Какъв е този автомат?

[Obersturmbahnfuehrer]

Re: Какъв е този автомат?

Стефане, в интерес на истината има много ясен официален критерии кое какво е. Ако въртеливото движение се придава чрез врязване в нарезите на обвивката, то това е боеприпас за леко стрелково оръжие. Ако въртеливото движение се придава чрез водещ пояс, то това е снаряд. По правило всичко над 20 mm е с водещи пояси, щото иначе язък за нарезите на цевта. За гладкоцевните снаряди не говорим, щото там е друга идеята.

Чавдаре, първо ми цитираш най-авторитетния източник, особено във военното дело и второ не посочваш нищо конкретно, ами общи приказки като surprisingly/basically very similar... Някой като се сърпрайзва и от собствената сянка си е негов проблем. Дай сега да оприличим и останалите съществени неща като накатката на ръкохватката и оребряването на пълнителя.

Това са мнения на другите грандомани. Едните не признават, че са копирали от немчурите, а другите викат "не, бе, от нас са копирали". Ае, немa нужда.

[Стефан]

Re: Какъв е този автомат?

Ммм ... Аз май за пръв път виждам някой да търси генетична прилика между Гарандите и АК. Не се сещам за никаква съществена.
Отдавна никой не прави нищо наистина ново. На празно място. За "друго" в оръжейните конструкции се признава всичко с повече от 30% разлики. Така че американците теоретично могат да искат 70% от АК-то))
Последно май Хеклер и Кох бяха тръгнали да правят нещо си от нищото. Безгилзови патрони и прилежащата към тях Г-11. Работата не стигна до никъде, като официална причина посочиха нямането на пари заради обединението на двете Германии. Вярно - невярно, смятай значи за какъв мащаб на финансирането и какъв обем НИОКР става дума. Но все пак едва ли сърпрайзващото наличие на приклад у АК е толкова направо гепено от несравнимите Колт. Че то те пък кога се научиха да правят оръжие, та някой да копира от тях. В цялата им история сигурно има три успешни конструкции, всичко друго е чертано, и даже произведено в Европа.
Не ставаше дума за това, а за кои се смятат за малки между стрелковите.

[Чавдар (V93)]

Re: Какъв е този автомат?

Чавдаре, първо ми цитираш най-авторитетния източник, особено във военното дело и второ не посочваш нищо конкретно, ами общи приказки като surprisingly/basically very similar
...
Това са мнения на другите грандомани. Едните не признават, че са копирали от немчурите, а другите викат "не, бе, от нас са копирали". Ае, немa нужда.

Ами, този спор за АК-то и StG44 е много дърт и ми се е случвало преди години да търся и да вадя и разни снимки на конструкциите, от които се виждат доста сериозни разлики. Снощи просто ме мързеше да повтарям упражнението.

А ти какъв "авторитетен източник" ми посочваш, освен собственото си умозаключение, че щом АК много прилича (външно) на щурмгевера, то значи е пълно копие? Защо тогава отричаш правото на американец да рече "Ами предпазителят на АК страшно прилича на този на Ремингтън мод. 8, значи Калашников е гледал И от тази пушка"?

[Obersturmbahnfuehrer]

Re: Какъв е този автомат?

М, да... Мързелът не е добродетел, ама както и да е.

Аз затова не цитирам източници, щото проста не съм срещал систематизирано изследване по темата, та за това си я и дискутираме тук. Обаче, въпросът има не само техническо измерение, поради което трябва да се разгледа и по-голямата картина, пък и да се погледне в историята.

През 42ра, руснаците започват вече да се окопитват и немчурите започват да пишат донесения за един твърде неприятен факт. Не стига, че руснаците имат значително числено превъзходство, ами вече са се справили с основния си недостатък - компенсират недобрата стрелкова подготовка на армията си с количество пред качеството. Масираният руски огън с отгоре на всичко по-далекобойните картечни пистолети не позволява на швабите да си вдигнат главите, камо ли да организират нещо смислено. Става им ясно, че чисто статистически, канонадата изтрепва бая народ, освен, че разбима строя, пък ако ще да я води и последният колхозник от последната деревня. Още тогава им светва, че могат да надцакат само с нещо в по-висок клас и започват да мъдрят кое им отговаря на изискванията - масиран огън; основна дистанция около 100 метра с максимум на 400; повишено пробивно действие през врати, керпич и т.н. Справят се със задачата и резултатите са налице - въпреки глухата отбрана в края на войната, подразделенията със Щурмгевери разбиват далеч превъзхождащи ги числено руски сили. Донесенията летят и от двете страни на фронта. На руснаците им е ясно, че единият Щурмгевер няма да направи нищо съществено, но разликата в класите и в боеприпасите е очевидна. Още тогава се появява голямо търсене на трофейни образци. Немчурите отчитат няколко основни недостатъка на първата версия - нетехнологично производство с преобладаващо стружкотнемане, поради което имат висока себестойност и тежък автомат; чести засечки поради непригодената за тежка експлоатация затворна компановка, висока мерна линия, поради която стрелящият трябва бая да се покаже от укритието и на последно място кекаво закрепен приклад. Представители на Хенел постоянно следят резултатите от "изпитанията" и всичко това е отчетено. Обаче, Хитлер вече се е барикадирал в бункера и е въпрос на малко време циркът да свърши.

След горната история идва анализът въз основа на следните факти:
1. Боеприпасът е идеално балансиран и не е съвпадение, че външната балистика на 7.62Х39 до голяма степен се припокрива с неговата. Това не е толкова сложно да се постигне, при условие, че се решава обратната задача - при известен балистичен коефициент, да се проектира нов куршум, т.е. двата куршума са различни на пръв поглед, обаче коефициентът им е доста близък. Тук някой може да каже, че има една идеална балистика, към която всички се стремят независимо, но на практика не е така и конкретно в тази област много рядко стават съвпадения.
2. Екипът на Шмайзер, цялата документация (най-вече резултатите от полевите изпитания) и инструментална екипировка от Хенел е прибрана от руснаците.
3. Три години по-късно се появява нещо, което има всички предимства на Щурмгевера - боеприпас (най-важното), компановка на автоматиката и на цялата схема, но няма недостатъците му - детайлите са произведени преобладаващо чрез щамповане (въпреки, че поради производствени трудности временно заместват щампования корпус с фрезован, докато си оправят екипировката), поради което теглото и себестойността падат драстично, въртящ се затвор, смъкната мерна линия и солиден приклад. Само, дето това нещо не се казва StG47, ами АК47.

Какво е заимствано, какво е взето наготово и кое е пряко следствие от немските изпитания всеки сам да решава. Пък ако междувременно намери изследване по въпроса, да свирне.

За мен една оръжейна система не е агретатен сбор на спусков, затворен и прочее механизми.

[Volk]

Re: Какъв е този автомат?

Това е смисъла на тоя форум, да се вкарва компетентна и непозната информация!