Спомени на танкистите.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Първата година на службата ми бе в бойно поделение –девета танкова бригада в Горна Баня.Там съм правил два пъти целия цикъл с чистенето на веригите.Единият път след ротното , втория път след батальонното учение.Чистенето след “ЩИТ-а” го скатах, защото заминах с машината за учебен кемаф на Сливница.
В ПТО-то на Горна Баня имаше така наречения “ролганг”- представлява платформа от свободно въртящи се стоманени валове.Танкът се качваше върху тях , спъваше се “на кръст” със стоманените въжета отпред и отзад в метални опори , подобни на тези , на които корабите завързват въжетата си на пристанище и газ до дупка…..
Тук тънкостта беше веригите да бъдат абсолютно еднакво опънати, защото иначе танкът започваше да се “носи”насам –натам върху ролганга, което предизвикваше инстинктивно отнемане на газта.
Нямаше време за проби, защото ни даваха по 10 минути на машина.Колкото си “изчукал” веригите за 10 минути,толкова –другото със секача и чука – имаш един месец време- тъкмо боецът да не скучае…..
По-голямата гадост бяха опорните ролки-на “72-ката” от вътрешната страна бяха оребрени радиално и какви кухини бяха там…….Правехме си различни метални приспособления за да бъркаме там-абе гадост…Освен това бяха 12 на брой- можеше цялата служба да ти мине в чистене….

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

При всички ''екстри '' в Т62М ,добавени вежди на кулата срещу кумулативните снаряди , хвърлячката за снаряди за димната завеса пасивна защита от снаряди по целия корпус /облепен с едни малки кутии пълни с гума вътре/ ,противоядерна защита с един оргомен вентилатор зад командира ,танка си нямаше никакво отопление за ''персонала '' .И нали си представяте как комфортно се седи в 43 тона джилязо при минус 25 навън ,какво то и да пипнеш с голи ръце ,оставяш си кожляка по метала .
Единствен реотан за огрев си имаше само механик водач и то при седнал в походно положение .Слага се на негов люк едно стекло с реотан вътре и покрива му е от брезент .
След едно доста студено учение ,намерих му цаката поне докато пътуваме , този вентилатор който беше зад гърба ми /такаили иначе не знам точно как сам ще се включи ,при ядерен взрив / изведох от акумулятори едни 24 волта , сложих едно копче ,и при полузатворена трансмисиона решетка ,вътре беше БАНЯ!!!

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

На 72-ката със сигурност имаше отопление в куполата, беше точно зад командира и му духаше в кръста, беше си доста ефективно.
При кемафа не мога да си спомня дали имаше отделен отоплител , но не беше студено в бойно полжение.
На походно със сигурност отнякъде духаше топло "отдолу", но от гърдите нагоре си беше студ ,пазеше само шлемофона и стъкло с чистачка ,което да пази лицето от вятъра.Това с бризента и реотана( на 48 волта трябват поне 25 ампера ток за 1 киловат!)едва ли е било стандартно оборудване- по-скоро е направено от "зор" от командир с дълъг боен опит.Братушките са царе в това отношение
А Т 62 имаше само в казнлъшката танкова бригада, преди да докарат 72-ките в Горнобанската бригада.
През 1982 г. ЗКПЧ-то ни разказваше , че 62-ките са ги свалили от въоръжение , защото при войната между ИЗРАЕЛ И ЕГИПЕТ , евреите били пленили цял ешалон с "62-ки" със заводските пломби .Чалмите опънали килимчетата да се молят в часа за молитва и евреите ги изненадали......

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Не ,стъклото си беше оригинално а реотан греше самото стекло от замръзване и нищо повече

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Едно учение ,с многото приключения пожари ,потопи и взривове .
Далечен Изток , китайска граница ,езеро Ханка .
След дълги тренировки ''пешим по танковому '' и сумати мозоли , дали си бил в сапогах и си измръзвал като куче или си бил в валенках и си сдрал краката до кожата от непрекъснато търкане на валенка ,стигнах ме до ''неочаквана '' тревога в 6:00 .Так се почва едно есенно -зимно учение в нашия полк .Тръгнах ме без особенни проишествия за към Камень Ръболов , не е толкова далече ,и въпреки студа ,все пак се радвахме ,лучше плохо ехать ,чем хорошо идти .
Обяд ,с последна топла кухня поне за седмица напред и качване на танкове върху жд платформи ,дълга процедура с завързване с дебела тел на тракове и поставяне на стопори .
Като приключихме с качването дойде и реда да се настаним в вагона суперлукс тези вагони сигурно от втора световна с плъзхаща врата , батальона от 100 човека напълно е достаточно от един такъв вагон ,Вътре- една ''буржуйка'' направена от един 200литров варел ,и две нива на лукса 1 етаж и пода .
С голям кеф изпапкахме ''сухой паек '' предварително подгрят на буржуйката , готина кашичка в метални кутийки и все още 'топъл '' хляб /този студен се режеще с трион / .
Механик-водачите ,но само от некадърните ,отиват на смени да пазят танкове , смяна -само при спиране на влака ,тъй че никога не се знае кога ще бъде сменен ,тези който качваха танкове -заслужиха си почивката .
По време на пътуването ,много няма какво да се прави и след няколко часа тъпо пулене в тавана, изведнъж четене на Устава ти се струва толково интересно ,че даже почваш да запаметяваш накои неща ,и то без приказа .
Долго ли коротко ли ,но си пристигнаме на огромен полигон ,огромен в руския му смисл ,накъде и да погледнеш може смело да стреляш в която искаш посока -всичко е само полигон
Покъсно стана ясно ,ще тренираме отбрана ( а това ще рече ,една гадна думичка ЛОПАТА и ОКОП .
Бързичко си понамерихме позиции и донякадъ изкопани окопи , все пак да изкопаеш една дупка за ''погребане ''на танка товае 72 човекочаса , и то ако има нормални лопати . Да ама НЕ , идва един генерал с танкиски ръст и казва : А ако е война ? И ще ? Копайте от нула !!! Това е приказ ,лично ще проверя .Е в казармата много няма какво да се умува ,в ЗИПа имахме някави измислени лопатки -почнахме . Моя екипаж както винаги с късмет , попадаме на огромен камък ,супер!!!! -Другарю капитан може ли да изместим окопа ?
-А на генерал какво да му кажа ?
-Есть .
Седнахме си до почнатото окопче запалихме огъня и си почна едно мислене ,как ли ще се нощува . Цалата рота се насъбрала в една палатка направена от бризент на танк печката посредата на палатката стоеше совсем залуд ,наоколо намаше нито едно древце . Е кат няма дърва ,да ходим да си спим в танка ,так реших ме с екипажа /полка е кадриран и сме само трима в екипажа ,при случай на война ,зареждач ще е запасняк / .
Спането в танка е малко гадна работа ,но пак сме със късмет ,което се разбра рано сутрин .НА пичове им дошло до гуша да треперят покрай парче ненужно железо посредата на палатката и те решават да напънят една тенекия от патрони с парцали и нафта .Пъхат тази Молотовка в печката и ВУАЛЯ ,топлото тръгва . Да ама покрай топлото идва и сън ,войнечето дето оставен да пази печката ЗАСПИВА , печката угасва , звъни часовника ,време е за смяна на друг да пази огъня , да .ама огън угасна .Клечка кибрит - и целата насъбрла се пара от нафта в печката не се запалва ,а напаво дига във въздуха и чеаката и кюнци и палатката настъпха сонен ХАОС

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

След закуската пристигат сапьори ,да реша и моят проблем с окопа , подкопахме малко под камъка ,сложиха момчета 200грамка .ВЗРИВ последван от смях ,камъка не помръдна , смях и от към саперите: момчета ние направих ме масто за заряд ,ако ви е смешно ,копайте си дупката с лопати Пъхнаха този път 5 парчета и работа стана . От далече се виждаше че няма да сме миньори . Камъка се разцепи на три огромни парчета и напусна нашият окоп . Поотблизо -радоста бързо мина , колегите ще си копаят окопи ,а ние ще го заравяме Но как и да е до обяд бяхме готови с окопа , и ревизия на генерала мина добре .
МУНИЦИИ .
20 съндъка със снаряди пристигнаха , заредих ме машината . Нашият офицер нареди да вземем амбалажа от снаряди , а това не са съндъци а само уплътнителни дъсчета вътре во всеки съндък по 4 такива , малко много ,но са си дърва .Механика ми бе малко .... и на него беше наредил да донесе една туба нафта ,аз никога не карах в варели нафта ,два варела взадната част на танка ги пълних единия а антифриз ,другият с масло .Нафта ако закъсам ще докарат а с другите неща не винаги е така .
Взвода ни почетно задействан в ''разведку боем '' .Излизаме от окопите през ноща и тръгваме ''на разведку'' специално поставени мишени за тази цел , но почва дъжд и нищо се не вижда ,на изкачване на баира свършава нафта на моя танк ,механика забрави да превключи резервоарите и гаснем , да му дойде акъла -обезвъздушаване под страшен дъжд , и подпомагащи ритници от взводния .Стигаме до''врага '' и ''занимаем оборону '' като изсипваме прибрания амбалаж от снаряди и ги запалваме със ''нафта'' .Само че този чукундур донесе бензин вместо нафта и явно няма да се радваме дълго на огъня . Дъжд не отстъпва приближавайки към огъня ,гледаш как бавно ти изсъхват дрехите отдолу нагоре -крачка назад и си мигновено мокр. Наближава время Ч ,време да видим мишените .ВИДЯХ ме ги ,там са си кадето им е мястото ,ама в прицела не се виждат с прибори за нощно виждане -история е съшата . Прибраната бомбаджийска тел от сутрешния взрив ,закрепваме на една от мишените нещо като сигнална ракета и дъпаме телта към нашата позиция . през това време командира беше свалил черното стекло от ЛУНА-фар , бях ме готови за стрелба . Противника ''неочквано тръгва '' Дадох ме му да разбере ''где раки зимуют '' , Връшаме се по окопите ,изненадващо в тази тъмница и страшен дъжд ,механика отраз уцелва нашият окоп . Следва дълго чакане на вече ''наплашен противник'' , обаче -видимость НОЛЬ . след около половин час танк почва да се пълни със вода ,...беше забравил да сложи някаква тапа в краката му и при този наклон на танка ,леко полека почнах ме ''погружение'' .При абсолютна забрана да палим танкове ,май ще си поизмие малко краката механика . На свой страх и риск все пак запалихме танка иго изкарахме вън . Дъжд не спира , под командирския люк седя си като под чедъра ,баха останали само 5-6 цигари ,те ми бяха НЗ и в найлона ,другите за съжеление ще бъдат готови за употреба чак след първия запален огън .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Видимост НОЛЬ . Дъжд е спрял ,но мъглата скри тотално мишените пред нас . Комадири докладват вече 5-ти час че нищо се не вижда .Добре че взводния се намеси ,та в рамките на час ''докара '' видимоста до 800 метра та да ''разтоварим ''муниции.
Отстрелялись в белъй свет, как в копеечку незнам дали сме уцелили нещо или не ,не мога да кажа тези автоматично падащи при минаване на коршум през тях ,се манипулираха по желание на войника зад пулта на упарвление на тези мишени. А мишените направени от марля возможно някой ги скъса ръчно .Важно то беше че генерала остана доволен .
ОТБОЙ . Успешно отразихме атака на врага и се изтеглихме да почиваме .НО НЕ ВСИЧКИ . на прибирането уцелихме поредния късмет ,дупка зараснала с някаква трева и със все 40-те тона напъхаме на майката Земя едно 115 мм оръдие до сам топките / тя е една де служи да се изгонят газове след изстрела / .Айде момчета сваляй въжета ,с един танк естественно работа не стана , докараха още един , и ни измъкнаха . Почивка си почивка ,ама за сексуални извратеняци маане на чекии . Едно три часа утепахме докато извадим /мъзгата/калта от оръдието .Чак тогава дойде время да си отморим и ние .

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Де да имаше някой да ни каже че ставало с нафта .

Едно уточнение: поливането с нафта трябва да стане преди да замръзнат веригите и да се спече калта.
А иначе руските танкисти са били обучавани без да се "жали материал".Със сигурност са правли поне по две полкови учения годишно , а ротните и батальонни са били ежемесечни.
Затова имат "хитринки" и "пинизи" за всичко

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Браво бе Юри , интересна и вълнуваща служба си имал. Чакаме още разкази. Поздрави Сашо.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Едно уточнение: поливането с нафта трябва да стане преди да замръзнат веригите и да се спече калта

Тая " екстра " не съм я ползвал , явно не е имало кой да ме научи. След голямото занятие септември 85 което играхме заедно с руснаци сам си чистих веригите , после и танка си боядисах. Командира на танка ми беше ст- школник и отиде да учи в Съюза , а мерача ми го пратиха да строи свинеферма на Сливница и за обслужването останах сам.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

"Ролганг"-а не го ли ползвахте бе Сашо.През 82 беше почти нов.
А на АУЦ-а на Сливница новото ПТО го пуснаха през 83-та , а там имаше вода бол от блатото
Само че не знам как е било през зимата с водата..

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Едно уточнение: поливането с нафта трябва да стане преди да замръзнат веригите и да се спече калта.
А иначе руските танкисти са били обучавани без да се "жали материал".Със сигурност са правли поне по две полкови учения годишно , а ротните и батальонни са били ежемесечни.
Затова имат "хитринки" и "пинизи" за всичко

При нас имаше 4 МТЛБ пълни с някаква свързочна техника . Те не бяха към нас но понеже бяхме няколко поделения на едно място и парка с мивката до някъде беше общ . За тия машини вечно нямаше достатъчно механик водачи никога не се събираха 4 човека . Аз понеже имах книжка за верижни машини навремето тя се даваше на 16 години (едно синьо формулярче) а за колесни трактори на 17 тя вече си беше нормална книжка с категория Т и за малко да изгоря . Добре че имаше един стар войник от квартала та ме предупреди в никакъв случай да не казвам че имам тапия за верижни машини . Питаха ни няколко пъти в новобранската рота аз естествено мълчах като риба тогава нямаше компютри и нямаше как да разберат тъпите шапкари . Лошото на тая служба беше че кемафите отпуска не виждаха машините бяха постоянно в бойния разчет и като няма кой да те смени и отпуска няма едвам си взимаха полагаемата а ние бяхме почти всяка събота ГСП и ни пускаха още от петък вечерта . Аз си бях скрил волгата в гараж на един от пловдивчаните и за няма и два часа си бях в София .

[davc]

От: Спомени на танкистите.

Юри, продължавай!
И повече хора да четат...

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

"Ролганг"-а не го ли ползвахте бе Сашо.През 82 беше почти нов.
А на АУЦ-а на Сливница новото ПТО го пуснаха през 83-та , а там имаше вода бол от блатото
Само че не знам как е било през зимата с водата..

Ъ това " ролганг " не знам какво е . А на Сливница ползвах ме мивката. Като новобранец съм караул на парка , и някъде към 3 сутринта чувам че идва някой. Стой ще стрелям , а той абе аз съм " помпиера " и трябва да ме пуснеш. Аз такава странна дума за пръв път чувам и не знаех какво значи. Щракнах с автомата и тоя много бързо се върна и доведе разводача. И ми обясниха че това е човека който пуска помпите за да имаме на другия ден вода за мивката.

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

Служих 87-89 в Крумовград на Т-55
Та слизаме от "Качулка"-полигона,и вместо както обикновено да се движим по черният път слизаме по асфалта.Аз съм в първата машина командир е ротният Владимиров.И понеже съм ротен мерач ми се "разрешава"т.е. не ме се заповядва да вляза и да затворя люка,ами се развявам отвън.Само командирите и водачите можеха да бъдат с отворени люкове-походно положение.Едно уточнение-в поход мерачите се возехме на мястото на пълнача(и аз съм бил пълнач),защото там е по-широко.Та шпорим си ние по пътя и на един завой изскача една газка с един контейнер за боклук от тези дето имаха система за вдигане.Водача-едно помаче от околните села се стряска и опитва да спре,ама то асфалт и нанадолно...плъзнахме се "като по книга" и директно в левият калник на газката,при което тя се връща в завоя,а шофьора беше седнал в циганина до него.Слизаме,ротният се държи кораво,ама помачето цяло трепери.И тоз докато отиваме към газката му говори:"Стегни се малко бре,какво си се разтреперил!
-Ами уплаших се другарю старшилейтенант!
-Уплашил се бил!И от к'во?!Ти ако си се уплашил,тоа в газката тря'а да се е насрал!Дръж се малко мъжки!

И те така.Доколкото си спомням наказания нямаше.

Написа:редника Христев

П.П.Има и други,ама пусто писане много уморява!