Tweet
Първоначално публикуван от Obersturmbahnfuehrer
-
Прав си, - изпарява я....! -
ами тя стоманата не се изпарява, може да гори при специални условия, но не се изпарява
доколкото знам комулативния заряд създава хидхошоков ефект и буквално изкъртва бронята. следите от стопяване по отвора са от минаващите след това газове на втория заряд, който в същност прави екипажа на пръжкиdrive alive -
Ей, забравяте, че метала е замръзнала течност...
Да ви подсещам ли за оня учен който направил чаени лъжички от сплав на живак и калай и след като професорите си разбъркали чая и в ръцете им останали само дръжките, започнал лекциите по темата за топенето на металите... Казва се Менделеев..
Явлението е толкова сложно, колкото да пикаеш върху лед и сняг, правиш дупки по половин метър, но още никой не се е захванал да докаже теоретично, какво аджиба всъщност се случва там - между пикнята и снега на молекулярно и термодинамично ниво...Коментар
-
За изпаряването на бронята - надявам се, че се майтапиш. В противен случай материята ти е много чужда. Няма лошо, и без това явлението е доста сложно.
Измама! Гадовете са ни дезинформирали! Мръсни руснаци!!!!!
Кво ни занимаваха с механика на флуидите при пробиване?! И кви бяха онези диференциални уравнения за фронта на разпространение на струята в метала?! А пък пресмятанията на активната защита на бронята - детонационна и електромагнитна беше пълна шашма... Късам си дипломата, щома така сме се заблудили, че учим нещо а то било като лед и незнамсиощекво.
Волк, а сега сериозно - като не ти е специалност, не давай такива мнения, че олекваш. Пък да не прочете Барбаронът, че ще те разкърти, щото това му беше дипломната работа.
И понеже се изказваш така категорично, ще ти задам един насочващ въпрос - каква е температурата на кумулативния пест преди и по време на пробиването; при каква температура гори стоманата и какви са типичните налягания във фронта на струята? Подсказка - абстрахирай се от температурното взаимодействие, защото направо е пренебрежимо. А, да, и още защо кумулативната фуния се прави от материали с възможно по-висока плътност? Допълнителен насочваш въпрос - защо ако бронебойното действие е 600 mm по хомогенна броня, ако има екран на 300 mm от нея, всичко отива на кино и по бронята остава само лека вдлъбнатина? Въпросите нямат краен срок, така че рови в Интернет на воля.Коментар
-
Всичко се изпарява (в частност сублимира). Обаче явлението не надхвърля 800 градуса, които вършат работа за олово примерно.
Го го го, държа да отбележа, че даваш истинския отговор - при тези налягания металите се държат като флуиди и кумулативната струя измества бронята от пътя си. Даже не я откъртва.
Волк, за втори път след тезата за пясъка в дулния срез, оставам с впечатлението, че си жертва на казармения фолклор. Няма лошо - има доста митове за развенчаване с помощта на науката.Коментар
-
Допълнителен въпрос - каква е дефиницията за прав изстрел и как е прието да се определя с достатъчна дочност максималното му разстояние без сложни изчисления?
И два елементарни въпроса за квалификация - на какво разстояние пред кумулативната фуния се поставя пиезовзривателят и защо; колко метра е долната граница на ефективната стребла с кумулативни снаряди и защо?Коментар
-
мислех да напиша издухва, ама си помислих, че ще последват един куп лафове от казармата и се отказах, ама ето написах го
drive aliveКоментар
-
Това е по-точния термин, издухва я. В ударните фронтове всичката история е газодинамика, термодинамиката върви за по-бавни процеси. А това и не успява да се стопли толкова бързо.
Урановите сърдечници палят. Или се пали урановата броня, ама това не е кумулативно въздействие.Коментар
-
"Издухването" е баш точен термин. Остава да ми обясните какво разбирате под него - че избива пробка, за да се получи отверстието ли? Така работят някои тъповърхи кинетични бронебойни снаряди - натоварват бронята на срязване и избиват съосен чилиндър.
При кумулативната струя няма газова фаза, а явлението е пластична деформация - върхът пробива, а струята разщирява и уплътнява настрани канала. Явлението най-точно се описва като взаимодейтвие на неидеални флуиди. Двата най-важни параметъра са скоростта на струята - (близка до скоростта на звука в материала й) и разликата в плътностите между пробивания и пробиващия материал (сами се сетете защо).
Откъртване има само около изхода на отверстието и то е малко - масовите загуби в пробиваната монолитна плоча са доста по-малки отколкото дава плътността по обема на канала, т.е. материалът не е "издухан", ами компресиран.
Както отбелязах по-горе колкото е по-голяма разликата в плътностите на материалите, толкова е по-висока ефективността, но и това е в тесни граници. Ако разликата в плътностите е голяма (например въздуша среда) струята губи фокус и има големи загуби на материал по периферията. Затова екраните са толкова ефективни срещу единични кумулативни снаряди - докато стигне до бронята, струята се е дезинтегрирала. Има и кумулативни мини с далечно действие, ама при тях материалът за фунията е бая количество.Коментар
-
В идеалния случай (среща по нормалата и точно фокусиран конус) тръгва игла. Газова фаза в битовия смисъл няма, няма и време да се образува. При тия налягания материята започва да се държи като газ, и всичките и други ъъъ ... технически характеристики са безсмислени. В смисъл не се наблюдават, затова и явленията се описват добре в рамките на газодинамичната теория. Горната граница (по налягане) на такова поведение изглежда е състоянието "черна дупка", в неутронните звезди тя все още работи.
А пък сега разни хитри хора използват и други участъци от кумулативната струя освен фокуса. За инструмент. Така се правят разни екзотични фулерени, нанопрахове, заварки.Коментар
-
E, нали това казвам - яко механика на флуидите. Нямаше да задълбаваме толкова, ако Волк не беше подметнал онова за леда и, че цялата работа била ултра проста. Бронезащитата и бронебойнинят дял са едни от най-сложните във военната област.
А, металът е замръзнала течност точно толкова, колкото течността е разтопен метал. Това са просто фазови състояния (със съпътсващите характерни свойства) на веществата. Че ние приемама за нормална, тази която е характерна около нашите температури е отделен въпрос. При екстремални условия, законите, описващи свойствата и взаимодействията започват да се омешват - напр. поведението на флуидите се описва по-добре със законите на твърдите вещества и обратно.Коментар
-
Хмм - газодинамича - хидродинамична ... теория ...
Май наистина се държат повече като течности ... а защо се нарича теория? Защото никой още не го е установил и доказал научно - безират се на предположения от "бързо протичащи процеси" ... Има снимки от бързите камери и т.н. ...
До някое време се е смятяло, че кумулативната струя е от разтопен метал, но в края на миналия век френски учени провеждат редица експерименти и изчисления ... и стигат до заклучението , че кумулативната струя от медна фуния се загрява едва до 660 градуса по целзий ... остават наляганията ...
Ако в повечето случаи се смята, че течностите са несвиваеми ... в този случай се отчита свиваемоста
Сега нямам край мен но може скоро да ви посоча данни ...Път без препятствия обикновено не води до никъде.Коментар
-
)) Не, флуидите са все още просто класическа механика на непрекъснатите среди. А газодинамичната теория е брутална математика В нея се разглеждат ансамбли от частици с общото название газ, което означава само някакъв тип движение или квантови състояния на частиците вътре в ансамбъла. Плътността на коктейла е отделен въпрос. Слънчевият вятър си е чист вакуум от човешка гледна точка, в неутронните звезди наляганията са такива, че са натрошени не само атомите, ами и ядрата им, на отделни неутрони, затова се казват така, но все едно уравненията които ги описват са арии от една и съща опера.
Науката се различава от глупака по това че вечно се съмнява) Което собствено И позволява и да се развива и допълва с новооткритите явления и процеси. За това и всяка система от знания за нещо си се смята за недовършена, непълна и подлежаща на промяна, независимо колко точно описва наблюдаваното и предсказва развитието на процесите. И значи е теория, а не окончателна истина на факта Част от съвременните физически теории са просто потресаващо точни, но истинските физици и на пияна глава няма да се сетят да кажат че това е така, и край. Щото мОсквича е буклук а жигулата е върха, тва секи го знае!))
Наистина бързите кинокамери са лента, която се върти с огромна скорост на тъмно и регистрира нещото само когато мигне светкавицата. Например наносекунден лазер. Ако става дума за сложни изображения CCD матриците изостават все още, от там и ограничението. От скоростта на движение на плаката и чувствителността на емулсиите. Пък и не винаги е нужно да се вижда, моделите вече се смятат лесно, нали компютрите станаха бързи, после и рисуват шарени картинки по-красиви от всяка снимка
Коментар
-
От пещерно време цялото военно дело се крепи на един единствен принцип - ГОЛЯМО НАЛЯГАНЕ ВЪРХУ МАЛКА ПЛОЩ!!Първоначално публикуван от Obersturmbahnfuehrer
Дали те реже острие на нож, шрапнел или си снаряд в цевта на оръдие - принципа винаги е бил този!
Та дори и при удар с камък в главата или пробождане от стрела...
Съответно защитата е да се разпредели това налягане на по-голяма площ..
Ако изключим химическото и бактериологичното оръжие, всичко останало е на този принцип!
Това е и общото с пикането в снега! /и турболенцията и термодинамиката на струята/
Коментар
-
))) Сега вече всички тайни са разкрити!))
Коментар
Коментар