Част 1. Оптика, материали, технология, конструкция и въобще малко теория без която не може...
История, или времето преди биноклите...
Преди време, писах за фенери и прочие средства за осветление. Започнах с това, че животът на Земята е пулсирал с редуването на ден и нощ. Човекът, единственото живо същество, умеещо да използва разумът си, за заобикаляне на ограниченията на нашият свят, е открил и започнал да използва и усъвършенства средствата за осветление. Някога, някой ден, някому, е хрумнало, да направи факла и веднага е разбрал, какво преимущество му дава през нощта. Факлата и огънят, са му дали възможност да господства и бъде сила в тъмнината...
С изгревът на слънцето и първите слънчевите лъчи, сенките се изтеглят, а с тях и силата, което носи изкуственото осветление... И може би, някой ловец, там някъде, в отдавна забравените хилядолетия, дебнейки за дивеч и врагове, е мечтаел да има подобна сила и през денят... Да вижда по-далеч и по-ясно от другите хора и животни... И да бъде господар и в светлината... Но едва ли си е представял, колко много поколения и години ще изминат, преди тази мечта да стане реалност...
Всъщност и до днес, не е ясно, кой е изобретил първият далекоглед/телескоп. Случило се е, някъде в началото на 17 век, най-вероятно в Холандия. Неизвестен майстор на очила, е сложил две лещи една пред друга и с изненада видял, че образите на далечните предмети стават по-големи и близки... Не сме сигурни кой е бил той, но знаем за първият използвал и постигнал сериозни научни резултати с тази конструкция. Галилео Галилей открива една нова ера в наблюдението на небесните тела, използвайки оптични инструменти. После историята на оптиката се сгъстява забързано и благодарение на нея, човеците откриват и виждат неизмеримо количество нови неща, някои далечни, други близки, но микроскопични. Цели нови светове се откриват един след друг. А човекът, сетил се да сложи две еднакви зрителни тръби една до друга и да ги използва за наблюдение с двете очи едновременно, е Ханс, пак холандец. Оттогава човекът, е получил възможността да вижда надалеч и много по-добре, отколкото което и да е друго живо същество... А когато нещо дава сериозно предимство, то е ясно и кой пръв ще го използва и развива професионално. Биноклите веднага биват оценени и стават неизменен атрибут на воините, така е и до днес. Постепенно оптичните прибори за наблюдение, стават все по-достъпни и напускат строго професионалните сфери на учени и военни. Днес са много разпространени. Ще ги срещнете в ръцете на професионалисти и любители с какви ли не професии, а дори и в ръцете на достолепни госпожи в театърът и операта. Но макар всички тези хиляди разновидности, да се наричат с общото име бинокъл, в много случаи като предназначение, конструкция и възможности са много различни.
Телескопът на Галилео, или конструкцията от която започва всичко:
Ще се опитам, да опиша процеса на четене, проби, анализи и тестове през който преминах, за да намеря в огромното разнообразие от модели, фирми и конструкции това, което най-добре, да служи за моите цели. Не помня, кога съм гледал за първи път през бинокъл. Но ми трябваше време, за да разбера, че почти нищо не разбирам от бинокли, а се оказа, че знанието е важно, за успешното им използване.
В началото бе четенето... И понеже вече съм вървял по този път по други поводи, видях една липса, част от която се надявам да запълня. Освен сухата теория от достъпните източници, другата алтернатива за повече информация са рекламните проспекти. За съжаление и двете, не особено полезни за човек, който е решил да си избере прибор, без да отделя месеци в четене, или вярвайки на почти нищо не значещи рекламни фрази, чието в повечето пъти липса на съдържание, ще разбере, едва след покупката...
Разбира се, съвсем без теория няма да стане, но ще се опитам, ясно и без сложни термини, да обрисувам основните елементи и принципи на работа на биноклите.
Всеки бинокъл са всъщност две еднакви зрителни тръби свързани в общ корпус. Първите зрителни тръби са били с много просто устройство съставено от две, или три лещи и корпус:
Предната, голямата леща е обектива, единичната или двойна леща отзад, която е пред окото, се нарича окуляр. Такъв телескоп, всеки може и сам да си направи. Ако двете тръби, се закрепят заедно, една до друга, получаваме бинокъл. Направата на такъв бинокъл ще е интересно, сигурен съм. Но, не очаквам, всеки който има нужда от оптичен уред, да си го направи сам. Твърде вероятно е, също така, производителите на бинокли, да продължат да ги произвеждат и продават, без особен риск да бъдат изместени от домашно сглобените инструменти... Не е достатъчна представата за стоежа на атомната бомба, за да бъде направена, макар да е не особено сложна като идея. Разбира се желаещи не липсват..., но срещат известни трудности..., с детайлите и технологиите... И с биноклите, е почти същото. А защо, Галилей да може, че и в историята да се е записал, а днешните домашни майстори не?
Зрителната тръба, във вида от схемата от по-горе, е разбира се оптичен уред, който „приближава“, но има известни недостатъци. Първият вариант (схемата по-горе), осигурява много малък зрителен ъгъл и е крайно неудобен за насочване и наблюдение. Вторият, обръща образа с „краката нагоре“. Това на Галилео не му е пречело, все пак луните на Юпитер нямат горе и долу, но пък съгласете се, за наблюдения на земни обекти е леко затруднително. Да, можем с добавянето на още оптични елементи (лещи) по пътя, да „обърнем“ изображението, но остава проблемът с дългото фокусно разстояние, а този проблем имат и двете конструкции... Представете си да ходите с бинокъл, който окачен на шията, пречи да се затичате, защото колената ви, се удрят в обектива...
Коментар