Спомени на танкистите.

[BulAf]

От: Спомени на танкистите.

На мен това си ми изглежда като обикновен механизиран мост, а не специална ЖП платформа.
Умно решение между другото.

[jordanov sv]

От: Спомени на танкистите.

Военно-инженерното изкуство възниква в Русия още преди Петър Първи. Желдорбати /жп батальони/ се създават през 1876 г., ако помня добре. Парни трактори-влекачи използват за първи път при нашата Руско-Турска война...
Със сигурност и ние някога сме имали някакви планове и разчети. Не знам, по МС и танковите полкове трябва да е имало мостопоставачи?
http://www.saper.etel.ru/texnica/mt-55.html

В Свищов, Инженерния полк имаше, имаше и школа за механик-водачи на инж. машини. Баща ми, мех. водач на Т-34 от Горна Баня, като запасняк го водеха на мостопоставач, само че такъв:
http://www.saper.etel.ru/texnica/mty-1.html
Вземаха го запас, но не знам дали е карал, щото беше проф. заварчик и денем оправяше нещо по парното и после си спеше вкъщи...

[ЕМО]

От: Спомени на танкистите.

Всеки школник на един месец служба би се справил по-добре от тези шведски дебили.

Това ми изглежда като да го правят нарочно.Особено при изкачванията като , че ли умишлено спираха по средата на баира за да видят дали ще издраска.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Ако някой е забравил как се прави кална баня на "походно",да гледа

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Ама как се кефеше ...това май са машини за разходки , тип " начесване на крастата "

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

На друго клипче видях автоматични скорости ...сигурно е по лесно с тях. Интересно ми е дали е чешка разработка ?

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Машините са страшни за офроуд, само който е карал може да го оцени. За мен службата си беше много фън. Каране, чистене, изпълнения всякакви. Даже ремонтирането ми доставяше удоволствие.

[fidelis]

От: Re: Спомени на танкистите.

Машините са страшни за офроуд, само който е карал може да го оцени. За мен службата си беше много фън. Каране, чистене, изпълнения всякакви. Даже ремонтирането ми доставяше удоволствие.

Има си хас да не е била фън,щом си служил във 2 рота при Майстора

26380,куфар 1ва рота 92-94 ,ротен Божков довечера ако има време ще понапиша една ретроспекция
btw-за Майстора знам страшно много лъкардии на повечето от които съм бил свидетел лично-с моя ротен беха дупе и гащи и между другото-най крадливите семки които съм виждал

[fidelis]

От: Re: Спомени на танкистите.

Така като гледам темата е позамряла ,а и като я изчетох-спомени само на кемафи,та реших да понапиша и аз нещичко като куфар
Обучението ми беше за командир на Т-55,но съм стрелял и с Т55АМ2 и Т-72,а съм подкарвал Т-34,Т-55,Т-62( по мое време бяха бъгита-без купол)и Т-72.
Определено най-точен е Т-55-стрелбата с него си е песен особенно ако в екипажа ти кемафа знае какво се иска от него.Танка стреля без проблеми от движение(макс скорост 25-30км/ч) ,няма СУО,но пък и с него на дистанция до 2км се стреля буквално ,,на око''-специално на мен никога не са ми били необходими механични корекции на мерника на тази дистанция-след определен период от време и стрелби човек си ги знае корекциите по скалата наизуст и няма нужда да въртиш скалата по време на движение.В школата се стреляше 1во и 2ро контролно-1во се стреля денем от движение-наряда боеприпаси е 5 снаряда и 25 патрона за 2 оръдейни и две картечни мишени(първата танкова е на 1300-1800 метра цел движеща се под ъгъл 30 градуса с 20км/ч -трябва да ,,мушнеш'' два от три,другата цел е танк в окоп на 900м-там са си задалжителни 2 от 2)
Картечните са:едната е БОА-безоткатно оръдие на автомобил на 900-1100 метра движещо се с 35км/ч под ъгъл 30 градуса(най-трудната мишена за школниците)другата е елементарна АГП-атакуваща група пехота-тя се стреляше от 400м
Второ контролно се стреляше нощем както от движение така и от окоп-имаше си изисквания кой снаряд кога и по каква цел,но сходното беше ,че пак бяха първо две танкови цели и след това две картечни.Нощния мерник на 55цата е пълен въз-по-принцип го дават до 800метра но след 500ния е пълна боза...
Това което са го писали прежде говорящите-за вътрешната връзка с крак по гърба на кемафа важи с пълна сила-но не толкова ,че връзката беше калпава ,колкото заради това че ние си бяхме прасета-ако шлемофона ти е с изправна щипка на ларингофоните и те са поставени коректно-нямаше грижи да се чувате екипажа.
При нас командата ,,за бой'' по норматив се изпълняваше за 6 секунди,като екипажа е на 4 метра зад машината
На 6тата секунда люковете трябва да са затворени,двигателя запален и оръдието спуснато хоризонтално.Трика беше следня-ако си мерач-директно скачаш в люка,плъзгаш се с задник по командирската седалка и се пляскаш на твоята.дясната ръка предварително е изнесена надолу и напред ,хващаш хидростопора на оръдието и го стискаш,ствола веднага пада хоризонтално-дори удря до долен стопор но пък това не се вижда от кулата командира вече е зад теб и е затворил люка и муши гарнитурата да докладва.Едва тогава след доклад развърташ стабилизатора-така и така минава минута и половина докато свършат докладите така че при команда ,,напред'' си готов отвсякъде.(как се справяха кемафите идея си нямам,но няма начин и те да са си нямали някакви ,,хватки'')
Някъде по темата четох ,че подкарването на Т-55 било мъка.Аз нямам такива спомени имах възможност да кормувам много дори защитих 3клас нищо че бях куфар явих се на изпитите и дори кетап ми дадоха хората По принцип макар че по инструкция основното палене е на акумолатор ние винаги сме палели на въздух.Зимата подгрееш ли как си трябва-никакви грижи-палиш една машина после тя ,,подпира'' другите и за половин час всичко ръмжи.Това което знам със сигурност за Т-55 е че имаха по два ограничителя на скороста-болта под педала и ограничител на рейката за газта.без тях танка си хвърчеше с 70 без грижи
Ако има интерес ще пиша и още-на Червен съм виждал отнесени с щатен АПМки на картечна цел от новобранците на 400 метра ,а на Мулдава-забито в овраг оръдие до половината пак от новобранка

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

След подобен скок ,ЗКТЧ-то се хваща за сърцето.

[Arangel]

От: Спомени на танкистите.

Здравейте!

Пускам това тук от името на едно приятелче с надеждата да помогнете за "танковата част"
Доколкото схващам, идеята е да се систематизира инфо за БНА към 1989-1990 г.


"Здравейте!

Понеже информацията във И-нет е малко разхвърляна (аз поне се обърквам), който желае, може да добавя или редактира информацията тук. Става въпрос за състава на БНА към 1989-1990 година!. Знам, че е аматьорско, но поне е малко по пригледно: https://docs.google.com/spreadsheets...#gid=990948598

EDIT: Пропуснах да поясня, че на първият лист е даден пример с бойна единица от Чехословашката Народна Армия. Данните за БНА могат да се попълват на следващите листове (съответно за СВ, ВВС и ПВО и ВМФ)..."


Предварително благодаря на отзоовалите се...

[Arangel]

От: Спомени на танкистите.

Някаква информация за 65-ти Дивизионен танков полк - Сливница....? С каква мат. част е бил и докога е просъществувал?

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Аз съм служил в 65 УТП(Учебен Танков Полк) в периода 1990-1992г. Имахме 30 учебни Т-72 и бойни Т55 АМ, но не знам точния им брой.

[Arangel]

От: Спомени на танкистите.

Аз съм служил в 65 УТП(Учебен Танков Полк) в периода 1990-1992г. Имахме 30 учебни Т-72 и бойни Т55 АМ, но не знам точния им брой.

бЛАГОДАРЯ ТИ!

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Десетина години по-рано -1982-1983.Девет 72-ки/ние ги докарахме от Горнобанската бригада/-пет учебни ,три на тсп -то в поделението и една в учебната зала.20 учебни 34-ки.Бойни нямаше.Нямам спомен школата да е имала статут на полк.По-скоро беше учебен батальон към Сливнишката механизирана дивизия,демек командваха кашиците.Само кашик може да остриже нула номер учебен кемаф двадесет дни преди уволнението.