Спомени на танкистите.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Едно хубаво филмче за Т-72:

В сравнение с "обект 199" изглежда стар, ама на мен си ми е тръпка, и много се кефих докато гледах видеото.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

- Колко изстрела могат да се произведат с оръдието в бойни условия преди вероятността да стане сакатлък да мине над 50% примерно ?

- За достигане на тази точка (внимание - вероятност за сакатлък) има ли значение честотата на изстрелите, или само броя им ?

- В какво се изразява "сакатлъка" ? В засечка ли (предполагам си има някакви предпазни джаджи в снаряда за да не гръмне докато е още вътре) ?

- Ако се изразява в засечка - колко време отнема за да се "отпуши" ? Може ли да се извърши в полеви условия ? Какви са последиците за оръдието после ? Само почистване, или нещо по-дебело ?

Мерси

Все въпроси на които или не знам отговорите, или мога да отговоря лаишки.
1-всяко оръдие си има своя запас от изстрели. Колко са за това-не знам. Знам само, че за две години служба не съм видял да сменят оръдие на танк, някои са произвели над 100 изстрела за това време.
2-Не вярвам в реална битка да се наложи "чест огън", така, че оръдието да загрее от непрестанната стрелба. Транспортьора е 22 снаряда, и си мисля, че даже да се изстрелят всичките с максимална скорост-няма да има проблем с оръдието. Само предполагам де, никога не сме стреляли по толкова снаряди наведнъж. Най-много по теи, толкова беше разрешеното за едно упражнение.
3-За две години служба имахме само един случай на снаряд който не може да се изстреля. А отъдието на Т-72 е така конструирано, че веднъж влязъл снаряда-не може да се извади, единствения му път е напред през цевта. Да, ама не... Не знаят на какво е способен с-на Ганьо Ганев. След като не са могли да изстрелят снаряда-един добър АВ старшина се наел и вкарал банника без четка в оръдието. На сляпо успял да постави тръбата така, че да обхване конуса на снаряда(без да докосва взривателя), и с чук успял да избие снаряда обратно. Луд човек... А взривателя си има инерционен предпазител-една съчма се придвижва назад при изстрела(понеже е тежка, и не може да се ускори заедно с целия снаряд), и чак тогава взривателя е запуснат и готов да взриви снаряда. Разказваха се случаи на смлян от удари с чук взривател, който така и не гръмнал-дотолкова бил сигурен, но при положение,ч е е поставен на снаряда, а той в оръдието, а ти пред него-по- добре е да не се изпробва колко е надежденАко по време на битка остане неизгърмян снаряд в оръдието-оставаш без оръдие. Гадно, но няма как, след усложняване на техниката риска от аварии става по-голям.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Не знам за оръдието на кой танк говориш, аз знам само за гладкостволното на 72-та. Имаше едни жълти прахчета-РЧС(Раствор чистки ствола), и като ги размиехме във вода или нафта(то нафтата се лееше като вода по онези години)-замирисваше на амоняк. Имахме специална телена четка с къс и доста твърд косъм, потапяме я в разтвора, и се започва чекията. По много пъти на едно и също място, и така по протежение на цялата цев. Нещо като два часа непрестанно лашкане напред-назад. Пръта на който се завива четката се казва банник, и при нас бяха метални. От задния край на оръдиято или се вади клина(затвора)-голям чанч, или просто се отваря за да може да се вижда през ствола. Добре е клина да не се маха защото оръдието е почти идеално балансирано, а без него "кльопва" надолу.
Когато си мислим, че сме отмили мизерията от цевта-банника се пуска без четка така, че да се покаже отзад(в купола), там се завива въпросната четка, като на нея предварително е сложен парцал от стар шинел, и с доста зор се издърпва през цевта. Отвътре лъсва, и се вижда на кое място има още мед. А тя е от уплътнителния пръстен на снаряда, и се натрупва на някои места. Дали са били с малко по-голям или по-малък диаметър, или по някаква друга причина-специфично за всяко оръдие. А на всички оръдия се натрупваше мед на около 20 см от дулния срез, и там не знам от какво се получава. Но с повечко търкане и РЧС се изчистваше.
Понякога на четката слагахме по два или три парцала, и издърпването ставаше доста трудно, веднъж даже не можахме да я издърпаме, а се събрахме може би над 10 човека, и се наложи да издърпаме банника с УАЗка или с камион-вече не помня. Но явно конструктора е предвидил такива неща защото на края на банника има заварено едно удобно за вързване желязо...
Когато оръдието е почистено, се "пуска калибър". Отцепва се зъбния сектор(има си специална ръчка в краката на мерача) така, че оръдието се люлее свободно. През двата люка двама човека(желателно по-тежички, все аз бях единия) стъпват на задния край на оръдието, но тежестта им се носи от ръцете, и само малка част от краката. АВ офицера вкарва калибъра в оръдието, няколко човека започват да го клатят нагоре-надолу, като офицера в такт вкарва и изкарва калибъра, и по команда "Едно, две, триии" силно го тласка в цевта, хората отпред вдигат с всичка сила цевта нагоре, тези стъпилите отзад се отпускат с цялата си тежест в задния край, и ако всичко е наред-оръдието се вдига в максималния си ъгъл, и калибъра излиза в купола. С въженце си го издърпват обратно. Ако калибъра не премине-проблем. Или оръдието има още за чистене, или е криво. Не съм чувал за изкривено оръдие, та в края на краищата винаги калибъра тупваше в купола.

За 72-ката става дума.Вярно, че това приспособление се казваше "банник", но беше от дърво, а накрайниците където се завиваше следващата част бяха метални.Не знам как сте справяли само с два часа "лашкане", ние "лашкахме по цял ден.Нямам спомен АВ-то да е пускал калибър,той гледаше с някакво приспособление с огледалце и лампичка на края все беше недоволен.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Не сме лашкали по цял ден. Може би нашият АВ е бил по-благ, но с час-два търкане се оправяхме. Най-много ни бавеше изкарването на натрупаната мед в началото на цевта-там се вижда най-добре, и ако не е идеално чисто-се търка докато стане като огледало.

Най много мразехме да чистим картечниците, по тях имаше доста нагар и чернилка. С нетърпение чаках деня в който вече ще съм "стар" и някой новобранец ще чисти ПКТ-то вместо мен.
Е, дочаках го, но сега искам пак да съм новобранец в казармата. Ама със сегашния си акъл...

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

А , забравяте че след като се почисти оръдието трябва да се гресира. Четката за гресиране се издърпва бавно и с въртеливо движение. Целта е да се получат нещо като нарези. После ротния светкаше с фенерче и гледаше , и ако не му хареса ....наново. Това си спомням за ч...е на оръдието.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Един руски военен сериал/лека комедия/ от zamundahttp://zamunda.net/catalogue.php?sea...catalog=movies
Танковете са Т-80 .Сериалът е лек и приятен , но хората които не са усещали грохота на танка отблизо или пък не са усетили мириса на изгоряла нафта в студената зимна виелица едва ли ли ще им хареса!

[O.K]

От: Спомени на танкистите.

T-90MС "Тагил"
Мисля, че не сме обсъждали този образец.
На мен лично ми изглежда доста интересно, куполата му мяза на т-95, а може би това е баш този танк. Дали ще модернизират в такъв случай т-80у към "Чёрный орёл"?

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Изгледах клпчето , хубава машинка не е като Т -72. Все едно да сравняваме стария УАЗ 469 и УАЗ Патриот. Разбрах че има допълнителен генератор за ток , и кемафа управлява със щтурвал ( не знам какво е ) а не с патерици. Не разбрах много добре но като че ли с голямата картечница може да се стреля от вътре. Харесва ми , бих му направил едно кръгче .

[O.K]

От: Спомени на танкистите.

Изгледах клпчето , хубава машинка не е като Т -72. Все едно да сравняваме стария УАЗ 469 и УАЗ Патриот. Разбрах че има допълнителен генератор за ток , и кемафа управлява със щтурвал ( не знам какво е ) а не с патерици. Не разбрах много добре но като че ли с голямата картечница може да се стреля от вътре. Харесва ми , бих му направил едно кръгче .

Щурвала е кормило, вероятно е нещо както при БТР-а, а картечницата е радио управляема ама това не е новост.
А иначе и аз бих му врътнал едно кръгче, няма да имам и проблем с паркирането, а и ще съм голям гъзар.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Много добра машина. Аз съм карал само 72 ка и на това с удоволствие бих му врътнал едно кръгче особенно с 930 kW двигател

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

1264 коня , той за това така скача по бабуните , като скакалец. Не знам дали сте правили такива скокове - голем кеф е. На края на школата трябваше да направим 100 км марш. Старшината ни показа маршрута и ни пусна сами. Дълго спускане към ломски път , на 7 предавка имаше някакъв насип . С близо 80 км като отлепи тая машина......... И така няколко пъти. През цялата служба после нямах такъв шанс.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Пробвал съм с 55 ца - не става
Има усщане, че се е отлепила но не вярвам веригите да са се вдигнали и на сантиметър от земята, не знам дали има модификации по окачването, сменял съм счупен торсион от подобни изпълнения, ей гадна работа си е.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Спомням си през октомври 1982 в учебния парк на Сливница, дойде партида сержанти от сержантското училище в Горна Оряховица за учебни кемафи на 34-ките.Едни такива пухкави, с нови гащеризони.Те дори бяха на възраст по- малки от нас.По –големи мързели от сержант на свръхсрочна служба не съм виждал.Вечно все се оправдаваха със счупени машини за да не излизат да обучават школници.Подигравахме им се непрекъснато , че за 20 години все ще успеят да навъртят поне 2000 км за капитален ремонт.
Сега те сигурно са по-добре.Пенсионирали са се преди 10 години с тавана на пенсията, сигурно някои от тях чешат “макарите” си пред някоя банка за още 300-400 кинта на месец……
А ние, наборните тогава войници, едва ли ще доживеем пенсия

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Пламене ще доживеем бе ......всички родени след 60 г. ще взимаме по 3 ( три ) ........пенцииии А ме караха да остана на служба.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

По време на службата ми в Горна Баня ми се е набило в паметта, че винаги по време на вечерната проверка около 21.00-21.30 минаваше някакъкв влак от БЛАГОЕВГРАД ИЛИ КЮСТЕНДИЛ , който се спускаше с невъобразим шум покрай поделението. Тъй като много войници бяха от този край се чуваше неизбежното: "ХАЙДЕ УВОЛНЕНИЕ.....".
Същото се повтаряше и на сутрешния развод, само че там влакът вървеше в обратна посока- на изкачване, "дизелът червен" форсиран на максимални обороти , мацки показни на прозорците с развети коси...Tази гледка също предизвикваше едни особени емоции, особено на трети батальон- тяхната сграда беше разположена най- високо и имаха по- добра гледка.
Даже по едно време взеха да правят разводите, като личният състав се строяваше с гръб към ж.п. линията....