Tweet
Привет!
Виждайки на къде заби темата по повод статията на Хиг, реших да ви облъча с информация относно експеримент проведен в Страсбург в началото на 90-те, чиято цел е да установи физическата реакция на бозайник с физическите дадености на средностатистически човек, при употребата на различни калибри.
Този път превода ще бъде избирателен само за пасажите имащи отношение към въпроса.
Източник: ЦЪК
Страсбургският експеримент
В началото на 1991г. Финансиран от частни средства екип е бил сформиран с цел да изучи физиологичните ефекти от уцелването с куршум на средни по размер бозайници. Енцефалорафични (отчитащи мозъчни вълни) и датчици за кръвно налягане са били използвани за отчитане на реакциите на животните преди, по време и след попадението на куршума. Основната цел на тестовете е да се определи физическия механизъм отговорен за бързото неутрализиране на мишени с размер на човек и получените данни да бъдат предоставени на военните и полицейски структури. Резултатите от тестовете са получени чрез използването на достъпни на пазара по това време муниции.
Методология
Тестовете са предизвикани от твърдението, че краткотрайно, повишено с определена сила налягане на кръвоносната система може да причини дезориентация и загуба на съзнание.
За да се отчете това повишено налягане, хирургично е поставен датчик следящ маскимално засеченото налягане в сънната артерия. Въпросният датчик е изключително скъп и позволява отчитането на повишаването на налягането от 0 до максимална стойност 2000 пъти в секунда – достатъчно бързо за да отчете реакцията на кръвоносната система при навлизането на куршум в тялото.
(Бел.пр. – следващия пасаж е превеждан по смисъл)
В началото, по отношение снемането на данни от ЕЕГ –то (ЕлектоЕнцефалоГрафията) е било замислено, експериментите да се провеждат с упоени животни при стрелба в не смъртоносните зони, но поради факта, че когато животното е упоено, ЕЕГ не показва достоверно реакцията при неутрализирането е взето решение, животните да бъдат в пълно съзнание.
Тестово оборудване
Камери, триподи, стробоскопи, дрън дрън
Субекти
Животните избрани за експеримента са Френски алпийски кози. Били са избрани заради това, че теглото, капацитета на белите дробове, размера на гръдния кош са много близки до тези при човека. Всички кози са били мъжки. Екземплярите са били в зряла възраст с тегло от 70-74 кг. За да не се въздейства неблагоприятно на тестовете, животните са проверени за заболявания като пневмония и туберколоза преди да бъдат закупени. По време на експеримента, здравословното им състояние е било следено непрекъснато от ветеринар.
Прцедури:
След като са им имплантирани датчиците на животните са дадени няколко дни за възстановяване, след това са поставени в тесни ясли където са им поставени и залепени плитки електроди в скалпа. След това козите са наблюдавани на енцефалографичен осцилоскоп с идеята да се получи базово отчитане на нормалното им състояние. Животните са получили храна по време на периода на наблюдение. Ако получаването на базовото отчитане не е успешно, животното е било отхвърляно като превъзбудено (твърде нервното или лесно синтезиращо адреналин животно може да окаже негативно отражение на теста). Всяко животно дало стабилно базово отчитане и не показващо признаци на нервност е отвеждано в помещението за подаване на тестовата база. Поставено е в единия край на въртяща се правоъгълна платформа и движенията му са ограничени от гумено заграждение. Веднъж обездвижено животното, платформата се завърта на 180 градуса и животното се озовава в тестовата стая.
ЕЕГ и датчика за налягане са поставени на главата и врата на животното, и изолирани един от друг. На животното се дава да яде силно осолоена ръж от стационарен конусо-образен контейнер, отвора на който е така направен, че принуждава козата да остане в една позиция (което улеснява стрелеца т.к. движението в Х координатата е минимално). В този момент стрелеца прави минимални корекции за да се прицели ( мишената е кръг с диаметър около 5 см на гърдите на козата). В рамките на 10-20 секунди от началото на хранененто на козата, светлините се приглушават, и се пускат 2 камери. Мозъчните вълни се наблюдават отново докато не се появят базовите нива. Ако те не се появят, животното се отхвърля и се връща в помещението за изчакване, а ако в рамките на този 60 секунден период се появят въпросните базови нива, техник сигнализира на стрелеца.
Щом получи сигнала, стрелеца стреля. Изстрелът се долавя от няколко микрофона. Те изпращат отделни сигнали до няколко устройства. Един сигнал активира дигитален таймер. Друг активира стробоскоп (с честота едно мигане в секунда). Други два активират блендите на 2 35мм камери, които записват рекцията на козата (движението на тялото) на фона на мигането на светлината от стробоскопа. През този 60 секунден мигащ период двама техници, всеки с по 5 хронометъра засичат всяко падане на козата.
След този период, се чува сигнал. Лампите се пускат, камерите се спират и ако животното е все още право или главата му е изправена, двама стрелци с 22.лр полу-автоматични пушки го довършват с изстрел в главата или врата точно зад ухото.
След като е установена мозъчна смърт, електродите се разкачат и платформата се завърта на 180 градуса. Персонала маха тялото на козата и подсигуряващия желатин. Тялото отива за аутопсия.
В този момент платформата се почиства основно, постила се ново сено на земята, допълва се контейнера с храната и яслата ( мястото където стои козата) се подготвя за новия субект.
Аутопсия:
По време на аутопсията се проверява за следи от контакт с ребрата, болести, тумори, генетични малфорации, пробити или пръснати кръвоносни съдове, костни или куршумни фрагменти които да са наранили сърцето или гръбнака – неща, които биха неутрализирали животното по-бързо от директен изстрел в белите дробове. Ако са устанвени такива фактори, се насрочва нов тест.
Раневите канали причинени от куршума, както и фрагменти от него се преглеждат. Пораженията по отделните дробове се изчисляват в кубични сантиметри.
Ако аутопсията покаже валиден тест, техниците започват да изследват „реално-времевата връзка“. Този процес, проследява връзката между повишаването на налягането в системата и мозъчните вълни. Това, което търсят техниците е повишаване на налягането и едновременно с това намаляване активността на мозъчните вълни (потенциално безсъзнание или мозъчна смърт). Ако пик в налягането се засече с плоска или мудна ЕЕГ ( каквито са най-често резултатите) се записва „положителна връзка“.
Цел/Мишена
Избрана е зоната на белите дробове т.к. е по- вероятно куршум да улучи човек там без значение от ъгъла на поразяване. Козите са обстрелвани от страни (от разстояние около 9 метра). Цевта на оръжието е нивелирана и е направен опит животното да бъде уцелено максимално перпендикулярно така че куршума да мине през двата дроба. За да се избегне засягане на сърцето, прицелването е било зад рамото над центъра на дробовете.
Психология и успеваемост на куршумите:
Ребрата са покрити със сланина. Представляват нещо като полусферична повърхност. Хлъзгави са и са извити в две посоки. След като е преминал мазния слой, омазаният, объл връх на куршума не се зацепва добре за извитата повърхност. В много от случаите има доказателства, че обловръхи или с голям диаметър куршуми се подхлъзват извън траекторията ако не уцелят реброто перпендикулярно. Това довежда до това, че куршума пробива дробовете под ъгъл (имайки по този начин по-голяма повърхност на допир с тъканта). В най-честия случай, това довежда до по-голямо поражение на дробовете отколкото ако куршума попадне в пространстово между две ребра и остане стабилен.
Това е важно да се отчете при осъзнаването на представянето на отделните куршуми в зависимост от това дали е било уцелено ребро или не. В повечето случаи, ребра са били оцелвани, като в повечето то тези случаи, уцелването не е било перпендикулярно. Ако кухината на куршума е била запълнена с козина или повредена при удар в ребро, куршума не е експандирал правилно (ако изобщо). В тези случаи, времето за неутрализиране е почти винаги по-голямо освен ако куршума не се пръсне или изхвърли части от ребрата в белите дробове.
При почти всички случаи, експандриащите куршуми се представят много по-добре ако пропуснат ребрата и се забият в междуребрените мускули.
Гръдният кош на козата е вертикален докато на човека е хоризонтален. По принцип е уцелвано 4,5 или 6-то ребро. Ако ребро е било пробито, счупено, с откършено парче, това е било записвано и отбелявано с „р“. Тъй като прицелването е било над средата на гръдния кош и около 5-то ребро и междуребреното разстояние там е по-малко и вероятността да бъде уцелено ребро е по-голяма. Колкото е по-голям калибъра толкова по-вероятно е било уцелването на ребро. Ако животното е спокойно и не е дишало дълбоко, ребрата са по-близо едно до друго. Докато яде, животното не диша дълбоко.
Стрелеца е имал 60% шанс да уцели ребро по време на тестовете.
Технически наблюдения:
В значителен брой от случаите неутрализирането е било почти мигновенно. Това се е случвало между 2-5 пика на налягането, последвани от равни линии на ЕЕГ. Обикновенно забавянето между първия пик и равните линии на ЕЕГ е около 30-40 милисекунди (въпреки, че са наблюдавани и случаи с по 80 милисекунди). До каква степен, забавянето е предизвикано от технологичните ограничения на оборудването не се знае.
Това, което със сигурност се знае е следното:
1. Високите пикове на налягането винаги предшестват забавянето и изравняването на ЕЕГ
2. Необходим е пик на налягането с определена големина за да се получи незабавно неутрализиране
3. След първите високи пикове, винаги има последващи по-малки и затихващи пикове с по-голяма продължителност. Предполага се, че се дължат на дирята на куршума и могат да бъдат признак за повишено налягане в следствие на притискането на тъканта на дробовете (предизвикана от временното отверстие)
4. Има и трета група пикове, която е още по-дълготрайна и се предполага, че се дължи на движението на дробовете след контакта с куршума и получаването на отверстие.
Мащаби на теста
По време на теста са убити 611 кози. 31 не са отчетени поради различни причини, 580 са валидните тестове.
Неутрализиране:
Животното се счита за неутрализирано ако падне и не може да се върне в стояща позиция.
Реакция на животните:
Реакцията на животните варира много и почти винаги зависи от калибъра и вида на муницията. Някои животни са неутрализирани веднага. Други са паднали веднага но са успели да се изправят само за да паднат отново (има записан случаи на 5 изправяния, 2-3 падания не са рядкост). Много животни са залитали след като са били уцелени и не са падали дълго време. Някои животни са реагирали бурно скачайки над гумената ограда и откачайки се от електродите. Други са залитали и скоро след това падали – предполага се че това се дължи на факта, че са достигнати нива на пика близки до необходимото но все пак под него.
В три от случаите животните са останали на краката си за повече от 60 секунди. При най-значимият такъв случай животното е сменило няколко пъти положението си а след изминаването на 51,3 секунди е направило втори опит за ядене. В този момент животното е започнало да се олюлява но е останало на крака докато не са се намесили стрелците с пушките. Въпросното животно е било уцелено с 158 грейнов обловръх куршум изстрлян от револвер с двуинчова цев в калибър .38 спешъл. Средната скорост на куршума е била 587 фпс. Куршума не е уцелил ребро.
Заключения:
След дълги дискусии с хирурзите и персонала взел участие в тестовете, се е стигнало до извода, че най-ефективната муниция за стрелба в белите дробове без да има други препятствия е високоскоростен патрон, който използва предварително технологично фрагментирани или фрагментиращи се при допир куршуми, които експандират веднага при контакт. Установено е че колкото е по бързо експандирането толкова по-голямо е поражението върху органите. По същия начин и колкото по-свирепо е експандирането и фрагментацията – толкова по-високо е покачването на кръното налягане и по-бърза е кръвозагубата.
Хубаво е да се знае, че с няколко изключения наличните в момента (1991!) муниции не фрагментират (дори не екпсандират) добре при скорости под 1200 фпс ако бъде уцелено ребро. Способността на тези куршуми да предизвикат щета може да бъде оценена по размера на постоянното входно отверстие оставено в първия дроб.
Препоръки:
Базирано на резултатите от тези тестове, препоръчваме да не се използват:
1. Калибри под .45 използващи обли куршуми
2. Всички т.нар. „дълбоко проникващи“ муниции заредени с „ експандиращи „ куховръхи куршуми – Тези куршуми постоянно пронизваха не само животното но и 6 инчовия блок от желатин (предполагам балистичен гел) зад него.
Мунициите използващи по-горе описани куршуми отбелязват постоянно най-дълги времена за неутрализиране. Изстеляни са по няколо патрона (??!)
Използвано оръжие:
.38 Special, S&W Mod. 60 (2-inch barrel)
.380 auto, SIG P230 (3.625-inch banel)
.38 Special, S&W Mod. l5 (4-inch barrel)
9mm auto, SIG P226 (4.25-inch banel)
.357 Magnum, S&W Mod- l9 (4-inch barrel)
.40 S&W auto, S&W 4006 (4-inch barrel)
lOmm auto, S&W 1076 (4.25-inch banel)
.45 auto, S&W 4506 (5-inch barrel)
Означения в таблиците:
FPS- фута в секунда
AIT- Средно време за неутрализиране
FT-LBS – Фут на Паунд енергия
LB.SEC- Паунда за секунда инерция
Таблици
Виждайки на къде заби темата по повод статията на Хиг, реших да ви облъча с информация относно експеримент проведен в Страсбург в началото на 90-те, чиято цел е да установи физическата реакция на бозайник с физическите дадености на средностатистически човек, при употребата на различни калибри.
Този път превода ще бъде избирателен само за пасажите имащи отношение към въпроса.
Източник: ЦЪК
Страсбургският експеримент
В началото на 1991г. Финансиран от частни средства екип е бил сформиран с цел да изучи физиологичните ефекти от уцелването с куршум на средни по размер бозайници. Енцефалорафични (отчитащи мозъчни вълни) и датчици за кръвно налягане са били използвани за отчитане на реакциите на животните преди, по време и след попадението на куршума. Основната цел на тестовете е да се определи физическия механизъм отговорен за бързото неутрализиране на мишени с размер на човек и получените данни да бъдат предоставени на военните и полицейски структури. Резултатите от тестовете са получени чрез използването на достъпни на пазара по това време муниции.
Методология
Тестовете са предизвикани от твърдението, че краткотрайно, повишено с определена сила налягане на кръвоносната система може да причини дезориентация и загуба на съзнание.
За да се отчете това повишено налягане, хирургично е поставен датчик следящ маскимално засеченото налягане в сънната артерия. Въпросният датчик е изключително скъп и позволява отчитането на повишаването на налягането от 0 до максимална стойност 2000 пъти в секунда – достатъчно бързо за да отчете реакцията на кръвоносната система при навлизането на куршум в тялото.
(Бел.пр. – следващия пасаж е превеждан по смисъл)
В началото, по отношение снемането на данни от ЕЕГ –то (ЕлектоЕнцефалоГрафията) е било замислено, експериментите да се провеждат с упоени животни при стрелба в не смъртоносните зони, но поради факта, че когато животното е упоено, ЕЕГ не показва достоверно реакцията при неутрализирането е взето решение, животните да бъдат в пълно съзнание.
Тестово оборудване
Камери, триподи, стробоскопи, дрън дрън
Субекти
Животните избрани за експеримента са Френски алпийски кози. Били са избрани заради това, че теглото, капацитета на белите дробове, размера на гръдния кош са много близки до тези при човека. Всички кози са били мъжки. Екземплярите са били в зряла възраст с тегло от 70-74 кг. За да не се въздейства неблагоприятно на тестовете, животните са проверени за заболявания като пневмония и туберколоза преди да бъдат закупени. По време на експеримента, здравословното им състояние е било следено непрекъснато от ветеринар.
Прцедури:
След като са им имплантирани датчиците на животните са дадени няколко дни за възстановяване, след това са поставени в тесни ясли където са им поставени и залепени плитки електроди в скалпа. След това козите са наблюдавани на енцефалографичен осцилоскоп с идеята да се получи базово отчитане на нормалното им състояние. Животните са получили храна по време на периода на наблюдение. Ако получаването на базовото отчитане не е успешно, животното е било отхвърляно като превъзбудено (твърде нервното или лесно синтезиращо адреналин животно може да окаже негативно отражение на теста). Всяко животно дало стабилно базово отчитане и не показващо признаци на нервност е отвеждано в помещението за подаване на тестовата база. Поставено е в единия край на въртяща се правоъгълна платформа и движенията му са ограничени от гумено заграждение. Веднъж обездвижено животното, платформата се завърта на 180 градуса и животното се озовава в тестовата стая.
ЕЕГ и датчика за налягане са поставени на главата и врата на животното, и изолирани един от друг. На животното се дава да яде силно осолоена ръж от стационарен конусо-образен контейнер, отвора на който е така направен, че принуждава козата да остане в една позиция (което улеснява стрелеца т.к. движението в Х координатата е минимално). В този момент стрелеца прави минимални корекции за да се прицели ( мишената е кръг с диаметър около 5 см на гърдите на козата). В рамките на 10-20 секунди от началото на хранененто на козата, светлините се приглушават, и се пускат 2 камери. Мозъчните вълни се наблюдават отново докато не се появят базовите нива. Ако те не се появят, животното се отхвърля и се връща в помещението за изчакване, а ако в рамките на този 60 секунден период се появят въпросните базови нива, техник сигнализира на стрелеца.
Щом получи сигнала, стрелеца стреля. Изстрелът се долавя от няколко микрофона. Те изпращат отделни сигнали до няколко устройства. Един сигнал активира дигитален таймер. Друг активира стробоскоп (с честота едно мигане в секунда). Други два активират блендите на 2 35мм камери, които записват рекцията на козата (движението на тялото) на фона на мигането на светлината от стробоскопа. През този 60 секунден мигащ период двама техници, всеки с по 5 хронометъра засичат всяко падане на козата.
След този период, се чува сигнал. Лампите се пускат, камерите се спират и ако животното е все още право или главата му е изправена, двама стрелци с 22.лр полу-автоматични пушки го довършват с изстрел в главата или врата точно зад ухото.
След като е установена мозъчна смърт, електродите се разкачат и платформата се завърта на 180 градуса. Персонала маха тялото на козата и подсигуряващия желатин. Тялото отива за аутопсия.
В този момент платформата се почиства основно, постила се ново сено на земята, допълва се контейнера с храната и яслата ( мястото където стои козата) се подготвя за новия субект.
Аутопсия:
По време на аутопсията се проверява за следи от контакт с ребрата, болести, тумори, генетични малфорации, пробити или пръснати кръвоносни съдове, костни или куршумни фрагменти които да са наранили сърцето или гръбнака – неща, които биха неутрализирали животното по-бързо от директен изстрел в белите дробове. Ако са устанвени такива фактори, се насрочва нов тест.
Раневите канали причинени от куршума, както и фрагменти от него се преглеждат. Пораженията по отделните дробове се изчисляват в кубични сантиметри.
Ако аутопсията покаже валиден тест, техниците започват да изследват „реално-времевата връзка“. Този процес, проследява връзката между повишаването на налягането в системата и мозъчните вълни. Това, което търсят техниците е повишаване на налягането и едновременно с това намаляване активността на мозъчните вълни (потенциално безсъзнание или мозъчна смърт). Ако пик в налягането се засече с плоска или мудна ЕЕГ ( каквито са най-често резултатите) се записва „положителна връзка“.
Цел/Мишена
Избрана е зоната на белите дробове т.к. е по- вероятно куршум да улучи човек там без значение от ъгъла на поразяване. Козите са обстрелвани от страни (от разстояние около 9 метра). Цевта на оръжието е нивелирана и е направен опит животното да бъде уцелено максимално перпендикулярно така че куршума да мине през двата дроба. За да се избегне засягане на сърцето, прицелването е било зад рамото над центъра на дробовете.
Психология и успеваемост на куршумите:
Ребрата са покрити със сланина. Представляват нещо като полусферична повърхност. Хлъзгави са и са извити в две посоки. След като е преминал мазния слой, омазаният, объл връх на куршума не се зацепва добре за извитата повърхност. В много от случаите има доказателства, че обловръхи или с голям диаметър куршуми се подхлъзват извън траекторията ако не уцелят реброто перпендикулярно. Това довежда до това, че куршума пробива дробовете под ъгъл (имайки по този начин по-голяма повърхност на допир с тъканта). В най-честия случай, това довежда до по-голямо поражение на дробовете отколкото ако куршума попадне в пространстово между две ребра и остане стабилен.
Това е важно да се отчете при осъзнаването на представянето на отделните куршуми в зависимост от това дали е било уцелено ребро или не. В повечето случаи, ребра са били оцелвани, като в повечето то тези случаи, уцелването не е било перпендикулярно. Ако кухината на куршума е била запълнена с козина или повредена при удар в ребро, куршума не е експандирал правилно (ако изобщо). В тези случаи, времето за неутрализиране е почти винаги по-голямо освен ако куршума не се пръсне или изхвърли части от ребрата в белите дробове.
При почти всички случаи, експандриащите куршуми се представят много по-добре ако пропуснат ребрата и се забият в междуребрените мускули.
Гръдният кош на козата е вертикален докато на човека е хоризонтален. По принцип е уцелвано 4,5 или 6-то ребро. Ако ребро е било пробито, счупено, с откършено парче, това е било записвано и отбелявано с „р“. Тъй като прицелването е било над средата на гръдния кош и около 5-то ребро и междуребреното разстояние там е по-малко и вероятността да бъде уцелено ребро е по-голяма. Колкото е по-голям калибъра толкова по-вероятно е било уцелването на ребро. Ако животното е спокойно и не е дишало дълбоко, ребрата са по-близо едно до друго. Докато яде, животното не диша дълбоко.
Стрелеца е имал 60% шанс да уцели ребро по време на тестовете.
Технически наблюдения:
В значителен брой от случаите неутрализирането е било почти мигновенно. Това се е случвало между 2-5 пика на налягането, последвани от равни линии на ЕЕГ. Обикновенно забавянето между първия пик и равните линии на ЕЕГ е около 30-40 милисекунди (въпреки, че са наблюдавани и случаи с по 80 милисекунди). До каква степен, забавянето е предизвикано от технологичните ограничения на оборудването не се знае.
Това, което със сигурност се знае е следното:
1. Високите пикове на налягането винаги предшестват забавянето и изравняването на ЕЕГ
2. Необходим е пик на налягането с определена големина за да се получи незабавно неутрализиране
3. След първите високи пикове, винаги има последващи по-малки и затихващи пикове с по-голяма продължителност. Предполага се, че се дължат на дирята на куршума и могат да бъдат признак за повишено налягане в следствие на притискането на тъканта на дробовете (предизвикана от временното отверстие)
4. Има и трета група пикове, която е още по-дълготрайна и се предполага, че се дължи на движението на дробовете след контакта с куршума и получаването на отверстие.
Мащаби на теста
По време на теста са убити 611 кози. 31 не са отчетени поради различни причини, 580 са валидните тестове.
Неутрализиране:
Животното се счита за неутрализирано ако падне и не може да се върне в стояща позиция.
Реакция на животните:
Реакцията на животните варира много и почти винаги зависи от калибъра и вида на муницията. Някои животни са неутрализирани веднага. Други са паднали веднага но са успели да се изправят само за да паднат отново (има записан случаи на 5 изправяния, 2-3 падания не са рядкост). Много животни са залитали след като са били уцелени и не са падали дълго време. Някои животни са реагирали бурно скачайки над гумената ограда и откачайки се от електродите. Други са залитали и скоро след това падали – предполага се че това се дължи на факта, че са достигнати нива на пика близки до необходимото но все пак под него.
В три от случаите животните са останали на краката си за повече от 60 секунди. При най-значимият такъв случай животното е сменило няколко пъти положението си а след изминаването на 51,3 секунди е направило втори опит за ядене. В този момент животното е започнало да се олюлява но е останало на крака докато не са се намесили стрелците с пушките. Въпросното животно е било уцелено с 158 грейнов обловръх куршум изстрлян от револвер с двуинчова цев в калибър .38 спешъл. Средната скорост на куршума е била 587 фпс. Куршума не е уцелил ребро.
Заключения:
След дълги дискусии с хирурзите и персонала взел участие в тестовете, се е стигнало до извода, че най-ефективната муниция за стрелба в белите дробове без да има други препятствия е високоскоростен патрон, който използва предварително технологично фрагментирани или фрагментиращи се при допир куршуми, които експандират веднага при контакт. Установено е че колкото е по бързо експандирането толкова по-голямо е поражението върху органите. По същия начин и колкото по-свирепо е експандирането и фрагментацията – толкова по-високо е покачването на кръното налягане и по-бърза е кръвозагубата.
Хубаво е да се знае, че с няколко изключения наличните в момента (1991!) муниции не фрагментират (дори не екпсандират) добре при скорости под 1200 фпс ако бъде уцелено ребро. Способността на тези куршуми да предизвикат щета може да бъде оценена по размера на постоянното входно отверстие оставено в първия дроб.
Препоръки:
Базирано на резултатите от тези тестове, препоръчваме да не се използват:
1. Калибри под .45 използващи обли куршуми
2. Всички т.нар. „дълбоко проникващи“ муниции заредени с „ експандиращи „ куховръхи куршуми – Тези куршуми постоянно пронизваха не само животното но и 6 инчовия блок от желатин (предполагам балистичен гел) зад него.
Мунициите използващи по-горе описани куршуми отбелязват постоянно най-дълги времена за неутрализиране. Изстеляни са по няколо патрона (??!)
Използвано оръжие:
.38 Special, S&W Mod. 60 (2-inch barrel)
.380 auto, SIG P230 (3.625-inch banel)
.38 Special, S&W Mod. l5 (4-inch barrel)
9mm auto, SIG P226 (4.25-inch banel)
.357 Magnum, S&W Mod- l9 (4-inch barrel)
.40 S&W auto, S&W 4006 (4-inch barrel)
lOmm auto, S&W 1076 (4.25-inch banel)
.45 auto, S&W 4506 (5-inch barrel)
Означения в таблиците:
FPS- фута в секунда
AIT- Средно време за неутрализиране
FT-LBS – Фут на Паунд енергия
LB.SEC- Паунда за секунда инерция
Таблици
Прикачени файлове
.
Коментар