Спомени на танкистите.

[maxxx]

От: Спомени на танкистите.

Изчетох цялта тема и страшно ми харесаха историите, мога само да съжалявам, че няма военно

Нищо не си загубил, историите след като сме се уволнили са едно, дивотиите за две години друго...

Като те дърпа казарменият живот -бръснеш портрета на Хр,Ботев/през стъклото, естествено/, чистиш автоматите на старите кучета, не те викат на свиждане като дойде девойчето, смахваш се от наряди/нарядни групи докато бомбетата дадат клетва през ден също,през деня пак си правиш твоето// и дневалства до откат.

Онова "Нивата" ще я позлатиш, сега се шегуваме, но не е баш шега работа казарменото малоумие.

[Борис Хаджиценев (bob4oo)]

От: Спомени на танкистите.

Нищо не си загубил, историите след като сме се уволнили са едно, дивотиите за две години друго...

Като те дърпа казарменият живот -бръснеш портрета на Хр,Ботев/през стъклото, естествено/, чистиш автоматите на старите кучета, не те викат на свиждане като дойде девойчето, смахваш се от наряди/нарядни групи докато бомбетата дадат клетва през ден също,през деня пак си правиш твоето// и дневалства до откат.

Онова "Нивата" ще я позлатиш, сега се шегуваме, но не е баш шега работа казарменото малоумие.

Да, може да е така, но Дядо ми казва, едно като поговорка....Мъж който не е ходил в Казарма, не е мъж..Да дойде, да те командва една "запетайка", по нисък от теб, та да видиш тегло....

[maxxx]

От: Спомени на танкистите.

Да, може да е така, но Дядо ми казва, едно като поговорка....Мъж който не е ходил в Казарма, не е мъж..Да дойде, да те командва една "запетайка", по нисък от теб, та да видиш тегло....

Малко ти остава и може да станеш рейнджър, докато ти издържат нервите, Ако и да си на заплата.
Ще станеш мъж, даже два, ако не ти писнат дивотиите, за които сигурно си чувал.
Пък дали си мъж, май булката трябва да каже две благи думи за теб...

[CITIZEN]

От: Спомени на танкистите.

Малко ти остава и може да станеш рейнджър, докато ти издържат нервите, Ако и да си на заплата.
Ще станеш мъж, даже два, ако не ти писнат дивотиите, за които сигурно си чувал.
Пък дали си мъж, май булката трябва да каже две благи думи за теб...

Колега,извинявай обаче това да не е порно филм??„Страшен мъж,с 30см. и как е....ох,Фантастиш"

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Аз си бях в долния район. Май отвреме навреме сменят номерата на батальоните, та оттам и объркването. Само първи батальон бяхме с цели роти, другите два си бяха кадрирани, и имаше по 15-20 човека да обслужват техниката.
По мое време нашия батальон беше с Т-72, а другите два си бяха с Т-55. Разликата е като от ЗАЗ до Волга. Ама пък 55-те стрелаха по-точно. Може би заради нарезното оръдие, не знам, но е факт.

[CITIZEN]

От: Спомени на танкистите.

Много готин разказ, има ли продължение?

Винаги има продължение.......докато има продължение.
На Щита ние не сме стреляли с бойни снаряди,защото далекобойността отива към 16км. и не се знае къде ще падне.По същата причина не се стреля с бойни и на Банево,че зад баира е пътя и села има.Като бях в Плевен разправяха един случай,може и да е верен.Стреляли с минохвъргачки,но нещо объркали ъглите и няма разрив.Взели да изчисляват отново и ха,трябва да е паднала в селото.На пожар отиват и гледат тишина и никакви поражения.По едно време дошъл попа и казал "айде,бе момчета откога ви чакам!" Че защо? "Ами нали сте загубили нещо,тука падна на площада и знаех,че ще дойдете." Амааа,къде е сега? "Еее,на сигурно място-заключил съм го в касата!"
На Щита като изиграхме занятието за последно и всички машини в колона тръгнахме към лагера.Беше голяма еуфория,атаки,самолети,хеликоптери,стрелби /с халостни/,но най вече всичко свърши,трябваше да събираме багажите за да си ходим,а там знаехме, чака ни-Дизелът червен.Явно настроението беше обхванало и офицерите,защото всички хвърчахме почти с пълна газ.Току някой подвикваше по станцията "Кой каза..!" и после "Тишина в ефира!!".Понеже ние сме трета рота, трети взвод и сме последни в колоната, гледам другите напред как влизат в една нива.Като се кара по трева не се вдига прах,но по изорано и изсъхнало прахоляка беше огромен.Наистина грандиозен облак червен прах,в който гледах как машините изчезват една след друга.Бегло ми мина през ума-"гледай ги тия идиоти,как се ръгат в праха без нищо да виждат."И реших заради прахоляка да седна долу,на командирската седалка но даже и люка не затворих.Тук трябва да кажа,че винаги съм седял отгоре защото ми е било кеф-усещаш мощта на машината,като се мята насам-натам,а и гледаш от високо-като джип.Имахме един сержант-куфар,точно на обратно-винаги вътре,да не се напраши и намокри.Набутахме се и ние в "тъмното"-нищо не се вижда.Изведнъж,чувам спирачките и кемафа започна да спира...И спря!Опитах по уредбата да го навикам да тръгне,но те имат добрия навик да си изключват шлемофоните и не би.Докато се бутахме с мерача да го срита,защото другите идват от зад и.....Бам!!!!Главата Дум.. назад и Дум..... напред-добре че има шлемофони.Обаче веднага си викам "Първи"-знам че зад нас са още трима.Наместих се добре и.....Бам!"Втори"!Изчаках,но трети нямаше.После разбрах,че бил малко назад и видял нещо в прахоляка и решил да го обиколи отдясно.И добре решил защото на предната машина въпростния сержант стоял,един път отгоре и от удара в предния танк,се беше шибнал в люка и изхвърчал напред и долу на земята от лявата страна.Реших че е време да изляза и като погледнах нагоре -на 10 см. от отворения ми люк спряло оръдието на задната машина.Сещате се ,че люка се отваря напред и ако бях седял горе.......Излязох странично около оръдието.Прахът се разпръскваше като на сцена от "Апокалипсис сега",машините наблъскани една в друга,сержантът лази по земята и цялото му лице в кръв,другите прашни и пъшкащи изпълзяват от машините и тишина..... Сержанта го водиха някъде да го шият,добре стана,виждам го и сега,другите натъртени и т.н. но нищо сериозно.Инцидента явно го покриха защото нямаше след това обяснения.Та това беше за нас финала на Щита.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

По същата причина не се стреля с бойни и на Банево,че зад баира е пътя и села има.

На Банево имам изстреляни над 30 щатни снаряда.
Имаше специален човек да брои изстрелите и разривите. По мое време не се е случвало да има неразрив. Чувал съм, че имало снаряди паднали зад баира-в селото и не са се взривили, но това е само слух.

Спомени:
Отиваме с танковете на учение(стояхме седмица на полето, и спахме в танковете), и на нашия екипаж се падна да сме с най-разкапаната машина. Това от учебните, бойните си стояха в парковете с нафтирана боя и намазани с боя за обувки ролки на веригите.
Преди да тръгнем казвам на кемафчето-Ако по пътя машината се развали-никой няма да те обвини, че си я счупил, всички знаят, че 22-та е най-скапания танк в бригадата. Така, че гледай да я счупиш още на отиване, и то близо до някое село
Е, танака се строши, ама на връщане, след седмица спане в танака, навън дъжд, вътре порой. След като навън спре да вали-вътре продължава още час. Манджата скапана(полева кухня), но за сметка на това я доставяха нярядко.
Както и да е-оцеляхме, ама заради счупената скоростна кутия(лявата) спахме още една вечер в танка вместо в леглата както другите войници.

[montiora]

От: Спомени на танкистите.

Ако не греша каза че си бил с Т-55 а той е с една скоростна кутия и ляв и десен фрикцион с понижаваща и повишаваща предавка.Аз бях кемаф в Харманли.

[CITIZEN]

От: Спомени на танкистите.

Да се стреля на Банево с щатни снаряди е все едно,единия кашик да стреля,а другия да му държи мишената с ръце.И сега често ходя там с Черокито,в ляво вилите са почти на границата на полигона,зад баира направо си е главен път,наоколо е пълно със села.При нас там не се е стреляло с бойни,но явно после някой е решил че няма проблем.Всъщност нали каза че Калпакчиев е бил командир?Не го знам,само чувахме че е много луд.Като каза за повреда и се сетих:Вдигат ни по тревога и веднага тръгваме към района за изнасяне.По пътя изведнаж,както си седя отгоре,усещам,че край мен хвърчат искри и огън.Обръщам се и виждам-огън хвърчи от трансмисията,танка гори!Спряхме,пожарогасител и го оправихме.Обаче гледам кемафа легнал,забил се при машината и хвърля навън някакви пушещи топки?А то каква била работата.Нали се крадяха шлемофони и друго оборудване,момчето ги скрил някъде при мотора.Добре ама забравил рано сутринта при тревогата и на.Продължихме без проблеми.

[s_s1]

От: Спомени на танкистите.

Калпакчиев макар и в отпуска всеки ден минаваше през бригадата и почти всеки-през полигона в Банево. Обаче замина някъде за 20 дена на почивка.
На връщане първо минава през полигона в Банево, спира, оглежда всичко сърдито и възкликва:
"С една карта за почивка цялата бригада почива!"

[O.K]

От: Спомени на танкистите.

Някой знае ли някоя история от 34 мсп Момчилград. Дядо ми е бил там ЗКТЧ- Димитър Христов се казва.

[ORKA_71]

От: Спомени на танкистите.

На Банево имам изстреляни над 30 щатни снаряда.
Имаше специален човек да брои изстрелите и разривите. По мое време не се е случвало да има неразрив. Чувал съм, че имало снаряди паднали зад баира-в селото и не са се взривили, но това е само слух.

Спомени:
Отиваме с танковете на учение(стояхме седмица на полето, и спахме в танковете), и на нашия екипаж се падна да сме с най-разкапаната машина. Това от учебните, бойните си стояха в парковете с нафтирана боя и намазани с боя за обувки ролки на веригите.
Преди да тръгнем казвам на кемафчето-Ако по пътя машината се развали-никой няма да те обвини, че си я счупил, всички знаят, че 22-та е най-скапания танк в бригадата. Така, че гледай да я счупиш още на отиване, и то близо до някое село
Е, танака се строши, ама на връщане, след седмица спане в танака, навън дъжд, вътре порой. След като навън спре да вали-вътре продължава още час. Манджата скапана(полева кухня), но за сметка на това я доставяха нярядко.
Както и да е-оцеляхме, ама заради счупената скоростна кутия(лявата) спахме още една вечер в танка вместо в леглата както другите войници.

Не съм танкист, но съм на едно местенце съм учил Устройство на танка и МТЛБ + малко кормуване на един ПУЦ близо до В Търново. Танка има една скоростна кутия е два планетарни механизъма за завиване. Отделно искам да знаете , че фрикциона е един и изпълнява ролята на съединител. В него има пакет от стоманени дискове, които заместват феродото което се слага на съединителя на леката кола. Въпростите дискове са в пакет идните с зъбци , а другите без , но си спомням, че бяха 12 бр.

[s_s1]

От: Спомени на танкистите.

Мисля, че Колето е служил на Т 72.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Да , уволнението беше ноември 1982 , същата година докараха в Горнобанския парк и първите 3бр Т72 . Спомням си трансмисията на новите танкове се отваряха само от руснаци. За нас тези машини бяха като космически кораби , даваш газ и държиш пътя , дори не запъваш с крак на люка да превключиш на следваща скорост или при сухо време да си играеш с потериците и газта за да завиеш и още много такива трикове за да запазиш машината здрава.А октомври 1983 вече бях изкарал 52 дена запас във Враца за преквалификация от механик-водач в майстор по ремонта на танкове, вече и Т55.

Колега, аз бях един от първите 3 в парка на полигона на школата в Сливница , докарахме ги с трайлери една нощ през октомври 1982/тъкмо се бяхме върнали от "ЩИТ 82"/ под ръководството на ст.л-т Владислав Христов/ "ВЛАДО ТУЗА" му беше прякора/.После докараха още 2 за учебния полигон, още 3 свалиха долу на стрелбището в поделението и един в залата на учебния корпус.
А в Горнобанския парк на полигона имаше 6 танка Т-72/със сигурност докарани там преди септември 1981/, на първи танков батальон ,които се използваха за за полигонни заниятия и за подготовка на школници.Аз съм бил школник на тях през периода 09.1981-03.1982, школата бе в Горна баня, защото към 1982 година имаше само 30 танка Т-72 в БЪЛГАРИЯ и те бяха само в ГОРНА БАНЯ.От шесте танка , един беше със повредена трансмисия още през 1981 , когато влязох в казармата.Когато се уволних през 1983 , още не беше каран на ремонт.
Що се отнася до това , че трансмисията се отваря само от руснаци, за двугодишния период на службата, не съм видял един руснак.Танкът имаше една книжка , мисля че се казваше "ПАМЕТКА ЕКИПАЖА", която подробно беше писано ,какво може да ремонтира екипажа.
Първите петима инструктор -механик водачи бяхме аз/ мл. с-т ЗЛАТАРЕВ от ТЕТЕВЕН/, мл.с-т АЛЕКСИЕВ от МЕЗДРА, мл.с-т ВЛАДИМИРОВ от КУЛА, с-тМЛАДЕНОВ от едно монтанско село и мл.с-т ПОПОВ от село СОФРОНИЕВО.
Имаше един старшина на КТП/ старшина МЕРИ/ ,без чиито подпис не излиза машина от парка.За да се направи на важен, първия ден ни проерява нивото на маслото в редукторните кутии/ лява и дясна/.На т -34 има такива , но на т-72 няма/.Той мислеше , че се ебаваме с него,с голям зор ни пусна,после станахме приятели.
В онези времена , нямаше добре практически подготвени офицери по техническата част на Т-72 / с изключение на СТ.Л-Т ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ/ и нас , първите "учебни кемафи", офицерите много ни уважаваха.
Машината ми беше с инв.№ 0009, куполния 1122.Не знам кой я пое от мен , защото се уволнихме септември / трима бяхме студенти./
Ротния на “РОУП” за съжаление не мога си спомня името му,беше на служба и години поне за майор, но си беше старши лейтенат.Досещате се защо, в “кашишки” полк, танковата “Рота Осигуряваща Учебния Процес”, беше дежурния заподозрян за всички “издънки”.И по наше време му донесохме едно “НСС”.Поводът беше класика в жанра, “РОУП”-а наби “кашици”.После една седмица ни сваляше на “блатото” , слагахме противогазите и пълзешком до парка / поне два километра/.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Тази тема събуди в мен едни особени чувства, минали са около 30 години от службата ми в родната казарма.Какво още си спомних ?/Ако ви е интересно-четете!/
Влязох в Горна Баня през 09.1981г.Тогава легенди се разказваха за бойната тревога с пълно излизане на техниката през зимата на 1981 г. с последвалото многомесечно възстановяване на разрушени огради, гаражи и други сгради в “Княжево” и “Горна Баня”.Легендите гласяха, че имало премазани леки автомобили в гаражи, за двама загинали с”БТР” регулировчици,паднали от мост./9-та танкова бригада се изнасяше по тревога до село Боснек, тогава пътя през “Княжево” беше павиран./Управлението на тежка верижна техника по заледен паваж е уникално трудно!Ако някой от съформците е участвал в този “купон” е интерсно да сподели своите преживявания.
Спомням си също , че имаше случай на прегазено семейство в лек автомобил “ЗАЗ” на околовръстото шосе от Т-72 / павирания участък около Суходол/.Нароченият грешник мисля се казваше мл.с-т КАВЛАКОВ/ от ПЕТРИЧ/.Спомням си,че беше осъден на “дисцип”, трябвало е да се уволни през 1982 , а кога се уволни –не знам. В съда са му задавали въпроси за “огледало за обратно виждане”, “подаден мигач’, а той е карал танка в “бойно положение”, при затворен люк, с призмата за нощно виждане.Дядката от “ЗАЗ”-а е бил виновен , че се е “ набил” в танковата колона, но съдът осъди мл.с-т Кавлаков.

Никога не са ни обучавали практически за подводни кормувне на танк, въпреки че е танковата бригада имаше изграден тренажор с макет на танк в басейн с наводяване, а на Сливница имаше изградено истинско водно препятсвие с дълбочина 5 метра и дължина около 50 метра.Там е имало смъртни случаи през 1980-1981 но не не от танкови тренировки , а от използването му за плуване и къпане.Може би от суеверие нашия набор не беше обучаван практически за подводно кормуване на танк.

По времето ,когато бях инструктор механик водач, команидирът на школната рота/ мисля че се казваше ст. л-т Стоянов/ проведе едно занятие , но с потапяне до 1.80 метра в покрайнините на Алдомировското блато,при което куполата оставше над водата а люкът на механик- водача беше под вода,но школниците масово се “панираха” и гасяха машините.А ваденето им беше приключение.

За обучението на 120 школника/ механик- водачи , командири и мерачи/ имаше само 5 танка Т-72, а за 30 школника на Т-34 имаше 20 танка Т-34.Не знаехме какво е ден , какво е нощ.Върнеш се от кормуване с “кемафите” , очакват те нощни стрелби с мерачите.Затова ние се стараехме да обучаваме максимално добре “кемафите”, за да ни отменят при кормуване на нощните стрелби.
Интересни бяха 100 километровите маршове, с които завършваха обучението си “кемафите”.Ние с Т-72 правехме по два на денонощие , 34-ките тръгваха по 10 танка , след ден- два се връщаха половината от тях, за да докладват къде са закъсали другите.
Но 34-ката се управлява много по-трудно физически от 72-ката.В края на службата реших да покарам малко 34-ка.Резултатът беше плачевен- не успях да превключа на по-ниска предавка , въпрки запъването ми с крак в люка, не успях и да спра въпреки помощта на колегата на патерицата и съборих някаква малка постройка на полигона.После се оказа, че в тази постройка била някаква помпена станция и хайде- 10 дена арест, 20дена преди уволнението.Не ги лежах , защото нямаше кой да изкарва и обучава с танка, но ме постригаха нула номер.
Завършвам , за съжаление по време на службата ми като инструктор механик – водач бях свидетел и на смъртен случай на колега от 34-ките.През юни 1982 при паркиране в парка беше прегазен на заден ход мл.с-т ПЕТРОВ/ от село Славовица ,Плевенско,лека му пръст/.
Паркирането на заден ход бе ръководено от офицер , но осъдиха водача на 34-ката, въпреки че нямаше никава вина-той просто следеше и изпълняваше командите и нямаше никаква видимост назад.През 85-та още беше в “дисципа” в Плевен.......