Тази събота и неделя благодарение на колегата Антон Пенчев се проявихме малко като МСС.Та за какво говоря още през седмицата колегата ми каза Дяволе идвам той има къща у наше село та колега идвам казвам му звънни е да де ма нали съм си малко шемет нацяло забравих и в събота късен следобед лягам изгасям де що има комуникация покраи мен и заспивам спокоен че никои няма да наруши моито спокоиствие.Около 19:00 си включих телефона и видях че ъсм търсен от Антон и чак тогава се сетих какво се бяхме уговорили блъскам се в главата и викам маико какъв съм загубен звъня му,а той вика еи много на време звъниш помагаи казвам какво с какво и тогава разбирам че е закъсал на път за връх Богдан разбрахме се къде е каза ми че брат му ще ме вземе с неговта Тойота Ленд Крузър защото аз нямам джип и да идваме,ичаках брат му и по утъпкания път по посока богдан стигнахме точно до мястото където беше затънала Тойтоата на Антон гледам аз блещя се и казвам абе човек какво търсиш там в това нанадолнище до самия път тогава тои ми обясни имаше паднали дървета на пътя реших да ги заобиколя и минах по ската от страни на пътя но тъй като самия скат е покрит с листа и мека почва Тойтоата вместо да се движи направо е пропадал станични сега няма как да се самоизмъкне.
Решихм,е да пробаме вързахме няколко въжета:

идеята беше да спрем свличането на Джипката и тя сама да излеззе ноне успяхме щтракнах още няколко снимки на героя:


и с групата решихме че няма смисъл да се мъчим да дърпаме повече защото и без това се стъмва а и мястото където беше джипа не вещаеше некои да го намери.Оставихме джипа да пренущува и сутринта на свежи мозъци решихме да пробваме.
В неделната утрин със свеж разум и натоварени с въжетат на половин Копривщица се отправихме към Богдан там щракнах още няколко снимкина героя в Профил и в амфас


ето от тук тряббваше да изкочи Тойтоата но за съжеленеи не се получава реална представа за наклона който беше относително голям но проблема бе че бе отрупан с листа и се хлъзгаше надолу

имаше и други пречки


но те се отстраняваха бързо

след като вързахме голямата Тойота 60 сериа за по малката 70-та и спомоща на полиспаст упяхме да издърпаме машината на горе всъшност на немя малко и трябваше тя сама превзе баира но проблемите не идват сами на самия ръб на баира дългата база показа своите недостатъци окантари се и нямаше мърдане


започна голямамото копаене

вдигане с hi-lift


и накрая след няколко безуспешни опита да извадим машината се оказа че сме успяли да окантарим джипа на двата най-големи камъка в гората около Копривщица разбира се беше предприета кация за отместването им



и както става по филмите всичко свърши със щаслив край

Искам да благодаря на Колегата Антон Пенчев че ме включи в спасителната кация и ме накара да изпитам тръпките на оффроуда както и за чудесната разходка след края на ваденето останалото той да разкаже.
Решихм,е да пробаме вързахме няколко въжета:

идеята беше да спрем свличането на Джипката и тя сама да излеззе ноне успяхме щтракнах още няколко снимки на героя:


и с групата решихме че няма смисъл да се мъчим да дърпаме повече защото и без това се стъмва а и мястото където беше джипа не вещаеше некои да го намери.Оставихме джипа да пренущува и сутринта на свежи мозъци решихме да пробваме.
В неделната утрин със свеж разум и натоварени с въжетат на половин Копривщица се отправихме към Богдан там щракнах още няколко снимкина героя в Профил и в амфас



ето от тук тряббваше да изкочи Тойтоата но за съжеленеи не се получава реална представа за наклона който беше относително голям но проблема бе че бе отрупан с листа и се хлъзгаше надолу

имаше и други пречки


но те се отстраняваха бързо

след като вързахме голямата Тойота 60 сериа за по малката 70-та и спомоща на полиспаст упяхме да издърпаме машината на горе всъшност на немя малко и трябваше тя сама превзе баира но проблемите не идват сами на самия ръб на баира дългата база показа своите недостатъци окантари се и нямаше мърдане


започна голямамото копаене

вдигане с hi-lift


и накрая след няколко безуспешни опита да извадим машината се оказа че сме успяли да окантарим джипа на двата най-големи камъка в гората около Копривщица разбира се беше предприета кация за отместването им



и както става по филмите всичко свърши със щаслив край

Искам да благодаря на Колегата Антон Пенчев че ме включи в спасителната кация и ме накара да изпитам тръпките на оффроуда както и за чудесната разходка след края на ваденето останалото той да разкаже.
Коментар