Изоставения турист

[bobotrojan]

До: Изоставения турист

А относно това, защо са го изоставили. Никой не може да каже. Не пожелавам на никого да се изправя пред такава дилема. Тръпки ме побиват като си го помисля.

[chris_vicom]

До: Изоставения турист

Най-свързания разказ според :
"Роман Романов-турист от Пазарджик за ИСТИНАТА (31.01.2008 г. | 17:09ч.)ИСТИНАТА !! Софиянецът тръгнал с непознати алпинисти, защото нямал вяра на приятели Дамян молел да не го зарежат в преспите Лицето му беше буца лед, влачихме го с въже, разказват Станимир и Йордан Изчезналия в преспите под връх Ботев софиянец Дамян Димитров не бе открит и вчера. Той бе изоставен между заслона ”Ботев” и хижа ”Левски” по обяд на 27 януари от карловските алпинисти Пейо Делев и Андрей Христов. Те се опитали да измъкнат закъсалия младеж, но след няколко часа битка с виелицата решили, че няма да успеят, и отишли да търсят помощ. Дамян, който е кредитен инспектор в Пощенска банка, тръгнал на излет в Стара планина с приятели. Във фаталния преход обаче се придвижвал със старозагорците Станимир Стоилов и Йордан Георгиев. Двамата разказаха пред ”Стандарт” какво са преживели с Дамян, преди до го оставят в ръцете на карловците. Междувременно спасителният екип, който издирваше софиянеца, вчера бе заменен. Новата смяна е от София и Сопот. Шансовете да бъде открит Дамян обаче не са големи, признаха спасителите. В района има огромни навявания, преспите са 3-4 метра, а мястото, където е изоставен младежът, е на 7-8 часа път от хижа ”Равнец”, която е като база на спасителните екипи. Изчезнал под връх Ботев алпинист Дамян Димитров от София е тръгнал с двамата старозагорци от страх, че ще го изоставят хората от неговата група. Очевидно по-слабо подготвен и екипиран, той буквално им изплакал: ”Момчета, нека да вървя с вас до хижата, моите ще ме зарежат по пътя.” Това твърдят Станимир Стоилов и Йордан Георгиев от Стара Загора, които смятат, че са направили всичко възможно да спасят 27-годишния младеж. Тримата плюс още двама алпинисти от Карлово поемат от заслон ”Ботев” под едноименния старопланински първенец около 7 часа сутринта в неделя. Карловци като местни и по-опитни туристи им обещали, че ще ги водят до крайната цел - хижа ”Васил Левски”, но по пътя се загубили и те дръпнали напред сами. Около обяд времето в планината рязко се влошило. Започнало да вали нов сняг и бързо натрупал още 50-60 см. Излязъл и ураганен вятър, който според метеорологичната сводка от връх Ботев за същия ден е бил със скорост над 120 км/ч. ”Буквално ни захвърляше в преспите заедно с раниците”, описва ситуацията Станимир. Температурата паднала до минус 15 градуса. Всичко това затруднявало безкрайно придвижването на тримата туристи. В най-критично положение изпаднал Дамян. И тримата били с котки, но за разлика от старозагорските алпинисти, той бил без очила и маска. ”Лицето му беше станало като буца лед”, припомнят си ужаса Станимир и Йордан. Те били принудени да го вържат с въже през кръста и няколко часа буквално го влачили на ръце. При всяко спиране Дамян затварял очи и бил готов да заспи. Старозагорци на няколко пъти го разтривали със сняг, дали му и една вафла да се подкрепи. От изтощение Дамян изпадал в крайни състояния: ту искал да го изоставят, защото ги бави, ту ги молел през сълзи: ”Момчета, не ме изоставяйте”. Снежната виелица в един момент ги принудила да спрат и да потърсят завет. Наложило се Йордан да се изкачи на по-високо, за да се ориентират в посоката, а другите двама го чакали долу. Силите на двамата старозагорци също били на изчерпване. ”Не сме си и помисляли обаче да го изоставяме, дори това да ни струваше живота”, категоричен е Станимир. След може би 3-4 часа ги застигнали други двама алпинисти от Карлово. Като видели, че двамата старозагорци едва се държат на краката си, карловци кавалерски поели грижата за Дамян и посъветвали Станимир и Йордан да се придвижат, колкото се може по-бързо към хижата. Двамата пристигнали тук около 15 ч в неделя. А в това време карловци продължавали борбата за живота на Дамян. След близо 4 часа крайни усилия по техните признания те го изоставили на разклона за трите хижи - ”Рай”, Равнец” и ”Васил Левски”. ”Не знаем защо са го изоставили и не искаме да коментираме”, категорични бяха двамата старозагорци. Те са връстници, на 27 години, и са приятели от детинство. Станимир е продавач-консултант в магазин за авточасти в Стара Загора. Йордан пък се занимава с пчеларство и търгува с мед. И двамата смятат себе си за любители туристи, но имали зад гърба си доста съвместни експедиции, и то не само в Стара планина. Не са съгласни, че са били зле подготвени за този фатален преход от връх Ботев. И двамата били с термобельо, грейки, дебели пуловери, очила, маски, добри алпинки с котки”, аргументира се Станимир. ”Станимир и Йордан не са наши членове, не са и водили никога подготовка като алпинисти при нас”, заяви вчера председателят на старозагорското туристическо дружество ”Сърнена гора” Алексей Стоев. Според него главната причина за разигралата се трагедия е, че групата е тръгнала от връх Ботев на сляпо, без да се съобрази с прогнозите за влошаващото се време. Освен това явно не са били добре подготвени и екипирани за такъв преход. ”Котките не могат да заменят липсата на тренираност и опит”, категоричен е Стоев. Решаващо според него се е оказало и че всъщност изпадналият в криза Дамян се е движел със случайни хора. ”Вярно, във високата планина всеки сам отговаря за себе си, но в една компактна, приятелска група никой никого не изоставя”, казва Алексей, който освен дългогодишен алпинист е и изявен пещерняк."
от тук : http://dnes.dir.bg/2008/01/31/news26...html#sepultura

И собственото ми мнение:
През лятото на 2006 г. джипа ми 2 месеца беше в бокса и обикаляхме със съпругата планините пеш. На първия излет тръгнахме група от 10 човека водени от "планински водач" - явно непрофесонален. През цялото време групата беше разкъсана - събирахме се само на почивките и накрая на хижата. На другия ден в уречения час за върха тръгнахме само двамата със съпругата - другите отказаха - тежели им главите. Малко преди върха обаче виждам "водача" и едното момиче - бързат, тичат нагоре. Изчакахме ги на върха. Мислех, че ще слезем надолу, като група. Обаче - уви - надолу пак надбягване. Оставихме ги да тичат, а по пътя надолу срещнахме друг член на групата - изоставили го по пътя нагоре. Прибрахме се с него към хижата. Там се събрахме уж всички и тръгнахме надолу по ръба към колите. Състезанието започна отново. Останах разочарован от групата и сметнах за виновен водача.
Така се случи, че обикалях (вече само с жена ми) планините и наблюдавах много групи туристи. Като изключим чуждестранните групи туристи, които се движат организирано само едно софийско бюро за туризъм поддържаше груповия подход. Всички други туристи в планината са в постоянно състезание. В непрестанна борба да изпреварят колегите си, да кажат "ама аз тоя маршрут го взех с 2, с 5, с 10 минути по-бързо". Борба кой по-бързо, кой по екстремно, кой е по-по-най. Не отиват сякаш в планината да се насладят на природата, а за да избиват някакви комплекси и да се хвалят после.
Спомням си в един планинарски форум някой търсеше съмишленици да правят нощен траверс на вр.Ботев на връх Нова Година. Ненормална работа.
Всяка година ако ви е известно се прави в Централен Балкан един преход - 100 км за 24 часа. Там е така - кой докъдето може. И докъдето стигне там го оставят. О времена, о нрави. Всяка коза за свой крак.
Често се е случвало да цъфне някой посред нощ в хижата сам и след кратка почивка да продължи на челник към билото - там щял да спи. И други такива глупости.
Никого не осъждам. За Дамян - мир на праха му. А за онези момчета - всичките двойки - туристи, алпинисти - ми е жал. Дълги години ще го сънуват, ако имат съвест.

[icerunner]

До: Изоставения турист

На 25,26 и 27 в района на х.Плевен и вр.Ботев се проведе зимна алпиниада. За жалост в района за два дни си отидоха две млади момчета. Изчетох темата до тук и незнам какво да ви кажа. Относно случая който коментирате в неделя сутринта на Ботев уредите измерващи вятъра / а те отчитат до 160км/ч / не го хващаха. Дежурния на Ботев каза, че якото му се е съдрало от вятъра. Представете си какво е било навън. Прибавяйки към това и мъглата, която падна, въобще не би трябвало да се излиза навън- дори и да си опитен. На заслон Ботев където са били е можело да изчакат с дни, но уви.

За събота 26 се проведе ски рали, на което загина още едно момче. Аз бях на билото в опит с няколко колеги спасители да го върнем към живота, но неби. За жалост в случая се налагаше незабавна евакуация/ разбирайте вертолет/ но явно не беше осъществимо- или поне в България не е възможно. /а всички гледаме дискавъри и знаем там какво могат/. На помощ откликна Ботев с неговия снегоход, който се намираше в калофер, но дойде след около 2,5 часа, а тогава беше вече късно. За жалост момчето издъхна в ръцете ни. Много е жалко да искаш да направиш нещо, а всъщност да си безсилен. Незнам как си представяте какво е положението там горе: жесток вятър, който вдига ледени парчета от кората на снега и чувството е като да те бие град или си в бетонобъркачка.. Не го пожелавам на никого.
В балкана всеки трябва да се съобразява със самия балкан и със собствените си възможности. Нама по велик от планината.
Нека почиват в мир.

Би ли разказал за инцидента по време на ски-ралито. Бюлетина в ПСС е доста лаконичен. Разбира се, ако мислиш, че не му е тук мястото да се обсъжда или просто не ти се пише имаш право. А иначе нищо, че форума е за офроуд и тук има хора които не веднъж са се срещали със снежните бури във високата планина. Затова и посъветвах колегите да не дават крайни оценки....

[Венцислав Петров]

До: Изоставения турист

За прехвърлянето на отговорността върху други лица съм напълно съгласен. Без да си бил там и да си изпитал ситуацията върху себе си не може да виниш някой за това какво е направил или не в толкова сложна ситуация.
За "осъждането" на загиналия младеж, обаче съм категорично против! Според една много стара и дебела книга склонността към грешки е конструктивна особеност на човека. Потготовката е нещо много относително и е трудно да се отсъжда за това колко и как е бил потготвен човека от зазкази през 4-ти лица! Освен това Алекс много правилно каза - всички сме били млади (някои още сме) и в една или друга степен дърпаме дявола за опашката. Това също смятам, че е конструктивна особеност на човека, движеща света напред. Да случилият се инцидент може да послужи за поука, но категорично не и за съдене!

Сашо аз не съдя, просто твърдя че всеки сам трябва да си носи отговорността за собствените действия... Защото сега прокуратурата е започнала проверка срещу двамата за "неоказване на помощ на нуждаещ се"... т.е. и всичко да мине без последствия пак ще обикалят с месеци и години разните кабинети... И то защо? Защото са направили грешката да приемат да върви с тях някой който дори не са познавали...

[bobotrojan]

До: Изоставения турист

Не искам да изпадам в подробности , често казано не ми се и пише. Това отгоре го написах само за да може да се "ориентират" хората в обстановката, която е била там. Незнам, но понякога нещата се развиват толкова бързо, че... Когато отидохме при момчето, беше в безпомощно състояние. Може би причините са различни. За жалост за кратко време е настъпило силно преохлаждане на организма и още бог знае какво. Просто не ми се коментира. Ще ме разберете.

[icerunner]

До: Изоставения турист

....всеки сам трябва да си носи отговорността за собствените действия.....

Безспорно е така. В случая също! Не се заяждам за думата, но "100% виновен" не мисля че трябва да се търси при такова нещастие. Планината понякога прибира и безрасъдно смелите и най-разумните си приятели....Факт.

...... Защото сега прокуратурата е започнала проверка срещу двамата за "неоказване на помощ на нуждаещ се"....

Надявам се да не се стига до подобни безумия, но кой знае. В нашето общество всеки можеда си науми да те съди за нещо...
А по този повод в някои държави си има законодателство и по тези въпроси. Ако се случи инцидент по време на изкачване, този който има по голям опит (доказан със завършени курсове и т.н.) носи наказателна отговорност задействията си. Друг е въпроса, че когато това е добре обмислено и разписано, това далеч не води до това да се подвеждат под отговорност хора опитали се да помогнат в критична ситуация, а напротив. Просто отговорността им е регламентирана и ако са изпълнили задълженията си никой после не може безнаказано да ги обвинява задействията им, включително и моралната им страна.

[icerunner]

До: Изоставения турист

... Незнам, но понякога нещата се развиват толкова бързо, че... .

Факт. Затова се търсят начини за бърза и най-вече ефективна реакция в такива случаи. За съжаление нещата не опират само до желанието и дори потготовката на човек да помогне. Организация, технически средства... Измислено е по света, но въпреки всичко понякога и там се случва...
А за това, че не ти се коментира - абсолютно разбираемо.

[bobotrojan]

До: Изоставения турист

За жалост в последните няколко години си отидоха няколко приятели и то все в балкана. И всички те малко или много имат опит с планината. За жалост! Просто никой не е застрахован. Просто при различните хобита лоито практикуваме го има РИСКА. И всеки сам го поема в определената ситуация. Винаги се стараем да обмислим всичко предварително за да няма инциденти, но те все пак стават, колкото и нелепи да са.

[bobotrojan]

До: Изоставения турист

Факт. Затова се търсят начини за бърза и най-вече ефективна реакция в такива случаи. За съжаление нещата не опират само до желанието и дори потготовката на човек да помогне. Организация, технически средства... Измислено е по света, но въпреки всичко понякога и там се случва...
А за това, че не ти се коментира - абсолютно разбираемо.

Ако държавата се сети да се включи и незнам още кой, но да има например един хеликоптер/който би спасил живот/, а не всеки път да се търсят военните, а те докато разрешат с техните процедури и други. Жалко е, че живеем в такава държава. С голи ръце не винаги става.
В гражданска защита се наливат толкова пари и защо ли?

[sl.daskalov]

До: Изоставения турист

Това е така, но отговорност имат и хората обещали, че ще го заведат до другата хижа. При такива условия трябва да можеш да прецениш и спътниците си(а явно той сам си е казал, че не му стигат силите да върви със спътниците си). Или най-малкото екипировката им. Той нямаше да тръгне сам в лошото време, ако не му бяха позволили да се присъедини. След като е имало алпинисти и други опитни планинари, би трябвало да са можели поне да го видят с какви дрехи е. На мен лично ми се е случвало да връщам неподходящо облечени хора. Наистина там не е имало място, където да го върнат, но е можело да го оставят в заслона и да пратят помощ. Щеше да му се отрази болезнено само на джоба. Присъединявайки непознат, очевидно неподготвен и зле екипиран човек рискуваш неговия живот, както и своя. Не бива да се забравя, че и това е голяма грешка.

С това не съм съвсем съгласен! Ако всичко можеше да се прецени и предвиди в планината, то разходката там щеше да е толкова интересна, колкото и тази в градския парк! Всички знаем че редовно се случва даже и световно известни алпинисти да не дооценят нещата и да пострадат от това! Именно риска криещ се в невъзможността да се предвиди всичко, привлича търсачите на силни усещания в планината (и понякога усещанията стават фатално силни), и именно убеждението че ще успеят да преценят и предвидят всичко, води най-често до фатален край!
Пак повтарям, не бива да се съди никой! Аз не бих съдил никой, ако подобно нещо се случи с мене! Когато съм тръгвал в планината, винаги съм съзнавал че си слагам доброволно главата в торбата и съм тръгнал на единоборство с природните стихии! Разбира се компанията, с която съм ходил бе от хора на които имах пълно доверие, но в никакъв случай не бих изисквал от тях да рискуват собствения си живот заради моя!

[the_trident]

До: Изоставения турист

Ако държавата се сети да се включи и незнам още кой, но да има например един хеликоптер/който би спасил живот/, а не всеки път да се търсят военните, а те докато разрешат с техните процедури и други. Жалко е, че живеем в такава държава. С голи ръце не винаги става.
В гражданска защита се наливат толкова пари и защо ли?

Kakъв хеликоптер?сега първо ще купят самолет за държавните ни чиновничета,пък това ,че умират хора кой го е грижа. А за планината не веднъж съм споделял ,че винаги си взима своето.Това не е жена с леко поведение и кой когато си пожелае да Я посещава.Жалко за момчето мир на духа му

[sl.daskalov]

До: Изоставения турист

и като виждаш някой по-слаб го заебаваш там да си мре сам, а?

Отговарям на този анонимен герой:
Досега никой, никъде не съм заебал, никога и не ми се е налагало да обмислям такъв вариант! Също така, най-искренно се моля и се надявам и за в бъдеще да не ми се налага да правя такъв избор! А също така и на тебе ти пожелавам, дано никога да не бъдеш изправен пред избора дали да оставиш някой да си мре сам или да останеш да мреш с него! Щото на думи всички сме много силни, ама като дойде яйцето на дупето, чак тогава се разбира истината, а от нея понякога боли!

[bobotrojan]

До: Изоставения турист

и като виждаш някой по-слаб го заебаваш там да си мре сам, а?

Отговарям на този анонимен герой:
Досега никой, никъде не съм заебал, никога и не ми се е налагало да обмислям такъв вариант! Също така, най-искренно се моля и се надявам и за в бъдеще да не ми се налага да правя такъв избор! А също така и на тебе ти пожелавам, дано никога да не бъдеш изправен пред избора дали да оставиш някой да си мре сам или да останеш да мреш с него! Щото на думи всички сме много силни, ама като дойде яйцето на дупето, чак тогава се разбира истината, а от нея понякога боли!

Никой не може да прецени, как би реагирал при подобна ситуация. Така, че тези точки ги давайте в други теми и по други поводи. Мога само да споделя, че бях без капка сили и ми идеше да ревна ако можеже нещо отнякъде да помогне или да се обърне, но не става. Не се отказахме до последно, макар и шанса да бе минимален. Бяхме 6 души и въпреки добрата екипировка / и прекарани между 6 и 10 часа в тези условия/ повечето имаhа частични измръзвания. За това който не се е сблъсквал с тези условия нека не съди. Аз си мисля, че има бог и той ще отсъди.

[Tisho]

До: Изоставения турист

Крайно време е някой да назовава нещата с истинските им имена и да не се крием зад фалшиви лозунги... Виновен на 100% е загиналият. Защото всеки който иска да ходи в планината първо трябва да е наясно с:

1. Планината не е място за майтапи
2. В планината се ходи след подходяща тренировка
3. В планината се ходи със съответна екипировка + всички необходими свързочни и средства за ориентация.
4. В планината се ходи със съответно осигуряване от други хора отговарящи на горните условия и имащи ясни отношения.

Който не е изпълнил горното има сериозен проблем... той си е негов и няма никаква причина да бъде прехвърлян на други хора които по една или друга причина са се озовали или са могли да бъдат там...

И най вече ходещия в планините трябва да е наясно кога да тръгне и кога да се спре и да върне.
Връщал съм се много пъти и чесно казано още не ми се е случвало връх или интересен маршрут да ми избяга. Все там си стоят. Не си заслужава да си даваме живота и здравето заради едното аз бях там!

Екипировката и средствата за ориентиране са от никаква полза ако човек не го слуша главата и взема неадекватни на ситуацията решения.


Може още много да се напише и каже. Само че незнам дали ще има полза от това... След някой месец инцидента ще се забрави и...
Като по пътищата всеки си мисли на мен няма да ми се случи...

[Тодор (Zaarin)]

До: Изоставения турист

Пак повтарям, не бива да се съди никой! Аз не бих съдил никой, ако подобно нещо се случи с мене!

Не ги съдя, а отбелязвам, че са направили грешка. Или предпочиташ заради едната съвест да си замълчим и да оставим утре пак да се случи същото?

За това пак повтарям, че е грешка при такива условия да обещаеш на някой очевидно не добре подготвен, че ще го преведеш през бурята. В такива случаи е по-добре да го оставиш там където има максимален шанс за оцеляване. Човек трябва да се съобразява с възможностите си, а групата с възможностите на най-слабото си звено.