Re: Какви ножове правеха навремето Циганите...
Е, я ги дай тия формули, където е отчетена твърдостта и дебелинта на острието, щото нещо не съм ги виждал. Формулите в металообработката са емперични за обобщени условия и изобщо не разглеждат сеченето с нож.
Тук да обощим понятията - срязването е взаимно преместване на кристалната решетка в противоположни направления, те под въздействието на тангенциални напрежения. А, това, че се наблюдава различна степен на разрушаване чрез скъсване се дължи на еластичните свойства на материала, който се огъва навътре, натоварва се на опън и се къса по фронта на цепнатината. Колкото е по-малко еластичен един материал, толкова по-малка е плщадката на скъсването.
От тази гледна точка, отсичането на тръба с нож, реално е смес от тангенциални и нормални напрежения, защото по фронта имаме смачкване от усилието на натиск, а от двете страни има преместване на площадката навътре.
Най-общата формула е, че усилието на срязване е обратнопропорционално на приложената сила и правопропорционално на площта на острието. Т.е. колко е по-малка тази площ, толкова е по-малко и необходимото усилие при постоянна сила. Единствената специфика тук е какъв материал ще даде достатъчно яко острие, за да устои на счупването и на смачкването. Щом острието ще издържи, трябва да се осигури жилава сърцевина на ножа, за да не се счупи обемно и това е.
Оръжейната стомана е много по-малко твърда за сметка на жилавостта, което значи, че няма да се съпротивлява много срежу проникването на острието. При цевите върдостта и износоустойчивостта са повърхностни обработки, а не обемни. От тук нататък, значение има и дебелината на стената, но е напълно възможно да се отсече на ръка гладка цев. А пък теоретично може да се отсече всичко.
Е, я ги дай тия формули, където е отчетена твърдостта и дебелинта на острието, щото нещо не съм ги виждал. Формулите в металообработката са емперични за обобщени условия и изобщо не разглеждат сеченето с нож.
Тук да обощим понятията - срязването е взаимно преместване на кристалната решетка в противоположни направления, те под въздействието на тангенциални напрежения. А, това, че се наблюдава различна степен на разрушаване чрез скъсване се дължи на еластичните свойства на материала, който се огъва навътре, натоварва се на опън и се къса по фронта на цепнатината. Колкото е по-малко еластичен един материал, толкова по-малка е плщадката на скъсването.
От тази гледна точка, отсичането на тръба с нож, реално е смес от тангенциални и нормални напрежения, защото по фронта имаме смачкване от усилието на натиск, а от двете страни има преместване на площадката навътре.
Най-общата формула е, че усилието на срязване е обратнопропорционално на приложената сила и правопропорционално на площта на острието. Т.е. колко е по-малка тази площ, толкова е по-малко и необходимото усилие при постоянна сила. Единствената специфика тук е какъв материал ще даде достатъчно яко острие, за да устои на счупването и на смачкването. Щом острието ще издържи, трябва да се осигури жилава сърцевина на ножа, за да не се счупи обемно и това е.
Оръжейната стомана е много по-малко твърда за сметка на жилавостта, което значи, че няма да се съпротивлява много срежу проникването на острието. При цевите върдостта и износоустойчивостта са повърхностни обработки, а не обемни. От тук нататък, значение има и дебелината на стената, но е напълно възможно да се отсече на ръка гладка цев. А пък теоретично може да се отсече всичко.
Коментар