Интересна статия за избора на нож

[Венцислав Петров]

Автор на статията: Александр Марьянко
източник списание Прорез

Дискутира се избора на нож и оценката на неговата практичност...

[dimov_d]

От: Интересна статия за избора на нож

Много добра статия; Бях я пропуснал.

[mitkochanev]

От: Интересна статия за избора на нож

Наистина интересно и отговаря съвсем ясно и разбираемо на въпросите, които ме интересуват.
За да науча 30% от написаното преди да съм прочел статията изгубих сума време в ровене и главоблъскане.

[Дявол Коледа]

От: Интересна статия за избора на нож

Хм дааа определено добра статия и се препокрива с това което и аз си мислех напоследък за избора на правилен нож.Може ли ако някои се навие д я превде на български за е по досъпна за всички които схващаме руския по трудно аз я четох с помоща на Гугъл преводача и си е доста гърч да схванеш.

[davc]

От: Интересна статия за избора на нож

Ето градски, заповядай чети!
На мен ми звучи малко като общи приказки без особено съществена информативност...



Нож по същество
Александр Марьянко

От самото начало ще направя уговорката – под „същество” в дадената статия се разбира съвсем не това мероприятие от популярната песен, преди което двама хулигани отишли на ресторант да пийнат за кураж и където имали нещастието да се натъкнат на сътрудничката на ЧК Климова. Ще върви разговор за работен нож, необходим на туриста, риболовеца, пътешественика – накратко, всекиму, който излиза сред природата не просто за половин ден.

Веднага ще стесним задачата – няма да се опитваме да изобретим велосипеда, измисляйки нож, еднакво удобен за работа и в тропиците и зад полярния кръг – ще се ограничим с лесостепта на средна и северна Русия с нейния негорещ /умерен/ климат. И в никой случай няма да се подвеждаме по съвременната конюнктура – суперуниверсалните ножове за оцеляване много отиват на героите бойци и радват окото, украсявайки стената, но на човек, комуто се наложи за седмица да борави с такова чудо, може само да съчувстваме.
Необходимостта от нож, в условията на дивата природа не се подлага на съмнение от никого. „Лишавайки се от нож се лишаваш от живот” гласи стара скандинавска поговорка. Ножът се явява неотменен атрибут на екипировката, препоръчван в които и да са ръководство и наставления за правилата на поведение в условията на дивата природа. Но какъв нож да вземем със себеси? Ето в това препоръките се разминават диаметрално – от малък сгъваем без фиксатор до чудовищен сатър с пълен джентълменски набор, тип трион на обратната страна, ударни зъби, отверки и куп още. Тези които очакват след такова встъпление да започна да хваля някакъв най-най-хубав нож, грешат. Избора винаги се пада на вас, а ако вие прекарвате достатъчно време сред природата, то няма и какво да ви се обяснява – вие, така и така, най-вероятно сте се ориентирали. Въпреки, че както знаем – всичко се променя...
Да разгледаме основните заблуди, определящи неправилният избор на нож.

Първи стереотип. Невярна представа за всеобщата универсалност на ножа.

Въплъщавайки в живота старият пионерски девиз: „Бъди готов” много конструктори се стараят да набутат в ножа колкото може повече допълнителни инструменти, забравяйки при това думите на един от героите на ДЖ. К. Джером от книгата „ Трима в лодката без да се смята кучето”, за това, че приготвяйки се за път, трябва да се вземе не това, което може да ни потрябва, а това, без което не можем. По такъв начин на ножа се появяват резачи, с които няма какво да се реже, пилички, негодни дори за маникюр, ударни зъби, които наистина могат да ни причинят удар /не в медицинският смисъл – б. пр./ със безполезността си, компаси, по които няма да намерим пътя дори и в градинката и други, също толкова нужни и полезни иновации. Най-интересното е, че и дизайнерите и потребителите в дъното на душите си разбират непотребността на тези дрънкулки, но с упорство продължават да се водят от принципа „какво като е неудобно – затова пък го има”. Особено топли думи заслужава кухата дръжка за НАЗ /неприкосновен авариен запас/. Аз още нито веднъж не съм виждал човек, приготвил се за поход и в джоба му да ги няма тези неща, които обикновено слагат в този запас. Дори можем да разберем кино героя, който се вихри в джунглите на Индокитай в адамово облекло и с такова изделие, но в Русия кръвосмучещите насекоми и дядо Мраз бързо ще убедят и най-последователния нудист в неправотата му. За това, че кръглата /или квадратна/ в сечение, дръжка не е особено удобна за работа, даже няма смисъл да се говори.
Заслужава си да се отбележи подробността, която представлява усложненият предпазител. Неговата необходимаст се определя от съображения за безопасност на ръката при тежка работа и самоотбрана. За начинаещия е възможно да си струва да се тревожи за наличието на предпазител, но нужен ли е той всъщност? За работа то е не само безполезно, но дори и пречи. Финландците примерно правят предпазители само на детските ножове. И на ножовете предназначени за американския пазар, което е тънка насмешка над „най-ножарската” нация. Типичният „голям нож за тежка работа” – мачетето – също няма такъв елемент. Въпросът за самоотбрана с нож е пораздут в известен смисъл – в гората, фехтовални двубои не се случват особено често, а възможността да се предпазим с него от мечка, или глутница вълци намирисва на книжки от серията „fiction”. Ако риска от неприятни срещи е наистина толкова сериозен, то по-добре да се замислим за нещо в подходящ калибър, или пък дори изобщо да не посещаваме такива места.
Накратко, по отношение концепцията на съвременните „ножове за оцеляване” не би се изплюл само този, който го мързи и надали аз мога да добавя нещо ново.
Оригиналниченето на съвременните конструктори е възможно да се оправдава от търговския успех на изделието, но при това функционалността е сериозно пострадала. Ако обичат, без лукаво мъдруване да се обърнат към тези модели , чиято форма е изчистена от многовековния човешки опит.


Втори стереотип. Универсалният нож – това е голям нож.

Защитниците на тази концепция твърдят, че с голям нож наистина може да се изпълни всяка задача. Когато на тях самите им предложат със същият този нож да почистят някой килограм картофи, или да почистят /не знам колоко е пуд б. пр./ риба, се започва с песента за някакъв загадъчен "Finger-spitzengefuhl" – особен навик, безвъзвратно загубен в хода на еволюцията. Да, действително, на определен и достатъчно кратък исторически етап големите ножове са доминирали - а именно, когато огнестрелното оръжие фактически е осъдило дългото хладно, но надеждността и скорострелността му още са били неособено сериозни и големият нож известно време е служил като допълнително оръжие и универсален инструмент.
Археологическите разкопки свидетелстват за това, че универсалните ножове на древните не са се отличавали с огромен размер. Например ножовете намерени при разкопки на обекти от първото хилядолетие от нашата ера в приуралието имат следните размери:
- клин – дължина от 6 до 20см, като най-разпространени са тези от 6 до 8см
- ширина на клина – от 1 до 2см
- дебелина при гърба на клина – от 3 до 6 пъти по-малка от дебелината му
Според археоложките данни такива са били и ножовете разпространени и в северна Русия и скандинавието и в Европа. Да, съществували са и до сега съществуват и големи ножове, но те като правило се явяват специални – ножовете тип Leuku на народността Саам, които се използват за подготовка на бивак, цепене на дърва и като оръжие, ножовете yo-wal и maini-wal на коряците, или „палмите” на задбайкалските чергари, служещи за същите цели. Т. е. Съществували са универсални ножове с неголям размер, носени постоянно за всекидневни нужди и специални ножове с голям размер, използвани и носени в зависимост от ситуацията. Концепцията за двата ножа се утвърждава от достатъчно голямо количество запознати, но при ред обстоятелства, най-добро допълнение към неголемия универсален нож в руските условия се явява брадвата. Именно брадва, а не туристическо брадве, което смело може да отнесем във същата категория на средства за самоизтезаване, както и „ножовете за оцеляване”.

Трети стереотип. Ножа е здрав като скала.

Основни последователи на тази идея са били и си остават американците, на които ние дължим лозунги от типа: "one life - one knife" и "rock solid knife". Дебелина от 5-6 та дори и 7мм на клин широк 25-35мм е напълно нормално явление при американските, испанските та дори и немските ножове. Ред специалисти по оцеляване се придържат към концепцията: „Покажете ми човека, комуто нито веднъж не се е наложило да подложи ножа си на ексремно изпитание и аз ще ви покажа този, който не е оставял живота си да виси на конец” – казват те, утвърждавйки, че ножа трябва да е такъв,че: „да отидеш в ада и да се върнеш”. Доколко е правилен този принцип за универсалност е спорен въпрос. В края на краищата да се предпочете хипотетичната възможност, ножа да се ползва като осигуровка /в смисъл – алпийска б. пр./, или чук и всекидневно да се мъчим, изпълнявайки с това трупче стомана с резило домакински задачи, или да имаме нормален удобен нож , лишавайки се от възможността да разсечем на две каросерията на „жигулцето” – е въпрос на лични пристрастия.
Освен това, тънкият клин, не е непременно неиздръжлив. В рекламен филм на един от скандинавските производители, с нож дебел 2,5мм сечаха дърво. Рекламата си е реклама, но ако не се опитваме да използваме ножа за несвойствени дейности, свръхдебелината, ще му е само в минус. Тук трябва да отнесем и популярния еднопластинен монтаж: -при който дръжката е формована от накрайник с пълния профил. Особено предимство в здравината , сравнен с класическият монтаж, такова острие няма, затов пък има 25-40% по-голямо тегло. Освен това, така изпълнен нож не защитава ръката от студ, или ел. ток, ако се наложи да се реже кабел под напрежение. Разбира се, ако пътешествате с джипка в лятната гора, теглото и електричеството не биха ви плашили. Но, ако ви се налага да правите дълги преходи пеша, то вече започвате да се замисляте за излишните грамове, постоянно разнасяни на кръста, или в раницата – вместо тях е по-добре да носите допълнителни лекарства или висококалорийни хранителни продукти.
Популярността на тази конструкция се дължи на простотата й. Ножове изпълнени по нея са малко по-евтини от изработените по класическата конструкция. Дълго може да се обсъждат достойнствата и недостатъците им /на класическите/, във всеки случай те са доста по-добри от изцялометалните, усилено натрапвани на потребителя като пример за уникална здравина и надеждност.

Четвърти стереотип. Високото значение на показателите за твърдост на стоманата.

Очевидно е, че нож с твърдост до 45HRC, ще се нуждае от постоянно дозаточване, което не е особено удобно. Много се хвърлят в другата крайност – давай на твърдост от60,61, та и на 62 единици по Рокуел! При това се пропуска факта, че болшинството качествени съвременни ножове се произвеждат от корозионноустойчива стомана 440С /руски аналог е – 95Х18/, притежаваща крайно високи стойности на износоустойчивост, висока крехкост и по-малка ударна устойчивост в сравнение с традиционните ножарски въглеродни стомани. На пазара и сега се наблюдава бум на точила, на керамична и диамантена основа при намаляване на търсенето на естествени камъни, които трудно се справят с модните хромови, високовъглеродни ножарски стомани. И това само за заточването. А ако частично повредите резилото?
Същите съображения важат и за високотехнологичните стомани със съдържание на въглерод до 2,2%. На неотдавнашна изложба, един от производителите на търговски булат обясняваше на посетителите за това – колко този материал е сложен за обработка и как той „изяжда” абразивния инструмент. На въпрос за това, какво да се прави, ако при разфасоване ножа попадне на кост и резилото се нащърби, беше даден отговор – оставете, вие сами така и така нищо не можете да направите, пратете ни ножа , ние безплатно ще го възстановим. Та така. Голямо утешение за ловеца, оказал се с нащърбено острие до неразфасования дивеч. Позицията на производителите, изкарващи всяка година „най-напредничавите” марки стомана за резила е напълно разбираема. Използваемостта им предвид модерното оборудване на гражданина също не предизвиква въпроси – под ръка винаги му се намират необходимите средства за възстановяване на резилото и самия нож, също така, включително и пълната му замяна с друг. В условия на отдалеченост от града, по мое мнение, на преден план излизат съображенията за възможността за бързо възстановяване на режещият ръб и изобщо неговата геометрия. При това с обикновено горско камъче, а не със специално точило, което винаги трябва да се носи. Явно затова все по-силно се чуват гласове отоносно оптималността в условията на дивата природа, било на средновъглеродни неръждаеми стомани с твърдост до 56-57 HRC, било на по-твърди (до6ОНRС), но с нормално съдържание на въглерод.

Пети стереотип. Качествени ножове произвеждат само фирми с дълголетен опит.

Уви, времената, когато собственикът е давал името си и лично е гарантирал качеството, безвъзвратно са изтекли във времето. Търговската марка е станала просто вид стока, която се купува и продава. Вече никого не удивява това, че швейцарските часовници се произвеждат в далечният изток, а автомобили от известни американски марки – в Латинска Америка. Това важи и за ножовете. Много фирми лежащи на лаврите на своята някога заслужено завоювана слава, започват бавно да предават позициите си. Някои просто са деградирали като производители. Очевиден е факта, че лидерите днес са в голямата си част млади, целеустремени, гъвкави производители, след които с голям труд едва насмогват „героите на вчерашния ден”. Това не значи, че сред младите има само новатори, а старите до един са ретрогради – да се каже това, би било голямо опростенчество. Но ярко се забелязва тенденцията – най-оригиналните и интересни модели, в днешно време съвсем не се произвеждат от патриарсите на ножарския бизнес от рода на Gerber, Buck или Puma.

Шести стереотип. Искаш хубав нож? Покажи дебелия си портфейл!

В определени естетсващи кръгове е разпространено мнението, че ако ножа е по-евтин от $50, то това изобщо не е нож! Да се ръководиш при избор на нож основно от цената му е толкова грешно, колкото и да разчиташ единствено на името на производителя. Достатъчно голямо количество качествени ножове не изискват чак толкова фундаментални капиталовложения. Особено ми се иска да отбележа изделията от скандинавия – ред модели на такива производители като Frosts, Eriksson и Eka (Швеция), Marttiini, Fiskars и Ahti (Финландия) струват от 70 до 700 рубли, което ги прави напълно достъпни всекиму. Да, това разбира се не са тези ножове, с които гордо се пъчим пред приятели – пластмасова дръжка, твърди пластмасови кании, нищо излишно – всичко е съобразено със изискванията за функционалност. Но това са истински работари - здрави, леки, удобни, надеждни. Също така, загубвайки такъв нож вие няма да се търкаляте по земята от мъка, убивайки се, блъскайки главата във възлест корен.

Седми стереотип. Сгъваемия нож е годен само за града.

Ако е възможно ножа да се ползва само по прякото си предназначение, то вместо несгъваем е възможно да се ползва сгъваем. Още повече, ако така и така носите със себеси брадва. Има много аргументи в полза на сгъваемия – компактност, лекота, многопредметност. Но не и прекалена – десетелементен нож вече е престараване. Законност - в края на краищата, не е тайна, че отделни бдителни полицаи изземат от туристите всичко, дори далеч напомнящо оръжие, дори да са засипани със сертификати, протоколи и документи за съответствие на стандарта. Разбира се след щтателна проверка, най-често те биват връщани, но струва ли си за това да се губи време? /това със законността важи за Русия, но го има в оригиналния текст и го оставих б. пр./ Опитните ловци, особено ценят способността да се транжира труп именно със сгъваем нож, което изисква разбира се определени навици и знания относно анатомията на трофея. Не по-малко би подхождал такъв нож и на обикновения потребител, въпреки, че той изисква повишена акуратност при боравене. За пример може да се обърнем към Южна Африка, където голямото мнозинство от селското население използва евтини сгъваеми ножове от Okapi или Франция, където пък са разпространени ножовете от Opinel, достъпни и в Русия.

Осми стереотип. Добрият нож може да бъде само заводско производство.

Това заблуждение най-много изнася на руските производители. „Нашите ножове са лоши?!” – възмущават се те. „Да бяхте видяли това, което правят занаятчиите – да ви се изправят косите!” Пропуска се , че занаятчията не е свободен във избора си и работи по скици на клиента, който така и се опитва да въплъти в метал серийният нож видян в каталога, или на кино. Когато задачата е формулирана правилно – единичният нож засенчва заводския във 95 случая от 100. Разбира се, по въпроса за изработка на сгъваеми ножове, серийния производител има съществени преимущества пред занаятчията предвид очевидни причини – техническо оборудване, трудоемкост, цени. Освен това и правоохранителните органи се отнасят към индивидуалното творчество с активен негативизъм. И все пак, неголям несгъваем нож, изработен от индивидуален производител с опит, в повечето случаи би се получил много по-добър, отколкото при руско серийно производство и много по-евтин отколкото вносен.

Девети стереотип. Правилния избор е избора на професионалистите.

Обикновено, при такова твърдение се аргументират с опита на спецподразделенията – зелени барети, SWAT, спецназ и пр. „Нали тези момчета ги разбират ножовете!” – си мисли потребителят, избирайки армейски модел тип Ka-Bar, Pilots Survival или щик-нож, които изглеждат като да са истината от последна инстанция относно избора на работен нож. Реалностите са такива, че при приемане на въоръжение на един или друг модел, последното /най-вероятно/, от което се ръководят военните чиновници – е удобството им за войника. Съображения за здравина – да, ниска цена – навярно, протекционизъм по отношение на производителя – много е възможно. Но в никакъв случая – удобство за ползващия го.
Типичният пример - щик-нож за АКМ. Който е имал съмнителното удоволствие да използва това изделие в качеството му на нож, несъмнено е оценил хумора на войниците от армията на ГДР, наричащи го по времето на ВД „насладата на мазохиста”. Да не си помислите, че това е предизвикало производителя да го подобри? Въобще не е така – щик-ножа – за АК74 се оказва още по-зле. Не е учудващо това, че в САЩ елитните подразделения имат право да се екипират със ножове придобити за собствена сметка. При операците „Пустинна буря” и бойните действия в Босна, за най-популярни сред войниците са признати модели на Cold Steel, Spyderco и Benchmade - фирми, неосъществяващи договорни доставки за армията на САЩ. Редки изключения, отнасящи се основно до скандинавските страни /армейските модели от Frosts, Fallkniven и Fiskars/ само потвърждават това правило. Наистина трябва да сме благодарни на авторите на закона „За оръжието” затова че грижливо предпазват руснаците от придобиване на руски армейски ножове. Колекционерите наистина, надали мислят така, но ние говорим за нож за работа по същество.

Десети стереотип. Ножът непременно е продукт на високите технологи.

Какво днес се разбира под термина „хубав нож” от голямата част ентусиасти? „Топ-фешън” корозионноустойчива японска, или американска стомана, модна фирма производител, напредничави достижения на химията / за дръжката - Evrina, Micarta, Spauldite G-10 или, в краен случай, Kraton или Zytel, за канията - непременно Kydex). Цена, съответно от $100 до $300. Ако изпитвате слабост към авторския Дамаск, или булат, то бъдете готови да дадете 3 до 6 пъти повече. Притежаването на такъв нож, в определена степен повдига настроението, радва самолюбието и предизвиква завистливи погледи. Но погледнете такъв нож по-внимателно и сами се запитайте: А какво повече, което не е по силите на обикновен работар от въглеродна стомана и с дървена дръжка може той ?!

[sl.daskalov]

От: Интересна статия за избора на нож

Ето градски, заповядай чети!
На мен ми звучи малко като общи приказки без особено съществена информативност...



Нож по същество
Александр Марьянко

Но погледнете такъв нож по-внимателно и сами се запитайте: А какво повече, което не е по силите на обикновен работар от въглеродна стомана и с дървена дръжка може той ?!

Ех Саша, Саша що ли се хабиш напразно! Остави хората да си харчат парите, де!

[bondoff]

От: Интересна статия за избора на нож

Хубаво е, че от време на време ма бял свят излизат и такива статии., които ни връщат към доброто старо

[diadoBlago]

От: Интересна статия за избора на нож

тва е статийка не за ножа по принцип,не за хубавия ножа,а за хубавия работен нож.т.е. разглежда се само един клас ножове - работни.общо взето работния нож трябва да отговаря на няколко условия - да е здрав,да е удобен,да реже продължително,но да не е с голяма твърдост(така,че ако ти се наложи да го заточиш с подръчни средства - камък),да е ефтин - ако го загубиш да не плачеш.последно , но не необходимо условие - много е хубаво ако не ръждясва.
няма условия за красота нито на острието,нито на дръжката...
нищо ново под слънцето.

[bondoff]

От: Интересна статия за избора на нож

тва е статийка не за ножа по принцип,не за хубавия ножа,а за хубавия работен нож.т.е. разглежда се само един клас ножове - работни...
...нищо ново под слънцето...

Именно "нищо ново под слънцето". Всъщност така започва статията: (цитирам от превода) "...Ще върви разговор за работен нож, необходим на туриста, риболовеца, пътешественика – накратко, всекиму, който излиза сред природата не просто за половин ден..."
Публикацията е много полезна за навъдилите се напоследък "оцеляващи", "бушкрафтъри" и (ще ме извините за острия тон) малолетни ножомани, които под "нож" разбират нещо, което се продава под търговско наименование "bushcraft knife" или "survival knife"с което можеш да спечелиш евентуална трета световна война!

[trapper]

От: Интересна статия за избора на нож

тва е статийка не за ножа по принцип,не за хубавия ножа,а за хубавия работен нож.т.е. разглежда се само един клас ножове - работни.общо взето работния нож трябва да отговаря на няколко условия - да е здрав,да е удобен,да реже продължително,но да не е с голяма твърдост(така,че ако ти се наложи да го заточиш с подръчни средства - камък),да е евтин - ако го загубиш да не плачеш (много).последно , но не необходимо условие - много е хубаво ако не ръждясва.
няма условия за красота нито на острието,нито на дръжката...
нищо ново под слънцето.

Нищо ново под слънцето... Така е! Едно време всички деца имахме чекийки - сгъваем нож с дървени чирени. Точехме ги като чистехме риба на реката с камък и плюнка, режеха всичко, даже "медна жица", а като се разхлопваха, ги начуквахме с камъче - и готово.

[droba]

От: Интересна статия за избора на нож

Всъщност така започва статията: (цитирам от превода) "...Ще върви разговор за работен нож, необходим на туриста, риболовеца, пътешественика – накратко, всекиму, който излиза сред природата не просто за половин ден..."

И до там се свежда избора ? Да не е много ефтин ,да не е много скъп ,да не е много твърд ,да не е много мек ,да не е много дълъг ,да не е много къс . Да му е таман на риболовеца ,пътешественика ,ловеца ,нинджата и зидаромазача .Да няма изгъзици по него ,да не пуска Фанта ,да се ремонтира с камъчета и заточва на бучки пръст . Аз пък неща да имам един нож . Най-малко пък тоя за който се говори в статията .

[bondoff]

От: Интересна статия за избора на нож

И до там се свежда избора ? Да не е много ефтин ,да не е много скъп ,да не е много твърд ,да не е много мек ,да не е много дълъг ,да не е много къс . Да му е таман на риболовеца ,пътешественика ,ловеца ,нинджата и зидаромазача .Да няма изгъзици по него ,да не пуска Фанта ,да се ремонтира с камъчета и заточва на бучки пръст . Аз пък неща да имам един нож . Най-малко пък тоя за който се говори в статията .

Естествено, правото на личен избор винаги е над статиите. От друга страна не те разбирам защо скачаш толкова остро. Не си само ти колекционер на ножове и други режещи пособия. Тази статия определено не е писана за хора като тебе и мене. Личното ми мнение, е че статията е предназначена за онези 13 годишните, дето са взели двайсетачка за вчерашната шестица по математика и бързат с треперещи пръсти да напишат в някой форум "ot v4era imam 20 lewa molq pomognete kakyv nov da si kupa i ot kade.ako move nqkoi ot maistorite da mi zikove edin ili da mi podari.". Ако пък си любопитен за личния ми избор - да, определено бих бил заинтригуван от нож, който му е таман на риболовеца, пътешественика, ловеца, нинджата и зидаромазача. Който да няма изгъзици, да не пуска Фанта, да се ремонтира с камъчета, да се заточва на бучки пръст и по възможност да издава касови бележки. ... Всъщност има ли такъв нож или ще трябва да чакаме Том Браун да го измисли?

[droba]

От: Интересна статия за избора на нож

...........защо скачаш толкова остро.

Омръзна ми да чета за единствения нож ,ножа за всичко ,оптималния вариант ,най-удачният избор ,ножа с който бихте преживели 300 годишна ядрена зима .....................Няма такъв нож .

Личното ми мнение, е че статията е предназначена за онези 13 годишните, дето са взели двайсетачка за вчерашната шестица по математика и бързат с треперещи пръсти да напишат в някой форум "ot v4era imam 20 lewa molq pomognete kakyv nov da si kupa i ot kade.ako move nqkoi ot maistorite da mi zikove edin ili da mi podari."

Почти съгласен . Пропускаш 40 годишните такива ,акащи върху всеки нож ,струващ повече от кило свестен салам .

[CAESAR]

От: Интересна статия за избора на нож

... Пропускаш 40 годишните такива ,акащи върху всеки нож ,струващ повече от кило свестен салам .

Това колко пари е, че отдавна не съм виждал свестен салам и не мога да преценя...

[droba]

От: Интересна статия за избора на нож

Мдам ,грешен пример Свестният салам е като извънземните и умните блондинки .Всички говорят за тях но никой не ги е виждал . Да вкараме свестният салам в метричната система и да речем ,че един е равен на 50 лева .