Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Философия на оцеляването

Свий
Това е залепена тема.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Философия на оцеляването

    Първоначално публикуван от Венцислав Петров Преглед на мнение
    . Не разбирам от друга страна, защо като стане нещо обичайно за района, редовно го обръщаме на бедствие... Например ако зимата навали сняг, пролетта дъжд или нещо от този род..., обществото му придава катастрофични размери... Като цяло изводите са: Да се надяваме, че обществото като цяло е право...
    Аз имам лесно обяснение:
    Едно време само в петък "Работническо дело" беше 6 страници. Иначе 4. Имаше само БТ и Радио София.
    За локални бедствия се чуваше само в кръчмата.
    То според медиите тогаз и убийства нямаше!
    А сега!!!!!

    Коментар


    • От: Философия на оцеляването

      "Философия на оцеляването"
      Понаписахме по принцип по отделните аспекти, нека кажа нещо, именно за ФИЛОСОФИЯТА. Вече стана въпрос, че "складирането" е кауза пердута. Същността на нещата не е да се стремим да осигурим условия, след евентуален катаклизъм от какъвто и да е вид, да продължаваме да живеем "както си знаем", а да се стараем да си изградим стратегия за действие според ситуацията. - Няма смисъл, а и е невъзможно да се запасим с неограничено количество вода (важи и за храна, и за всичко останало) примерно. Трябва да премислим и установим разумен екзистенц минимум за потреблението (изобщо) да се научим откъде и как да намираме такава, да знаем от къде може да се ползва вода като питейна и от къде за санитарни нужди, от къде за противорадиационни - ако щете. Да си изградим умения за осигуряване на храна - на енергия от всякакво естество. Оцеляването не е скаутски лагер (и съответно, познанията придобити оттам не са адекватни), както си го представят, героите на заглавната статия - оцелявачи. Да палим огън, да знаем къде е север, да организираме бивак, да използваме оръжие (а и да импровизираме такова) не са висша степен на познание, а елементарни умения за нормален, разумен човек.

      Може би ще се отклоня от темата, но ще приведа съвсем конкретни примери за себеси. Изреждането не е по значение, или екстремност на събитието:
      Пожар.
      Живея в малка сграда. Четири етажа, осем жилища. Строена е в края на `30-те на миналия век, има противопожарни кранове, инсталацията им е автономна спрямо останалата водопроводна инсталация на сградата и е разположена в отворена шахта. Лично подмених цялата - тръба три цола от централното водохващане при тротоарния кран (преди две-три години сложиха и водомер, при подмята на другия). Нови кранове, нови щуцери, струйници. Шлангове по тридесет метра, на всяка стълбищна площадка, които осигуряват достигане на най-далечните части на всички отделни жилища, дори и на съседните етажи. Имам десетина пожарогасителя по двадесет литра, на различни принципи и със различни работни вещества - във мазето, на тавана, и в апартамента. Сложил съм на сградното ел. табло, централен прекъсвач. Мисля върху някаква система с кислородна бутилка на 150атм. и някакъв дюшек.
      Наводнение.
      Сградата е със мецанин, т. е. първият жилищен етаж е на около метър и половина от терена. Наскоро се разделих с една помпа Сузуки, с ДВГ, която седеше в мазето, но ще попълня липсата адекватно.
      Земетресение.
      В друга тема, по друг въпрос бях писал това:
      ###"Инструкциите у дома (специално за земетресение) са: По най-бързия начин под тази маса - масивен дъб, плота е 8см (всизвестната препоръка със щурцовете на вратите издиша), котката е задължение на този, който пръв я "забърше" по пътя си. Живея на последния етаж (четвърти) и това доста упростява задачата. Сандъците са на тавана, предполага се върху тях да се срути само дървената покривна конструкция и керемидите, така че след като се окопитим би трябвало лесно да ги намерим, аз съм ги правил, от петсантиметрови талпи са и са пробвани (съвсем сериозно) от петнайсет метра. В тях е "неприкосновения запас" - дрехи, одеяла, индивидуални средства за защита от всякакво естество, основни медикаменти и санитарно оборудване. Всичко основно, като за четирима души, а някои неща са и дублирани, че и с по-голяма кратност осигурени. Храна и вода няма (несериозно е да се разчита и организира редовна подмяна и пр.), но съм убеден, че в нашите условия това не е радикален проблем, особено когато на разположение има желязо. На сто метра от вкъщи, на платен паркинг, широк и отдалечен от сгради, трябва да има подготвен автомобил (по този въпрос се работи).
      Погоре стана въпрос за евентуални три категории хора - силно се надявам да сме от третата..."###
      Сандъците са със общ обем, повече от кубик и всъщност съдържат универсален НЗ за всички случаи, които са в компетенциите ми на предвиждане и реагиране. Както съм писал - мога да ги хвърля без проблем от тавана на тротоара, а размера им е такъв, че спокойно се товарят на споменатият "автомобил за оцеляване" - който за момента не е съвсем комплектен
      В случай на бедствие, свързано с радиационно замърсяване - разбираемо - сам не съм в състояние да реагирам
      За война няма смисъл да го мислим - тогава всичко ще ни е организирано, Дори и да не е по най-добрия начин, ние нямаме думата... единственото, което мога да направя е да съберем жените във фамилната къща.
      Всичко това, всичките варианти - включва като съвсем непренебрежим - а дори напротив - компонент: "Желязо". Семейството ми - в смисъл, сведено до домакинство - включва три жени. Всички те, с изключение на най-малката (`щото е на три години) уверено боравят със всякакво. Това със разглобяването и сглобяването със завързани очи, не го броим дори за закачка!
      В споменатата Фамилна къща, поддържам два контейнера от трансформатори (с обем по около 1,5 куб. м) със бензин и дизел, като периодически ги подменям. Там има и генератори и мазета (без оловни стени ) и други още полезни неща - намира се на сто километра от мястото, в което пребиваваме постоянно.

      п. п. Сега, да не ме вземете за някакъв маниак. Не, просто съм един копришки арнаутин със консервативен манталитет.
      Но мога да ви споделя, че на този етап, не съм изпадал в ситуация, в която не съм състояние да реагирам, а такива (ситуации) не е като да не са се случвали...

      п. п. II Прикачените снимки са от цитираното от другата тема мнение.
      Прикачени файлове
      Последно редактирано от davc; 26-05-11, 20:25.
      Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

      Коментар


      • От: Философия на оцеляването

        Ако стане нещо истинско /да не дава Господ-както казват бабите/няма да има кой да го отразява в медиите защото и те ще са засегнати.Тогава ще работи закона на джунглата- по-силния или приспособимия оцелява.
        Мисленето е труден и бавен процес и не се отдава на всеки.....
        Grand 3.1TD
        0898 620 306 Стоян

        Коментар


        • От: Философия на оцеляването

          Трябва да може спокойно да гледаш кървавата пяна от устата на застреляния от теб анти оцелявачДошъл да вземе от твоя запас

          А след това има нужда да очистиш и другите кандидат грабители
          К мирной жизни не пригоден.
          Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
          ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

          Коментар


          • От: Философия на оцеляването

            Първоначално публикуван от Стария Преглед на мнение
            Трябва да може спокойно да гледаш кървавата пяна от устата на застреляния от теб анти оцелявачДошъл да вземе от твоя запас

            А след това има нужда да очистиш и другите кандидат грабители
            Оръжието и храната май са много важни.Озверяването ще дайде много бързо, особенно в нашата държава където нито полиция, нито армия няма да работи в условията на криза и мародерствата ще са навсякъде.

            Коментар


            • От: Философия на оцеляването

              В условията на криза, във ВСЯКА държава не работят армията и полицията. Или поне, не много ефективно и не винаги в положителна посока. Ураганът Катрина беше доста нагледен пример, но нещо бързо се забрави.

              Коментар


              • От: Философия на оцеляването

                Първоначално публикуван от traktorist Преглед на мнение
                Оръжието и храната май са много важни.Озверяването ще дайде много бързо, особенно в нашата държава където нито полиция, нито армия няма да работи в условията на криза и мародерствата ще са навсякъде.
                Относно армията, са съществени разсъжденията - дали би работила.
                За полицията, две мнения няма - предвид естеството на масово присъщото на състава и ниво на морала и факта, че като даденост са въоръжени: Полицията, ще бъде основен проблем в екстремална ситуация!
                Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

                Коментар


                • От: Философия на оцеляването

                  Нямах нерви да прочета цялата тема - голямата част са банални твърдения, и също толкова очевидни рецепти.
                  Колкото до думата, в България вече 130 години има кораби, флот, и в неговия устав - понятиено "борба за живучест". За производните танцувайте от това, не от дума, която не може да бъде написана от първия път. Камо ли произнесена. Или разбрана.
                  А в критична обстановка?
                  Толкова повече че, че по специалността "борба за живучест", така или иначе, има подготвени десетки хиляди специалисти. Не само във флота. А по "сър ...", прости ми господи, не мога да го казвам пред деца - ни един. Не ни трябва още една изсмукана от пръстите категория.
                  Колкото до общите въпроси на оцеляването, това по никакъв начин не е въпрос на свръхнормативни запаси, или налудничави курсове. А само на обща култура, съответстваща на средата, общи умения, и преди всичко - ум. Запасите винаги могат да бъдат унищожени или откраднати, шампионът по карате - да бъде осакатен, а виж разбирането на общата обстановка, и вземането на правилни решения, зависи само от собствения мозък. Нататък са необходими и достатъчни, като правило незначителни физически способности.
                  Знам че съм досаден, но единствения полезен съвет е: четете умни книжки, додето е време. После все едно ще сте сами срещу всичко и всички, с вас ще е само каквото сами знаете.
                  Така че за мене изходния текст е малко или много - въпрос на душевна мастурбация.

                  Коментар


                  • От: Философия на оцеляването

                    Първоначално публикуван от Стефан Преглед на мнение
                    Знам че съм досаден, но единствения полезен съвет е: четете умни книжки, додето е време. После все едно ще сте сами срещу всичко и всички, с вас ще е само каквото сами знаете.
                    ...
                    Не е лошо да знаеш вкуса на лапада, шишарката и копривата от преди да ти се наложи да ги търсиш по описания в книжки ... Тъй де, да не забравяме и тренировките по мъничко.
                    Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                    0888 315 794
                    LZ1UPI
                    A1 (Rh+)

                    Коментар


                    • От: Философия на оцеляването

                      Костенурка строшена с камък, е по-гадна и от сурова коприва, вервай ми.
                      Въпроса не беше кой какво умее да изяде, това е лесната работа. Въпроса е как да оцелееш в разпаднал се, бивш урбанизиран свят. Там първо трябва да избягаш от обезумялата тълпа, жив, и чак после да си устройваш горски банкети. А то от храстите може да ти скочи бивш колега, и да захапе за гърлото невръстното ти дете. Или още преди храстите да изскочат тачанките на циганите, или на бившите ченгета, или целия квартал да се изпържи от скъсана трамвайна жица, или ...
                      Или. Остави периода, в който звънят камбанки, блеят агънца, и тревата е зелена. Това вече не е оцеляване, това вече е санаториума. Ако успееш да дотичаш до там.

                      Коментар


                      • От: Философия на оцеляването

                        Ами да ти призная, нито едното е гадно, нито другото .. Относно бягането от обезумялата тълпа ... хем е тъй, хем не е. Който издеяни и не го отстреля заблудения гладен снайперист, ще трябва нещо да яде и то нещо, което другите не ядат, щото то вече всичко познато на присъстващите в статистичната бройка ще е изядено. И всичко това във вариант 1 - проблем с цивилизацията, а не с природата. При проблем 2 - вулканични зими и подобни случки, може да се окаже, че си от тия, дето съжаляват, че са "останали", когато се окажеш сам сред пепелявия студ и не знаеш как и от какво да се нахраниш ... пък то и калта се яде .
                        Така де, теории много. Аз лично съм привърженик на идеята, че няма да стават катаклизми никъде и никога, макар и да знам колко утопична е тя. И да си напиша, да не се окажа пак крив - книжките са важни, тренировките и те, ама най-важно е мисленето, пък то трябва да се тренира и тАка и вАка.
                        Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                        0888 315 794
                        LZ1UPI
                        A1 (Rh+)

                        Коментар


                        • От: Философия на оцеляването

                          Не. Нищо такова не се обсъжда.
                          Краха на градските агломерации, неизбежно е взривен. Селските райони ще набутат патрони в цевите, все едно какво мисли за това правителството, там оръжие има достатъчно. И ще стрелят по градските, които се влачат нататък с лаптопи, които вчера са стрували половин милион, а днес - едно яйце, ама ако даваш и оная карфица от ревера, бате, понеже само карфицата струва. Офисния планктон не умее друго, освен да тича насам - натам, и да се вайка. Значи - не е нужен на никого. Няма повод да бъде спасяван.
                          Градската технокрация мисли същото за селските. Аз имам гайки, имам ток за две заварки, и нямам повод ни да се моля, ни да се страхувам. Те имат трактор, имат счупени пружини на картечницата, какъв е въпроса? Утре все едно ще сме заедно, все едно дали се харесваме. Нямаме избор. Едните с другите, или всички - мърцина. Останалите - както си му е реда. В разход.

                          Коментар


                          • От: Философия на оцеляването

                            Първоначално публикуван от Стефан Преглед на мнение
                            Не. Нищо такова не се обсъжда.
                            Краха на градските агломерации, неизбежно е взривен. Селските райони ще набутат патрони в цевите, все едно какво мисли за това правителството, там оръжие има достатъчно. И ще стрелят по градските, които се влачат нататък с лаптопи, които вчера са стрували половин милион, а днес - едно яйце, ама ако даваш и оная карфица от ревера, бате, понеже само карфицата струва. Офисния планктон не умее друго, освен да тича насам - натам, и да се вайка. Значи - не е нужен на никого. Няма повод да бъде спасяван.
                            Градската технокрация мисли същото за селските. Аз имам гайки, имам ток за две заварки, и нямам повод ни да се моля, ни да се страхувам. Те имат трактор, имат счупени пружини на картечницата, какъв е въпроса? Утре все едно ще сме заедно, все едно дали се харесваме. Нямаме избор. Едните с другите, или всички - мърцина. Останалите - както си му е реда. В разход.
                            Винаги си добре дошъл в моя опорен пункт
                            К мирной жизни не пригоден.
                            Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
                            ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

                            Коментар


                            • От: Философия на оцеляването

                              Ако сме стигнали до философията и сме приключили с дребните битовизми да мъцна и аз.
                              Най-важното е да съм готов да живея днес (дори само в този форум има много хора, мога и поименно, които не се справят с реалиите), да мога да науча децата си да живеят утре, а тези качества - приспособимост към бързо (а често и радикално) променяща се околна и социална среда и способност за анализ и синтез на информацията (която като обем нараства експоненциално) ще ми помогнат да оцелея през какъвто и да било катаклизъм.
                              И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                              Коментар


                              • От: Философия на оцеляването

                                Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнение
                                Ако сме стигнали до философията и сме приключили с дребните битовизми да мъцна и аз.
                                Най-важното е да съм готов да живея днес (дори само в този форум има много хора, мога и поименно, които не се справят с реалиите), да мога да науча децата си да живеят утре, а тези качества - приспособимост към бързо (а често и радикално) променяща се околна и социална среда и способност за анализ и синтез на информацията (която като обем нараства експоненциално) ще ми помогнат да оцелея през какъвто и да било катаклизъм.
                                Добре казано наистина!
                                Оттук нататък въпросът е кой какво влага във всеки от тези елементи. Но формулировката на мен ми харесва.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X