Кримската война

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение.

15.

Докато воюваш срещу някого, търсиш слабите му страни. Победиш ли го - време е да помислиш за силните.

Нещо такова ще да се е въртяло в главите на британските и френските дипломати, заседавали от 13 февруари до 18 март 1856 г. в Париж. До тях са и представители на съюзниците - Сардинското кралство и Турция, която прилича не на победител, а на хлапе, на което са върнали задигнатата кифла и са изтрили сополите. И пак до тях ни в клин ни в ръкав се мъдрят някакъв та-та-та-Щайн и някакъв Хюбнер - австрийци.

Защото най-важният въпрос на "щастливо възстановения мир" (лицемерна формула от договора) е решен преди да започнат преговорите.

***
***

За ПЪРВАТА СИЛНА СТРАНА на Русия.

Договорът от 1856 г.

(на руски в http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/paris.htm )

общо взето възвръща положението отпреди войната, следователно Севастопол, Балаклава и други градове, превзети от съюзниците, си остават руски. (Карс е върнат на турците - за втори път в историята.) Освен това Русия понася и териториални загуби, но те са дребни, няма за какво да се плаче.

Обаче в самата встъпителна част на Парижкия договор - още преди чл. 1, пише, че Франция, Великобритания и Австрия съвместно ще гарантират "целостта и независимостта на Отоманската империя". За всеки случай същото е повторено и подчертано и конкретизирано още веднъж-дваж в текстовете.

Ето защо се намира на масата "...щайн", макар че страната му така и не влиза във войната (само се вкарва в разходи за мобилизация ). Заради това кротко изречение, подсякло из корен най-важното, което Русия е градила десетилетия - нейните позиции и практически узаконени претенции в Източния въпрос. Сега тя е принудена да подпише нещо като ултиматум - ако продължи, както е свикнала, изправя срещу себе си съюз на трите най-силни европейски страни. Лошо...

***

Допълнително вгорчава хапа конкретната разпоредба, с която на Русия е отказано покровителството над Влашко, Молдова и Сърбия, т.е. те остават турски васали.

И за капак има един член 9, който по същество забранява на Русия да се занимава с християните под турска власт. Около него - без никакво съмнение - са водени "кървави" преговори. Но текстът, мисля, не е плод само на преговори.

Защо ли? Ето защо.

Безброй пъти дипломатите са "решавали" тежки спорове, като ги обвият в усукани, разтегливи и заоблени формулировки, които всъщност са основа за безконечни спорове по тълкуването им. Нелеп и лигав на пръв поглед, този подход е много полезен - по-добре е да замажем и отложим, че и да замажем отлагането, отколкото незабавно да скъсаме и/или да се сбием. (Именно такава формулировка е онова "Високата порта обещава..." от Кючук Кайнарджа.)

Но този член 9 е друга бира. Препрочитах го няколко пъти и нищо не може да ме убеди, че в съставянето му няма УМИСЪЛ за подигравка, за унижение на Русия и на православните, които са под османска власт.

Уверете се сами:

Член 9. Негово императорско Величество Султанът, в постоянна грижа за благото на своите поданици, дарувайки ферман, с който се подобрява тяхната участ без разлика по вероизповедания или племена, и се утвърждават неговите великодушни намерения относно христианското народонаселение на неговата империя, и желаейки да даде ново доказателство за своите в това отношение чувства, реши да съобщи на договарящите се държави за споменатия издаден по собствено негово желание ферман.

Договарящите се държави признават високата важност на това съобщение, разбирайки при това, че то в никакъв случай няма да даде на тези държави право да се намесват, съвкупно или по отделно, в отношенията на Негово Величество Султана към неговите поданици и във вътрешното управление на неговата империя.

Е, какво прави нормалният редови български гражданин, ако някоя администрация му отговори по този начин? А на представителите на руския император се е наложило да се подпишат (!) под тази издевателски-отровна боза.

***

Гарантираната от силните в Европа "цялост и независимост" на Турция очевидно е лоша новина за българите.

Но тази тържествена гаранция ни най-малко не означава, че Източният въпрос е изчерпан, че баницата е заключена по принципа "Кой ял - ял". Не, баницата си остава на дневен ред. И например 22 години по-късно, по силата на същия Берлински договор, който разпарчетосва България, "гарантът" Великобритания започва да поглъща Кипър.

***
***

За ВТОРАТА СИЛНА СТРАНА на Русия.

Видяхме как победителите в Кримската война се разправят с политическата мощ на Русия в Балканско - Черноморския район. Другата им грижа е да я лишат тук от военен флот. Това става лесно - чрез обявяване на Черно море за неутрално: никой няма право на военни пристанища, няма и военни кораби, значи само мир и търговия... Този ред очевидно облагодетелства Турция, която и тогава, и сега е страна на три морета, и контролира връзката между тях, нищо че този контрол е ограничен от международни договорености. (Иначе Черно море вероятно се оказва първата в света официално разоръжена голяма акватория.)

Наивният ми въпрос е защо британци и французи толкова са се вживели в този въпрос, след като войната е показала превъзходството на по-модерните им флоти. Ако пък Турция се окаже застрашена, могат да довтасат много бързо.

Единият отговор е "Страх лозе пази". И трябва да го потърсим не през март 1856-а в Париж, а през ноември 1953-а в турското пристанище Синоп. Там руска ескадра, командвана от адмирал Павел Нахимов (1802 - 1855) унищожава турския черноморски флот.

Това е първото голямо сражение от войната, а според стегнатата статия от Уикипедия (в която обаче подозирам и известни неточности)

http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Sinop

може би е и последната голяма морска битка от платноходната ера. Все пак корабите на Нахимов са въоръжени с артилерия от ново поколение, а и той успява да изненада и да надиграе тактически турските си колеги.

Цялата работа приключва за около два часа и Чарлз Кинг, когото вече бях цитирал, пише, че това "не е битка, а унищожение". Не е съвсем прав - от руска страна загиват 38 души, а над 200 са ранени; някои кораби получават тежки повреди, но нито един не е потопен.

***

Синоп е най-северната точка от турското крайбрежие и се намира на има-няма 300 км от Севастопол; те са близо до най-тясната част на морето. Но това е чисто съвпадение и няма нищо общо с мисията на Нахимов, изцяло продиктувана от руската загриженост за Кавказ. Това става ясно от следния много интересен текст на руски, от който взех някои данни и ще преведа един-два откъса:

http://bibliotekar.ru/nahimov/2.htm

В хода на войната източно от Черно море на турците помагат чеченци и разни други такива. През есента на 1853 г. империята се кани да им прати оръжие и подкрепления, а руснаците естествено се опитват да предотвратят това.

През септември ескадрата на Нахимов преди всичко превозва до Анакрия (в Грузия, между Сухуми и Поти) значителна военна сила:

16 батальона пехота и две батареями - общо 16393 души, 624 коня, оръжие, муниции, храна и т.н. В това пътуване, продължило една седмица, думата си е казал и късметът, дай Боже всекиму . Защото Черно море през есента - нали се сещате...

***

След това Нахимов около месец търси турския флот, докато го сгащи в Синоп. Там действа незабавно, без да дочака пратеното му подкрепление. А пък подкреплението, в което има и три парахода, идва достатъчно навреме, за да може да разкаже за следния страшен пейзаж:

"По-голямата част от града гореше, древните назъбени стени с кули от Средновековието рязко се открояваха на фона на морето от пламъци. Повечето турски фрегати още горяха и когато пламъкът достигаше до заредените оръдия, сами по себе си ставаха изстрели и гюллетата прелитаха над нас, което беше много неприятно. Ние виждахме как фрегатите една след друга хвъркваха във въздуха. Ужасно беше да се гледа как намиращите се на тях хора бягаха, мятахе се по горящите палуби, вероятно нерешавайки се да се метнат във водата. Някои - виждаше се - седяха неподвижно и очакваха смъртта с фаталистично покорство. Мы забелязвахме ята морски птици и гълъби, открояващи се върху пурпурния фон на озарените от пожара облаци. Целият рейд и нашите кораби бяха толкова ярко осветени от пожара, че нашите матроси работеха по поправката на съдовете, без да имат нужда от фенери. В същото време целият небосклон на изток от Синоп изглеждаше съвсем черен..."

***

Руската ескадра се връща без проблеми в Севастопол, където е посрещната триумфално. Всички са въодушевени с изключение на... Нахимов.

...Самият доблестен адмирал не споделяше общия възторг... "Павел Степанович не обичаше да разказва за Синопското сражении, първо заради присъщата си скромност и, второ, защото предполагаше, че тази морска победа ще накара англичаните да хвърлят всички усилия, за да унищожат Черноморския боен флот; че той неволно е станал причината, която ускори нападението на союзниците срещу Севастопол".

Случи се именно това, от което той се опасяваше.

Адмиралът няма да доживее окончателното сбъдване на своята мрачна прогноза. През юли 1855 г., докато инспектира укрепленията на Севастопол, смъртоносно го ранява куршум на снайперист.

***

В Европа отзвукът на станалото край Синоп е изключително силен, почти истеричен. Ето какво е писал за него френският историк Емил Буржоа:

"Новината достигна в Европа на 11 декември и предизвика емоции, може би прекомерни, но пък пропорционални на представата на общественото мнение за стремежа на русите да разрушат, напук на всякакво право, турската сила. Преувеличаваха този първи удар. Никой не си каза, както направи Неселроде (бележка - руският външен министър) на 12 януари, че "османската ескадра, след официално обявяване на война, е била потеглила, натоварена с оръжие, воиска и муниции, предназначени за Кавказ, и че нищо не е задължавало русите да я оставят спокойно да извърши своето враждебно дело". Публиката виждаше само турските съдове, разрушени въпреки съседството на европейските ескадри..."

Проблемът не остава дълго на политическо и медийно равнище. На 29 януари 1854 г. Наполеон ІІІ пише на своя "приятел" Николай Първи:

"Събитието от Синоп ни принуди да заемем позиция, по-рязка от позицията на наблюдатели. Вече остава само изборът между едно окончателно разбирателство или едно решително скъсване"...

На това му викат ултиматум, колкото и да са засукани думичките. Ще има още малко дипломатически игри и през май 1854 г. войната вече не е руско-турска...

(И като си помисли човек , че първият боен опит на Павел Нахимов - тогава 25-годишен, е от битката при Наварино, край западния бряг на Пелопонес! Там през 1827 г. турският флот е разгромен от... обединени руско-френско-английски сили.)

***

Тъй че споменът за удара на адмирал Нахимов няма как да не е висял над масата на преговорите в Париж през 1856 г.

Има обаче и друг възможен отговор на въпроса защо на победителите е притрябвала "неутрализация" на Черно море. И той не е "източен" или "черноморски", а световен.

По онова време нито една сила няма морските традиции на Великобритания; следователно нито една не разбира толкова добре значението на флота и на надмощието в океаните. А англичаните виждат Русия като враг върху терен, далеч по-обширен от едно полуостровче в едно затворено море. За тях е добре дошло да ударят и по развитието на флота, и по морското самочувствие на този враг.

Така предполагам.


16.

Докато в Париж още се занимават с мирния договор, на 2 март 1856 г. в Петербург император Николай І умира на 58 години... Официално - след усложнения от грип или нещо такова. Има и версия, че настойчиво поискал отрова от лекаря си и я изпил. Но кой знае? Когато умре цар, винаги има версии.

Но сред причините за смъртта му най-вероятно фигурира и "Кримска треска".

***

По нашите земи най-прекият резултат от Кримската катастрофа естествено е психологическият шок сред будните българи, които по онова време вече са много и бързо стават все повече.

И е любопитно, че такова неуловимо нещо като "психологически ефект" преди 150 години днес може да се проследи с почти статистическа точност и нагледност.

Следва.

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение.


17.

Само две години след Парижкия договор неистовият Георги Раковски пише в Одеса своя първи "План за освобождение на България":

"Человек кой няма гражданска независимост, той не съществува на свят, нито се от някого си поменува. Всякий го презира и уничтожава като недостойнаго да носи име человека, създаннаго по образу и по подобия божия.
...
Мечом са българи свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият!..."

На терена обаче мечът е прибран в ножницата. Само един-два са в целия ХІХ век периодите на такова дълбоко затишие в национално-освободителното ни движение, каквото личи в 5-те години след Кримската война.

***

Затишието настъпва след две обречени и ограничени акции през пролетта и лятото на 1856 г.:

"Димитракиевата буна" във Видинско, водена от силистренеца Димитър Петров, офицер от Кримската война,

и въстанието на Никола Филиповски (Капитан дядо Никола) в Търновско.

Въпреки много амбициозните си планове, водачите (впрочем слабо последвани) едва ли са хранили големи илюзии. Тези две мини-въстания са жест на гняв, но и на крайно отчаяние и протест; бяхме говорили за "психологически шок"... Сега знаем как свършва филмът и не е лесно да се вживеем в тогавашните настроения. Но явно е царяла безнадеждност, достатъчно смазваща, та да тласне десетки мъже към безсмислена (от гледна точка на сегашните ни знания) саможертва.

Сериозно организирано военно начинание ще дойде чак 6 години по-късно, през 1862-а и то извън България - това е първата легия на Раковски в Белград. За сравнение - в петте години преди Кримската война не е толкова тихо. Във въстанието в Северозападна България през юни 1850 г. участват 15 - 20 000 души.

Още по-красноречива е сравнителната статистика на действащите горски чети. Преди нея обаче ще си позволя едно дълго отклонение.

***
***

През юли или август 1856 година в Стара Планина, недалеч от Хаинбоаз, в самото начало на схватка с военна част, командвана от Зейнил паша, е застрелян опитният хайдутин Бойчо войвода, познат и като Цеперански - от родната му махала Цепераните, Тревненско.

(Точното място и обстоятелствата около смъртта му - както и доста неща за живота му - не са доизяснени. Има предположение, че Бойчо е бил предаден или направо убит от българин, някой си Станю, който търсел по този начин да издейства за себе си и за брат си Петко разрешително да сече безплатно дърва за тяхната дъскорезница. Във всеки случай в тази версия са били убедени другарите на Бойчо. След два месеца те хващат Станю и буквално го насичат на парчета. Не е изключено това да е работа на по-големия брат на войводата - Петър, който "приличал на див медун и по сила и по ръст; той бил космат по цялото тяло и имал големи очи и страшен поглед". Петко пък малко по-късно "сам умрял от страх".)

***

Едната причина да ви занимавам тук с Бойчо е, така да се каже, лична. Много ми е влязъл под кожата този забележителен българин; мисля че вече съм намерил почти всичко, писано за него (то не е много), веднъж съм го споменавал и във форума:

http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...2%E5+%EA%E0%EA

Втората причина е, че едва ли има българин, в чиято съдба по такъв изумителен начин да са заплетени превратностите на "Източния въпрос".

През 1828 - 1829 г. Бойчо и двамата му братя са в малка чета, която воюва заедно със силите на Дибич. След Одринския мир изглежда се свързва с Георги Мамарчев, което обаче не е доказано. А през пролетта на 1830 г. руски военен съд... праща войводата, Петър и най-младият им брат Георги (според някои Стоян) на заточение и каторга в Западен Сибир.

***

Според някои източници присъдата е заради един грабеж с убийство във Влашко, но и така да е - това е само формален повод. Голямото прегрешение на Бойчо е още от есента на 1829 г., когато той просто не обръща внимание на руската заповед да разпусне четата си и - след подписан вече мир - хайдутува на територия, която временно е под официален руски контрол. През февруари 1830 г. той дори... завзема Трявна, макар и за малко. На всичкото отгоре в тази операция въвлича поне двама казаци.

От Сибир братята бягат, но успехът им е помрачен от трагичен случай. Потегляйки, те скачат от много високо, от стена вероятно. Георги не сполучва, той чупи крак ("зле се изсипал" според други сведения). Бойчо и/или Петър го убиват, за да не се мъчи, да не ги провали, както и "според хайдушкия закон".

А двамата се лутат из Сибир, минават край Кавказ, през Персия, Мала Азия и Цариград и се завръщат. Не е известно къде точно са били затворени; знае се само, че са работили в златни рудници. Според единствената конкретна хипотеза е било някъде около Тоболск. Както и да им смятаме пътя, това са няколко хиляди километра! Следователно Бойчо и Петър Цеперански, хайдути и рано осиротели синове на хайдутин, май се оказват и първите познати ни български пътешественици...

***

В родния си край Бойчо пак събира чета и се залавя с онова, което умее най-добре... А когато започва Кримската война, въпреки всичко преживяно, той пак се поставя под руско командване и се отличава в сражения из Североизточна България. А след войната пак се връща към "рутинно" хайдутство, макар че според някои недоказани сведения не са му били чужди и по-сериозни цели и подбуди: бил се свързал с капитан дядо Никола.

Та така с Бойчо войвода. Когато загива, той трябва да е бил на 50-55 години.

***
***

След 1856-а обикновеното хайдутуване си продължава тук и там. В него трупа опит и най-прославения ученик на Бойчо - Филип Тотю войвода (Тодор Топалов, 1830 - 1907).

Но за чети, действали с някаква идея за свобода на България, дълго време почти не се чува. През петте години 1857 - 1861 има само две такива; и двете са малки и не постигат нищо запомнено. Начело на едната (1858 г.) е Димитър Калъчлията, водил чета и в Кримската война. Следващата година пък излиза Панайот Хитов (1830 - 1918 ) - това е първата в историята ни чета, сформирана във Влашко.

Отново сравнявам с петте години преди да започне войната (1848 - 1852). В този период действат из цялата страна не по-малко от 12 чети, които биха могли да се нарекат "политически", т.е. надрасли стихийното хайдутство.

Тази "аритметика" извлякох по данни от "Българските въоръжени чети и отряди през ХІХ век" на Петър Чолов (Академично издателство Марин "Дринов", 2003). Това е съставена с много труд и търпение, изключително интересна книга - макар че по-голямата част от нейните 390 страници се състои от списъци. Достатъчно е човек да я прелисти по-внимателно, за да се изпълни с уважение и почит към една същинска Армия на свободата, за която повечето съвременни българи, уви, даже не си дават сметка.

***

Такава е у нас унилата картина след Парижкия договор. Още по-тъжна е тя, видяна в контекста на голямата политика. Ето още едно откъсче от книгата на акад. Косев:

"...Времето на "лесните" и "безпроблемни" победоносни войни на Русия срещу Османската империя приключва. Новата политическа конфигурация на силите на международната арена във връзка с Източния въпрос е коренно различна в сравнение с тази през първата половина на ХІХ в., когато се решава съдбата на съседните народи - сърби, гърци и румънци. Българската национална революция, закъсняла в развитието си, пропуска фатално своя шанс и се озовава през 70-те години на века в крайно утежнена ситуация. Тя се изправя фактически сама срещу огромната Османска империя, зад която стоят нейните могъщи западни покровители."

Този е най-ясният и безспорен резултат от Кримската война за България. Но той не изчерпва последиците й, напротив те са много, нижат се в чудновата плетеница от причини и следствия, и може би дори... ускоряват Освобождението.

Следва.

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение.

18.

Да видим сега как са ни помогнали баш победителите в Кримската война - Англия и Франция. Вярно, направили са това без да искат, но пък защо да се заяждаме за подробности...

След войната почти автоматично се засилват западните инвестиции в Османска империя, станала по-сигурна от гледна точка на бдителните и чувствителни инвеститори (сещате ли се за влияещите върху пазарите финансови телеграми на Ройтер?..). Оживява се и търговията, и през 1860 г. Раковски (обзет, впрочем от наивни надежди за "умилното око" на Англия) пише:

"А колко европейски производи вхождат в България, то е знайно от разни сборове (панаири), що стават всяка година по разни й места, де множество товари от европейски разни стоки се продават. Колко же пристанища и големи градища брои България, и то е знайно..."

От икономическото оживление косвено печели и набъбва и българският бизнес. А бездруго - макар незрял, макар мачкан от властите и ограничаван от верска дискриминация - той се развива много бързо в по-голямата част от ХІХ век и най-бързо в Цариград. "Най-големият български град" го нарича проф. Тончо Жечев, тъй като няма друг град, в който да живеят 30-40-че и над 50 хиляди българи, нито пък има друго подобно скупчване на толкова предприемчиви и образовани нашенци.

***

Но не само до забогатяването и до нарасналото самочувствие на най-пъргавите се свежда модернизаторският полъх от запад. Ето какво пише доц. д-р Пламен Митев, който сега е декан на Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски":

"Присъствието на английски и френски войски на българска територия оставило трайни следи в ежедневието на тогавашните българи. Досегът със съюзническата армия подпомогнал опознаването и постепенното възприемане на редица елементи от западноевропейската мода и култура... в обноските, в маниерите на хранене, във вестникарските реклами, в забавленията, в облеклото, в езика. Неслучайно именно в средата на 50-те години на ХІХ в. се организирали първите театрални представления, сформирали се първите оркестри, появили се първите читалища..." ("Българското възраждане. Лекционен курс", изд. "Полис", София, 1999).

Доц. Митев изрично подчертава, че не може цялата "духовно еманципация на българите" да се припише на Кримската война. И продължава:

"Войната обаче видимо ускорила тези процеси, което през 60-те и 70-те години на ХІХ в. намерило реален израз в по-нататъшното разгръщане на просветното движение, в победния изход на борбата с Цариградското патриаршия, в окончателното формиране на българската възрожденска нация във възникването на организираното националноосвободително движение."

***

Вече 3-4 години напразно се мъча да открия поне 10-20 западни думи, които сме "купили" след Кримската война. Много ми е любопитно, но засега не ми достигат знания, упоритост и късмет.

Дълго подозирах "пенкилер" ("пенкелер"). Оказа се по-късна придобивка - в Цариград около началото на ХХ век било нашумяло лекарството Painkiller (англ. "болкоубиец"). Не е "Кримска" дума.

Още имам подозрения - уви, недоказани, за "мишмаш"-а. Думата е с германски произход, но почти сигурно сме я получили през английския език; означава, както е лесно да сетим, "бъркоч", каша от разнородни съставки.

Освен това - вече на ръба на голото фантазиране - допускам, че нашенският "скрин" по произход е... screen. Едно от остарелите значения на тази английска дума е "параван", т.е. пак мебелировка.

Не са ми по-добри "постиженията" и с френските думи - макар че те винаги много лесно са навлизали в езика ни. Но кои са пристигнали с Кримската война? Казва ли ти някой? Вероятно свързаните с късно пристигнали тук технически нововъведения, например "депеша" и "телеграма", както и "кадър" (във фотографския смисъл, "кадро"). Може би "цигара" - с изкривен смисъл, тъй като на френски cigare означава "пура". И тъй нататък.

***

Та онази модернизация е наистина интересен процес, но някак ми липсват подробности: коя дума имаме от тогава; коя рецепта (може би омлетът); коя дреха; панделка или машинка...

Подробностите имат значение. Ето ви един пример. Българският периодичен печат възниква през 40-те години на ХІХ век и до Освобождението наброява 96 имена на вестници и списания, някои излизали в един-два броя, други доста дълго. Впрочем над една четвърт от тях са излизали в Цариград.

Да, числото е внушително. Но какво от това?

От друга страна, през пролетта на 1867 г. координирано пресичат Дунава четите на Филип Тотю и Панайот Хитов. (Това е драматична и важна история, неизмеримо по-интересна от училищните ни спомени и представи.) Уговорката им е да се срещнат в Сливенския Балкан, но Филип Тотю търпи тежко поражение при Върбовка, недалеч от Павликени, и закъснява...

Как и кога Панайот Хитов взема решение да го търси и организира търсенето? В спомените си войводата пише, че докато чакал горе, пратил едно момче в Сливен да му купи вестник. "Какво да четеш! - възкликва той - Тотювата чета била разбиена..."

Такава малка подробност за всекидневието на българина преди 140 години... Информирали са се хората от печата без да им пука, че днес това може да ни стори изненадващо.

***
***

Със съвсем друга категория преки последици от Кримската война на българското Освобождение ще помогнат и османците. Но тя не е въпрос на мода, думи и обноски, а на кръв, злини и нещастия. И корените на тези последици са дълбоко назад, около 80 години преди пожарищата в Синоп и обсадата на Севастопол.

Следва.

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение.

19.

Неотдавна от Украйна се завърнаха - свършили полезна работа и развълнувани, както обикновено - нашите колеги, участвали в поредната експедиция "Българи зад граница":

http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=53518

Тези експедиции са пътувания до един далечен отглас от все същия Източен въпрос.

***

Преселения на българи на север и североизток започват още през втората половина на ХVІІІ век. Смята се, че първата по-масова група - около 400 семейства напуска силистренското село Алфатар (днес град) през 1773 или 1774 г. и основава село Олшанка в днешна Украйна.

Малко по-късно емиграцията се засилва, защото е настъпило т. нар. кърджалийско време.

(Особеният термин "кърджалийско време" дължим на блестящата акад. Вера Мутафчиева, която загубихме преди няма и 3 месеца. Той стои много намясто и е много важен. Защото в периода от 1780-а - или няколко години по-рано - до 1810-а не става дума за прост бум на разбойничество /"вилнеели кърджалии и даалии" и други такива изречения.../. Това са над 30 години анархия, която клати самата Османска империя, и цари буквално варварски хаос. За нормалните хора е било нескончаем кървав кошмар. Но в историята е като в електричеството:
няма плюс без минус
и няма минус без плюс.
Тъй че в историческия резултат от онова страшно "време" се намират и... положителни страни. Шоково е нараснало градското население; българите принудително са се впуснали в самоорганизиране; и - може би най-важното - преминали са невероятна масова школа по военно дело. Това звучи странно, но е факт.)

В кърджалийското време към Русия са бягали хора предимно от Северна България. Но Вера Мутафчиева разказва и такъв потресаващ епизод:

"Принуден да акостира през 1801 г. край западния бряг на Тракия, руски търговски кораб натоварил всички жители на едно село в Одринско. Те молели "да ги спасят от разбойниците..., които изгарят не само селата, но дори и самите тамошни жители"... Въпросните изселници били упълномощени да направят постъпки от 360 села в Одринско пред правителството на Русия.

...вече устроените бежанци молели да бъдат приети на руска земя и упълномощилите ги българи от всички одрински села. За да не усложнява отношенията си с Портата, руското провителство наредило ония българи "да не се викат и с тях да не се води никаква връзка и кореспонденция". Но положението на българското население в Източна Тракия станало тъй неудържимо, че по всевъзможни неорганизирани начини бежанци все пак успявали да се доберат до Русия, където бивали и приемани, и настанявани на държавна земя." ("Кърджалийско време", Издателство на БАН, 1993, стр. 391)

(Нито онази "голяма политика", нито завесата от два века променят факта, че покрай онзи скърцащ кораб са се стълпили хора като вас и мен, нали. "Къде е детето, нали беше с тебе?!", "По-бързо качвайте стария!", "Хвърляй тая бохча!", "Моля ви, той ей-сега ще дойде...", "Ще трябва да натоварите още вода". Човек лесно може да си отпусне въображението, само че ще е за сметка на нервите...)

***

След като "кърджалийското време" криво-ляво отшумява, преселенията на българи са свързани почти изцяло с руско-турските войни - от 1806-1812; 1828-1829; 1853-1856 (Кримската). Свързани са поне по два начина.

Първо, има бежанци, тези вечни спътници на всяка война. (Имало е от какво да бягат. Можем да си представим това и по събития от по-ново време, например клането на хиляди мирни хора в горящата Стара Загора през юли 1877-а .)

Второ, преселенията са плод на трайна държавна политика на Русия. Ясно защо - "Нова Русия" и други отнети изпод османски контрол земи трябва да се усвояват, освен това трябва да бъдат надеждна гранична зона, а не източник на несигурност.

Значи трябва друго население.

Тази логика личи ясно в случаите на "двупосочна миграция" покрай трите войни - българи заминават към "Нова Русия", а насам идват татари от Крим; техни потомци и днес живеят у нас.

***

Русия поощрява преселниците, като им отпуска земя и им дава различни привилегии. В течение на около половин век са издадени няколко указа в този дух. Същевременно нейни "рекламни агенти" обикалят българските села, за да подбуждат хората към емиграция. Те са особено активни, след 1829 г., когато по нареждане на Николай І е разработена цяла програма за заселване на Южна Русия с християнски бежанци. С "агитация" се е занимавало, както умее, и руското командване, тъй че онази програма е изпълнявана доста успешно.

"Само през 1830 г. във Влашко, Молдова, Южна Русия и Бесарабия емигрирали 86 700 души - пише доц. Митев. - Общо за времето на руско-турската война (бележка - от 1828 - 1829) отвъд Дунав се прехвърлили около 130 000 - 140 000 души."

Бежанските вълни и емиграцията засягат тук обширни територии. Към Русия след всяка от трите войни, включително Кримската, поемат и българи от Мала Азия. Руският историк Н. Державин отбелязва в Болградския уезд българското "село Анадол с 297 домакинства или 1446 души" (цитиран по Димитър Шишманов, "Необикновената история на малоазийските българи", София, 2000).

***

Освен непосредствено след Кримската война масови изселвания идват малко по-късно. Последната голяма вълна е през 1860 - 1861 г. и именно тя предизвиква гневната реакция на Раковски:

"От разни места Българии получаваме писма, че някои си българи като пощръклели тичат и искат да се преселят в Русия! Ние това преселение го назоваваме една лудост от най-големите лудости...

Но тии ще кажат: "Руските консули, хората им и нашите попове казват, че тамо имало хубава земя, шуми и гори, води текущи и зелени ливади; царът ще ни даде пари да си направим къщи, да си купим волове и ще бъдем негови синове!" Ох, тежко ви и горко ви, окаяни клетници! Защо не попитате татарите от каква хубост са оставили тях пустини?

...Що сте вие Русии, о, безумници! Дали сте й вуйкови или лелини синове?... Тя, както и всяка друга като нея държава, иска да ви пресели в земята си, да ви направи поданици си, да и работите и плащате, да й давате синовете си войни (аскер), да ходят да мрат за нея! С една реч тя ви преселва за ползата си..." ("Лудостта за преселението в Русия", 3 октомври 1861 г.)


20.

Раковски може би пресилва, но и явно си дава сметка какво следва от емигрантските вълни. През ХІХ в. някои от тях са толкова масови, че се отразяват върху структурата и етническия облик на населението. Обезлюдени се оказват цели села и райони, а последващата вътрешна миграция често дообърква нещата.

Невинаги потръгва безоблачно животът на изселниците, особено на онези, които са се паднали близо до пречертаванията на граници между Дунавските княжества и Русия. (Такава е една от последиците на Парижкия договор през 1856 г.) Тези хора пак ще трябва да събират багажа...

***

Но в плискащите се във всички посоки вълни на преселенията също няма минус без плюс. Вера Мутафчиева, подчертавайки, че всяка масова емиграция е "сред историческите беди за един народ", отбелязва и положителната й роля - още след кърджалийското време:

"Из средите на емигрантите израсли значителна част от дейците на нашето движение на културна самостойност, на националната ни революция. Най-масово из същите среди при първи повод били излъчвани бойците, които се връщали отсам Дунава в помощ на руските армии при войните им срещу Турция - като започнем с Българската земска войска и завършим с Българското опълчение. Нашата емиграция в Дунавските княжества и Русия създала международните връзки на поробения ни още народ, най-активно съдействала европейското обществено мнение да се насочи към зараждащия се български въпрос..."

***

Що се отнася до "примамването" на население, нека все пак не забравяме, че то не е някакъв руски патент. Изселвания, заселвания и преселвания се практикуват открай време, рядко с мирни средства, често с изключителна бруталност. Има ли голямо териториално завоевание, винаги има и маси хора, принуждавани да напуснат земите си, заради нечии висш политически интерес или даже прищявка.

Измежду българските владетели като че ли пръв си служи с този номер хан Крум. В античността пък шампион на "демографската политика" е Рим; най-близкият до нас траен резултат от нея виждаме в Румъния, по-точно в румънския език.

***

През ХVІІІ и ХІХ век и Русия и Турция са силни империи, те естествено владеят в тънкости играта с населения. Комитетът "Кочубей", който през 1829 г. трябва да реши какво да се прави с Османската империя, отчита и следното безпокойство:

"Изгонването на турците в Мала Азия, където населението е само мохамеданско, може да доведе до обновление на турската държава, а това ще стане крайно опасно за нашите кавказки и задкавказки владения."

***

Във времето около Кримската война от една "среща - надиграване" на руската и османската политика с население изниква и се изостря особено драматичен "преселнически проблем". В крайна сметка той ще се обърне - по различен начин - против интересите и на двете империи. Но преди всичко ще стовари върху българите много ужасяващи и кървави злини.

Сега този проблем е в сянка и рядко се сещаме за него, дори в исторически разговор. Но преди 120 - 150 години той е говорил на българите много, дори ако бъде назован с една-единствена дума: черкезите.

Следва.

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение (с необходимо отклонение).

21.

Тук има(м) объркване. Не е много ясно кои са черкезите.

Те, викат едни, са кавказка народност. Те, казват други, са сборно понятие за няколко кавказки народности, адигейски и не знам какви още. И едното, и другото, допускат мнозина - и аз засега се съгласявам с това.

Неяснотата не допира до превод, тя въобще не е езикова. А силно ми мирише, че не е и научна. Доста рових из нета, погледнах това-онова и "на хартиен носител". Мисля, че цялата история около "черкезкия въпрос" е силно намачкана от политически съображения, включително днес, в ето този момент.

***

По съветско време политическото "оформяне" - макар не така грубо, както в някои други случаи - е очевидно. То обаче не е комунистическо, то е наследено отпреди съветското време. Има един циничен лаф: "Историята спи в леглото на властниците". Тук виждаме много подходящо потвърждение. (Властниците могат и да се сменят, а леглото да е същото.)

За черкезите се разчува покрай тъй наречената Кавказка война . Най-често я датират от 1806 (или 1817) до 1864 година. Да, 1817 - 1864. Кой съм аз, че да споря с учените, но в последните 3-4 века НЯМА толкова дълги войни. Нещо не е точно. И мисля, че под "Кавказка война" трябва да разбираме целия процес на завоюване на Кавказ, а и на Закавказието от Русия.

Неслучайно руските историци спорят и търсят старта на "Кавказката война" из целия ХVІІ век, та дори в края на шестнайстия. (Демек: Някои може да са имали 100-годишна война; ние тук имаме 170-годишна!).

Кому, кога и защо е притрябвало да представи всичкото като една война - е, хабер си нямам.

***

Стана дума, след Кримската война Русия съсредоточава геополитическите си усилия към Средна Азия и Далечния Изток. Военните си възможности обаче тя енергично - и успешно, насочва към "Кавказката война". И успява да я приключи.

Освен че е започнала недоказано кога, "Кавказката война" свършва два пъти. Веднъж през 1859 г., когато е окончателно умиротворен Източен Кавказ, втори път - през 1864 г. за северозападните му части.

Да не пропусна - тази война е водена против Турция, против Персия (Иран), както и против местното население, в голямата си част планинско, което се бори за земята си.

***

А тук пиша всичкото това, защото няколко години след Кримската война черкезите докарват ада в българските земи. Но преди това самите те минават през ада.

Следва.

[Тихомир]

До: Кримската война

С нетърпение чакам всяко продължение на тeмата!
Благодаря!

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение.

22.

Измежду кавказците най-непримирим и опасен враг на Русия е един имам Шамил (не е черкезин), видимо човек с големи военни и държавнически качества. Оръжие той вдига през 1834 г. В Кримската война помага на турците, свързва с тях освободителни надежди, после търпи разочарование, а може би и психологически шок...

(Онези събития се разиграват долу-горе симетрично на Шумен и Плевен, ако гледаме през дължината на Черно море. Май това не е единствената симетрия, която може да се види.)

Имамът не оставя оръжието и след Кримската война. Той е окончателно разбит през лятото на 1859 година. Значи става четвърт век война срещу много печени руски генерали, понякога като игра на котка и мишка, понякога с болезнени удари.

Просто няма начин сред руските офицери и политически стратези да не са минавали мисли за някакво "окончателно решение" на Кавказкия въпрос. Така да се каже, да прочистим територията от подривни елементи и да я освободим за мирни колонисти (все отнякъде, все някак ще ги докараме...).

***

Изглежда сериозните преселения са започнали след разгрома на Шамил. Във всеки случай те от година на година се засилват и стигат върха си през 1864-а - с края на "Кавказката война".

Не вярвам руснаците да са гонили черкези и други чрез кланета и пожарища. Ако не друго, не биха могли да си го позволят политически; Европа се интересува какво става, а и английски параходи участват в превоза на преселниците по море.

Натискът за изселване обаче ще да е бил много убедителен . От друга страна Османската империя активно кани своите единоверци (голямата част от онези планинци, включително черкезите, са мюсюлмани-сунити). Цариградските играчи, разбира се, знаят, че нямат възможности изведнъж да приемат големи маси население. Но те играят против опасната Русия; защо да им пука за някакви нещастници с рошави калпаци. Политика е това...

И се започва.

***

Думата "муджахирство" научих онзиден в опити да си изясня един ВЪПРОС, който ме мъчеше. Ще се върна към него. А за думата по-скоро сериозно ми се стори следното (на руски, с любопитни подробности):

http://grants.rsu.ru/osi/Don_NC/XVI-...ina.htm#Muxadg

Означава, приблизително, преселение в страна, където хората са от твоята вяра (ако си мюсюлманин, де). В случая става дума за "Кавказко муджахирство".

Според третото издание на Большая советска энциклопедия (БСЭ), том 11 (1973 г.):

"Изтласканите към морето или прогонени в планините черкези и абхазци били принудени или да се преселват в равнините, или под влиянието на мюсюлманското духовенство да емигрират в Турция. Неподготвеността на турското правителство за приемане, настаняване и изхранване на такава маса хора (до 500 хил. души), произволът и насилието на местните турски власти и тежките условия на живот предизвикали голяма смъртност сред преселниците, незначителна част от които отново се върнали в Кавказ."

Преписах това само заради следните две парченца:

"до 500 хиляди души"

и

"голяма смъртност".

***

На съвременен език онова муджахирство представлява хуманитарна катастрофа. Днес - при големи транспортни, медицински и финансови възможности, при отработено и бързо международно сътрудничество - дори 10 000 души внезапно останали някъде без подслон и препитание са сериозен проблем. А тогава са били половин милион, най-малко.


23.

За преминалите в Турция черкези често се споменава числото 200 000; същото понякога казват и за дошлите по българските земи. Смятам и двете за преувеличени.

***

Пак според стари енциклопедии около 1978 г. черкезите в СССР били към 40 000; имат си и Карачаево-Черкезка автономна област. По съвременни данни от интернет са над 120 000. Поне едното не е вярно; няма как да се увеличат тройно за 30 години. Броенето - и то е политическо, в зависимост от това кой и кога брои.

***

Най-много черкези днес несъмнено живеят в Турция, но никой не знае колко са, защото в Турция официално "няма малцинства". Пак политика.

***

У нас поне в това отношение политиката не се меси. В преброяването на населението от 2001 година като черкези са се самоопределили 367 души (194 мъже и 173 жени). Пет пъти по-малко от татарите, но пък почти двойно повече от американците.

***

От друга страна само в телефонния указател на София за 1998 г. (такъв ми попадна) преброих 46 дами и господа Черкезови плюс една г-жа Черкезка.

Любопитно ми е откъде произхожда това име. В границите на днешна България черкезите са оставили само два безспорни топонима - с. Черкез кьой (днес Александрово), Шуменско и малката река Черкезица (тя се влива в Марица недалеч от с. Поповица, Пловдивско). Според Йордан Радичков черкезко е и името на прославеното от него монтанско село Черкаски. Но се съмнявам: това име то носи от 1934 г., преди се е казвало Хаджи махла.

Тъй че за доста разпространеното фамилно име остава да идва или от прякори, или от далечни предци черкези. Възможно е кавказци да са идвали насам и преди събитията, за които говорим - и да се побългарили. Нашият народ и в това отношение е много гостоприемен.

Както и да е, всички дами и господа Черкезови разбира се са си българи, та българи. Сещам се и поне един, който е Българин с главна буква, светла му памет! Това е д-р Стефан Черкезов, който през 1963 г. извади от горящ автобус 40 души и не успя да направи само най-лесното - да спаси себе си:

http://www.nursing-bg.com/na102.html

Когато това стана, за него ни говориха в училище и бях много впечатлен. Но името му запомних много по-късно, след като се понаучих да си представям нещата, за които съм чул или прочел. Честно казано, още не съм сигурен, че съм способен да си представя това неговото... Поклон!


24.

Добре. Връщам се към ВЪПРОС-а, който наистина от доста време се опитвам да си изясня.

Значи няма народност от престъпници! Никога не съм приемал да се лепне какъвто и да било опозоряващ етикет по етническа линия.

Но тук има исторически факт: през 60-те и 70-те години на ХІХ век за българина черкезиТЕ (т.е. всичките) еднозначно са диви грабители и убийци. И няма такова нещо като лоши и добри черкези; има само черкезиТЕ. А българинът и на турците не е гледал така! Разказват такова нещо за легендарния Ангел войвода (Ангел Кариотов, 1812 - 1865), страховит, но и доста безскрупулен мъж. Когато обаче зърнел турски пътници или селяни, той нареждал на дружината да се скрие, "за да не плашим хорицата".

***

Имам две предположения по случая с черкезите - без ни най-малко да им адвокатствам.

Първо, това са били хора изкоренени. Лишени не само от родно място, но и от цялостна жизнена среда. Лесно е да се каже "настанявайте се в равнините". Тежко е да се прехвърлиш от Добруджа в Крим, но все ще се оправиш някак. Какъв обаче орач да излезе от потомък на сто поколения ловци и овчари?

Второто е в обстоятелствата на "муджахирството". "Голяма смъртност", пише в БСЭ, но аз си го превеждам като "много голяма смъртност". А в такъв "естествен отбор" първи гинат най-крехките и най-старите. Бас държа, че в пътуващото население, което за първи път вижда равно място в Анадола, е имало необичайно висок процент млади мъже. Озлобени и гладни млади мъже.

И тъй като това става не само в природна, но и в политическа среда, пътищата им са били предначертани.

***

Част от тях влизат в турската армия. Други в полувоенните формирования, които много често я съпровождат. Черкезите стават съществен елемент от етнически разнородните шайки, известни ни като башибозук. С всичките му "подвизи"...

Може би високо в Петербург никога не са се досещали какъв автогол е този подарък за вражеския аскер. Но руските бойци неведнъж ще виждат срещу себе си мъже опитни, диви, корави - и изключително мотивирани (по начина на българските опълченци).

***

"Мирните" черкези пък бързо ще бъдат прехвърлени към Балканите, където османски са останали почти само български земи. И не само, за да не създават ядове сред "братята" си мюсюлмани в Мала Азия.

Около султана не са работили глупаци. И са били съвършено наясно със смисъла на подема и първите победи на църковно-народните борби: раята напъва да става народ, я, да вземем да нашарим пейзажа. Черкезите се оказват от Аллаха пратен инструмент за такова "демографско инженерство". И султанските чиновници бързо засилват насам хиляди от тях.

Някой в цариградските канцеларии сигурно е смятал това за блестяща идея. Само че е било автогол.

***

Ако някаква що-годе видима част се беше насочила към нормален поминък, по земите ни щеше да е останал поне още един Черкез кьой. Къде ти! Или се наемат като мутри при разни бейове, или бродят и живеят в грабежи и насилие. Османските власти практически навсякъде поощряват това. "... там аз колкото седях - пише Ботев, - със злобен смях повтарях думите "Сен кардаш, бен кардаш" (бел. - Ти си брат, аз съм брат) - думи на крадливите черкези към врачанския управител" ("Примери от турско правосъдие", 1871).

И към края на 60-те години на ХІХ век черкезкото "присъствие" в България прераства в повсеместен бандитски терор.


25.

В хилядите страници на голямата, разнообразна и подробна "Енциклопедия България" не се е намерило местенце от 10-ина реда за черкезите. Въпреки, че VІІ том, където е "Ч"-то е издаден през 1996 г., вече в демокрацията.

Слава Богу, че съвременниците на събитията не са се съобразявали с "кое може и кое не може", "кое е редно и кое не е редно"... Да чуем някои от тях.

***
***

Христо Ботев (1875 г.):

Едно от най-големите нещастия, които тегли нашият народ и което го убива и економически, и политически, са черкезите, които в последните няколко години са наводнили почти сичките краища на нашето отечество. Не стигат турските правителствени обиди и убийства, не стига фанатизмът на полудивото турско племе, не стига тая грозна и възмутителна сиромашия... не! За да бъде пълно нашето робство..., то като за качул на сичките наши черни теглила, разбойническото турско правителство трябваше да прибере и хищните синове на Кавказ...

...В селото Соколаре, когато черкезите дошли нощем да обират къщата на чорбаджията, той сполучва да убие едного от тях, но за това се затвори в темницата!

...В селото Алтимир, 5 часа на запад от Оряхово, стана друго злодейство. През първите дни на юния секи излиза да си прекопае кукурузът, който е единствената прехрана тука; няколко черкези отишли при една по-богатичка фамилия копачи да откраднат хубавицата им мома, но тая мома с мотиката си ги отблъснала и наранила едного от тях. Тогава тие побеснели, изваждат кой нож, кой пищов и разпръсват изпоплашените селяни! Черкезите тогава сполучват и оттеглюват момата на страна и от като я обезчестяват, отрязват й косата и я пущат...

...В Кремени на 26 мая са убити 5 души и три къщи са обрани. В Мряморен е обезчестена една мома и е отрязана косата и... В Рашково са обрани и убити трима души търговци. В Пещени - един врачанец, като се завръщал после пътуването си у дома си, бил убит близо при Ново село. Преди няколко дена се научих от пътници, че в тие два месеца, освен дето зная аз, имало и още около 30 души убити. (Из "Черкезите в Турция", в. "Знаме", бр. 21 от 6 юли 1875 г.; в сборника "Политическа зима", изд. "Захарий Стоянов", София, 2002, стр. 375)

***

Михаил Маджаров:

"По селата правеха големи насилия, но не проникнати от някакви си политически идеи, а защото в цяла Турция владееше безправие. Струва ми се, че първата мярка с обширна политическа цел беше заселването по стратегическите местности между целното и гъсто българско население на емигриралите от Кавказ черкези." ("Спомени", изд. "Български писател", София, 1968, 172 стр.)

***

Поп Минчо Кънчев (1870 г.):

...Виждат в ръжта двама черкезина, които вардят селския коняр на село Гюруджии да приделят курт бюлмеси (вълча делба) няколко коне и да ги откарат през кориите. Едина черкезин сполучил, та избягал, а едина - заграден от човеци - трудят се да го хванат...

...Скочих та го натиснах: "Дръжте бе, дайте да го вържем". Вързахме го. "Оле-ле, нано льо, нанчице ле!" Бой, бой, кой как завърне. Закарахме го в село полуубит, та го стегнахме хубай на един дирек. Реве окаяний черкезин и иска водица...

...Какво ще направим? Направихме едно писмо, та го изпроводихме черкезина със селските коруджии (бел. - като стражари) с рапорта до старозагорския каймакамин. Лошо: черкезина пуснаха, а кмета и стареите затвориха, защото се запазили от черкезите, да не им откарат конете... Глобиха ги, че ги пуснаха. Хеле поп се не потърси. Черкезина, като си отишел, умрял. Казва Колю Йоргов Капусчалията: ако не бил умрял, много пакост щял да стори на селото.
("Видрица", изд. "Български писател", София, 1985, стр. 236)

***

Стефан Стамболов (1875):

"Разговорът ни с Мехмеда беше за черкезките злодейства. Мехмед хвана да ми се уплаква с твърде голяма злоба от правителството... правителството сякий ден ни притиска за разни даноци, даваме, даваме и се не можем да се отплатим. От друга страна никакви правдини и защита няма нито за мюсюлманите, нито за християните, а за черкезете - никаква строгост. Преди няколко дена трима души търговци иделе от Плевен за Никопол. При Каплъчешме, място дето са погинале много сиромаси от разбойническия сатър, нападнале ги четирима черкезе и им земале до 24 000 гроша. Търговците додоха в Никопол и се уплакаха на правителството. То проводи един онбашия с 10 души заптиета, за да издирят злодейците. Заптиите се научиле, че злодейцата е някой си черкезин на име Къзъл бей от село Свирча. Те отишле там и уж заградиле мястото, дето бил той, но от друга страна му направиле път да побегне...

...Не са намерят свидетели, черкезинът са пуща след два дена, а сиромахът остава без вол или без крава. Отидеш по черкезките села, сякаш че са пашовски чифлици: сичко имат, сичко изобилно. От де са земали те сичко това, когато почти никак не работят? Не ги ли знаеме ние какви голаци бяха, като додоха от Кавказ? (В. "Знаме", бр. 24, 3 август 1875 г.)

***
***

Сега да си кажа защо чак толкова съм захапал тия черкези и защо надълго и нашироко ви занимавам с тях, след като са по-скоро косвена последица от Кримската война.

Косвена, но важна.

Има едно интересно и много убедително изследване на забележителния социолог и народопсихолог Иван Хаджийски (1907 - 1944). Изводът от него е, че Априлското въстание не би се получило (поне не такова, каквото е), ако я нямаше черкезката напаст.

Следва.

[tef4o]

До: Кримската война

Шапка ти свалям за труда и за сладкодумието!
... и чакам продължението

[дядо Ники]

До: Кримската война

Много благодаря!

Продължение.

26.

Студията на Хаджийски "Априлското въстание и дребният собственик" е логична и документирана, интересна за четене и провокираща към размисъл - и каквото искате още. Такива са и другите работи на този оригинален изследовател и мислител; втори като него България няма.

В случая една от основните му тези е, че традиционните обяснения за причините на Априлското въстание не стигат, за да разберем защо през 1876-а хиляди хора се хвърлят в пожара. При това във въстаническата маса "влизаха не хъшове, не нехранимайковци, хора без занятие, без дом, челяд и бит, а селяни и занаятчии - хора собственици, хора стопани, привързани с тяло и душа към последната клечка от своя имот..."

***

Хаджийски припомня обичайните обяснения за въстанието (без да ги отхвърля или оспорва изцяло): турски феодален произвол, народно недоволство, народно осъзнаване. И задава въпрос:

"Но пита се тогава защо в 1856 г., когато дядо Никола (бележка - Филиповски) с руски рубли в кесията канеше габровското население не към въстание, а към протест срещу неприлагането на дадените на българския народ с хатишерифа и танзимата правдини, той биде подгонен и убит не от башибозуци и низами, а от габровски "раи" начело с габровския чорбаджия Христо Дюстабанов и защо само 20 години след това, през 1876 г., синът на чорбаджи Христо - славният воевода Цанко Хр. Дюстабанов - поведе в Габровския балкан чета от 400 души габровци? Какво е станало между тези две дати?

...

Нима е случайно, че масова вътрешна въстаническа организация се създаде едва от 1869 г. насам? Нима Раковски е бил по-прост от Левски и Каравелова, за да не дойде до тази идея, а да се занимава цял живот с четничество?...

...

Нима е случайно, че през кърджалийско време (1792 - 1808 г.) турската власт без всяко колебание въоръжаваше раите и с тяхна помощ отбиваше нападенията на кърджалиите?

...

Не е вярно, дори смешно е да се твърди, че въстанието било предизвикано само от непоносими данъци, произвол на турската администрация, безчинства на частни лица турци..."

***

Нататък давам откъси от "Априлското въстание и дребният собственик" в поразбъркан ред и им слагам заглавия. (Знам, че такова цитиране не е по правилата; правя го единствено за краткост - и без ни най-малко да се нарушава смисълът и логиката.)

НАПРАВИХА СИ ГО САМИТЕ ТУРЦИ...

"Кърджалийството най-напред показа негодността на турската феодална власт да поддържа вътрешния мир и ред...

...Но това, което кърджалиите не можаха да направят, направиха си го самите турци, като след Кримската война преселиха от Русия в България към 200 000 черкези. От една статистика на населението в Дунавския вилает, правена преди въстанието се вижда, че тези черкези били разселени (1863 - 1864 г.) из цяла България, за да засилят турския елемент в стратегически места.

При пристигането им българското население било заставено (на) ангария да им изкорени гори за ниви и да им направи къщи. Обаче тези диви номади и пастири не били свикнали да превиват гръбнак зад ралото. Те счели за по-лесно и удобно препитанието от грабеж. Започнала ерата на черкезките обири. Засновали по беззащитните български поля на свои номадски коне тънките, опечени от слънцето фигури на черкезките разбойници. Пропищяло дете в майка.

Неспособността на турската власт да се справи с черкезите вдъхнала смелост на хайдуците от другите народности - турци, българи, цигани. Всеки харамия навивал червен месал на главата си, обувал колчаклии потури, опасвал сабя, нарамвал шишане и тръгвал да граби за сметка на черкезката племенна чест. Такъв разбойник бил напр. калоферският Добри войвода, когато в началото се представял за човек на освободителното движение..."

(Ботев се отнася с голяма симпатия към този свой земляк и тежко понася неговата гибел и залавянето на четата му ("Примери от турско правосъдие"). Но тъй като просто не умее да си криви душата, той добавя и известна уговорка. А пък тъй като Ботев си е Ботев, "уговорката" е едно силно, мъдро и житейски реалистично изречение. И то е най-точното и най-дълбоко кратко нещо, казвано някога по вечно любопитния въпрос за съотношението "хайдуТи - хайдуЦи". Ето това изречение:

"Както Ангел и Лефтер, тъй и Добри бяха от онез класически хайдути, в кои се явява живота на народ поробен със сичките оттенъци на характера му, на обстоятелствата, и кои учудват ни с добрини, учудват и със злини.")

***

Да продължим с Хаджийски.

ВСЕКИДНЕВЕН УЖАС

"В селата - четем в една дописка до в. "Македония", - откакто са дошли черкезите, селянинът не знае кое е негово, кое - черкезко."

Вкусът на черкезите към предмета на кражбите им не познавал никаква взискателност. Принципът бил - "каквото падне"... Особено любим предмет били белите български навуща, каквито черкезките дами не знаели да тъкат. Българин, обут с навуща, виждал ли, че срещу него препуска черкезин, още отдалеч почвал да ги сваля, иначе черкезинът теглел куршума и го събувал.

Жените не смеели да излязат сами на нива, нито да се връщат късно. Ако не им направели друго, най-малко им вземали торбите с хляба...

...Черкезин срещнел ли невъоръжен, сам човек да води добиче, без всякакви думи вземал добичето и препускал през полето. Ако човекът не водел добиче, вземал му торбата или навущата, или пък горната дреха, но във всеки случай не го пускал да си отиде, както е тръгнал...

...Най-страшно било минаването на пътища, които навлизали в гористи дерета. В тези дерета винаги имало разбойнически засади. Поради това, който наближавал такова дере, чакал, докато се съберат повече души, и тогава всички групово минавали.

Вие можете да си представите в какво душевно състояние са се намирали селяните от селата, изложени на ежедневни обири... И тъкмо този ужас, тази ежечасна тревога изпъна нервите на тези кротки и незлобиви хора, докара ги до границата между живота и смъртта, където те пред ужаса на живота предпочетоха рисковете на смъртта в борбата."

***

ТЪРГОВИЯ ЛИ?..

...На Петко Милев баща му е убит от разбойници. Бащата на братята Станеви също. Над главите на тези тежки търговци по няколко пъти свирили хайдушки куршуми и само крилатите нозе на аждраханите им ги спасявали от сигурна смърт. Дядо Станьо бил длъжен да се грижи за повече от двадесет вдовици на кираджии, убити при пренасяне на стока.

...

Габровските кърджии, за да получат големи печалби, ходеха да продават гайтан на турците чак до устието на Дунава. Но откакто почнаха черкезките обири, тази златна търговия стана невъзможна. Ако разбойници не убиеха и ограбеха кърджията на отиване, това сигурно ставаше на връщане.

Панагюрците бяха ограбвани в "Окопан", когато отиваха в Пловдив. Досега там се употребява поговорката: "Обраха ме като в "Окопан". Копривщенските търговци бяха ограбвани при Балван дервент, и то не на отиване, когато всички отиваха групово, а на връщане, когато някой изостанеше... Карловските, казанлъшките търговци бяха обирани в "Лещака", а карнобатските при отиване на пазар в Бургас.

Това бе прочее причината, която хвърли във въстанието пътуващите търговци и занаятчии.

...

Ужасът и потресът от тези ежедневни обири и убийства надвисна като тъмен облак над нещастната ни родина и даде сила и тласък и на останалите линии на недоволство от турската власт, които сами, без тази причина мъчно биха довели до въстание, и то при толкова малко изгледи за успех."

***

Сред най-силните и колоритни страни на Иван Хаджийски е неговото неуморно "репортерство". Той е изключително образован, но не е книжен, кабинетен изследовател; основното получава пряко от живота и хората. Такъв е подходът му и в студията, която подробно цитирам тук - когато работи над нея, още са живи много участници в Априлското въстание, свидетели, съвременници.

"НИКОЙ НЕ Е ПОМИСЛЯЛ..."

"Във всяко въстанало място поставях ясно и разбрано въпроса: "Без черкезките обири щяхте ли да въстанете?" Отговорът навсякъде бе един:

- Никога.

...

Бяла черква, Мусина, Михалци - селата, които дадоха четата на Бачо Киро - въстанаха само поради тази причина (бел.- черкезите) и поради нищо друго - никаква беднота, никакви данъци, никаква липса на земя, никакви борчове.

"До черкезите - казваха ми всички - никой не е помислял за въстание. Но откак дойдоха те, не можеше вече да се живее, не можеше да се търпи. Животът стана непоносим."

Точното изследване на всяко село потвърждава истината: има ли черкезки обири, има масов деен революционен комитет; няма ли тези условия, ако има комитет, хората му гледат на свободата като на една възможност за по-добър живот, не като на нужда, която да отстрани опрения до кокала нож...

...

В Панагюрище, Копривщица, Клисура, Карлово, Тетевен, Ст. Загора, Сливен, Ямбол, Севлиево, Ловеч комитетите бяха масови.

В големите градове Русе, Пловдив и София имаше най-малко любители на въстаническа дейност, макар че там от най-отдавнашно време живееше будно българско население."

***

(В "Априлското въстание и дребният собственик" има още доста любопитни наблюдения и изненадващи изводи, взел съм само част от "черкезките". Тук съм цитирал по изданието "Бит и душевност на нашия народ". Съчинения в два тома, т. ІІ, изд. "Български писател", 1974. Иначе студията е издавана неведнъж; напоследък със заглавие "Психология на Априлското въстание" е включена и в сборника на Хаджийски "Моралната карта на България", изд. "Захарий Стоянов", София, 2008 . )

Не ми харесва, че "черкезкият фактор" в Априлското въстание е твърде подценен, да не кажа и премълчан в учебниците и изобщо в историята на масово-популярно ниво. Имам догадки защо се е получило така, но няма да ви занимавам с тях.

Тук просто ми е много любопитна тази "кавказка диря", чието лъкатушене никой и никак не би могъл да предвиди 20 години по-рано, след последните залпове от Кримската война.

***

А Иван Хаджийски загива на 4 октомври 1944 г. 9 дни преди да навърши 37 години и на 9-ия ден от заминаването му на фронта като доброволец - военен кореспондент към 12-а пехотна дивизия. Загива в Сърбия по време на сражения с части от елитната германска СС дивизия "Принц Ойген".

Да имаше някакъв начин това да зависи от мен, аз нямаше да го пусна на война.


27.

След Априлското въстание нещата са ясни и широко известни.

(Само дано не продължават да лъжат децата с уроци в дух "причини за неуспеха на въстанието". Ужасното и неизбежно военно поражение още не означава "неуспех" за едно начинание, което в самата си основа е военно-политическо; на знамето му пише "Свобода или смърт".)

Александър ІІ има повода да заличи окончателно унижението на Русия в Кримската война и да стане втори път Цар Освободител. Неговите дипломати добре му отиграват топката - и в това (с редки изключения) все така ги води студената сметка, не емоцията. Ще проличи не след дълго...

***

Много благоприятни обстоятелства - и даже тук-там късметът - помагат на мощния български пробив към свободата от 1876 година. Няма пак да се отплесвам; вземам само едно, за което беше станало дума в началото на темата.

В средата на ХІХ век общественото мнение вече е сила в две-три европейски страни. През 1876-а то е голяма сила на континента и вече е фактор даже в, меко казано, изоставащата от демокрацията Русия. Бумът на славянска и православна солидарност не само влияе в политическите решения, но мотивира личните действия на хиляди хора.

Знаем за доброволците, за художниците, за Тургенев, за "медицинските чинове". Знаем за много руски офицери, воювали именно с освободителни подбуди, вероятно това важи и маса войници, макар войникът - и особено онзи руски войник - ходи където му кажат и това е. Голямата ледена политика си е голяма политика, но и изразът "братя освободители" не е преувеличение.

Интересно свидетелство в тази посока намерих в книгата "Скобелев" на руския писател Василий Немирович - Данченко, фронтови кореспондент във войната от 1877 - 1878 г.:

http://militera.lib.ru/bio/nemirovich/index.html

Когато четвъртото действие от плевенската трагедия завърши и Плевен падна - румънците се хвърлиха да грабят който и да им падне. Веднага след назначаването на Скобелев за военен губернатор той извика румънските офицери.

- Господа! Аз съм длъжен да ви предупредя, за да не се карам повече с вас. Вашите войници грабят града.

- Ние сме победители, а победителите имат право на имуществото на победените.

- Първо, вие не сте воювали с мирни жители, следователно не сте ги и побеждавали. А второ, вървете и предупредете вашите, че аз ще разстрелвам такива победители. Всеки, хванат в мародерство, ще бъде убит като куче...

...

Турците го нарекоха справедлив... Само едно - защо той е заповядал на български дружини да конвоироват плениците?

Когато предадоха това на Скобелев, той много ясно обясни как вижда нещата.

- Българите досега бяха роби. Нужно е да разберат, че сега те са граждани и воини. Аз заповядвам именно на тях да съпровождат в плен бившите си господари не за да накарам последните да почувстват цялата му тежест, а за да израснат първите до осъзнаване на своята независимост и равноправие с нас.


28.

Много отклонения станаха и май е време да свършвам. След някой друг ден ще добавя само още някои подробности около Кримската война (включително една моя грешка от избързване), някои развития на неща и хора след нея, и може би някои прилики и разлики с други събития.

***

Има, впрочем, една неофициална и кажи-речи "невидима", но съществена външнополитическа (подчертавам - външнополитическа) прилика между Кримската и Освободителната война. Тя оказва драматично влияние върху действията през 1877 г. и в крайна сметка налага на руските войски тежки, почти невъзможни зимни преходи през Стара планина.

Ето някои картинки за това изпитание (могат да се увеличават с плюсчето в долния десен ъгъл):

http://www.belygorod.ru/img2/1000_ru...6DonBatART.jpg

http://militera.lib.ru/h/sb_artilleristy/057.jpg

http://www.lgsp.petrobrigada.ru/pic/s1877p07.jpg

http://militera.lib.ru/h/sb_artilleristy/056.jpg

Гатанката е коя е тази проклета прилика.

(А като разглеждах картинките изведнъж загрях, че изобразяват... "оф-роуд" и даже някои отработени техники, използвани в него. А сигурно е имало и други. "Оф-роудът във времето преди ДВГ и МПС" би било страхотна тема, ако се появи, ще я следя с голямо любопитство.)

Следва.

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение.

ПРИЛИКАТА е, че Великобритания се намесва във войната, макар този път формално да не участва. През юли 1877 г. английски параходи прехвърлят през Адриатика, от Северна Албания, армията на Сюлейман паша - над 38 000 щика с опит от "умиротворяването" на черногорците плюс няколко хиляди души башибозук, предимно черкези. Стоварени са на беломорския бряг при Дедеагач (дн. Александруполис, в дн. Гърция), оттам с влакове стигат до днешния Симеоновград, на два дни път от Стара Загора...

Тази "транспортна услуга" за турците силно влошава положението на руските войски, които дотогава напредват доста успешно (не и безпроблемно). Разбира се, няма как да се знае със сигурност, но допускам, че ако Сюлейман с неговите обръгнали в огъня войници не беше докаран толкова бързо, работите биха изглеждали иначе. Войната може би щеше да свърши още в късната есен на 1877-а, вместо през януари 1878 г., когато е подписано примирието. Това би спестило и известното "Шипченско стоене", и част от спешните преходи през Балкана в онази твърде сурова зима; би ограничило "коситбата" на бялата смърт. Може би...

***

Много по-споменавана е една друга английска намеса във войната, нищо че тя се свежда само до демонстрация на сила.

По онова време Великобритания вече поддържа постоянно военно присъствие в Средиземно море (с база в Малта). Парната тяга вече е изцяло на мода, независимо че още поне 10 години остават в действие и внушителни бронирани "паро-платноходи", например

http://www.history.navy.mil/photos/images/h58000/h58651.jpg

както и

http://www.history.navy.mil/photos/images/h75000/h75984.jpg

Та към края на войната англичаните вкарват в Мраморно море бойни кораби - така че хубаво да се виждат от брега . Води ги самият командващ на британския Средиземнорски флот адмирал Джефри Хорнби. Цел на тази операция е да възпре русите от изкушението да превземат Цариград, нещо което през януари-февруари 1878 г. не би било особено трудно.

***

НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО в сравнение с времето на Кримската война и нещо друго - геостратегическото надцакване между Англия и Русия, с всичките му взаимни подозрения и мръсни номера. Каквото и да разгърне човек по въпроса, чете едно и също: Османската империя може да е много калпава, но за британците тя е залог за сигурността на собствената им империя. И са безкомпромисни: никакви заплахи за Константинопол.

Ще се върна малко към историята на агенция Ройтерс, която вече бяха цитирал (Donald Read. The Power of the News. The history of Reuters, 1849 - 1989. Oxford university press, 1992)

Към 1877 г. агенцията вече е сила, а създателят й Пол Джулиъс Ройтер (германец по произход, 1816 - 1899), вече е сред първите в света хора, забогатели от продажба на новини (е, не само от това). За разлика от 1854 - 1856 г., агенцията не "пропуска" тази война. В Цариград - по собствено настояване - пристига Сигизмунд Енглендер (или Енгльондер), авантюрист, опитен репортер, дясна ръка на Ройтер и негов сънародник по произход. Ето откъсче от книгата:

"Защитата на жизнената линия (англ. lifeline, може би не го превеждам стилно) на Империята през Суецкия канал към Индия и Австралия беше дала на британците постоянен интерес към съдбата на Константинопол, столицата на западащата Турска империя. Великобритания беше готова по-скоро да се бие, отколкото да остави руснаците да вземат града. Енглендер отиде там през 1877 г., за да отразява войната между Русия и Турция. Британски военни кораби се появиха край Константинопол и известно време в началото на 1878 г. британската намеса изглеждаше съвсем възможна."

Сред връзките, които пъргавият репортер си създава в Цариград, има високопоставен турски служител. За да запази анонимността му, Енглендер го нарича в съобщенията си "Въпросния джентълмен":

"Важността на този източник беше демонстрирана на 21 февруари (бел. - 1878 ), когато Енглендер успя да телеграфира подробности за обширните граници, предложени за държавата България и искани от Русия като условие за мира. Тези условия не бяха приемливи за другите Велики сили."

Такива ми ти джентълменски работи...


29.

ЖЕРТВИТЕ в Кримската война са общо около половин милион (!) души (без да се смятат ранените). Това сметнах по статията в Уикипедия:

http://en.wikipedia.org/wiki/Crimean_War

Тя може би е най-кръвопролитната отделна война в Европа през целия ХІХ век. (Уточнявам "отделна", тъй като поредицата от 6-7 Наполеонови войни от 1803 - 1815 г. отнема много повече живот.) И май Кримската удържа страшния си европейски рекорд чак до Първата световна война.

***

Опитвам се да си обясня този огромен за времето брой жертви. Пръст ще да имат навлизащите оръжия от ново поколение. Вероятно думата си е казал и самият район заедно с развитието на военната обстановка - затруднено снабдяване за всички участници, следователно много смърт от болести, студ и глад. Освен това най-напрегнато огнище на войната е обсадата на Севастопол през 1885 г., а в този вид боеве като че ли загубите поначало са повече, отколкото в едно зрелищно 10-часово сражение "на гола поляна".

Само в един ден от тежките боеве около града например защитниците са загубили 12 913 души, общо - убити, ранени и изчезнали, а съюзниците - 10 067. Това го взех от тук; не открих обаче уточнение кой е този ден:

http://www.gosarhiv.sevastopol.iuf.net/fulldoc/herous_349/p3_5.shtml

Според английския историк А. Л. Мортън (A. L. Morton. A people's history of England. Lawrence & Wishart Ltd, London, 1948 ) обсадата на Севастопол е била грешка:

"Севастопол лесно би могъл да бъде превзет по всяко време в шестте седмици след битката при Алма (20 септември 1854 г.), но от свръхпредпазливост френските и британските командващи взеха решение за обсада, въпреки че нямаха силите да я проведат ефикасно. Обсаждащите скоро се оказаха заклещени от зимата без необходимата организация и снаряжение. Болести и студ избиха хиляди и, както по-късно заяви Флорънс Найнтингейл, измежду 25-те хиляди мъртви британци 16 000 са били докарани до смъртта от неефективността на военната система."

***

ДРУГА НЕОЧАКВАНА ЗА НАС СТРАНА на войната е отбелязана в същата книга:

"Колкото и изцяло егоистични да бяха мотивите на Великобритания и Франция в Кримската война, една руска победа би била бедствие за прогреса и демокрацията в Европа. Именно известно разбиране за това направи войната изключително популярна в Англия..."

Тук пък виждаме една съществена разлика с 1876-1878 г., когато западното обществено мнение е силно и емоционално заинтересувано от съдбата на християните в Османската империя.

(Поправям си една неточност. Не на Хопкърк, а на Мортън принадлежи наблюдението, което цитирам пак, този път не по (подвеждащата човека) памет: "Тази (Кримската) беше първата и последната война, в която населението у дома имаше точна информация за онова, което се случва. Работата на военен кореспондент беше създадена... и още не беше развалена от военната цензура.")

***

... От друга страна по развитие, залог, териториален обхват на сраженията и т.н. Кримската война всъщност е... Първата световна война. Това не го казвам като сериозна хипотеза, а по-скоро като игра - защото има по какво да се замисли човек...

ДА, АМА НЕ СЪМ ПОЗНАЛ . Докато се опитвах да сравнявам човешката й цена с други конфликти, разбрах, че "Първа световна война" чат-пат наричали Седемгодишната война от 1754 - 1763 г. (основни врагове там са Англия и Франция).

http://en.wikipedia.org/wiki/Seven_Years'_War

Трябва да призная, че кандидатурата е повече от сериозна. В Седемгодишната война участват всички основни сили на континента, а враждуващите коалиции са къде-къде по-големи. Резултатът й съществено променя съотношението на силите, а и политическата карта на Европа. По загинали тя бие Кримската война, но й отстъпва при изчисление "на единица време"; освен това процентът цивилни жертви е много висок.

На всичкото отгоре действия от Седемгодишната война са водени на следните територии: Европа, особено Централна Европа, части от която са тотално опустошени; Африка; Индия; Северна Америка; Филипините.

А аз виках Кримската, това-онова... Така е, когато човек бърза да прави заключения без да знае достатъчно... Затова се поправям: Кримската война не е Първата, а е Втората световна война.


30.

Френският писател и историк Андре Моруа (1885 - 1967) отбелязва, че Луи Бонапарт (Наполеон ІІІ) е приел като личен триумф изхода от Кримската война: "...повалил Русия, тогава единствена съперница на Франция на континента, той можеше да вярва, че е най-мощният владетел на континента". И още:

"Мирният конгрес се състоя в Париж, нещо което потвърди възраждащия се престиж на Франция. Председателстваше го граф Валевски, френски министър на външните работи, извънбрачен син на Наполеон І. Франция не постигна никаква материална изгода, но най-сетне бе строшила съюза на владетелите против Революцията (бележка - Свещения съюз, сформиран след окончателното поражение на Наполеон І през 1815 г.) и даже бе придобила - както вярваше - приятелството на Англия и на Прусия. Тъй като Австрия се оказваше занапред изолирана, плановете на Наполеон ІІІ за освобождението на Италия щяха да станат осъществими. Нещастието беше, че въпреки нейните илюзии, тя нямаше приятелството нито на Англия, нито на Прусия."

Именно. Франция е смазана в 10-месечната френско-пруска война от 1870 - 1871 г. (Впрочем, важен фактор за победата на Прусия е нейната железопътна мрежа, тогава най-развита и най-модерна в континентална Европа.)

***

В резултат от тази война не само Наполеон ІІІ е буквално изметен от сцената. Основно разбъркани се оказват и картите между европейските сили, като най-важното е, че се ражда нова голяма сила - Германска империя. И още преди войната да е приключила, Русия забелязва търпеливо чаканата възможност да се върне на бял кон в Източния въпрос. Значи на Парижкия мирен договор било писано да живее 15-ина години.

***

Първо пада "неутралният статут" на Черно море. Това става с подписаната на 13 март 1871 г. Лондонска конвенция; в преговорите по нея Петербург си е осигурил подкрепата на... граф Ото фон Бисмарк (1815 - 1898 ), обединителя на Германия.

(Вижте само какви БЕЗУМНИ ИГРИ изтърсва тогава "висшата дипломация" само в рамките на някакви 10-12 години преди след 1870-а. Първо Бисмарк търси сближаване с Русия и й помага да се отърси от "Кримско-Парижкия шамар"; същевременно той гледа да подкрепи национално-освободителните движения на Балканите, както и унгарците - против Австрия. Русия приема това и запазва пълен неутралитет (вероятно с удоволствие) по време на Френско-Пруската война. Обаче пак Русия, която в Азия се намира в състояние на особено напрегната "канадска борба" с Англия, в Европа намира със същата Англия някакъв общ език на основата на съвместното безпокойство от едно прекомерно засилване на Германия. А Бисмарк до време гледа към Австрия, с която бездруго говори общ език, за да се сдуши в крайна сметка с Англия. И на конгреса през 1878 г. в Берлин, англичанинът Дизраели и германецът Бисмарк са главните палачи на Санстефанска България. И пак там Австрия, която уж най-малко има нещо общо, и която е "гарант" за целостта на Османската империя в резултат на Кримската война, в която не е участвала, лапва Босна и Херцеговина...

И всичко това е казано на едро, простичко и без навлизане в подробности...

Мисля си, добре е да си даваме сметка за този пейзаж на "Великите", за да разберем истински Съединението от 1885 г. Не е само, че сме го направили съвсем сами. Направили сме го напук на всички и на всичките им игри. В крайна сметка не сме постигнали всичко, което ни се полага по справедливост, но сме постигнали много повече, отколкото позволяват Те, "Великите", за които справедливостта е била последна грижа...)

Както и да е... С Лондонската конвенция Русия си връща правото на черноморски боен флот. Ще й трябва обаче доста време да го възстанови - до войната от 1877-1878 г. това все още не е постигнато. Важната битка за Дунав през април 1877-а русите печелят преди всичко с брегова артилерия и мини плюс отчаяни самоубийствени атаки с вехти катери. А в самото море през цялата война надмощие има османският флот, командван впрочем от англичанин.

***

Режимът на мореплаване през Проливите остава неблагоприятен за Русия, дори с една идея по-неблагоприятен, отколкото по Парижкия договор. Например в началото на 1878 г. британският флот минава през Дарданелите законно.

(Тия Проливи са цял един сериал, здраво сплетен с Източния въпрос; първият му епизод е от 1833 г., когато започва международноправното - в същинския смисъл на думата - регулиране на режима им. Ключов проблем е могат ли "външни" военни кораби да минават оттам, кога и при какви условия, кой контролира това и т.н. Правилата са променяни и коригирани поне 10 пъти. Последният път е доста скоро - затова в Черно море правят международни учения, а американски, френски и други бойни кораби идват на гости във Варна.)

***

Що се отнася до "целостта на Османската империя", Парижкият договор си остава в сила. Само че в променената обстановка "гарантите" не се престарават. Русия спокойно и все по-настойчиво играе на Балканите, особено след въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г., Сръбско-турската война и Априлското въстание от 1876 г.

***

Най-забавно се развиват нещата с чл. 9 от мирния договор от 1856 г., който забранява на Русия да покровителства християните по турска власт, тъй като султанът бил издал ферман "по собствено желание" и т.н. (Според мен "собственото желание" му е било подсказано от Лондон и Париж, иначе нямаше да съвпадне така щастливо с мирните преговори. Ама нейсе...)

Този ферман е т.нар. Хатихумаюн, който на практика... засилва българските църковно-народни борби. Първо цариградските, после и други българи се "хващат за думата" и към края на 1856 г. султанът е засипан с прошения. Тази пък кампания ускорява организирането и узряването на църковно-народното движение - до Българския Великден през 1860 г. и окончателния му успех през 1872 г.

Това беше то с Парижкия договор.

(Намислил съм да добавя нещо и за няколко "Кримски" съдби, които ми се струват много интересни. Ще гледам да е скоро.)

Следва.

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение и край.


31.

Като че ли най-впечатляващ сред българските командири в Кримската война е Цеко Петков (Цеко войвода, дядо Цеко, 1807 - 1881) от монтанското село Дългошевци -

http://geom-bg.com/wp-content/upload...edo_ceko3a.jpg

При отбраната на Севастопол той е начело на 2000 доброволци според руски източници, споменати в книгата на П. Чолов. Награден е за храброст от руското командване.

Какво е правил в младините си Цеко войвода, май не се знае, но пък известното ни го представя като рядко последователен мъж. През 1850 г. той е сред организаторите на голямото въстание в Северозападна България, през 1853-а емигрира във Влашко, после приема руско поданство. След Кримската война участва в организирането и на двете български легии в Белград. В Сръбско-турската война от 1876 г. командва доброволчески отряд. После пък се включва в Българското опълчение; той е сред ораторите при освещаването на Самарското знаме.

Към руското командване е главен организатор на чети в турския тил, които впрочем вършат страхотна работа, особено в последните 3-4 месеца на войната. Самият дядо Цеко също води чета - тогава 70-годишен (!); с нея по-специално помага на малкия отряд на ген. Карцов в преминаването на Троянския проход от 23 до 26 декември 1877 г. (по нов стил 4 - 7 януари 1878-а) - в снегове и около минус 20 градуса. Този невъзможен преход дава на премръзналите и недоспали бойци на Карцов предимството "изненада", на 28-ми декември (9 януари) той освобождава Карлово; после се събира със Скобелев.

В цялата тази биография българският войвода е раняван неведнъж и стига до Освобождението полусакат.

Дядо Цеко е народен представител в Учредителното събрание през 1879 г., много активен при това. Казват, на заседанията ходел в хайдушка униформа. Кой би го упрекнал за тази ексцентричност?

(Има още един Цеко Войвода - от Щипско, хайдутувал 5-6 години в днешна Р. Македония и Западна България. Той е заловен и екзекутиран в Ниш през 1860 г. Изглежда е бил изключително як физически. В "Енциклопедия България" за него пише следното: "...преди изпълнението на присъдата убива няколко заптиета с веригата, с която е окован" .)

***

Край Севастопол, а и в други сражения - например в обсадата на Силистра - се отличават и други български отряди, което според мен говори, че доброволците ни са били приемани като равностойни бойци от руското командване. Същевременно те са изпълнявали доста разнообразни "неруски" задачи, като разузнаване и партизански набези в тила на турците. Сигурно, както и в предишната руско-турска война е трябвало да се занимават и с башибозушките банди.

До едно време задача на българските чети е било събирането още доброволци (изпълнено много успешно) и вдигане на бунтове из България (по-скоро неуспешно). Тази работа е била организирана сериозно и обмислено, както личи от една подробност за търновеца Павел Грамадов (1822 - 1877), офицер от руската армия, командвал отряд край Севастопол. Покрай другото той ръководил... български "войнишки агитационен театър" (Енциклопедия "Българска възрожденска интелигенция", изд. "Д-р Петър Берон, София, 1988 ). Грамадов за мъничко не дочаква Освободителната война, умира от болест в Бесарабия.

Бунтовно-агитационна е била по замисъл и конната чета от 20-ина души, водена от Раковски през лятото на 1854 г. Но май не свършва нищо и се разпада някъде около Котел. Тя обаче е единствената (поне до войната от 1877 - 1878 г.) българска чета, сформирана... в Цариград.

***

За други български командири не можах да открия подробности. Такива са руските офицери капитан Васил Вълков (от Силистра) и подпоручик Михаил Кирков. А Янко Илиев от Свищов е командвал български конен взвод. Така е "по документи" - иначе 60-ина души би трябвало да образуват нещо по-голямо от взвод (но не знам как е в кавалерията).

Разбира се, от оцелелите редови бойци също има такива, които - като Цеко войвода - не са заровили пушките. Но за да видим кои са, е необходимо твърде дълго проучване. Освен това, все пак има и смяна на поколенията. В четата на Христо Ботев например повечето мъже са родени в годините на Кримската война. Да - младежи...

И като гледам тези малко имена, ми излиза, че най-известен у нас българин - герой от Кримската война си остава едно дете.

***

За Райчо Николов (1840 - 1885) знаят всички, но ще припомня накратко.

http://www.bg-history.info/i/gal/484.jpg

Той е сирак от търновското село Райковци, чиракувал в Русе. Там почти неволно подслушал разговор на турски офицери за подготвяно изненадващо нападение към румънския бряг. Райчо съобразително се подсигурил с две кратунки и преплувал Дунава, за да съобщи на руснаците какво е чул, а и какво е виждал в града.

Това мокро и зъзнещо 13-14-годишно момче силно е впечатлило руските офицери и, казват, даже лично император Николай І. Райчо завършва военно училище в Петебург и става офицер в руската армия. В Сръбско-турската война командва батальон а в Руско-турската - роти опълченци. След Освобождението е вече български офицер и като комендант на Пловдив играе важна роля в Съединението. Най-често го споменават като "капитан Райчо Николов", макар че ако не греша тогава вече е майор. А съвременниците му почтително го наричат "дядо Райчо".

Каква злощастна случайност, каква гавра на съдбата е точно този човек да бъде единственият загинал в Съединението - това мирно (но все пак добре въоръжено) действие! Застрелян е на 6 септември 1885 г. в нелеп инцидент, от който по никакъв начин и в никаква степен не е зависил успехът или неуспехът на великото начинание.

Математически погледнато, загиналите на 6 септември са двама - ако броим и убиеца на дядо Райчо, пощръклелия този ден началник на пощата Тодоров, който според Симеон Радев "бе върл партизанин на правителството, единственият, който бе се опитал да осуети преврата".

Какво става с "върлия" четем пак в "Строителите на съвременна България":

"Вистрелите събраха много народ на площада. Тълпата, като видя трупа, облян в кръв, с разбито чело, от което мозъкът течеше, дойде в изстъпление. Тодоров бе се скрил в едно кафене. Измъкнат оттам, той биде разкъсан. Множеството се пръсна оттук по улиците, ревящо: "Смърт на предателите!" Но временното правителство взе мерки, за да не се упражнят никакви репресалии."


32.

"Некадърният генералитет" редовно е сочен сред основните причини Русия да загуби Кримската война. Англичанинът Мортън, който хич не прощава на английските военачалници, пише:

"Войната беше успешна (бел. - за англичаните), само защото руските генерали и администратори бяха дори по-некомпетентни (бел. - от британските). Проявиха се сериозни слабости, които външният свят не беше подозирал, слабости, които щяха да станат по-видими в Руско-японската война и през 1914 година."

Такива тежки думи, естествено, не могат да важат за всички; достатъчно е да помислим за адмирал Нахимов. А сред същия "генералитет" има поне още една звезда на световно равнище - генерал Едуард Иванович Тотлебен (1818 - 1884).

***

Тотлебен (правилното ударение е на първото Е) е германец по произход, подобно на Дибич. Той е един от бащите на модерното военно-инженерно и сапьорно дело - и в тази роля се е развихрил при Севастопол. Той е, така да се каже, проектантът на отбраната на града.

В Уикипедия (на английски):

http://en.wikipedia.org/wiki/Eduard_Ivanovich_Totleben

за него пише следното:

"...той може справедливо да бъде наречен родител на идеята, че една крепост следва да бъде разглеждана не като град със стени, а като укрепена позиция, тясно свързана с настъпателните и отбранителните възможности на армията, и годна за промени според разположението на войските в битка или маневри."

Според "хартиен източник" (БСЭ) този генерал, който - макар раняван - май повече е приличал на професор, отколкото на военен (бил е и почетен член на руската академия на науките), има принос в следните неща:

- приспособяване на укрепленията към местността;

- разполагането им така, че да се изключи възможността от удари по фланговете;

- такова разполагане на батареите, което да позволи съсредоточаване на огъня към една цел;

- използване на опорни насипи, сложили началото на стрелковите окопи (копал съм такова нещо - лежешком при това, ама не съм знаел от кого е тръгнала идеята);

- широко използване на подземно-минна борба и т.н.

***

Занимавам ви толкова нашироко с Тотлебен, защото с приятна изненада забелязах, че онази Русия от ХІХ век е разбирала с какво разполага в негово лице и го е използвала по най-модерен начин - като ценен експерт. (Тази България от ХХІ век още не е овладяла изкуството да използва експертите си, но нейсе...)

Генералът - инженер не е в състава на силите, които пресичат Дунав в ранното лято на 1877 г. Когато обаче нещата около Плевен тежко и много кърваво се закучват, за него бързо се сещат и бързо го командироват в България (около средата на септември).

Когато пристига, Тотлебен се сприятелява със Скобелев, но после нещо се разритват. Така свидетелства Немирович-Данченко, който по този повод дава кратък сравнителен портрет на двамата:

"Твърде неприличащи си бяха техните натури, твърде различни възгледите им за войната, за войника... Единият - целият предпазливост, даже бавност, спокойствие, предварително обмислен план. Другият - орел жадно нахвърлящ се срещу врага, находчив, гениален, даже способен в самия бой да създаде нова разстановка, нервен, жадуващ за силни усещания... Любимец на войските, разбира се, беше вторият, макар че ролята на първия край Плевен, несъмнено беше по-полезна..."

***

Думи като "редут" и "траншея" са френски. Но ме тегли да си представя Тотлебен, който оглежда какво е изкопал около Плевен Осман паша (много силен военачалник, впрочем) - и с усмивка вижда там свои собствени изобретения, не френски и не турски.

Така или иначе проектантът на отбраната на обсадения Севастопол се залавя да проектира обсадата на Плевен. В голямата "История на България", т. VІ, са посочени някои от конкретните му решения:

- под негово ръковдство били взети марки напълно да бъде пресечено снабдяването на обсадените с боеприпаси;

- доизградена била системата от землени укрепления;

- разместени били батареите, така че да се постигне ефикасно масиране на огъня.

Около два месеца по-късно резултатите са налице. След последен отчаян опит да пробие обсадата Осман паша се предава с над 43 хиляди души на 28 ноември (10 декември по нов стил) 1877 г. Към него русите се отнасят джентълменски - връщат му сабята. Впрочем като че ли самият Тотлебен е виждал такова отношение като победен; малко след Кримската война той посещава Великобритания и там са му оказали военни почести. (Честно казано, отнасям се със "смесени чувства", ако не и с отвращение към подобни "рицарски" изгъзици - върху незнайните гробове на хиляди момчета. Но пък може би щеше да е още по-лошо без това минимумче правила и лицемерно взаимно уважение между воюващите. Кой знае?..)

След войната, през 1879 г. Тотлебен получава и дворянското звание граф. Пет години след това той умира в Германия. Погребан е обаче в Севастопол.

***

А пък на дипломатическия фронт граф генерал Николай Павлович Игнатиев, този гросмайстор на Голямата игра, е унизително надигран от... своите. Той е може би най-талантливият и енергичен "проектант" на Санстефанска България, но не знае, че нейният провал е до голяма степен предрешен.

Над усилията му и над блестящия успех в Сан Стефано надделяват интригите не само на западните Велики сили, но и на предпазливото крило в тесния кръг хора, вземащи политическите решения в Петербург. Първа сила в това крило е външният министър Александър Горчаков (1798 - 1883), също много печен, повратлив и кадърен дипломат, също блеснал за първи път по време на Кримската война.

Огорченият Игнатиев демонстративно се отдръпва от дипломацията. С това той не изпада в немилост - още го виждаме в руската политика. Но звездният час на човека, който винаги постига повече от възможното, и за когото човешките чувства не пречат на политическото майсторство, е отминал.

Така или иначе, хубаво е, че в центъра на столицата на България има улица "Граф Игнатиев". Също толкова хубаво е, че няма улица "Горчаков".


33.

Ето - за да се чуе и малко музика - една песен, криво-ляво по темата, макар че тя е още от войната с Наполеон през 1812 година.

...

Войничета, храбри момчета,
кои са вашите майки?
Нашите майки са белите палатки,
ето кои са нашите майки.
...

Войничета, храбри момчета,
кои са вашите жени?
Нашите жени са пушки заредени,
ето кои са нашите жени.

И тъй нататък - та цялата рода все е от полза за битката. (Чувал съм и стих от същата песен, в който става дума за водка. Тук го няма. Не знам дали го е имало и е цензуриран, дали е добавен в по-ново време за майтап, но също е добър.)

http://www.youtube.com/watch?v=NB9rKWaXVAU&translated=1

(Със сигурност знам, че тази песен е била известна у нас много преди да имаме радио и грамофони, следователно звучала е тук-там още в ХІХ век. Нямам обаче представа дали са я донесли руснаците през 1877-1878 г., или пък наши "Кримски" момчета 20 години по-рано.)

***

На "войничетата" ние дължим признателност завинаги. Виждали сме мемориалите в Плевен и на Шипка, нали.

Но това с нищо не променя факта, че свободата на България, възродената й държавност не ни е подарък; тя не ни е поднесена от висотата на казашките коне. А преди всичко нашите деди си бяха на мястото.

Тук ставаше дума за Кримската война - виждам я като събитие, което някак счупи на две страшния и забележителен български ХІХ век и после така неописуемо шантаво завърза половинките, че да разкаже играта на всички.

Само че което и друго събитие да разчепкаш, пак виждаш, че Възраждането и Освобождението са ПРОЦЕС - и никой този процес не си е и помислял да го дундурка 100 години за наш кеф. Той е дело - и то кошмарно скъпо платено дело - на хора три-четири-пет-шест поколения преди нас, хора, от които сме взели гени, физиономии, лафове, навици, но за съжаление не сме прихванали от самочувствието им.

Завършвам с един музикален поздрав от преди Кримската война:

http://www.youtube.com/watch?v=bI0y3L2Pb5M&translated=1

***

Това беше, засега. Много ви благодаря за вниманието, търпението и поощрителните оценки!

Поздрави!

[deyan_h]

До: Кримската война

А бих искал това да влезе в учебниците по история в началното училище... :

Възраждането и Освобождението са ПРОЦЕС - и никой този процес не си е и помислял да го дундурка 100 години за наш кеф. Той е дело - и то кошмарно скъпо платено дело - на хора три-четири-пет-шест поколения преди нас, хора, от които сме взели гени, физиономии, лафове, навици

Тотлебен, който оглежда какво е изкопал около Плевен Осман паша (много силен военачалник, впрочем) - и с усмивка вижда там свои собствени изобретения, не френски и не турски.

Така или иначе проектантът на отбраната на обсадения Севастопол се залавя да проектира обсадата на Плевен. В голямата "История на България", т. VІ, са посочени някои от конкретните му решения:

- под негово ръковдство били взети марки напълно да бъде пресечено снабдяването на обсадените с боеприпаси;

- доизградена била системата от землени укрепления;

- разместени били батареите, така че да се постигне ефикасно масиране на огъня.

Около два месеца по-късно резултатите са налице

мътна и кървава. не случайно Мъртвата Долина още е мъртва. Отбраната е била грамотно построена (поне доколкото аз бих изобщо могъл да съдя). И честно, направо като си представя примерно атака на Таба Юнус Бей Табия и ми се реве.... с глас. А паметната плоча е открадната още преди години ..... един овчар, от струва ми се Къртожабене, разправяше какво е чувал от дядови времена, ама.....


PS: знам, че не е тук мястото, но какво ще кажете да възстановим плочата на Таба Юнусбей Табия?
Ако някой (отг. мод.) прецени, че си струва и отдели тема, ще кажа за къде и какво става въпрос. че те даже и хората от Плевен не знаят къде и какво е това.
Ако не- направо трийте...

[Yordan]

До: Кримската война

Спас, огромни поздравления и благодарности за положения труд !! Смляна огромна информация, поднесена сдъвкано, чат-пат лично мнение... За мен това е една от най-добрите теми във форума. Мога само да съжалявам, че свърши... като всичко хубаво
Не мога да ти цъкам повече по везната, щото ми казва нещо за някакви 20 души. Де да ги търсиш, де да ги намериш ?...

[Giraz]

До: Кримската война

Спасс55, благодарности и от мен за отличната тема.
След втората част на поднесения материал, по странен за мен начин ми се набива една аналогия със част от сегашните нрави в обществото ни-независимо за кое ниво:и за партийно-олигархическо-управленско, и за "обикновенните хора" Верочтно съм твърде черноглед, но едва ли само на мен ми е правило впечатление откъде започват корените на морално-етичното загниване на нацията ни.Дъвкано е стотици пъти за вредата от 500 години РОБСТВО/майната им на политически-коректните учебници и тяхното "присъствие/+50 г. еднолична партийна диктатура....Просмукани сме от "лоши практики", а и сегашното младо поколение все още ги използва като светъл пример за бързо проспериране Дай боже, след още 20-30-50 години напълно да отшумят тези последици.

[jenia7812]

До: Кримската война

Огромно благодаря!