Спомени на танкистите.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Ти за бат Наско така недей.... а пищова му падна поради липсата на кобур, а кобур нямаше щото .......нямаше. Иначе Атанас Самандов е един от малкото генерали дето приличат на войскари, а не на торби с лайна- мисля че още прави едно 12 коремни преди да пусне лоста. Новия командващ на СВ също ми скри шапката преди две години на темата ФП.

Бас държа че ако се беше появил във вашата фирма щяхте да му подарите един да не си носи зига като македонски комита . Да се обади ще му стъкна един силях да не се излага пред журналята . Аз да попитам танкистите техния авторемонтен възел имаха сглобяема от метални елементи полева естакада. Беше висока няма и метър . Какво се ремонтира отдолу на Т 55 ? Аз съм се ровил по неволя само в двигателя .

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

Аз да попитам танкистите техния авторемонтен възел имаха сглобяема от метални елементи полева естакада. Беше висока няма и метър . Какво се ремонтира отдолу на Т 55 ? Аз съм се ровил по неволя само в двигателя .

Дано се яви тука някой механик-водач та да получиш удовлетворение на въпроса си.Аз не си спомням да съм виждал таквоз чудо.Ама не съм и оставал нивгаш до някоя взела нерадостно положение машина поради причини описани по-горе.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

За 55 –цата може да каже Daniel.За 72-ката , отдолу се точи масло , анитфриз през отделни люкчета, реглаж на лостовата система за скоростните кутии през две отделни люкчета и люк за реглаж на механичната спирачка.
Тази сглобяема естакада едва ли е е била за полеви ремонт , по скоро предназначението е било за дълго полево учение , където да се използва за перидично техническо обслужване във времения полеви парк.
Важен е кранът със стрелата, ако се наложи смяна на тежки възли и агрегати –те се вадят отгоре!
Освен това качването по метална естакада със стоманените вериги на танка е рискована работа.Само първа скорост и 1300 оборота/ там двигателят вадеше максимална мощност/ и никакви резки движения с патериците.Хлъзне ли се по металната естакада –няма спиране.

Два пъти съм качвал на трайлер и много , ама много се вдига адреналина.....По правилата за безопасност трябва да си на “бойно” със затворен люк, виждаш насочващият те офицер горе на трайлера през призмата и като каже “давай”-първа , 1300 оборота застопорени с ръчната газ и.....няколко секунди виждаш само небето и се молиш лейтенанта да те е насочил точно, никакви патерици...Секундите ти се виждат безкрайни... и усещаш когато танка “клопне” върху платформата и .....командата “спри” носи невероятно облекчение.Спирането ставаше с патериците дръпнати назад / на първа това значеше спирачка/-спираше мигновенно!
Назад беше същата процедура само че на задна ...и като че ли една идея по-малко адреналин.

[Daniel]

Re: От: Спомени на танкистите.

Аз да попитам танкистите техния авторемонтен възел имаха сглобяема от метални елементи полева естакада. Беше висока няма и метър . Какво се ремонтира отдолу на Т 55 ? Аз съм се ровил по неволя само в двигателя .

Ха ами позабравил съм, ако го видя в момента ще ти кажа споням си, че маслата и течностите се сменяха отдолу, имаш достъп до някои щанги, възли и крепежи - най добре си спомням как си ремонтирах фрикциона, след откачане на щангата и опъване на щангата на газта (щангата и връзката са отдолу) стана на завой по наклон върху бетон е няма такова въртене, въртяхме се с лейтенанта като пумпал, добре че не потрошихме парак и понеже беше от свръзките а не танкист беше пребледнял като платно и после се прибира пеша.

Иначе основно танка си се обслужва отгоре.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Точно с една такава естакада ми е свързан един ясен спомен как танкистите ни черпиха много яко . Беше в началото на втората година бяхме само стари кучета и едвам покривахме бойния разчет . Тези има няма два месеца бяха кошмар на всеки командир един набор се е уволнил а новия още не е дал клетва и командирите се кръстеха с две ръце да не ни пернат дълго занятие по това време . Естествено дявола (министъра) си нямаше друга работа и много добре знаеше за какво става въпрос и точно тогава имаше поне едно занятие . Тогава всеки изпълнява по няколко длъжности . Времето беше като сега късна есен много дъжд земята прогизнала и кална "мечтата" на всеки военен офроудър Нашия авторемонтен възел беше на около километър от танкисткия разпънали сме всичко 4 ВАРЕМа ; АЗС ; агрегато ; ГСМ ; Урал кран и още някои безсмислени армейски машини . Всичко това само с шофьорите на машините За командир на възела обикновено назначаваха някой млад лейтенант а той от своя страна намираше някой фътмак (старшина) и се запиляваше при другите офицери които бяха на поне 3-4 километра от нас . Идилия и дух на здравословен алкохолизъм Някъде на края на първата седмица една сутрин в нашия лагер нахлува на бегом един кален лейтенант танкист и половин час не може да преодолее шока че никой не му отдава чест търси офицер да ама такъв няма и събуждаме с ужасен махмурлук старшината . Накрая се разбираме че им трябва кран . Паля урала и отивам в техния лагер а там чудна гледка един майор с една лопата гони четирима с шлемофони и ги налага по главите. Гледам аз естакадата стърчи няма и 20 сантима от земята . Вечерта качили за нещо един Т 55 отгоре стъмнило се и го оставили отгоре да ама 40 тона са си 40 тона и естакадата заедно с опорните плочи и обтяжките потънала в прогизналата земя . 10 човека копаят а изкопаната кал се връща обратно пробвали да я дръпнат с танк машината се окопава а това желязо не мърда . Техния кран беше специализиран с малка стрела за вадене на двигатели и в случая нито може да подходи нито има ход да захване . Овързаха естакадата с яки танкови въжета и почти без да я усети урала измъкна двете части на първи сегмент на стрелата . Прибрах се аз а междувременно болтовете се разбрали по между си и вечерта ни проводиха по куриер на вериги една дамаджана 10 литра с ракия купена от местен дистрибутор . Нашия командир описваше положението при танкистите с думите лют кашизъм и каза че това потъване ако се разчуе нагоре като нищо може да коства на някой някоя звезда .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

55-ца и 62 ,май са си едно и също ,на 62-ка от долу има само хитро кьоше , няколко водни и маслени съединения ,и бяха със старите дюритни ленти ,вместо сегашните скоби за такива съединения ,нормално под танка да няма нищо което евентуално да го спре при взрив под него .Иначе свалял съм и ГНП-то и двигател и скоростна кутия на 62-ка ,но в ремонтна база , и въпреки че детайли са огромни ,свалянето е доста мъчна работа ,особенно запомних сваляне на скоростите ,4 болта само ,но са 4 ключа ,с различни кривки ,един ден е само да отвиеш тях , не че съм бързал ,в работилницата поне беше топло .Присътствах и при смяна на елементи в ГНП-то , тя се произвеждаше в нашият град .Взводния на едно учение влезе с неподготвен танк в реката и май вода попадна в нафта или нещо от сорта .Танкове бяха на по половин година естествено имаха и гаранция ,двама пичове бяха дошли да видят какво става с помпата ,дали е гаранция или не .В тези години имаше понятие ,като : ПОДРЪВ БОЕВОЙ ГОТОВНОСТИ . И най малкото някой шете да си загуби по някоя звездичка от пагона . Бая ги беше черпавал тогава ,та му признаха гаранция.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Нищо чудно да потъне, а така без да искам нацелих един доста голям камък на полето, стърчеше поне 40 см, голям късмет извадих че отдолу беше меко и не го усетих как потъна, със скоростта с която минах през него можеше да потроша някой торсион.

В Мамарчево ремонтирахме няколко сау 100 и няколко 34 ки (отиваха за мишени целта беше да ги качим на собствен ход на влекача)- е това са машини на времето, захвърлени, неприпалвани кой знае от колко години, сипахме им течности и успяхме да припалим няколко без какъвто и да е ремонт. Спомням си само как от трансмисията на едно сау 100 след като го запалихме излетя един огромен рояк оси и какъв бегом му ударихме със старшината
Също си спомням и как само припалихме едни 72 ки в парка за някаква тервога беше и как на 3 от тях им изтекоха хидравликите

Та като цяло танкистите са си кашици - в Горна баня поне няма танкове и гориво за учение - какво ни пречеше да тичаме по 3 ки като идиоти с пълно бойно снаражение и да правехме "в колкона" и "разгърни машините" и това по танков полигон

Еднаква им е базата на 55 цата и 62 ката.

Като цяло винаги ми е харсвало как върви 72 ката, има много по голям ряз на двигателя, като натиснеш спирачката спира, като дръпнеш патерицата завива, все екстри който понякога не се получават на по ниските модели но са супер капризни. По старичките са много по дурако устойчиви, и много по лесно се ремонтират на самия полигон.

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Една зима пък си спомням ,назначиха ни по един зампотех във всяка рота ,млади лейтенанти ,иначе до тогава имаше само един на цял батальон ,но си вършеше работа.Та лейтенанта беше си забравил да провери плътноста на електролита в акумулатори и от 40 акумулатора в ротата бяха останали едва десятина но поне те ,иначе щеше да стане страшно .Полка замина на учение ,като взеха само учебно боеви танкове .Аз и моя разжалван старшина / беше си приготвил колет с два шлемафона ,да ги изпрати в къщи ,но случайно го спипва командир на дивизия генерал Лопата /е таква му е фамилия ,не лъжа / ,се захващаме да оправим тези акумулатори .То работа не е толкова сложна ,изрязваш една клетка ,като махнеш битуума ,режеш оловни връзки ,сменяш ваничката на клетката после оловните връзки ги ''заваряваш'' с графитен електрод и заливаш с битуум /асфалт/ .Та едно учение ,в баш студове, поминах в акумулаторна работилница на топло .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

А помните какво значи: Мы Танкисты 16-го Получка ?

[sek.1]

От: Re: Спомени на танкистите.

Та като цяло танкистите са си кашици - в Горна баня поне няма танкове и гориво за учение - какво ни пречеше да тичаме по 3 ки като идиоти с пълно бойно снаражение и да правехме "в колкона" и "разгърни машините" и това по танков полигон
.

На времето в армията имаше една максима : В армията три неща никога ама никога не свършват това са армейския боб ; армейската боя за обувки и безкрайната простотия А ние се бъзикахме че първите две все някога може и да свършат ама третото е безплатно и насадено по рождение на всеки с нещо на пагона .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

При нас нямаше боб За сметка на това ,простотията си беше на квадрат Снега е бял докато е зима ,от котелното той често потъмняваше ,та се налагаше да го обръщаме врмеме от време .Тревата е зелена докато е лято ,иначе пръскачка и зелена постна боя

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

По повод боята за обувки, ей никога няма да забравя как лъскахме коридорите с боя за обувки и вълнени парцали за да блести и да скърца и това след обилна сапунка.

При нас нямаше боб За сметка на това ,простотията си беше на квадрат Снега е бял докато е зима ,от котелното той често потъмняваше ,та се налагаше да го обръщаме врмеме от време .Тревата е зелена докато е лято ,иначе пръскачка и зелена постна боя

Е това много ми хареса и ме подсети как идваше дежурния по парк и ни караше да боядисваме брезичките бели и да чистим тревата със сгъваемо ножче
Опааа и да бутаме агрегата да пали на скорост

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

начина на миене на дюшеме са два ,сухо със пресно счупени стекла , все едно го циклиш .И мокър , първо обилно се полива с вода и съдержимото от кислороден противогаз .После търкане с единия крак ,обут вботуша превързан с мреца от леглото ,събиране на мръсотия с чисто нови токове от ботуши и полиране с вакса ,за целта е направена Машка / два трака обърнани с стар шинел и дървена дръжка от лопата /

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Интерсни съоръжения Ние лъскахме коридорите (мозайка) по следния начин - първо маже се с вакса, после един сяда в едно вълнено одяло и един го тегли по коридора, а той беше около 60 метра

Имахме си много простотии, като нещо сгафиш на полигона правиш обиколки на веригата на танка в калта, а тя става като глина. Или чистиш веригите на танка с четка за зъби, също го полираш с нафта, а бе доста нещиця бяха измислени за да не ти е скучно

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Наказанието за намерен фас в спалното помещение ,вдигат ни по тревога и отиваме да го погребваме на полигона ,а това са 6км в една посока