Спомени на танкистите.

[BulAf]

До: Спомени на танкистите.

Е значи е верно.Безспорно е трагедия.Нека да тежи на съвестта на извършилия и на тези изпратили го,НО са си действали по правилата и както са длъжни да ги изпълняват.Според мен има много такива случаи,които изобщо няма да влезнат в историята ни,само защото полека лека се забравят.

[Стефан]

До: Спомени на танкистите.

Какво значи извършители? Няма извършители. Да плащат тия, които изпращат пътнически самолети за разузнаване.
Тогава е имало цяла разузнавателна война. После спътниците са сменили самолетите, балоните, и контейнерите изпратени като багаж по влака. А през 80-те имаше още една, тогава американците се опитваха да разберат схемата на радарното покритие и дислокацията на активното ПВО. Като че ли свърши с прословутия корейски Боинг над Сахалин. През 89-та по-вероятно е било самосиндикална турска провокация, нали тогава бяха глупостите с изселването.

[maxxx]

До: Спомени на танкистите.

Човеци, войници, вземете се в ръце!!! Става въпрос за цивилни живи хора!
Нещастието се случи на Кожух планина, Рупите, до Петрич.

Чакай-в какво обвиняваш войник/офицер,изпълнил разпореждания?
Другият вариант е дранголника,за неизпълнение на заповед.
Цивилните чужди граждани ние ли ги обрекохме на гибел или нечии разведки,да са наясно можем или не?
Войната е мръсна работа,дори в "мирновременния" си вариант.
п.п.-не суфлирам на Стефан,писах малко по-длъжко времево...,но сентенцията е същата.

[davc]

До: Спомени на танкистите.

Може би е трагедия /предвид загиналите цивилни пасажери/, но не и нещастие.
Случая е скоро след войната и още по-скоро от започването на така наречената "студена" такава; самолетът е израелски; типът е като на тези, съвсем доскоро летели над София, със съвсем не мирни мисии; прихванат е и е съпровождан дълго време; осъществен е визуален контакт, а почти сигурен съм и радиоконтакт /в момента говоря по спомени и не ми се ровят "хартии"/!
Няма адекватна реакция... Е какво друго може да се направи по въпроса!?!?

[BulAf]

До: Спомени на танкистите.

По-точно от горното не мога да го кажа.Винаги се мисли преди започване на войната,а не след нея-след това има само куршуми и смърт.Разузнаването,караула ако щете,както и всичко свързано със нарушаването на суверинитета на дадена държава или военен обект винаги е акт на война,независимо дали се извършва със или без умисъл.Така е поне според мене.

[trapper]

До: Спомени на танкистите.

Може би е трагедия /предвид загиналите цивилни пасажери/, но не и нещастие.
Случая е скоро след войната и още по-скоро от започването на така наречената "студена" такава; самолетът е израелски; типът е като на тези, съвсем доскоро летели над София, със съвсем не мирни мисии; прихванат е и е съпровождан дълго време; осъществен е визуален контакт, а почти сигурен съм и радиоконтакт /в момента говоря по спомени и не ми се ровят "хартии"/!
Няма адекватна реакция... Е какво друго може да се направи по въпроса!?!?

Това е белетристика...
Да не дава Господ такава участ никому - нито на мъртвите и близките им, нито на все-още живите участници.
Омбре, помисли!

[davc]

До: Спомени на танкистите.

Аз и да мисля и каквото и да мисля, има значение само лично за мен. Това са принципни положения, аксиоми!
Смъртта на цивилните - както стана въпрос е трагедия, но тя е на сметката на онези, които са решавали да ги пратят за пушечно месо, или най-малкото да ги употребят за бели мишки.
Под: "..все още живите участници...", явно визираш такивата от наша страна. Та приятелю, не знам белетристика ли е, или какво, но писания; мнения; идеи като прокарваните от теб в момента, са това което тормози /евентуално/ душевното равновесие на тези хора. В този смисъл това е ненужно /ще се въздържа от по-силни изрази/. Това са хора военни; войници; войни /както ти харесва/ в случая професионални. Те са сложили пагони, приели са устава за свой морал и религия, и са положили клетва:... Именно зарди ситуации като тази, това което са направили е нито повече, нито помалко - изпълнение на дълг.
Та каква участ да не дава господа никому - да бъде тогава, когато трябва - това, което трябва?!?!

[kilikandzer]

До: Спомени на танкистите.

Приятно е да си спомниш отминалите времена... и рева на танка докато се носите из калта.

[sek.1]

До: Спомени на танкистите.

Приятно е да си спомниш отминалите времена... и рева на танка докато се носите из калта.

И тръпката после да изчистиш от машината всичката тая кал

[Стефан]

До: Спомени на танкистите.

Не дълбай с длетото тънко!
Ако те хвана, после ще те боли черния дроб. И мене ще ме боли душата. Само келнерите ще се радват че са ни взели сичките пари.
Като служех в Казанлък, имахме истински танкови мивки, изобщо не ти дреме. Култура в бита.

[sek.1]

До: Спомени на танкистите.

Вие добре сте имали мивки само че нито една мивка не може да извади калта от под ролките и траковете. Наще МТЛБета кемафите ги миеха по една седмица след като се приберат от занятие ние имахме само два маркуча за над 300 различни машини вярно бяха основно камиони но пак беше голяма мъка.

[Кольо]

До: Спомени на танкистите.

В Банево-стрелбището на Айтоската бригада имаше много мощна помпа за миене на танковете. Реактивната струя беше такава, че за да удържиш маркуча трябва да застанеш силно наведен напред, иначе маркуча просто те събаря назад. Та с тази силна струя се измиваше почти всичката кал от танковете. По траковете на веригите също-ако не е стара и спечена. Но там ставаше въпрос за 15 учебни Т-72 и още толкова Т-55. Нямаше проблеми с опашките...

Благодаря за снимките, върна ме 20 години назад...

[Георги Василев]

До: Спомени на танкистите.

На полигона в Сливница имаше много добре направена мивка със стоянки за грубо и такива за фино почистване. Мивката се захранваше с вода от Сливнишкото езеро(блато). Проблема беше, че по време на моята служба(1990-1992) в езерото имаше много малко вода и мивката не работеше. Легендата разказваше, че по време на някакво учение в езерото паднал гаубичен снаряд и след това водата изтича някъде под земята.
Това, че мивката не работи не беше голям проблем, защото с чистенето се занимаваха школниците под наше наблюдение ( на инструктор- механик водачите). Е разбира се и аз съм бил школник.... но това е живота.

[Стефан]

До: Спомени на танкистите.

Бе маркуч, то гледката беше като че танка мърда. Никакви маркучи, тръбите с дюзите си бяха вързани за бетона. Калниците и веригите си подскачаха, дума не става че човек може да удържи нещо.
При нас легендата беше че веднъж един много гнусен фатмак си заврял там москвича, понеже бил много мързелив. Според броя ракии се сменяше годината, името, и метрите - километрите, където после се приземил москвича. Също така понякога се оказваше разрязан, друг път смачкан като цигарена кутия. Но легендата живееше устойчиво.

[zlatoto_zd]

До: Спомени на танкистите.

Бе, много хубаво говорите за мивки с вълшебни дюзи и маркучи, ама никой нищо не казва за бойния чук. При нас (в Симеоновград) след мивката машините се оставяха да поизсъхнат ден-два и после почваше големия бой по веригите с бойния чук. Ние с МТЛБ-тата се оправяхме сравнително лесно, но горките кемафи се утрепваха от млатене с чуковете. Та, въпросът ми е: Само ние ли така сме се мъчили или е било практика и в другите поделения?