Докторите-наши приятели

[dizi]

Отварям тази тема със следната идея; Всички в този форум сме зависими от д-рите.?знаем си защо/
Искам да обменим мисли и впечатления които да са полезни на нуждаещите се,защото резервни части се намират макар и бавно,но при лекарите понякога е нужна информация на секундата.
Моля само без политика!!
Ето моя разказ.:
2006 на 01.04 лошо падане с атв.-пирогов-спешна операция на счупена бедрена кост.
2007 на 13.11 вадене на пирона -пирогов.
Сега се възтановявам и искам да Благодаря на ортопедите от 8 етаж на пирогов
д-р Деян Енчев и д-р Симеон Алтънов,Анестезиолог д-р Петкова и целия екип от сестри и санитарки на 8 етаж в пирогов.

Благодарение на тези Хора и лекари аз пиша в този форум ,живея пълноценен живот и карам спорнно атв./. т.е.отново съм с вас/
Считам тази тема за важна и затова споделям това във форума.
"на аватара е пирона и винтовете от бедрото"

[dragomir_68]

До: Докторите-наши приятели

Щом я има тази тема и аз да се включа. Миналата година 2006 на 7.05. като бутах сам УАЗката ми се скъса ахилесовото сухожилие на левия крак. Благодаря на д-р Росманов от Клиниката по ортопедия и травматология гр.Плевен който ме оперира и след 3 месеца гипс и 1 месец раздвижване отново бях на крака

[дядо владо]

Я в тази плесенясала тема да теглим един поздрав ( да не се чете по-здрав ) на всичкото пишещи тук доктори

[gimax]

И не забравяйте сестрите,щот те са хората,които Ви възстановяват след докторите.

[дядо владо]

Бе то от една възраст натам слушаме доктора какво каза ☠, а не сестрата с какво не е облечена 😍, ама айде и за тях ще си сипя 🥂

[bullet_pk]

И защо ги наричате "Доктори"?

Всички Лекари са доктори, но повечето доктори не са Лекари.

[дядо владо]

Това е конфликта на новия и стария български строй (език и т.н). В стария завършилите медицина висше образование се наричаха доктори и/или лекари, завършилите друго висше съответно бяха инженери, архитекти и т.н После с повея от западна(ла) европа (умишлена малка буква) се яви "дипломиран инженер" "бакалавър" "доктор ПиЕйчДи" и т.н полюции прикриваши натрупали се проблеми в обществото......П.П. поздрава е към лекуващите във всичките им форми!

[BatGeorgeone]

И защо ги наричате "Доктори"?

Всички Лекари са доктори, но повечето доктори не са Лекари.

А, нима сестрите и братята не носят 90% от тежеста на лечението, а нима санитарите не носят 90% от тежеста на възстановяването, а нима фелшерите не носят 90% от тежеста на лекуването в малките населени места....

Аз ги наричам Медици, защото всички имат това призвание да се занимават с Медицина и заслужават безкрайно уважение и респект!

[Еделвайс]

Най-голямо уважение и респект имам към - Лекари без граници, това са хора които са се отдали на каузата си, рискуват живота си в многото рискови зони където ходят за да помагат на местното население, което много от тях не са и виждали медицинско лице, да не говорим за лекар, чел съм много истории по истински случаи за тях, като се почне от Африка, Мадагаскар и много други места, много може да се пише, който има интерес ще попрочете по някоя книга за тях, има много болка, безсилие но и много надежда и изцеления за забравените от Бога, хора....

[trapper]

Искам да добавя и народните лечители. Брат ми, като дете, имаше десетки брадавици по пръстите и горната страна на дланите. То не беше церене, горене с азот и т.н., а след 4-5 месеца пак същото. Ужас! Баба ми, докторката, не издържа и ни заведе при един старец, син на местната знахарка, която някога лекувала дори открити счупвания и намествала криво зараснали кости. Дядото погледна ръцете на брата и каза, че до 10 дни ще му мине. Прибрахме се, слушайки лекцията на баба ми за ненаучната медицина и т.н.
След 10-ина дни видях, че брата държеше нещо в ръце, а нямаше и следи от израстъците. И така вече 60 години!
И мой личен случай:
Преди 30 години бяхме на лов за патици. По брега всичко беше в скреж. Стъпих тежко на някакъв камък, краката ми се изметнаха встрани и паднах на хълбок върху него. Чух само "хряз" и загубих съзнание от болка...
На другия ден видях, че вдясно, под кръста, имам огромен дълбок хематом, голям като ръжено хлебче. За 6 месеца обиколих всички препоръчани лекари, но без подобрение. Кръвоизливът почерня. Един стар хирург ми каза "операции или си пътник".
След 2-3 дни, докато бях на работа и се чудех какво да избера, някой почука лабораторията ми. Беше колегата Вальо, инж-лесовъд от БАН. Влезе и направо ми каза: "Ване, зле си. Искам да ти помогна."
Казах му: Давай, то по-зле няма на къде.
След 5 дни, по 10 мин./ден безконтактна мануална терапия, ми каза, че съм здрав. Хематомът беше изчезнал. После ходих и при познатия ми хирург - не можеше да повярва!