обект ще бъде наблюдаван и с бинокъл чиито изходен лъч не е особено голям. Т.е. можем да си позволим дори съотношения 12х25 да речем, които имат приблизителен размер на изходният лъч 2 мм защото ирисът в такива условия е максимално свит и проекцията на образа с размер 2мм е достатъчна за да го покрие. Нека сега, да си представим същата ситуация, но привечер, при залез слънце. Сенките са много, осветлението вече слабо, а за да можем да различим подробности, ни трябва добра видимост в условия на ниска осветеност. Тогава с нашият бинокъл 12х25 в общият случая можем евентуално да различим само силуети без никакви подробности. Няма достатъчно светлина, изходният лъч е 2мм, а окото опитвайки се да се адаптира към ниската осветеност разширява ирисът максимално, но няма как това да помогне. Изходният лъч с диаметър 2мм се проектира върху малка част от ретината, останалата не получава нищо, съответно и не виждаме добре. В същата ситуация, един 7х50 би дал образ многократно по-добър, ясен и светъл. Окото би възприело цялата информация, защото изходният му лъч от 7мм диаметър, е достатъчен да покрие максимално отворена зеница. Същият 7х50, дори в предният случай, при силната осветеност пак би се справил прекрасно, но тогава, при свитата зеница, голяма част от информацията ще бъде загубена, защото се проектира извън чувствителната област на окото. Но в тази ситуация, по-големият обектив, отново има предимство, получава се ефект, като при силно затворена бленда на фотоапарата. Увеличава се рязкостта в цялото видимо поле и контраста. Да, видимо е, че 7х50 е определено по-универсален, защото работи във всички ситуации, с изключение на това, че при наблюдение на силно осветени обекти, губим от факта, че сме пренасяли доста по-тежък и обемист уред. Това е цената, която плащаме за липсата на адаптивност на биноклите за разлика от човешкото око. Когато говорим за размер на ирисът, то той също е различен при отделните хора, а и силно зависи от възрастта. Прилагам една графика, от която се вижда, че способността на ирисът да увеличава вътрешният си диаметър, намалява с годините.



Тук е и разковничето за успешен избор на бинокъл, така че да не носим излишно тегло, а същевременно да можем да наблюдаваме във всички условия, които сме планирали. Ако се колебаете, винаги избирайте бинокълът с по-широк изходен лъч и желателно максимален размер входна леща... Малко повече ще тежи, но ако се наложи, ще свършите по-добра работа с него. Като завършек, отбелязвам, че всичко това зависи, не от времето на наблюдение и общата около вас осветеност, (ден, нощ) а само от осветеността на конкретният обект, който наблюдавате. Сигурен съм, че веднага си дадохте сметка, че големите увеличения правят наблюдението на слабо осветени обекти възможно, само с много големи като диаметър обективи...
И накрая ще спомена и един от важните параметри на всеки оптичен уред, коефициента на светопропускане, или с други думи, какви са светлинните загуби. По-горе разгледах отделните причини за светлинни загуби, заедно, всички те определят параметрите на уреда. Затова и има смисъл, един уред да бъде максимално добре балансиран, един само качествен елемент, не може да предотврати загубите предизвикани от друг. И като завършек на теоретичната част, никога не забравяйте, че всички приложени техники, решения и материали, колкото и да са отлични, имат значение само когато оптичният уред е конструиран и изработен с еквивалентното внимание, точност и прецизност... Затова дори и днес, има бинокли, произведени много преди част от споменатите технологии да бъдат открити, но с прекрасни параметри и изображение.
Като своеобразен епилог на теоретичната част, ще отбележа, че колкото и да се задълбаваме в дебрите на оптиката, техническите параметри и прочие, трудно е само по параметри да се прецени, кой прибор как, би ви свършил работа при определени условия. В много случаи, има оптични проблеми, които дори не можете да регистрирате при наблюдение през един бинокъл. Но те оказват сериозно влияние върху комфорта на използване на прибора. Може да ви се струва, че виждате идеално, но след известно време на наблюдение с даден прибор, ще почувствате дискомфорт, тежест и умора. Окото е от една страна много съвършен инструмент, от друга има множество субективни особености и чисто оптични ако щете дефекти, които мозъкът добре коригира и ни представя картината, която „виждаме“. Това представяне, при различия в двата тубуса, при каквито и да са нееднаквости в двата светлинни потока, предизвиква претоварване на зрителната част от мозъчната кора. Най-силно, проблемът се усеща от хора, дълго време използващи оптичен прибор. Те добре знаят, колко е важно той да е качествен и прецизен. И в тази връзка, не забравяйте, че некачественият прибор, изисква големи усилия от целият зрителен апарат, при опитите му, за нагаждане. Което при злоупотреба, може да доведе до сериозни очни заболявания. В пълна степен това се отнася до децата, вероятно те са още по уязвими. Затова „детският“ бинокъл нека бъде достатъчно качествен.

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…


Част 2, практика,тестове и лични субективни впечатления

И така теорията е важна, без нея не може, но в края на краищата, най-важното е, какво ще видите през окулярите... Биноклите винаги са ми били любим уред и в къщи имам няколко, но явно недостатъчно, за по-сериозни наблюдения и впечатления. Всеки бинокъл показва различен образ и за да добия някаква обща представа, явно си трябва масовост... От всичките ми приятели, събрах кой каквото има + Румбата... който има най-много. Толкова много, че биноклите, които донесе да гледаме, ги качвахме двамата... Оптиката е тежка работа... в прекият смисъл... ако ще се занимавате сериозно, първо наблегнете на щангите...



Няколко думи за това, как организирах наблюденията. Като начало от добра позиция в кв. „Симеоново“, откъдето има отличен изглед към София до Стара Планина и вр. „Мургаш“. Предимство на позицията е, наличието на всякакви обекти с разнообразен дизайн и възможността за сравнението им, през различни части на денонощието. Много помагат новите сгради с фини, еднообразни геометрични елементи, където в реални условия могат да се забележат всякакви проблеми в изображението. Софийско поле, е приблизително 30-на километра широко, което е повече от достатъчно, като полигон за тестове. Разбира се, наблюденията ги провеждах с някои бинокли близо три седмици, всеки ден е различен, мараня, чисто, вятър, дъжд...

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…


Високо в планината и разликите спрямо градските наблюдения

След градските наблюдения, за да е пълна представата, пък и да видя дали впечатленията се потвърждават, същото направих и в Рила, за приблизително 10-на дни, като всички наблюдения са в диапазона 2000 – 2500 метра надморска височина... Отчитайки факта, че няма двама човека с еднакво зрение, след като си съставих някаква базова представа за отделни бинокли, които ми направиха впечатление, помолих всички налични приятели около мен, да наблюдават и си кажат мнението... В практическите тестове, съм търсил най-вече, с кой бинокъл, колко информация се получава и с какво качество.
Няколко впечатления от наблюденията над София. Оказа се, че в градски условия е сложно. Много рядко има добри условия за наблюдения. Общо взето за месец, има няколко дни, в които може спокойно да се елиминира факторът смог и запрашеността. Голям проблем е, затова и направих няколко нарочни проби. Гледайки различно отдалечени обекти, веднага ги търся на картата и определям разстоянието до тях по въздух. При едно средно положение за сегашният летен сезон, 100% успешни наблюдения, без никаква промяна на цветове, яснота и прочие, може да има на разстояние до ~3км. Нататък настъпва прогресивно влошаване и вече над десетина километра наблюденията са силно ограничени от състоянието на атмосферата. Специално чаках да има ден без силен смог и с максимално добра видимост, с идеята да сравня едни и същи обекти. Напредъкът не беше особено голям. Макар и по-прозрачна, атмосферата, в топлите дни има много микротурбуленции, които са достатъчно сериозна пречка над 4 км. Всичко това важи при наземни наблюдения, където се гледат обекти на и малко под нивото на наблюдаващият. При добри до отлични условия, практическата полза от увеличения над 20х не беше много осезаема. Специално си избрах голяма табела на магазин на Ботевградско шосе, която добре знам как изглежда и какво пише на нея. В ясен слънчев ден, зрителна тръба ЗРТ с 60х70 и бинокъл Пентакс 20х60, дадоха на практика един и същ резултат. Табелата бе, видима, това че има надпис също, но без да е четим. С бинокъла полето за наблюдение, е очакваемо по-широко и като цяло картината по-наситена и „цветна“. Разстоянието по въздух е 13 км. Височината на табелата е метър приблизително. Вероятно през зимата условията за наблюдение ще са по-добри, със сигурност няма да ги има възходящите турбулентни течения. Въобще изводът, който си правя е, че за подобни наблюдения, в голям град като София, използването на увеличения над 20х през голяма част от годината ще е силно проблематично.





Горните снимки са опит за демонстрация на типичните условия за наблюдение. Снимани са от една позиция и разликата е само в приближението. Отбелязана е и сградата с надписа, която цитирам като обект за наблюдение. Впрочем на най-заден план се вижда, макар и много лошо димът от пожара до Локорско.
Друг изненадващ извод поне за мен, беше че едва след като започнах да наблюдавам с отделните бинокли, разбрах че между каквото пише за увеличение и какво реално се вижда са две различни неща. Няколко бинокли с увеличение 8х, дадоха съвсем различен видим резултат. Разбира се, отделните прибори имат и разлики в ширината на наблюдаваното поле, което има значение за впечатлението което оставят, но въпреки това, оставя субективното усещане за различно приближаване. Писах по-горе, че понякога по-малкото увеличение, не е пречка да се види нещо, което с по-голямо не може. С пълна сила този ефект наблюдавах, когато през нощта на улично осветление се опитвах да прочета номер на автомобил паркиран на приблизително 80 метра от моята позиция и намиращ се в сянка от уличната лампа. С бинокъл БПЦ 10х50 се вижда номерът, някоя цифра се различава, но като цяло е нечетим. Докато при същите условия, с морският 7х50 на Пентакс, резултатът е 100% четимост, включително разпознаване на мястото със синьо в ляво, където е трикольора и буквите BG. Те не се четат успешно, но е ясно, че ги има, както и силуета им също. Много по светъл и ясен образ. Докато при типичният образ на 10 х 50 е да речем неутрално тъмен, 8 х 30 в същата ситуация си е направо тъмен и почти безполезен, то 7 х 50 може да се определи като категорично светъл. Като най-близко до него, но в по-компактна форма, е моделът 8 x 43, DCF ED, но трябва да се има предвид, че това е бинокъл от много по-висок клас. Готов съм да се обзаложа, че в условия на ниска осветеност, непредубеден наблюдател, който не знае с какво гледа, не би отличил двата бинокъла или дори би избрал 7 х 50 като по-добрият, особено ако е по-млад и с отлично зрение. Разбира се, при по-добро осветление, например малко след залеза на слънцето, нещата вземат друг обрат, перфектността на цветовъзпроизвеждането на 8x43 DCF ED, не остави равнодушен никой от наблюдателите.

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

Вече имах голямо желание да погледам на място където няма смог и запрашеност. И така, Рила, високо и чисто. Случихме на време. На тази височина, проблемът е, че всякакво планиране е игра на тото, но този път прогнозата и реалността бяха с нас. Прекрасни условия за наблюдение, биноклите бяха едно удоволствие за всички. Разбира се този път не транспортирахме всичките стотина с които наблюдавахме в София, а подбрах десетина, но най-характерните и които ми бяха направили най-силно впечатление.



Навсякъде носех и един бинокъл, който още в София бях определил за референтен. Постоянно сравнявах с него, разбира се използвах и задължителният статив за съвсем прецизни резултати. Отбелязвам, че ако известно време работите с един оптичен уред, очите ви, а вероятно и мозъкът се нагласяват максимално към него. Чак тогава почвате да го ползвате максимално ефективно. Но това е нож с две остриета, нагаждането, довежда до известно изкривяване и в един момент, ако много съм гледал през един уред, почвам по-трудно да определям разликите у другите. Затова след всяко наблюдение, отново се връщах към референтния бинокъл, за да не могат очите да се адаптират прекалено към един от уредите.

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

Когато беше възможно, наблюденията се повтаряха от още хора, за да събирам впечатления и ако може да видя тенденция. Както и предполагах, оказа се, че има една обща група параметри, които не остават незабелязани и се отчитат винаги. Това са първо удобството и теглото, второ лесното „хващане“ на изображението, ширина на зрителното поле, увеличението и контраста. Ширината на зрителното поле, е фактор, който много променя субективното усещане за увеличение. Дотолкова, че един и същи човек, ако е неопитен, не си изработи ориентир за сравнение, дава предположения за увеличението на уреда между 8х и 12х. При това за уреди, които всичките са 8х. Параметрите, които много по-трудно се хващат от неопитен наблюдател, са точност на цветовете и разделителната способност на уреда. В общата голяма картина, се иска съсредоточаване върху референтен детайл, за да се види разликата. Или за цветовата вярност, да се сменят бързо един след друг уредите. Но забелязах, че когато неизкушеният наблюдател просто си гледа, без задача, резултатите са много не-информативни. Докато поставянето на конкретна задача, например, наблюдение върху кората на дърво, което е в сянка и достатъчно отдалечено, веднага променя ситуацията. Ха, изведнъж, наблюдателят, който доскоро не правеше никаква разлика между два уреда, изведнъж, забелязва че всъщност има такава и то не малка. Въобще изводът от предоставянето на бинокли на хора незапознати с материята е, че те забелязват разлики трудно и само когато са фрапиращо големи. Това на пръв поглед. След известно време, при използване на уреди от нисък клас се започват и оплакванията от тежест в главата и дискомфорт.

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

По-долу, е опит за показване на разлика между изображенията на един Пентакс 8х43 DCF ED и Никон 12х25. Тези снимки не могат да претендират за обективност, защото твърде много фактори има при фотоапарата, които пречат за установяване на точни разлики. Но снимките идеално илюстрират общото субективно усещане при наблюдението през двата бинокъла. При това са също илюстрация, на казаното по-горе, че не винаги, по-голямото увеличение, ще ви донесе при наблюденията повече информация. А дори и в ясно слънчево време, големият обектив, дава своето.





По-горе споменах, че формата и теглото на бинокъла са важни... След една 10 километрова разходка, с денивелация от няколкостотин метра на малки участъци, напълно потвърждавам това... При това, като че ли, формата и размера, са по-определящи от теглото за удобството при носене. Няколко стотин-грама не се чувстват особено, но един голям бинокъл си е затруднение, освен ако не е в раницата и ако там има достатъчно място. При този поход, на мен ми направи впечатление и една разлика в удобството, която в София бях пренебрегвал. Капачките и калъфа на различните бинокли. Ако всеки път, когато искате да погледнете нещо, трябва да вадите бинокъла, да го разгъвате, да му махате капачките, да внимавате къде да ги приберете и същото за окулярите, вече сте минута назад... При това изморени и останалите почват да се нервират от постоянното тръгни, спри. Разбира се, можете да си носите бинокъла отворен на гърдите, но аз не правя така. Винаги се намира причина и повод да се удари в нещо, да се търка в метална катарама, докато не съм го видял, или просто при сядането на камък, по удивително каръшки модел, обектива да се удари в скалата. Затова гледам и затварям. И тук оцених разликите между отделните решение при биноклите и удобството за използване.

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…


Наблюдения в сумрак и нощем с бинокли

Дневните наблюдения са много интересни и бинокълът е бих казал незаменим спътник в планината. Но някои от биноклите, са много полезни и в сумрак и лошо осветление. Тук вече има много по-сериозна разделителна линия. Уредите които могат да донесат нещо в повече от невъоръжено око, са част от голямото множество бинокли. Без достатъчно голям светлинен сноп, бинокълът в условия на слаба осветеност е безполезен. При това няма никакво значение какви са му останалите параметри.






Силата на добрият 7х50 в условията, илюстрирани от снимките по-горе, е очебийна. За моята възраст, явно и 8х43 става, при това с близък резултат. Но при децата и младежите има разлика и още как.
Настъпването на нощта не означава прибиране на всички бинокли. С невъоръжено око нощем, можем да видим приблизително няколко хиляди звезди, от едно определено място. С бинокъл видимите звезди от дъщото място стават над 50 000.
Небето и метеорологичните условия бяха отлични за наблюдения през по-голямата част от времето. Възползвах се разбира се, един хубав бинокъл може да покаже много от нощното небе. Широк поглед и за разлика от телескопа, много лесно насочване към различни области... На тази височина, звездите са много... всъщност пак са си толкова, но децата никак не са убедени в това...
Ясното нощно небе, открива много възможности за един добър светлосилен бинокъл. Една от вечерите реших да се възползвам от отсъствието на луната и някъде към 3 часа, да направя няколко наблюдения. В същото време тествах една система за спане на открито, само с чувал и покривало и се възползвах от възможността за наблюдение, без да излизам от чувала. Нямаше много място, а заради надморската височина през нощта задължително всичко ставаше мокро. Отново повод да добавя един сериозен плюс към системата за закачане на капачките на Пентакс 8x43 DCF ED и малкият му размер...

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…


Моят избор, модели и характеристики

Редовно се занимавам с тестове на оборудване и екипировка, но този с биноклите е определено завладяващ и ми донесе истинско удоволствие. От толкова много гледане, си направих един непоклатим извод, един бинокъл не е достатъчен... От старото ми оборудване се разделих с голяма част, оставих си само един армейски Б 8х30 с далекомерна скала, характерен с това, че оптичните му елементи са от издръжливо на радиационни излъчвания стъкло.
Макар и без да имам някакви сериозни планове, от известно време все пак поглеждах какво има на пазара, параметри, цени и най-вече съотношение между тях. Биноклите Пентакс определено бяха водещи в листа за проучване. Вероятно отличните ми впечатления от техните продукти се дължат и на предварително изградената ми представа за фирмата и политиката и, към продуктите които предлага. И за биноклите важи правилото, че първите 50% от качеството на един продукт се правят сравнително лесно и не много скъпо. Следващите 30% с полето на уредите с високи параметри и точно те обичайно предлагат най-доброто съотношение между цена и качество. Последните двадесет процента са територията на уредите в които конструкторите са се борили срещу всеки компромис, като често за целта са изразходвани ресурси, които правят цената на продукта в пъти по-висока, отколкото процентите подобрение. Сигурно тези проценти, които си пиша ей-така на око, биха могли и да се оформят като по-строга зависимост, при това общовалидна... ;-)
Според моето мнение, на пазара (световният) марките бинокли в които си заслужава инвестиция на средства, се събират на пръстите на двете ръце.Явно пазарът не е особено голям и предлагането на качествени продукти не е безкрайно като възможности и фирми. Съзнателно разбира се, пропускам океанът от нискокачествени изделия, правени от по-малко известни или въобще неизвестни компании. Направих уточнение, че доброто зрение изисква усилия и не е добре да се товари с несвойствени задачи. Това което изключително ме впечатли в биноклите на Пентакс които избрах, е отличният баланс, между технология, цели и цена. Разбира се, не без значение за моето окончателно решение е, това че тези бинокли, мога да закупя при отлични условия. Предлагат се тук, във форума от наш колега и това е допълнителен при това сериозен плюс. Включително и за сервизно и друго обслужване, като доставка на екзотични аксесоари например.
Още в началото започнах с презумцията, че искам най-доброто за моите цели, при това на възможно най-ниската цена за качествата които търся. Целите които имам за наблюдения, съм илюстрирал по-горе и за съжаление не могат да бъдат покрити от един уред. Това на което се спрях, ще опиша подробно с детайли по отношение на критериите за избор.

1. Бинокъл за автомобила, който винаги да е с него, издръжлив на вибрации, топлинни и други натоварвания, да ми позволява огледи на пътища и терени и в сложни светлинни условия. Тук абсолютен фаворит, е Pentax Marine 7х50 “Hydro”



Всеки който го вземе в ръце за първи път го характеризира винаги с една дума: „светъл“. Ясно е, че един 7х50 ще е достатъчно светъл, но аз намирам основните му предимства в съчетанието на няколко характеристики, които не съм срещал другаде. Здрав и солиден, предназначен за експлоатация в морски условия, т.е. издръжлив на корозия и вода. Дотук прилича на много от сходните по предназначение уреди. Но е с покривни призми. Което го прави и като конструкция възможно най-издръжлив на механични и топлинни въздействия. Има компас, компасът не е, „проектиран“ върху изображението, т.е. не се намалява яркостта заради допълнителен слой, а е с независимо визуално поле в десният окуляр. Скалите за определяне на разстояние и ъгли са голямо предимство, дори за да може с тяхна помощ чрез съпоставяне да се определи приблизителен размер. Това е нещо, което намирам за изключително важно при „разузнаване“ на непозната местност, през която трябва да се премине с 4х4. Много места има, където връщането назад и обиколните маневри не са от най-веселите упражнения, а бинокълът често може да спестява проверката с ходене. Още нещо ми направи впечатление, отличното подтискане на вътрешните отражения. Бинокълът може успешно да наблюдава обекти в сянка, при това слънцето да е на 20-30 градуса от оптичната ос. Няма зайчета и прочие артефакти, в същата ситуация, дори висок клас бинокли не се справят толкова успешно. Под пластмасовата декоративна обвивка е лят алуминиев корпус, продухан с азот. И да не забравя, компасът работи и без батерии, те му трябват само за осветяване при пълна тъмнина, но същото можете да постигнете и с едно фенерче отгоре... От недостатъците основен намирам теглото, близо килограм. Хубаво е, че е компактен и удобен за държане, но си тежи. Определено, не е бинокъл за горски походи, по сложен терен с раница. От екстрите, които не успях да тествам, е специалното покритие на обектива, което пише че не задържа капчици във влажно време и така помага винаги да е в готовност... Когато за първи път го хванах в ръка, ми направи впечатление, че малко трудно се „хваща“ изображението. Въпрос на навик, после си изработих похват и не съм имал такъв проблем, но на всеки който го пробва за първи път се налага да му обяснявам. Това предполагам е от „изтеглената“ силно навън проекция на окуляра, която позволява бинокъла да се ползва с очила. Отвиващите се капачки, компенсират донякъде, но си трябва навик. Както споменах, возенето в автомобил е нещо, което никога не се отразява добре на един оптичен прибор. Това беше и причина да задам нарочен въпрос на техническият отдел на Пентакс-Европа, колко е устойчив този модел. Оттам бяха любезни да ми отговорят, че е достатъчно бинокълът да е в калъфа си, с поставени капачки и да не е поставен така, че да има директен контакт с метален елемент на шасито. Това последното явно заради максималните ускорения, които се очакват в тази ситуация. Разбираемо, трябва да се внимава с оставянето в автомобил, ако ще е на силно слънце и дълго време. Оптичните прибори, използват специални смазки, работещи в максимално широк температурен диапазон, но при прегряване има шанс да се разтекът и нацапат вътрешни оптични повърхности. Във всеки случай „по-брониран“, здрави и солиден бинокъл не намерих и смятам, този модел за най-приложим като „борден“ прибор.

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

2. За бинокъл за общо използване, наблюдения от ръка и въобще уред, на който да разчитам в лагера, все пак да нося и в раницата когато се наложи и да бъде достатъчно светлосилен и за наблюдения в лоши условия избрах Пентакс PCF WPII. Макар да бях внимателно прочел данните му, в началото го позиционирах по-скоро като дублиращ или бинокъл ей така, за всеки случай. Но след като отблизо се запознах с него, още на вторият ден ми стана бинокълът за референция.



Отличен образ, наситени реални цветове и контраст. Асферичните лещи на обектива, определено имат значение особено, ако се загледате по краищата и в обекти с много прави линии. Но образът е това с което печели. Общото описание, което най-често чувах от наблюдателите е: „много чист образ...“ Моят бинокъл избрах във вариант 8х40, това е най-универсалната за мен схема, не особено голям като тегло и размер, от друга страна достатъчно светлосилен и приложим, дори за периоди малко след залез и преди изгрев. Неудобството на този иначе много удобен бинокъл, са капачките... Отделни, падат, постоянно ги изпускам и търся. Разбираемо поради формата му, при носене е по-неудобен, но пък за държане е ОК, особено за хора с голяма ръка като моята. Много здрав и солиден. Хареса ми това, че има сваляема капачка между двата тубуса и възможност с допълнителен аксесоар да се монтира на статив. Удобно и много практично за станционарни наблюдения. Почти веднага, след първите минути наблюдение, ми стана „референтен“ и навсякъде си носех и статива. Едва ли ще срещна друг бинокъл, който за такава цена да предложи толкова много качество в изображението. При това има и още добри новини, в тази серия са няколко бинокли, покриващи голям спектър увеличения. Лошата новина... е за семейната касичка... Не знам и как се държи бинокълът на много студено, но търсейки повече информация за него, намерих мнение от ловец в Якутия, при -30 по Целзий е ОК, със забележката, че осевият винт за настройка на фокуса, започвал да се върти по-трудно. Аз едва ли някога ще го ползвам за лов при -30С, но се радвам, че бинокълът е останал без повреди и промени в изображението, след внасяне директно в добре отоплено помещение, и даже без калъф... Това последното, определено ми направи впечатление, но аз не смятам да го повторя, същият съвет имам и към всеки, който си харесва оптичните уреди. Във всеки случай, продухването със азот е опция, която все повече оценявам, като важен страж на инвестицията...

[Венцислав Петров]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…


3 .Ако има понятието лукс в наблюденията, то неговата техническа реализация си има модел..., или няколко думи за Pentax 8x43 DCF ED.



На последно място в списъка, най-скъп, със сигурност не предлага най-добрият компромис, между цена и качество, но на първо място във всичко друго. Това е бинокълът, при който всички сметки и калкулации веднага биват забравени. Малки са разликите в изображението, което той предлага спрямо предните позиции, но те са онези 20% за които писах горе. Удоволствие е, да държа в ръка уред, който конструкторите когато са го проектирали, определено са били в отлично настроение и вероятно точно тогава, колегите им от отдел счетоводство са отсъствали...;-) В уреда са изполвани на практика всички възможни технологии за постигане на максимално добро изображение. Магнезиев корпус, отлично покритие, входна леща със специално супер твърдо покритие срещу надраскване, диалектрично покритие на покривните призми, фазова корекция, оптични елементи използващи стъкла с най-високи параметри, включително и лантанов крон. Съвсем компактен и лек, чак незабележим когато го нося. Еманация на качественият образ! Понеже тук си говорим за максимално качество и без компромиси, то на пазара присъстват още марки, които имат модели от най-висок клас, където всички тези технологии са приложени. Направих сравнения, с на практика всички реномирани марки без Лайка. Аз определям този бинокъл като присъствие, в най-горните 7% В този диапазон се движат сходните оптични прибори и на няколко други фирми. Има бинокли, които като параметри превъзхождат този модел в някои отношения. Но трудно, много трудно се виждат с око разликите. Аз лично, макар предварително да знам добре какво да търся, има неща които не виждам, други виждам но с много специални постановки и внимание. Вероятно зрението ми, не е достатъчно добро за да отбележи тези няколко процента, в плюс или минус между върховите модели на реномираните фирми. Това е и причина, да определям този оптичен уред като уникална комбинация от качество без компромиси и цена. Защото макар и да не е никак евтин, все пак има бинокли, които са два, три, че и повече пъти като цена, а разлика в изображението непредубеденият наблюдател категорично не може да отбележи. Специално подготвеният и знаещ какво да търси наблюдател, има шанс да забележи разлики, в конкретна ситуация, точна тестова постановка и много внимание, при това ако е с отлично зрение.

Като изображение спрямо биноклите избрани от мен по-горе, е много трудно да се опише, съпругата ми го определя като: „по-скоро нереално красиво...“ Всъщност разликите спрямо референтният уред, се забелязват най-вече при наблюдението на една цветна градина, разположена в сянка и не особено добре осветена през по-голямата част от деня. Насочвайки го натам, чак тогава, този бинокъл разгръща и демонстрира възможностите си. Вижда се една особена чистота и прецизност в цветопредаването и разработка на най-фините детайли. Тук държа да отбележа, че при обичайни наблюдения върху градската среда, непредубеденият наблюдател, не успява да намери особена разлика между този бинокъл и Пентакс . Силата му е в трудните места, разположени в сянка, близо до много силно осветени повърхности, с различни цветове и сложна палитра.

До тук тези модели перфектно се справят със задачите пред тях, но държа да направя уговорка, че те не покриват целият диапазон от наблюдения, които бих се радвал да правя. Като бъдещи планове, за наблюдение на далечни обекти, определено намирам, че един PCF WIIP 20x60, би бил добър компромис, но идеалното решение ще е монокъл. Пентакс имат много интригуващ модел PF 100 ED



Съдейки по качествата на биноклите и гледайки техническите параметри, съм уверен, че резултатите ще са впечатляващи. Зрителната тръба, при това, има възможност за куплиране на фотоапарат, така че изображението да се запази, a това е интересно и като фотографска техника.

Имах възможност да тествам известно време един PCF WPII 20х60 и намирам че покрива 90% от нуждите на станционарно наблюдение в градски условия, поне за моите цели. Това което не ми е достатъчно в него, е липсата на възможност за смяна на увеличението и все пак, силната ориентация към дневни наблюдения. При изходен светлинен сноп с размер 3мм не може да се очакват чудеса при слаба осветеност, така че силата не му е в нощните наблюдения. За дневни наблюдения и в комплект със статив е перфектно решение. Освен това, при наблюдения използвайки уреди с голямо увеличение, забелязах, че са много по-продуктивни когато ги съчетавам с бинокъл със средно увеличение. Един 8х, с който се прави „първоначалното“ разузнаване е неоценим помощник. Не съм тествал възможноста за променливо увеличение при моноклите, може би ще е полезно и удобно. Пък и до голяма степен, проблемите с zoom реализацията и разликите между двете тръби при биноклите, не би следвало да ги има при един монокъл. Въобще предстои да проверя доколко и как един монокъл се справя с такива наблюдения.





За статията са използвани снимки на Димо Калайджиев, Събин Коларов, Йоанна Петрова, дизайн и обработка, Виктория Петрова
Специални благодарности на Ралица, Румбата и всички приятели, които помогнаха с огромен ентусиазъм.

[droba]

От: Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

Т. Оттам бяха любезни да ми отговорят, че е достатъчно бинокълът да е в калъфа си, с поставени капачки и да не е поставен така, че да има директен контакт с метален елемент на шасито. Това последното явно заради максималните ускорения, които се очакват в тази ситуация. Разбираемо, трябва да се внимава с оставянето в автомобил, ако ще е на силно слънце и дълго време. Оптичните прибори, използват специални смазки, работещи в максимално широк температурен диапазон, но при прегряване има шанс да се разтекът и нацапат вътрешни оптични повърхности. Във всеки случай „по-брониран“, здрави и солиден бинокъл не намерих и смятам, този модел за най-приложим като „борден“ прибор.

От близо 4 години един Pentax 8x40 XCF не е слизал от колите ми. Никакви ядове до ден днешен. Живее си както на +60 така и на -20. Каран по черно, изтърван, мокрен .... за момента без следи от употреба.