Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Спомени на танкистите.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Спомени на танкистите.

    Хубави спомени , разкажи повече за тая ЗАЗка ако знаеш. В тая връзка и аз за малко да сгазя един Москвич на връщане от АРЗ Люлин. На заледени павета Москвичите трудно спират , но танка още по-трудно.
    На нас клиренс ни трябва , не скорост

    Коментар


    • От: Спомени на танкистите.

      Сашо, не съм бил в казрмата когато е станало прегазването на "ЗАЗ"-ката.Като гледам ,ти си от Благоевград.Имах стар войник от Благоевград , казваше се Сламчев или Сланчев, майка му пееше във фоклорен ансамбъл от Благоевград, много известен по това време.Та той би могъл евентуално да си спомни нещо повече.....
      Ако се използват пълните възможности на едно нещо, то се счупва!!!
      Пламен Златарев 0888 66 03 18

      Коментар


      • От: Спомени на танкистите.

        Не ми е познато името. Но ако види темата може и да се обади.
        На нас клиренс ни трябва , не скорост

        Коментар


        • От: Спомени на танкистите.

          Да разкажа за още едно изпитание като новобранец механик- водач.Това бе товаренето на машините за участие на “ЩИТ -82” на влаков ешалон на гара Горна Баня.Беше някъде около 20 август 1982 г.Имахме двудневни теоретически занятия как се товари танк на влакова платформа-по мои спомени това се е правило за първи път на 72-ки..На практика всеки един кемаф се “натовари” челно на единичната “ж.п.платформа” на полигона в поделението , слагаха се стопорни метални планки закрепени на пода на платформата на втора и пета опорни ролки , оръдието назад и спуснато между двата варела за нафта на задницата на танка и завиване с брезента на машината.Всичко като че ли бе наред.

          Но .., не бяха предвидили изненадите на гарата.Някой “умник” жепеец бе “композирал” на челния коловоз на гарата 13- те ж.п. платформи заедно.За да се натовари първият танк на най- далечната платформа трябваше да премине през другите 12.При идеално центриране на машината, веригите стърчаха около 10- 15 см. извън платформата.За да се качи първия танк, той трябваше да измине около 150 метра по трасе с около 30 см по-тясно от габаритите на веригите.Да не говорим за “отката”на платформата във хоризонтално и вертикално положение при всяко придвижване на танка.Освен това по инструкция трябваше да се “държат” минималните 750 об/мин на двигателя.Тук хидравличното управление на трансмисията при минимални обороти показа своите”магарии”.Хидравликата изпълняваше “мудно ” командите от лостовете и педалите.”Старите”кемафи предусетиха какво ги чака и предвидливо си оттеглиха машините си встрани.Докато се усетя какво става се оказах първа машина за товарене.Успях да “преходя” четири платформи и левия крак/ на педала на съединителя/ ми изтръпна.Ръководещият товаренето ст.л-т Христов/ “ВЛАДО ТУЗА”/ избесня и ме свали от машината.На моето място вкара най-опитния “стар”кемаф , но и той успя да “преходи” още 5 платформи и се отказа.Накрая ст.л-т Христов докара танка докрая,излезе от машината и каза ,че така няма да я бъде.Решението бе гениално просто- на челния коловоз се подава по една платформа, товариш танка , платформата се изтегля на съседния коловоз и там се композира ешалонът.Странно защо “ВЛАДО ТУЗА” нареди да се композира по една празна платформа в двата края на ешалона..
          Когато пристигнахме на крайната гара Дончево , разбрахме защо....Гарата нямаше челен коловоз трябваше да се разтоварваме странично.Тази платформа “в повече” ни улесни страшно много при разтоварването.Потегляш под ъгъл напред и слизаш от следващата платформа без проблем.Ако я нямаше допълнителната платформа , трябваше да завърташ танка на място и не се знаеше дали няма да излезе от платформата и да падне.А на въпроса ни защо имаше платформи и в двата края, ст.л-т Христов мъдро отговори: “Като ги видях какви са мъдреци в Горна Баня, не бях сигурен с кой край на ешалона ще ни докарат на Дончево”.Голям цар беше...
          Ако се използват пълните възможности на едно нещо, то се счупва!!!
          Пламен Златарев 0888 66 03 18

          Коментар


          • От: Спомени на танкистите.

            А бе не, че танка не може да слезе на ход от вагона и без никаква рампа, ама жалко за вагона.
            Може и да се качи, ама още по-жалко
            Има ли желание-има и начин!

            Коментар


            • От: Спомени на танкистите.

              Здравейте колеги, четейки темата ви се сещам за изживяното от мен( много спомени почнаха за избледняват), в продължение точно на две години, като боец от трета армия...преди повече от 30 години. В казармата жаргонът и методите на "обучение" си се предават от набор на набор и всичко се развива зад казармените огради или учебните полигони -еднообразно години наред,... докато има армия. Хубавото, че всичко е било вид игра само. Работя в страна където има война и имам приятел, сега цивилен, механик водач на 72ка, служил две години в Чечня като руски донаборник, когато се уволнява още на гарата в родният му град, го мобилизират и изпращат за 5 години в Нагорни Карабах (докато се е сражавал в Чечня, доста страни от Кавказ излизат от СССР и т.н.) Готов, обучен в сражение механик водач за една млада република във война за запазване на територията си, пътят до генералските пагони не е далеч или в противен случай съд за държавна измяна..., та човекът избира 72ката. Сменя 2 разбити танка, няколко пъти раняван, общо една година в полеви болници, обкръжение, глад, мизерия, издевателства. След последния разбит танк в обкръжението, ранен в ръката успява срещу 4 калашника да се договори да го преведат през Иран и се върне в родината си. Сега кара такси и когато имам нужда от превоз винаги на него се обаждам.
              В наши дни Вазов щеше да напише " Под Егото", а Алеко само "До Чикаго".
              В. Иванов

              Коментар


              • От: Спомени на танкистите.

                А да им колега служил в школата в Асеновград от 2.10.1985 до 04.1986,и после в Казанлък 1 район 3 рота с ротен ст лт Иванов Стреса?

                Коментар


                • От: Спомени на танкистите.

                  Чакай, нещо не се връзват нещата с твой таксист, щото войната в Нагорни Карабах приключила преди да започне първа чеченската компания.

                  Коментар


                  • От: Спомени на танкистите.

                    Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение
                    А бе не, че танка не може да слезе на ход от вагона и без никаква рампа, ама жалко за вагона.
                    Може и да се качи, ама още по-жалко
                    Нали нямаш впредвид подобно изпълнениеhttp://www.youtube.com/watch?v=0F_MC...eature=related
                    Ако се използват пълните възможности на едно нещо, то се счупва!!!
                    Пламен Златарев 0888 66 03 18

                    Коментар


                    • От: Спомени на танкистите.

                      Тоя добре се лизна от вагона. Малко грешка , малко заледено и ставаш известен карък.
                      На нас клиренс ни трябва , не скорост

                      Коментар


                      • От: Спомени на танкистите.

                        Първоначално публикуван от Sibirski Преглед на мнение
                        Чакай, нещо не се връзват нещата с твой таксист, щото войната в Нагорни Карабах приключила преди да започне първа чеченската компания.
                        Войната в Нагорни Карабах не е приключила и до днешна дата.
                        До 1991 Чечня е в Ингушетско-Чеченската автономна област, където съветската армия си е била у дома.
                        В наши дни Вазов щеше да напише " Под Егото", а Алеко само "До Чикаго".
                        В. Иванов

                        Коментар


                        • От: Спомени на танкистите.

                          Сега, дай да не замазваме нещата. Аз ти говоря, че този бакшиш, както и всеки бакшиш в света, обича да си лъже, и в този случай също лъжет. Първо - войната в Чечня, ако говорим за първа война, започнала през есента на 1994 година, с нападението на една злочеста танкова колона в Грозный. После вече бил е кървав новогодишен щурм и така нататък. Война в Нагорный Карабах реално започнала през началото на 1989 година и се завършил с подписание на тн "Бишкекски Мир" някъде през май на 1994 година. Повярвай ми, в едната от тези войни аз много съм в час за събитията, станали тогава.

                          Коментар


                          • От: Спомени на танкистите.

                            Самоцитирам се: "служил две години в Чечня като руски донаборник". Пояснявам - военната му част е била разположена на територията на Чечня в състава на съветската армия.
                            Що се отнася до Бишкекския мир - не е сложил край на нищо, две години съм в района, повярвай, непрекъснато има инциденти и проблемът си стои. От двете страни има разположени окопани войски с ежедневни престрелки и много минирани райони.

                            Не всеки, каращ такси е лъжец априори.
                            В наши дни Вазов щеше да напише " Под Егото", а Алеко само "До Чикаго".
                            В. Иванов

                            Коментар


                            • От: Спомени на танкистите.

                              Първоначално публикуван от Sibirski Преглед на мнение
                              ...да не замазваме нещата...
                              Те нещата са си замазани и без особено допълнително старание (и не е удачно да се правят квалификации за хора, по отношение на които нямаме никакво понятие).
                              Бишкекското примирие е именно примирие, а не мирен договор, така че там войната "де юре" продължава, Доколкото, инциденти и сблъсъци - със по-малка, или по-голяма честота; със по-малка, или по-голяма интензивност и т. н. - постоянно възникват, то и "де факто" е така. Руските войски в Чечения, през целия съветски период са бивали приемани като окупационни, а от времето на перестройката (поради дадените свободи и съответно "рестартирали" процеси) и реално функционират като такива - много преди там да се разгори типична "гореща" война. Така че, въпросният човек най-вероятно е служил там (в руската армия, без сам да е руснак) някъде на границата, или самото начало на `90-те (поне така аз разбирам написаното).
                              Да не говорим, че двата конфликта - в Чечения и Карабах - са доста взаимно оплетени. Например редица чеченски националисти са започнали кариерата си като антируски поборници именно в Карабах (кръстосвали са като Че Гевара ) - небезизвестният Шамил Басаев примерно. Има и много фигури на руски наемници (от всички страни), които после са в Чечения и изобщо навсякъде където се развиват "центробежни" процеси.
                              Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

                              Коментар


                              • От: Спомени на танкистите.

                                Оцапахте хубавата тема с политика, тц,тц...

                                @колегата от Тетевен-това си е каръщина, или неумение, видеото е малко...
                                Имах предвид слизане направо от вагона, както танка си е горе, просто дава назад, и без никакви проблеми е долу. Ама както казах-язък за вагона.

                                Качването не знам как ще стане, ама няма начин да няма начин. Танк е това ей... И пак-още по-язък за вагона.
                                Има ли желание-има и начин!

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X